Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 25.06.2018 г. гр.Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански
състав в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
при секретаря Йорданка Тянева, като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 1943 по описа за
2017 г. и като обсъди:
Предявени субективно съединени искове с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че между него и ответника
ЕТ „В.И. – ВИК“ на 15.02.2008 г. е бил сключен договор за банков кредит, въз
основа на които баката му е предоставила сумата 10 000 лева, като същата е
следвало да се погаси на 84 месечни вноски.
Поради неизпълнение на договорните задължения от ответника, кредита е
станал предсрочно изискуем, за което същия е бил уведомен. Ищецът е депозирал
заявление по чл.417 ГПК пред РС Асеновград, образувано е ч.гр.д.№ 1152/2013 г.,
по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. При
проучване на имущественото състояние на длъжника В.И.К. е установено, че на
02.08.2013 г. същия е извършил разпоредителна сделка - дарение на: сграда, с
предназначение друг вид сграда за обитаване, площ по документи 84 кв.м., в
с.Горнослав, ул.“Капитан Петко“ № 9, като го е прехвърлил на трети лица: И.В.К.,
А.В.К. и М.В.К.. Ищецът твърди, че ответника е реализирал дарението след
преустановяване плащането на вноските по кредита и след получаване писмо
уведомление на 28.06.2013 г. от банката, получено от него на 01.07.2013 г. – за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Твърди още, че ищецът и ответника имат
роднинска връзка, че същите са знаели и са целяли увреждане интересите на кредитора-банката
и препятстват възможността за удовлетворяване на непогасените му притезания.
Към датата на извършване на разпоредителната сделка, дарения имот се явява
единствено жилище на кредитополучателя В.И.К., което е несеквестируемо.
Ответникът В.И.К. се е поставил умишлено в невъзможност за изпълнение на
задължението си към банката, за увреждане интересите на кредитора са знаели и
третите лица – преобретатели по договора за дарение, тъй като същите са роднини
/знанието им се предполага/. Ето защо моли
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде обявена за
недействителна спрямо ищеца „Юробанк България” АД, сключената на 02.08.2013 г. с
Акт № 33, том 15, № от вх.рег.4086/08.2013 г., № на дв.вх.рег.№ 2992/08.2013 г.
сделка дарение между: В.И.К., И.В.К., А.В.К. и М.В.К.. Ангажира доказателства,
претендира направените по делото разноски. Моли: 1. Да се издаде СУ за
снабдяване с данни за родствена връзка на страните, 2. Да се изиска и приложи
ч.гр.д.№ 1152/2013 г. по описа на РС Асеновград, 3. Да се издаде СУ за
снабдяване с Акт № 33, том 15, № от вх.рег.4086/08.2013 г., № на дв.вх.рег.№
2992/08.2013 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците: В.И.К., лично и в качеството на ЕТ „В.К.“, И.В.К.,
А.В.К. и М.В.К. - съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,
чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Твърдят, че предявения иск е частично допустим и
изцяло неоснователен. Не оспорват, че имота е дарен с посочения НА, от които
представят копие, като твърдят че дарители са В.И.К. и съпругата му Гергана
Атанасова К. – тъй като имота е СИО (брака между същите е сключен през 1988
г.). Поради което по отношение на ½ ид.ч. от имота искът е недопустим,
тъй като съпругата на ответника не е длъжник на ищцовото дружество. Твърди че В.К.
е дарител в лично качество, а не като ЕТ „В.И. –ВИК“. Заявява, че не е
получавал уведомление от банката, за обявяване н кредита за предсрочно
изискуем, както че към момента на изповядване на сделката останалите
ответниците са били непълнолетни – представлявани от адвокат. Твърди, че
дарителите са си запазили пожизнено право на ползване в имота, всички
ответниците – както и съпругата Гергана Атанасов К. и до днес живеят в този
имот. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Не е спорно, а и това се установява
от представените доказателства, че между страните е сключен договор за банков
кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ от 15.02.2008 г., въз основа на
които между тях са възникнали договорни отношения, като банката е предоставила
на ответника сумата 10000 лева, а за ответника е възникнало задължението за
връщане на същата, съгласно погасителен план. Съгл.чл.24 вр.чл.25 от Договора,
при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение
по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Длъжникът по договора – ответника е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането с писмо-уведомление от 28.06.2013 г., получено от И.К.
– баща на ответника на 01.07.2013 г., на адреса които е седалище и адрес на
управление на ЕТ „В.И.-ВИК“, регистриран в ТР към АВ и посочен в договора за
кредит /като на същия адрес е адресирана и получена ИМ по настоящото дело от
ответника/.
Ищецът е подал заявление пред РС
Асеновград по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №
1152/2013 г., по което е допуснато незабавно изпълнение и издаден ИЛ срещу
ответника: В.К. лично и в качеството му на ЕТ „В.И.-ВИК“, като е осъден да
заплати следните суми: 10000 лв. главница,
1564.33 договорна лихва, 78.33 такси и законна лихва считано от
23.07.2012 г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата
812.27 лв. направени разноски по същото.
От НА за дарение на недвижим имот №
62, том ІІІ, рег.№ 2231/2013 г. с вх.рег.№ 4086/02.08.2013 г., Акт № 33, том
15, дело 2007/2013 г. е видно, че В.И.К. и съпругата му Гергана Атанасова К. са
дарили на децата си: М.В.К., И.В.К. и А.В.К. /действащи със съгласието на
особения представител адвокат Мариана Николова/ следния недвижим имот: сграда с
идентификатор № 16955.100.81.1, находящ се в с.Горнослав, обл.Асеновград по КК
и КР , одобрени със заповед РД-18-6/31.01.2005 г. на ИД на АГКК, с адрес на
сградата с.Горнослав, ул.“Капитан Петко“ № 9, която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор 16955.100.81, със застроена площ по скица 84 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение друг вид сграда за обитаване, като дарителите В. и Гергана
Костадинови са си запазили правото на ползване на целия имот, до края на живота
си безвъзмездно – което право да упражняват съвместно с надарените.
От представените удостоверение за
настоящ адрес е видно, че ответниците: И., А., В., Гергана и М. ***.
От представеното копие от
удостоверение за граждански брак е видно, че В.И.К. и Гергана Атанасова
Кемалова са сключили брак на 24.01.1988 г.
От удостоверение за съпруга и
роднински връзки е видно, че съпруга на И.К. е Гергана Атанасова К., негови
родители са: И. Стефанов К. и Магда Тодорова К., а негови деца са: М.В.К., А.В.К.
и И.В.К..
На ответника са изпратени покани за
изпълнение с дата 24.01.2013 г., с която същия е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на договора/кредита, която е връчена на В.К. на
29.01.2013 г., на 06.02.2013 г., а на 01.07.2013 г. на И.К. /баща на ответника/.
От показанията на свид. Ива
Стефанова Митрова – адвокат в Адвокатска колегия град София, работила като
адвокатски сътрудник при адвокат Чаталбашев от 2009 г. до 2014 г. се
установява, че там са изготвяли документи за неизрядни кредити на „Юробанк
България“ АД. Сътрудниците са изготвяли
писмата, уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, нотариални покани
– които са давани за подпис и проверка на адв.Чаталбашев. След това същите са
изпращани по „Български пощи“, а след връщането им в кантората са изготвяни заявления за
издаване на заповед за изпълнение. За изготвяне на писмата, нот.покани им е
давана информация от банката за дължимата неизплатена сума към датата на
изпращане на писмото. В писмата е посочван: подател, получател, изходящ номер и
съдържанието на пратката. При предявяване в съдебно заседание на известие,
получено на дата 01.07.2013 г. свидетелката заяви, че почеркът на същото е неин
/изготвено е от нея/.
От показанията на свид. И. Стефанов К.
– баща на ответника, се установява, че В., съпругата му и децата им живеят в
село Горнослав от 2003 г. или 2005 г. До 2011 г.- 2012 г. е живял със
семейството си в етаж от къща на ул.“Йордан Хаджигеоргиев“ Асеновград, след
което е отишъл да живее в селото. Тъй като е имал затруднения с изплащане на
кредит Банката му е взела къщата в Асеновград, което е наложила да отидат да
живеят на село. До 2005 г. И. и семействотому са живели на адреса на родителите
му: Асеновград, ЖК „Баделема“ бл.10, вх.А, ет.2, ап.4. Свидетелят потвърди, че
е получавал: писма, съобщения на неговия адрес – за сина му, не си спомня колко
такива е получил, както дали му ги е давал. При предявяване в съдебно заседание
на известие, получено на дата 01.07.2013 г. свидетелят заяви, че подписът
положен на същото е негов, не помни обаче дали това уведомление е дал на сина
си или изхвърлил с получените брошури.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи. Предявени са субективно
съединени искове
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД -
за обявяване за недействителен по отношение на ищеца/ кредитор сключената на 02.08.2013 г. с Акт № 33, том 15, № от вх.рег.4086/08.2013
г., № на дв.вх.рег.№ 2992/08.2013 г. сделка дарение между: В.И.К., И.В.К., А.В.К.
и М.В.К., с които в полза на
И., А. и М. Костадинови е дарен недвижим имот: сграда, с предназначение друг вид сграда за обитаване, площ по документи 84
кв.м., в с.Горнослав, общ. Асеновград, ул.“Капитан Петко“ № 9.
За да бъде уважен отменителния иск по
чл. 135 ЗЗД е необходимо да са на лице следните условия: ищецът да е кредитор
на длъжника, вземането на кредитора да предхожда атакуваната чрез иска сделка, увреждане на кредитора и знание на длъжника,
че уврежда кредитора.
Не се оспорва от ответника наличието на задължение
към кредитора по банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ от
15.02.2008 г., сключен за сумата 10 000 лв. /получена от ответника/, които
не е обслужван редовно. Поради което кредиторът е депозирал заявление в РС
Асеновград по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №
1152/2013 г., по което са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които не са оспорени от
ответника и е влязло в законна сила, което се приравнява на влязъл в сила
съдебен акт. С
отговора си ответника заявява, че не оспорва следните факти: че е сключен договор
за кредит, задължението към банката, че той и съпругата му са дарили подробно
посочения имот на децата си. Установява
се, че процесния имот е прехвърлен чрез дарение в период, в които кредита
вече е бил просрочен. Ответникът с отговора си е заявил, че договора не е сключен със цел увреждане интересите на
кредитора, както че като дарители са той -В.И.К. и съпругата му Гергана Атанасова К. – тъй като
имота е СИО (брака между същите е сключен през 1988 г.), че съпругата му не е
длъжник на ищцовото дружество, че той е дарител в лично качество, а не като ЕТ
„В.И. –ВИК“, че не е получавал уведомление от банката, за обявяване н кредита
за предсрочно изискуем, както че към момента на изповядване на сделката
останалите ответниците са били непълнолетни – представлявани от адвокат. Тези възражения са
неоснователни.
Ответникът В.К.
е кредитополучател по сключения между страните договор, като ЕТ и като физическо лице, поради което
по кредита е задължен единствено той /но не и и съпругата му. Действително в
атакувания НА ответникът е дарител в лично качество, но имуществото на
физическото лице и ЕТ е едно и също. Безпротиворечиво в практиката е решен
въпросът за това, че всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и
на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също
свое имущество по задълженията, придобити в резултат на упражняване на
търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в
които той влиза в частния си живот: решение № 80/26.07.2012 г. на ВКС, ТК, І-во
ТО по т.д.№ 287/2011 г. по чл.290 ГПК. А в решение № 437/17.01.2012 г. на ВКС,
ІІІ-то ГО по гр.д.№ 70/2011 г по чл.290 ГПК, касационната инстанция уточнява,
че съгласно ТЗ и ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.д.№ 282001 г. на ОСГК на ВКС, ЕТ
като физическо лице извършващо търговска дейност, носи отговорност за
задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието
на ЕТ, дали е лично имущество или е имущество СИО.
Доказа се, че от банката през 2013 г.
са изпратени няколко уведомления на ответника за предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита, като уведомлението от 01.07.2013 г. е получено лично
от бащата на ответника, на адреса на ЕТ, които е бил и адрес на ответника В.К.
– посочен в договора за кредит, на които адрес същия е получил ИМ и
доказателствата към същата. Показанията на свид. И.К. в тази част не следва да
се кредитира, тъй като първо той е заинтересован от изхода на спора, а и по
категоричен начин не се доказа, че това получено уведомление той не е предал на
сина си. Още повече възможността на ответника за оспорване, че не е уведомен за
продсрочната изискуемост вече е преклудирана, тъй като заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила, същия не е депозирал възражения в предвидения по
ГПК срок, а и той не оспорва задължението.
От представените от ищцовата страна доказателства се установи, че
ответникът В.К. вече не разполага с друго имущество, същия се е разпоредил с
единственото му налично имущество, чрез дарение в полза на децата му. Съгласно
трайна съдебна практика на ВКС, наличието на задължение към банка и лишаване на
длъжника от единственото му налично имущество чрез дарение със свързани лица /в
случая низходящи на ответника/, безспорно установява увреждане на кредитора –
тъй като знанието се предполага.
За да е налице увреждане по смисъла на
чл.135 ЗЗД е необходимо длъжника с правните си действия да намалява имуществото
си. Именно такъв е настоящият случай. Установи се по делото, че ищецът е кредитор на първия ответник В.К.. Налице е извършването на действие:
сключване на договор за дарение,
което уврежда интересите на кредитора. С оглед
установения факт, че първият ответник се е разпоредил със собствен недвижим имот (предполагаемата ½ ид.ч. от
същия), следва
да се приеме, че има увреждане интересите на кредитора, което се изразява в
невъзможността за удовлетворяване от цената на недвижимия имот /претежаван
от ответника и съпругата му – в режим на СИО/, поради отчуждаването им. Знанието
за увреждането на кредитора, както за длъжника, така и за третото лице, в случая се предполага съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като
ответниците: В.К., И.К., А.К. и М.К. са баща и деца. Налице са всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД за
уважаване на иска и обявяване на сключената на 02.08.2013 г. с Акт
№ 33, том 15, № от вх.рег.4086/08.2013 г., № на дв.вх.рег.№ 2992/08.2013 г.
сделка дарение, за недействителна по отношение на ищеца „Юробанк България” АД, но само по отношение на
ответника В.И.К., тъй като имота е придобит в режим на СИО от ответника и
съпругата му.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски по
производството, съобразно представените доказателства за направени такива,
които са общо в размер на 60.63 лв.
С оглед на гореизложените съображения
Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Околовръстен
път“ № 260, представляван от Изпълнителния директор Димитър Б. Шумаров и Милена
Ванева – Прокурост, сключената на 02.08.2013 г. сделка, с акт № 62, том ІІІ,
рег.№ 2231/2013 г. с вх.рег.№ 4086/02.08.2013 г., Акт № 33, том 15, дело
2007/2013 г. на СВ при РС Асеновград – договор за дарение на недвижим
имот, между: В.И.К., ЕГН ********** и децата
му: И.В.К., ЕГН **********; А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН ********** ***,
съгласно която В.И.К., ЕГН ********** е дарил на: И.В.К., ЕГН **********; А.В.К.,
ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН ********** следния недвижим имот: сграда с
идентификатор № 16955.100.81.1, находяща се в с. Горнослав, обл.Асеновград по
КК и КР, одобрени със заповед РД-18-6/31.01.2005 г. на ИД на АГКК, с адрес на
сградата с. Горнослав, ул.“Капитан Петко“ № 9, която сграда е разположена в ПИ
с идентификатор 16955.100.81, със застроена площ по скица 84 кв.м., брой етажи
2, с предназначение друг вид сграда за обитаване /жилищна сграда/, ведно със
съответното право на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********; И.В.К., ЕГН **********;
А.В.К., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН ********** *** да заплатят на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Околовръстен път“ № 260, представляван от Изпълнителния директор Димитър Б.
Шумаров и Милена Ванева – Прокурост,
направените по делото разноски в размер на 60.63
лева /шестдесет
лева и шестдесет и три стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: