Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1536/2021 година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Сочи стар“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Миглена Димова Аврамова срещу „З.п.“ ООД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно и
евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за
установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316
вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни
документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване
по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК,
изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№
4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав:
-
договор за посредничество при покупко - продажба на
недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К.за
апартамент 13 с площ от 143, 32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр.
Балчик с придружен превод на немски език на този договор, резервационно
споразумение от 15.06.2010г. с придружен превод на немски език, разписка от
02.07.2010г.;
- договор за посредничество при покупко-продажба
на недвижим имот от 09.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ООД и И. Д. Л. за
апартамент № 59 с площ от 80.54 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик,
резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни „Сочи
стар“ ЕООД и И. Динева Липе, относно същия апартамент, разписка от
28.06.2010г.;
- договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД
и Х. Б. Г. за апартамент (студио) № 44 с площ от 46.03 кв.м., находящ се в
апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“
в гр. Балчик, резервационно споразумение от 23.07.2010г. и разписка от
10.08.2010г., които престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло
в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, в случай
когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Ищецът
твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че
с влязло в законна сила решение 3860/03.09.2012г. по гр.д. 4959/2011г. на ВРС,
потвърдено с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. 2634/2012г. на Окръжен съд -
Варна, „СОЧИ СТАР“ ЕООД било осъдено да заплати на „ИСКРА 1“ ЕООД сумата от 21
816.87 лв. -левова равностойност на 11 154.79 евро, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните Договор за ексклузивно търговско
посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на сделки - покупко -продажби на недвижими имоти, предмет на договора
за посредничество, с идентификатор № 02508.87.82.13 21 и № 02508 87.82. 13.22,
представляващи апартаменти в хотел „Принцес Резиденс" на ул. „Залез" в гр. Балчик, Област
Добрич, с ДДС и сумата 9090.37 лв. -
левова равностойност на 4 647.83 евро, представляваща уговорена неустойка в
раздел I, чл. 4 от договора за сключване на сделка с посочените имоти, от
възложителя, без участието на посредника, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2011г. до
окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Дружеството „З.п.“ ООД било правно
легитимирано да бъде ответник по предявените искове, тъй като то било
притежател на притезанието на „Искра 1“ ЕООД /на
вземането срещу „С.с.“ ООД по Решението по гр.д. №
4959/2011г./ по силата на договор за цесия от 08.02.2013г., като ответното
дружество насочило принудително изпълнение срещу имуществото на ищеца за
събиране на това вземанйе по и.д. № 290/2016г. по
описа на ЧСИ Слави Сербезов.
Решението по гр.д. 4959/2011г. на ВРС се
основавало на възникнало между „Сочи стар“ ЕООД и „Искра 1“ ЕООД облигационно
отношение по силата на договор за ексклузивно търговско посредничество, сключен
на 25.05.2009г. За да обоснове привидно изправността си по този договор, ищецът
по делото „Искра 1“ ЕООД представил три броя договори за посредничество и три
броя резервационни споразумения, сключени между него и трети лица – Х. Б. Г. от
гр. Силистра, Х. Р. К.– немски гражданин и И. Д. Л. – живуща във Франция. Задължението на „Искра 1“ ЕООД по договора за
ексклузивно търговско посредничество и
анекс № 1 от 10.04.2010г. било да осигури посредничество за минимум три
апартамента от построената от възложителя сграда, с обща площ не по-малко от
200 кв.м., което задължение в действителност не било изпълнено. Посочените
документи били неистински и съставени за нуждите на процеса. Площта на имотите
била описана съгласно таблица за площообразуване на
обекта от м. март 2011г., а договорите и резервационните споразумения били с
поставени дати от м. юни и м. юли 2010г., което означавало, че във всички
случаи тези договори били изготвяни след м. март 2011г. Цената в договорите не
отговаряла на одобрената от възложителя ценова листа, приложение към договора
за ексклузивно търговско посредничество, като смущаваща била и схемата на
плащания – една и съща за трите резервационни споразумения, с посочване, че 30%
се дължат при издаване на акт 14 на сградата, който документ бил издаден през 2009г.
В данни на продавача се съдържали неверни данни, като в нито едно от тях нямало
подпис от страната на „продавач“. Самостоятелните обекти в сградата имали
кадастрални номера от 2011г. и до тази дата нямало как да бъдат записани
кадастралните им номера, каквито фигурирали в представените договори за
посредничество.
Ищецът излага допълнителни доводи в подкрепа
на твърдението си, че договорите за посредничество и резервационните
споразумения към тях били съставени впоследствие и за нуждите на процеса, като
зад тях не стояли реални клиенти и интерес от закупуване на имоти.
С решение 94/26.01.2016г. по НАХД 5330/2015г.
на Районен съд - Варна К. Б. Н.е призната за невиновна за това, че през месец
февруари 2012г. в гр. Варна, в съдебно заседание по гражданско дело № 4959/2011
г. по описа на Районен съд -гр.Варна - XIV състав, съзнателно да се е ползвала
от неистински частни документи, а именно договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Х. Р. К.и „Искра
1" ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел
„Принцес Ризиденс“
гр.Балчик с придружен превод на немски език на този договор и резервационно
споразумение от 11.06.2010г. между „С.с.“ ООД и И. Д.
Л. за ап.№ 59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес Резиденс“ гр.Балчик, като
от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
-престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Решението на наказателния съд било
потвърдено с решение по ВНАХД 366/2016г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила
в деня на неговото постановяване.
Ищецът твърди, че съобразно мотивите на
постановените от наказателния съд решения, документите са неистински, т.е. не
носят подписите на лицата, които се сочат за техни автори, а извършителят на
тези престъпления, е останал неразкрит. Поддържа се още, че след като деянието
-ползване на неистински документи съставлява престъпление, но подсъдимият К. Н.е
признат за невиновен, то извършителя му е останал неразкрит. Сочи, че с влязло
в сила Постановление от 04.12.2017 година, ВРП е отказала да образува
наказателно производство срещу неизвестен извършител, на основание чл.24, ал.1,
т.З НПК - наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената
в закона давност. Излага, че ответникът е именно лицето, на което ще бъде
противопоставено установеното престъпно обстоятелство. Съгласно дадените с TP №
5 по т.д № 5/2012г. на ОСГТК разяснения относно приложното поле на чл. 303, ал.
1, т. 2, пр. 1-во ГПК и изключения наказателноправен
процесуален способ за установяване на престъпление с влязла в сила присъда,
респ. споразумение по НПК, то за ищеца е налице правен интерес от
установителните искове за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК. Моли в
тази връзка за постановяване на положително решение по предявените искове..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като
неоснователни.
Подадената от ищеца молба за отмяна на влязло
в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК била оставена без уважение с
Решение № 93 от 01.06.2017г. по т.д. № 2243/2016г. по описа на ВКС.
По повод предходни искови молби с правно
основание чл.124, ал.5 ГПК били образувани гр.д. №№ 13875/2017г. и 2395/2018г.
по описа на ВРС, които завършили с прекратяване на производството като
недопустимо. Решението по гр.д. № 2395/2018г. по описа на ВРС било обезсилено с
решение по в.гр.д. № 1127/2019г. по описа на ВОС, което не било допуснато до
касация с определение № 692/09.12.2020г. по т.д. № 161/2020г. по описа на ВКС.
Навежда доводи, че ищецът няма правен интерес
от търсената защита, доколкото посочените документи не са послужили за
изграждането на мотивите на съда по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС по осъдителната
претенция за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за посредничество
от 25.05.2009 г. Счита, че твърдяното престъпно деяние не е от значение за
гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение по чл.303,
ал.1, т.2 ГПК. Искът за установяване неистинността на документите бил
недопустим, тъй като ищецът е пропуснал да ги оспори по реда на чл.193 ГПК в
исковото производство. Навежда доводи, че не пасивно легитимиран по предявените
искове, доколкото като юридическото лице не може да носи лична отговорност,
като не може да е извършител на престъпление. Доказателствата по
гр.д.№4959/2011г. на ВРС били представени от процесуалния представител на
дружеството по делото, а образуваното срещу управителя на „Искра 1" ЕООД -
К. Н. Н.наказателно производство за престъпление по чл.316, във с вр.чл.309,
ал.1 НК, е приключило с оправдателна присъда. Ответното дружество никога не е
твърдяло, че е наясно с авторството на подписите под документите, мястото и
времето на тяхното полагане. Моли за постановяване на решение, с което исковете
бъдат отхвърлени като неоснователни.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се
от влязлото в сила решение, постановено по
гр. дело № 4959 по описа за
2011г. на ВРС, се установява, че „С.с.” ООД, ЕИК
*********, представлявано от Миглена Димова Аврамова и Валерий Владимирович Акопов е осъдено да
заплати на „Искра 1” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К. Б. Н.сумата от
21816.87 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 25.05.2009 г. и сумата от 9090.37 лева, представляваща договорна неустойка по раздел І, чл.4 от договора, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 01.04.2011 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 51 ТЗ, вр.
чл.92, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД, при участието
на третото лице – помагач на страната на ответника „Ив Стар”, ЕИК *********,
представлявано от Миглена Димова Аврамова.
Вземането на
„Искра 1“ ЕООД е прехвърлено на ответника в настоящото производство „З.п.“ ООД
по силата на договор за цесия от 08.02.2013г., което дружество, в качеството си
на взискател по изп. дело №
290/2016 г. на ЧСИ Слави Сербезов, е инициирал принудително изпълнение за
присъдените на своя цедент вземания.
Постановеното
решение обосновано с мотиви, че страните са били валидно обвързани от договор
за посредничество от 25.05.2009 г., като в изпълнение на същия „Искра 1“ ЕООД е
сключило три договора за посредничество с потенциални купувачи за недвижими
имоти, представляващи самостоятелни обекти в комплекс „Принцес
Резиденс”, гр.Балчик
както следва: на 20.07.2010г.- с Х. Б. Г. за студио № 44 с площ 46.03
кв.м. и цена 59 774 евро; на 15.06.2010г. - с Х. Р. К.за ап.№ 13 с площ 143.32
кв.м. и цена 200 424 евро, и с И. Д. Л. за ап.№ 59 с площ 63.74 кв.м. и цена
128 720 евро. От своя страна „С.с.“ ООД не е
подписало резервационните споразумения, подписани от бъдещите купувачи със
задължение да пази за купувача запазения имот и да сключи предварителен договор
за същия в посочения в споразумението срок. Внесеният депозит от потенциалните
купувачи е върнат на същите от представляващия Искра 1 ЕООД поради това, че
продавачът не е подписал резервационно споразумение и предварителен договор за
продажба.
Решаващите
изводи на съда се основават на процесните
документите, предмет на проверка в настоящото производство а именно: 1. договор
за посредничество при покупко - продажба на недвижим
имот от 15.06.2010г., сключен между ИСКРА 1 ЕООД и Х. Р. К.за апартамент 13 с
площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес
Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на
немски език на този договор, както и 2. резервационно споразумение от 15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски
език; 3. резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - СОЧИ СТАР ЕООД и И. Д. Л. относно
апартамент 59 с площ от 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр.
Балчик.
Видно от
приетия договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на
15.06.2010г., Искра ЕООД в качеството си на изпълнител се задължава да
предостави на Х. Р. К.информация за имота, който му се предлага за купуване, а
възложителят се задължава да заплати възнаграждение. В анекса към договора е
описан ап. 13, находящ се в гр. Балчик, апарт-хотел Принцес Резиденс. Договорът е
придружен от превод на немски език. И двата екземпляра от договора са подписани
за възложител и изпълнител.
Прието по
делото е резервационно споразумение от 15.06.2010г., с което продавачът С.С. ООД се задължава да пази за купувача Херберт Р. К. и да
не продава на трети лица в срок до 30.06.2010г. ап.13. Резервационното
споразумение е подписано само за купувач.
По делото е представено и резервационно
споразумение от 11.06.2010г., с което продавачът С.С.
ООД се задължава да пази за купувача И. Д. Л. и да не продава на трети лица в
срок до 25.06.2010г. ап.59. Резервационното споразумение е подписано само за
купувач.
С влязло в сила Решение по НАХД № 5330/2015г. по описа
на ВРС обвиняемата К. Б. Н.е призната
за невинна в това, че през месец февруари 2012г. в гр.Варна, в съдебно
заседание по гражданско дело № 4959/2011г. по описа на Районен съд -гр.Варна -
XIV състав, съзнателно се е ползвала от неистински частни документи, а именно
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г.
между Х. Р. К.и „Искра 1“ ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в
апартаментен хотел „Принцес Ризиденс“
гр.Балчик с придружен превод на немски език с име
„VERMITTLUGSVERTRAG“ и резервационно споразумение от 11.06.2010г. между „С.с.“ ООД и И. Д. Л. за ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се
в апартаментен хотел „Принцес Резиденс“
гр.Балчик, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдана по така възведеното обвинение.
В мотивите е прието, че деянието е несъставомерно
от обективна и субективна страна. Липсата на обективна страна се установявала
от факта, че обв. Н. не е участвала в съдебното
заседание на 21.02.2012г. по гр. дело № 4959/2011г. на ВРС, ХІV състав.
Документите били представени от проц. представител на
ищцовата страна в с.з. на 21.02.2012г. На следващо
място съдът е приел, че не е налице и субективната страна на деянието, тъй като
безспорно е установено, че и Л. и К. са получили документите в домовете си и
лично са ги подписали, като са върнали формулярите на обв.
Н.. Несъответствието в подписите на някои от местата не може да бъде обяснено
от никой от двамата. Но в същото време от заключението на тройната
съдебно-графологична експертиза тези подписи не са изпълнени и от обв. Н..
С Постановление от 23.01.2018г. на ОП - Варна е потвърдено изцяло Постановление от 04.12.2017г., с което
прокурор при ВРП е отказал образуване на наказателно производство по чл.309,
ал.1 НК срещу неизвестен извършител, за изготвяне на неистински документи
/договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
15.06.2010г. между Х. Р. К.и „Искра 1“ ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м.,
находящ се в апартаментен хотел „Принцес Ризиденс“ гр.Балчик с придружен превод на немски език с име „VERMITTLUGSVERTRAG“ и резервационно споразумение от 11.06.2010г.
между „С.с.“ ООД и И. Д. Л. за ап.59 с площ 63,74
кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес Резиденс“ гр.Балчик/, на осн
чл.24, ал.1 т.3 НПК, поради изтекла давност за наказателно преследване, съгл.
чл.80, ал.1, т.4 НК.
От заключението
на първоначалната съдебно - почерковата експертиза,
изготвена от вещото лице Ц., се установява, че в Договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между „Искра 1"
ЕООД и Х. Р. К.за апартамент №13 с площ от 143,32 кв.м, находящ се в апартаментен
хотел „Принцес Резиденс"
в гр.Балчик - в два екземпляра, на български и немски език, подписите за
„Възложител" и съответно „Auftraggeber", са
изпълнени от Х. Р. Щ.. Подписите в същите копия на документ за „Изпълнител" и „Augtragnehmer" са изпълнени от Катя Благоева Н.. В
Резервационно споразумение от 15.06.2010г. към горния договор, в два
екземпляра, на български и немски език, подписите от името на „Купувач" и
съответно „Kaufer" са изпълнени от Х. Р. Щ.. В
тези копия на документ липсват подписи за „Продавач" и съответно „Verkaufer", В Резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни - „Сочи стар" ЕООД
и И. Д. Л., относно апартамент с площ от 63.74 кв.м, находящ се в същия
апартаментен хотел, подписът положен след текста „Купувач" е изпълнен от И.
Д. Л.. В това копие на документ липсва подпис от името на „Продавач".
Видно от заключението на допълнителната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице подписът,
посочен за положен от Х. Р. К.в Договор за посредничество за покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен
между Х. Р. К.и „Искра 1" ЕООД в едно с Анекс към него, както и
Резервационно споразумение от 15.06.2010г., подписано за Х. Р.К., в едно с
превода им на немски език, заверени за вярност с щемпел на ВКС, са изпълнени от
лицето Х. Р.К., р.17.03.1970г., гр.Ауербах -
Германия. Подписът, посочен като положен за И. Л. в Резервационно
споразумение от 11.06.2010г., заверено за вярност с щемпел на ВКС, с
отбелязване, че документът е приложен по ГРД №4959/2011г. на ВРС, е изпълнен от
лицето И. Т. Д.– Л., ЕГН **********. Представените копия на документи като
писмени доказателства по Искова молба от „СОЧИ СТАР" ЕООД с Вх.№
267829/01.02.2021г. на PC Варна, и копията на същите документи, представени по
АНД №5330/2015r., приложени на л.350 от ДП №940/2013г. по описа на I-во РПУ -
Варна и заверени за вярност с щемпел на ВКС, са изготвени от оригиналите на
едни и същи документи.
Съобразно заключението на повторната тройна
СПЕ подписите в графа „Възложител" на Договор за посредничество и Анекс
към него от 15.06.2010 година, както и в превода на немски език на същия
договор; в графа „Купувач" на Резервационно споразумение от 15.06.2010
година и в превода на немски език на същия документ са положени от Х. Р.К..
Подписът в графа „Купувач" на резервационно писмо от 11.06.2010 година е
изпълнен от И. Т. Д..
При тази
фактическа установеност, настоящият състав достигна до следните
правни изводи:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, която налага за успешното провеждане на
исковата защита ищецът да докаже главно и пълно прекия си правен интерес от
нея, както и осъществяването на фактическия състав на възведените документни
престъпления, в конкретния случай – квалифицирани по чл. 309, ал. 1 НК и чл.
316 НК.
Въпросът
относно допустимостта на производството, включително и за съществуване на
правен интерес у ищеца за установяване на въведените в предмета на делото
престъпни обстоятелства спрямо ответника е окончателно разрешен с неподлежащото
на обжалване Определение № 60261/23.09.2021 г. по ч.гр. дело № 3021/2021 г., с
което са е отменено прекратителното определение,
постановено по настоящото дело. С оглед характер на указанията на касационната
инстанция относно приложението на закона, и в частност за допустимост на
производството, същите се явяват задължителни и не подлежат на допълнителна
преценка, включително и за наличие на други основания за недопустимост на
същото, в какъвто смисъл е обосновала становището си ответната страна.
При
наложен извод за процесуална допустимост на исковото производство, а от там и
за наличие на правен интерес на ищеца, респективно наличие на легитимация на
страните, основателността на исковите претенции е обусловена от главно и пълно
доказване на престъпните състави на въведените в предмета на делото престъпления
по чл. 309, ал. 1 и чл. 316 от НК, които по своя характер са формални
документни престъпления.
Предмет
на документните престъпления съобразно наказателноправната
доктрина и юриспруденция са конкретни и изрични писмени изявления на определени
лица, които имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти
или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на
такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или
установяват права и задължения или правоотношения.
Съставянето
на неистински документ по смисъла на чл. 98, т. 6 НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява
в непосредствено материализиране на изявлението от лице, различно от посочения
в документа автор. За съставянето на неистински документ деецът ще носи
отговорност по чл. 308 - 310 НК и когато отразените факти или обстоятелства са
верни (когато документът е с вярно съдържание). Отговорността ще бъде налице и
когато лицето, от чието име е издаден документът, предварително е дало съгласие
за съставянето му, защото наказателната отговорност за документна подправка е
свързана със забраната да се издава документ от чуждо име. Постановление № 3 от
23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС
Определението
на понятието „неистински" документ, което има и своята легална дефиниция в
чл. 93, ал. 1, т. 6 от НК, не включва съдържанието на писменото изявление като
елемент на този документ, а от значение е само дали авторът, посочен в него,
действително го е съставил. Решение № 410 от 06.11.2014 г. по нак. д. № 1194/2014 г. на Върховен касационен съд.
Създаването на частен „документ с невярно съдържание" обаче не е съставомерно по чл. 309 от НК.
При
престъплението по чл.316 НК, предмет на главните обективно съединени искове,
умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се ползва неистински или
преправен документ, т.е. че отразеното в документа не отговаря на
действителните факти и обстоятелства и че не е издаден от оправомощено лице за
удостоверяване именно на тези обстоятелства – така Решение № 307 от 23.01.2017
г. по н. д. № 1236 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
С оглед
всичко гореизложено и при двата възведени престъпни състава по главните искове
с предмет чл. 316, вр. чл. 309 от НК и чл. 309, ал. 1 от НК - по евентуалните
искове, за да бъде обявено за престъпление деянието от обективна страна следва
да включва ползването на неистински документ, като в първия състав алтернативно
е приложима и хипотезата на съзнателно използване на документ с невярно
съдържание.
Както
вече беше изложено, неистински по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 6 от НК е
документи, който за негов автор е посочено лице, което не го е подписал,
следователно следва да е установена неговата материална подправка. В хода на
производството са проведени три отделни съдебно-почеркови
експертизи първоначална, допълнителна и повторна тройна, като всяка една от тях
е категорична, че всеки един от подписите положени на трите частни документа,
предмет на проверката е изпълнен от посочения негов автор. При посочената
фактическа установеност, потвърдена от всяко едно от изслушаните вещи лица, би
било напълно необосновано и противоречащо на принципа на непосредственост в
гражданския процес, да се приеме, че оспорените договори са неистински/неавтентични.
Изложените от процесуалния представител на ищцовото
дружество доводи в тази насока изцяло се базират на доказателства, събрани в
рамките на други наказателни и гражданскоправни
съдебни производства, които не са годни и не могат да оборят доказателстваната стойност на събраните по настоящото дело
доказателства. В продължение на изложеното следва да се посочи, че мотивите, фомирани в постановените в наказателното съдопроизводство
актове на съда и на прокуратурата не са обвързващи за гражданския съд, а по
силата на чл. 300 от ГПК единствено влязлата в сила присъда е задължителна за
съобразяване относно формирането на изводите за това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Гореизложеното
относно недоказаността на престъпните деяния от обективна страна е изцяло
относимо и към субективната страна на твърдените престъпни обстоятелства. Както
вече беше посочено, съставът по чл. 316 от НК изисква съзнателното използване
на неистинския документ, или на такъв с невярно съдържание. По делото не е
ангажирано нито едно доказателство за установяване на посочения правнорелевантен факт, а именно, че определено/неустановено/
лице умишлено е употребило документа. За да бъде установено извършването на
престъпление по чл. 316 от НК следва да бъде доказан посочения субективен
елемент главно и пълно, което представлява самостоятелно основание за
отхвърляне на иска за неговото установяване по реда на чл. 124, ал. 5 от НК.
По
посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че осъществяването на
престъпни деяния по чл. 316 и 309, ал. 1 от НК не е установено от обективна
страна и субективна страна, поради което предявените респективно главни и
евентуални искове подлежат на отхвърляне в цялост.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сочи стар“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Миглена Димова Аврамова срещу „З.п.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление *** обективно кумулативно и евентуално съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника
на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309,
ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи и
с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по
отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК,
изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№
4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав:
-
договор за посредничество при покупко - продажба на
недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К.за
апартамент 13 с площ от 143, 32 кв.м., находящ се в
апартаментен комплекс „Принцес Резиденс",
гр. Балчик с придружен превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от 15.06.2010г. с придружен
превод на немски език, разписка от 02.07.2010г.;
- договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ООД
и И. Д. Л. за апартамент № 59 с площ от 80.54 кв.м., находящ
се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик, резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни „Сочи стар“ ЕООД и И.
Динева Липе, относно същия апартамент, разписка от
28.06.2010г.;
- договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД
и Х. Б. Г. за апартамент (студио) № 44 с площ от 46.03 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес
Резиденс“ в гр. Балчик, резервационно
споразумение от 23.07.2010г. и разписка от 10.08.2010г., които престъпни
обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д.
№4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, в случай когато извършителят на
деянието е останал неоткрит.
ОСЪЖДА „Сочи стар“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Миглена Димова Аврамова срещу „З.п.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: