Р Е Ш Е Н И Е
№ 260285/26.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар
София Маринова, като разгледа докладваното
от съдията АНД №4918/2020 г. по опис
на РС Варна,
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН
и е образувано по жалба от “А.Б.” ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу
Електронен фиш сер.Г №0009385, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение
по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът претендира отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен
и неправилен, издаден в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. В с. з., чрез
процесуален представител изтъква, че съобразно писмо вх.№48029 от 20.07.2020
г., оспорения ЕФ е анулиран на 14.07.2020 г. - след предявяване на процесната жалба, въз основа на становище №819р-18136 от 13.07.2020
г. от мл. инспектор С. Д. до Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява и не представя становище. В
съпроводително писмо към жалбата ведно с административно-наказателната преписка
чрез Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, се отправя изявление за
осъществено анулиране на оспорения Електронен фиш поради допусната техническа
грешка относно датата на извършване на нарушението (21.08.2019 г.) и датата,
отразена в ЕФ (21.09.2019 г.).
След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.08.2019 г. в 09.29 ч. в гр.
Варна, ЗПЗ, на място с GPS координати (43.211044,28.873001) било
установено движение на л. а. "Тойота Ландкруизер",
рег.№В5474НР, регистрирано в Р. България, неспряно от движение, без наличие на
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. От регистрационните данни за превозното средство наказващият орган
установил, че собственик е въззивникът „А.Б.“ ООД,
спрямо когото бил издаден процесния ЕФ сер.Г, №0009385 за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ с
наложено наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв,
в който за дата на извършване на нарушението било отразено 21.09.2019 г.
Електронният фиш бил надлежно връчен на 08.06.2020 г. като на 16.06.2020 г. въззивникът предявил процесната
жалба пред ОД МВР Варна.
На 13.07.2020 г. при
окомплектоване на преписката по постъпилата жалба мл. инспектор С. Д.
констатирал допусната техническа грешка относно датата на извършване на
нарушението (21.08.2019 г.) и датата, посочена в ЕФ (21.09.2019 г.), при което
отправил до началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна становище за анулиране
на оспорения ЕФ. На 14.07.2020 г. въз основа на констатираната техническа
грешка, процесният ЕФ бил анулиран и бил издаден нов
ЕФ, сер.Г №19554 отразена дата на нарушението
21.08.2019 г., след което преписката била изпратена ведно с жалбата до РС Варна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При несъмнената
констатация за анулиране на оспорения с процесната
жалба ЕФ, се налага извод за липса на подлежащ на оспорване административен
акт, за което въззивникът не е бил своевременно уведомен от наказващия
орган и с това въззиваемата страна е станала причина
за образуване на съдебното производство. Приложеният ЕФ, сер.Г
№19554 с отразена дата на нарушението 21.08.2019 г. не е връчван на въззивника, не замества автоматично анулираният сер.Г №0009385, и не е предмет на процесната жалба.
При констатираната липса на предмет
на обжалване, съдебното производство подлежи на прекратяване като недопустимо. Доколкото
извършеното анулиране на оспорения фиш е сторено, именно въз основа на
отправената жалба, искането за присъждане на сторените от въззивника
разноски за възнаграждение на адвокат се явява основателно, като с оглед
отправеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност и предвид незначителната фактическа и правна сложност на делото,
съобразно чл.63д, ал.1 и ал.2 ЗАНН, вр. чл.143, ал.2,
вр. ал.1 АПК и чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на въззивника следва да се
присъди възнаграждение за адвокат в двуинстационното
производство в общ размер 740.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по АНД №4837/2020 г. по опис на
РС Варна.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 740.00 лв
(седемстотин и четиридесет лева, 00 ст.), представляваща направени разноски за
възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: