РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Бяла, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510101089 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ вр.чл.500, ал.1, т.1, предл.1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ вр.чл.45, ал.1 вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу Р. М. Г. за признаване за
установено съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата от 12
950,60 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ **** при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 05.06.2020 г. около 21:30 ч. на Републикански
път I-5 в посока от гр.Р. към гр.В.Т., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 20.09.2021 г. до окончателното ú изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
895/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла. Претендира се и присъждане на
разноски за заповедното и за исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 05.06.2020 г. около 21:30 ч. на
Републикански път I-5, в посока от гр.Р. към гр.В.Т., на пресечката за
месокомбинат „Надежда М“ ООД, в срока на действие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег.№ **** под въздействие на алкохол в кръвта
2,37‰, ответникът предприел маневра завиване наляво без да пропусне
насрещно движещ се товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ****, при
което причинил пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с материални щети и
1
пострадали лица. Твърди се, че при произшествието превозваният от
товарния автомобил товар с череши се разпилял на земята, както и че
произшествието било посетено от органите на МВР, които съставили
констативен протокол за ПТП и актове за установяване на административни
нарушения за извършени от ответника нарушения по Закона за движение по
пътищата. Сочи се, че със споразумение по НОХД № 150/2020 г. по описа на
Районен съд – Бяла ответникът бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.343б от НК. Твърди се, че по повод на произшествието
при ищеца постъпило уведомление от собственика на товарния автомобил и
след извършен оглед били установени увреждания на следните части и
агрегати на автомобила: предна броня, спойлер предна броня, степенка в
предна броня лява и дясна, преден капак, ключалка преден капак, панта
преден капак лява и дясна, решетка под челно стъкло, предна решетка,
емблема предна решетка, калник преден ляв, предна лява колона, калник
преден десен, предна дясна колона, панел страничен среден ляв, панел
страничен преден ляв, таван, праг ляв, праг десен, степенка предна дясна,
греда под радиатор, греда над радиатор, основа фар ляв и десен, основа
преден калник десен, рог преден десен, рамка врати десни, рамка врати леви,
панел страничен заден ляв, ъглов панел заден ляв, задна лява врата, предна
лява врата предна дясна врата, тапицерия врата предна дясна, челно стъкло,
ремонтен комплект, фар десен, мигач в калника десен, фар ляв, мигач в
калника ляв, стоп ляв, стъкло предна лява врата, странично ел.огледало ляво,
външна дръжка предна врата лява, носач преден десен, обтегач (биалета)
преден десен носач, амортисьор преден десен, стабилизираща щанга предна,
греда преден мост, спирачен диск преден десен, спирачен апарат преден
десен, кормилна щанга предна дясна, корпус въздушен филтър, радиатор
воден, охлаждащ вентилатор пред радиатор, радиатор климатик, дифузьор
радиатор, охлаждащ вентилатор десен зад радиатор, амортисьор заден десен,
амортисьор заден ляв, спирачен маркуч заден ляв, преден карданен вал,
предавателна полоус, заден диференциал, ресьор ляв, ресьор десен, греда
напречна зад скоростна кутия, въздушна възглавница шофьор, клаксон,
топлинен щит над двигател, ролбар преден метален, теглич заден, гума
предна лява Matador Maxilla 2 195/70/15, джанта стоманена предна лява,
джанта лята предна дясна, гума предна дясна Matador Maxilla 2 195/70/15,
джанта стоманена задна лява, гума задна лява Michelin Crossclimate 195/70/15,
като общата стойност на причинените имуществени вреди, представляващи
сбор от стойността на вложените за възстановяването им консумативи и труд
и на превозвания товар, възлязла на 12 950,61 лв., която сума ищецът
заплатил на собственика на товарния автомобил на 09.07.2020 г. по банков
път. Ищецът сочи, че с писмо, получено от ответника на 12.11.2020 г.,
поискал възстановяване на платената сума, но плащане не получил. Сочи още,
че се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК срещу ответника, издадена по ч.гр.дело № 895/2021 г. по описа на
Районен съд – Бяла, но последният възразил, че не дължи претендираната
сума.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В отговора и във възражението по чл.414 от ГПК ответникът
възразява срещу дължимостта на претендираната от ищеца сума. Признава, че
на 05.06.2020 г. след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над
допустимата, е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ **** и
около 21:30 ч. на Републикански път I-5, в посока от гр.Русе към гр.Велико
2
Търново, на пресечката за месокомбинат „Надежда М“ ООД предприел
маневра завиване наляво, като възприел движещия се по пътя лекотоварен
бус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег.№ ****, управляван от
собственика си Ф.К., гражданин на Република Румъния, както и че между
управлявания от него автомобил и лекотоварния бус е настъпило ПТП.
Твърди обаче, че произшествието е по вина на водача на буса, който
управлявал превозното средство с превишена скорост и липсата на
своевременна реакция за избягване на опасността чрез намаляване на
скоростта на движение или спиране на буса, за което прави извод с твърдения
за липса на спирачни следи и последвала загуба на управление, преминаване
от дясна в лява пътна лента и удар на буса в разделителната мантинела на
пътя. Счита, че щетите са настъпили по вина на румънския гражданин, като
изтъква липсата на образувано срещу себе си досъдебно производство по
чл.343, ал.1, б.“а“ и следващите от Наказателния кодекс /НК/ за причиняване
на материални щети при управление на моторно превозно средство в нетрезво
състояние. Оспорва сочените от ищеца материални щети да са действително
настъпили, да са пряка и непосредствена последица от извършената от него
маневра, като възразява и че същите не са правилно остойностени.
Алтернативно заема становище за съпричиняване в размер на 80% на
вредоносния резултат от страна на водача на буса, като развива съображения,
че при движение с разрешената скорост, същият би имал техническа
възможност да намали и спре преди мястото на удара. Оспорва още, че сумата
от 1 994,40 евро, с левова равностойност 3 900 лв., е платена от ищеца без
основание, тъй като е преведена на трето лице – Р.К., поради което не
подлежи на възстановяване. С тези доводи и съображения моли за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски за производството.
Преди приключване на първото заседание по делото ищецът оттегли
частично иска си, а именно за сумата от 3 900 лв., представляваща част от
претендираното застрахователно обезщетение касателно превозвания с
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** товар от 1 300 кг. череши, с уточнението,
че остатъкът от претенцията му - 9 050,60 лв., представлява левовата
равностойност на 4 627,50 евро, заплатени като застрахователно обезщетение
за причинените от ответника имуществени вреди по автомобил „Мерцедес“ с
рег.№ **** , собственост на Ф.К. С протоколно определение от 04.04.2022 г.
/виж стр.77-78 от делото/, необжалвано от страните, на основание чл.232 от
ГПК съдът прекрати производството по делото в частта за сумата над 9 050,60
лв. до първоначално заявените 12 950,60 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и приложимия закон, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото настъпването на пътно-
транспортно произшествие на 05.06.2020 г. около 21:30 ч. на Републикански
път I-5, на пресечката за месокомбинат „Надежда М“ ООД, между лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ **** и автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег.№ ****, в срока на действие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“
с рег.№ ****при ищеца. Страните не спорят също, че при процесното ПТП
лекият автомобил е бил управляван от ответника, че ответникът е управлявал
3
автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
2,37 промила, както и че на пресечката за месокомбинат „Надежда М“ ООД,
непосредствено при настъпване на произшествието, ответникът предприел
маневра завиване наляво. В тази насока са и данните от приобщените по
делото доказателства. Така, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца -
застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег.№ ЕВ 0300 АМ към 05.06.2020 г., се установява от
представения по делото заверен препис на застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ № **** с валидност от
11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. Настъпването на пътно-транспортно
произшествие на процесната дата, в пътния участък в гр.Б. на ул.“К.Ф.“ №
***, между автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рег.№ ****и
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№ ****, се установява
от съставен от полицейски служител към РУ – Бяла, ОДМВР-Русе
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13 от 05.06.2020 г.,
посетил местопроизшествието. По данни от протокола, водач на автомобила с
рег.№ ****е бил ответникът, който при завиване на ляво не пропуснал
насрещно движещия се автомобил с рег.№ **** с водач румънския гражданин
Ф.К., като при извършената проверка за употреба на алкохол с техническо
средство при ответника са констатирани 2,37 промила, а по двете превозни
средства са установени видими щети – деформации и побитости в задната
дясна част на автомобила с рег.№ ****и деформации по цялото купе и
окачване на автомобила с рег.№ ****. Видно от издаден на 05.06.2020 г.
талон за изследване № ****, ответникът е приел показанията на техническото
средство, като от протокол за медицинско изследване амб.№ ***/05.06.2020 г.
се установява, че същият е отказал да предостави за изследване кръвна проба
за употреба на алкохол. По данни от приложеното по делото НОХД №
150/2020 г. на РС-Бяла, на 25.06.2020 г. на основание чл.382, ал.7 вр.чл.381 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ съдът е одобрил споразумение, с
което ответникът се признава за виновен в това, че на 05.06.2020 г. в гр.Б.,
обл.Р., на ул.“К.Ф.“ № ***, управлявал моторно превозно средство лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,37 на хиляда, установено по надлежния ред –
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с определяне на съответни за това
престъпление наказания. От съставения констативен протокол за ПТП е
видно още, че при осъщественото посещение на мястото на инцидента, с
оглед на установените обстоятелства и причини за ПТП, полицейските органи
са съставили актове за установяване на административно нарушение. Видно
от АУАН с бланков № ***, същият е съставен против ответника за това, че на
05.06.2020 г. в гр.Б., обл.Р., на ул.“К.Ф.“ № ***, пред фирмен магазин
„Надежда - М“ ООД в посока към месокомбинат „Надежда - М“, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ ****, при завиване
наляво за навлизане в друг път от гр.Б. към месокомбинат „Надежда - М“, не
пропуснал насрещно движещ в посока гр.В.Т. - гр.Р. автомобил с рег.№ ****,
вследствие на което последният блъснал лекият автомобил в задната дясна
част, с което ответникът допуснал ПТП с имуществени вреди по двете
превозни средства и пътни знаци и мантинела и едно ранено лице. Актът е
подписан от ответника без възражения, като за допуснато по чл.37, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ нарушение с влязло в законна сила
на 01.09.2020 г. наказателно постановление № *****/16.07.2020 г. му е
4
наложено административно наказание - глоба.
Кореспондиращи на изложеното са и събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н. К. С. – полицейският
служител, посетил мястото на пътно-транспортното произшествие и съставил
констативния протокол, АУАН и талон за медицинско изследване, както и
свидетелите А. И.Д. и С.В.К. В разпита си пред съда свидетелите Д. и К.
сочат, че по времето на процесното ПТП пътували заедно с автомобил,
управляван от К., в посока от Гара Б. към гр.Б., като по пътя били разминати
от бус и достигайки до мястото на инцидента спрели и видели буса, с
румънска регистрация, преобърнат на пътното платно на една страна, а
автомобилът на ответника бил извън главния път, от дясната страна на пътя за
движещите се в посока гр.В.Т. – Р., като по пътното платно имало разпилени
череши. По данни на свидетелят Д. по време на движението си, те се движели
с не повече от 50 км/ч, като сочи, че „румънският бус сигурно със 100 км и
отгоре е карал, защото много бързо ни размина“. Свидетелят К. заявява, че
са се движели с около 50-60 км/ч преди мястото на инцидента, като сочи, че
бусът ги е изпреварил бързо и заявява: „предполагам, че е карал с 80-100
км/ч“. По данни на св.К. от момента на разминаването с буса до достигането
на мястото на инцидента им е отнело около една минута.
В показанията си пред съда свидетелят С. обяснява, че при пристигане
на местопроизшествието заварили процесните два автомобила, като
автомобилът с румънска регистрация бил обърнат на една си страна, забит в
мантинелата, разделяща пътя на две части – две ленти за движещите се в
посока В.Т.-Р. и две ленти за движещите се в посока Р.-В.Т. Водачът на
автомобила с румънска регистрация обяснил, че се е движел по пътя в посока
гр.Р. и ответникът отнел предимството му. Ответникът обяснил, че се е
движел от посока кръговото кръстовище по пътя от гр.Б. към Гара Б. /т.е. по
пътя в посока В. Т./, като е искал да завие наляво на процесното кръстовище и
по негова преценка бусът бил достатъчно далеч, като счел, че ще успее да
пресече пътя. Свидетелят С. сочи, че на това кръстовище ответникът е без
предимство и следва да пропусне движещите се по пътя В.Т.-Р. превозни
средства, както и че разрешената скорост на движение в района е до 50 км/ч,
тъй като е населено място, а и преди кръстовището имало знак за ограничение
на скоростта до 50 км/ч. Относно обективираните констатации в съставения
протокол за ПТП, пояснява, че задълженията на полицейските служители се
свеждат до отбелязване наличието на констатирани видими щети, а
подробното им описание е задължение на застрахователя. Свидетелят не
помни дали на място са установили следи от спирачен път. За мястото на
пътно-транспортното произшествие пояснява, че този участък попада в
рамките на населеното място и е в района на ул.“К.Ф.“ № ***.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната
съдебна автотехническа и оценъчна експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните по делото. При отчитане на приобщените по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, вещото лице
дава заключение, че местонахождението на процесното ПТП е на ул. „К.Ф.“
*** с пресечката за месокомбинат „Надежда М“ ООД в платното за движение
в посока от гр.В.Т. към гр.Б., като ударът е настъпил от 2,19 метра от левият
край до 3,68 метра от десният край на платното за движение в посока към
гр.Б. Посочено е, че районът на произшествието е на прав участък с видимост
към мястото на произшествието над 200 и повече метра с наклон по посоката
5
на движението. По данни на експертизата и съобразно уточненията на вещото
лице по време на изслушването му в съдебно заседание, към датата на пътно-
транспортното произшествие платното за движение към гр.Бяла е с
хоризонтална маркировка M3 „единична прекъсната линия“ с маркировка
М10 в лявата лента за движение „направо“, а в дясната лента за движение
„направо и наляво“; от дясно на платното по пътя от В.Т. към Б.,
непосредствено преди кръстовището, е поставен пътен знак Б1 „Път с
предимство“, а от лявата страна на платното, непосредствено преди
кръстовището, е поставен пътен знак Ж9 „Място за завиване в обратна
посока“; на около 100 метра преди кръстовището в посока гр.Б. е поставен
пътен знак Б26 „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“
с обозначение „50“. При процесния инцидент л.а.„Фолксваген“ с рег.№ ****
се е движил в посока от гр.Б. към гр.В.Т. в уширението на платното за
движение за завиващите наляво в района на месокомбинат „Надежда М“, а
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** се движил в посока от гр.В.Т. към гр.Р.
Преди мястото на удара скоростта на движение на МПС „Фолксваген“ е била
4,84 м/с (17,42 км/ч), като за автомобил „Мерцедес“ експертът сочи липсата
по делото на данни, от които да се определи обективно скоростта преди, по
време и след удара на превозното средство с рег.№ ****. В съдебно заседание
пояснява, че във връзка с изготвяне на възложена му по друго дело
експертиза, е правил оглед на лекия автомобил, по който е направил и
замервания относно деформациите по автомобила. Замервания по другия
автомобил обаче не са правени, каквито замервания са необходима
предпоставка за изчисляване скоростта на движение на това превозно
средство по известен научен метод. Пояснява, че поради липсата на данни за
спирачни следи и на обективни данни относно спиране, огъване по
автомобила и допълнителни замервания, не може да се даде обективно
заключение за скоростта, с която се е движел автомобилът с румънска
регистрация. В заключението вещото лице описва механизма на настъпване
на пътно-транспортното произшествие по следния начин: водачът на
„Фолксваген“ с рег.№ ***, движейки по ул. „К.Ф.“ в посока от гр.Б. към
гр.В.Т., в района на номер 25 се е престроил в уширението за завиване на ляво
и е спрял на кръстовището. В същото време автомобил „Мерцедес“ с
румънска регистрация **** се движил в насрещното платно в посока от гр.В.
Т. към гр.Р. Водачът на МПС „Фолксваген“ е започнал да пресича
кръстовището, изминава около 7,8 метра, когато е настъпил удар между
задната дясна страна на л.а. „Фолксваген“ и предната страна на МПС
„Мерцедес“. Експертът сочи, че от инерционната сила на удара, МПС
„Фолксваген“ се е завъртяло почти на 180 градуса, като със задната си страна
е застанало към пресечката, към която е пътувало, а с предната част на
автомобилът застанал перпендикулярно на ул.„К.Ф.“. Автомобил „Мерцедес“
след удара е продължил по траекторията си, ударил се е в пътен знак, след
това в еластична ограда. От удара в еластична ограда МПС „Мерцедес“ се е
завъртяло и се е преобърнало на лявата си страна, така че задната му част е
останала в уширението за завиване наляво в насрещното платно, а с предната
си част автомобилът бил насочен в посока, обратна на посоката си на
движение. По данни на експертизата водачът на л.а. „Фолксваген“ е могъл да
предотврати произшествието, пропускайки движещият се по пътя с
предимство автомобил „Мерцедес“. След извършване на съответните
изчисления експертът дава заключение, че опасната зона на спиране на МПС
„Мерцедес“ при движение със скорост 50 км/ч е 41,56 метра, поради което
6
ако водачът му е могъл да види и наблюдава поведението на водача на л.а.
„Фолксваген“ от разстояние 42 и повече метра, би могъл да предотврати
удара чрез спиране на автомобил „Мерцедес“, но предвид отстоянието на
което се е намирал преди мястото на удара автомобил „Мерцедес“ и
изчислената опасна зона за спиране, както и скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген“ и изминатото от него до мястото на удара разстояние, вещото
лице заключава, че ударът е бил непредотвратим от страна на водача на МПС
„Мерцедес“ чрез спиране на автомобила. Експертът описва щетите по
автомобил „Мерцедес“, позовавайки се на извършен от застрахователя опис и
снимков материал, като сочи, че същите са по цялото купе, окачване,
двигателен отсег и задвижването на задния мост. Същите са подробно
изброени в констативно-съобразителната част на експертизата и съответстват
по вид и обем с заявените от ищеца с исковата молба щети. Експертът дава
заключение, че тези щети могат да бъдат получени при описания механизъм
на ПТП и сочи, че размерът на вредата, определена като сбор от вложените за
възстановяване части, консумативи и труд по средни пазарни цени към
05.06.2020 г., възлиза на 32 312,68 лв. По искане на ответника като задача към
експертизата е възложено и изготвяне на стойностна сметка на щетите
съобразно Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на
пътниците в средствата за обществен превоз и методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, като по данни на вещото лице размерът на щетите възлиза
на 9 821,59 лв., колкото е определил и застрахователя, видно от приобщените
по делото материали от образуваната при него щета № *** във връзка с
претенция по заявление на Флорин Константин № ****/20 за изплащане на
застрахователно обезщетение за нанесени при процесното ПТП материални
щети, приобщен към доказателствения материал по делото.
От представения по делото заверен препис на свидетелство за
регистрация на румънски език, с надлежен превод на български език, се
установява, че автомобил с рег.№ **** е регистриран на името на Ф.К., като
свидетелството за регистрация датира от 30.03.2020 г.
По делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза, според
заключението на която, изготвено по доказателствения материал по делото и
след проверка при ищеца, на 09.07.2020 г. ищцовото дружество-застраховател
е платило по банков път сумата 4 627,50 евро, равняваща се на 9 050,60 лв. по
фиксинга на БНБ, по банкова сметка с титуляр Флорин Константин и
основание на превода „****“, който презграничен превод е потвърден чрез
банково авизо с референция № *****. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните по делото.
Заключенията на вещите лица съдът намира за обосновани и почиващи
на установените по делото обстоятелства и специалните знания на
експертите, поради което кредитира същите.
Видно от приобщените към доказателствения материал регресна покана
и известие за доставяне ищецът е предоставил на ответника, като водач на
МПС „Фолксваген“ с рег.№ **** при ПТП на 05.06.2020 г., десетдневен срок
за възстановяване по банкова сметка на застрахователя на сумата 12 950,60
7
лв., платено застрахователно обезщетение за нанесени материални щети по
МПС „Мерцедес“ с рег.№****, във връзка с щета № ****. Регресната покана
е връчена на 12.11.2020 г. на ищеца чрез И.Г. – дъщеря.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
895/2021 г. по описа на РС-Бяла, на 20.09.2021 г. в съда е постъпило заявление
от ищеца, въз основа на което срещу ответника е издадена Заповед №
355/21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
вземане по застрахователен договор – регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил с рег.№ **** за сумата от 12 950,61 –
главница, ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и разноски за производството в размер на 259,01 лв. –
държавна такса, и 1 059 лв. – адвокатско възнаграждение. В заявлението
застрахователят се позовава на ПТП от 05.06.2020 г., настъпило по вина на
Р.Г. като водач на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ ****, управлявал
същия с концентрация на алкохол в кръвта 2,37 промила, настъпило между
лекия автомобил и автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ****, с нанесени на
последния материални щети. Препис от заповедта е връчен на длъжника
/ответника/ на 27.09.2021 г., като на 11.10.2021 г. същият е подал бланкетно
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. На
25.10.2021 г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение с указания за
възможността за предявяване на иск относно вземането. На 22.11.2021 г. в
съда е постъпила исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл. 500, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ вр.чл.45, ал.1 от
ЗЗД вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД - за признаване за установено съществуването на
вземане на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ от виновния водач в размер на платеното застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва, за които е издадена заповед за
изпълнение, със заявено в условията на алтернативност насрещно възражение
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване.
Предявеният иск е допустим - същият изхожда от лице с правен
интерес, подаден е в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и е обусловен от наличието
на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено от длъжника
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
За основателността на иска следва да се установи наличието на договор
8
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, управлявало МПС под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закон норма,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило
събитие, представляващо деликт по чл.45 от ЗЗД, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е платил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
суброгирайки се в правата на увредения.
В случая безспорно между страните по делото е настъпването на пътно-
транспортно произшествие на 05.06.2020 г. около 21:30 ч. на Републикански
път I-5, в посока от гр.Р.към гр.В.Т., на улица „К. Ф.“ № *** в гр.Б., на
пресечката за месокомбинат „Надежда М“ ООД, между лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег.№ **** и автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с рег.№ ****, в срока на действие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил с рег.№ **** при ищеца, като
водачът на л.а. „Фолксваген“ /ответникът Р. М. Г./ е управлявал същия под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
от закона норма, а именно: с концентрация 2,37 промила. По отношение на
тези факти по делото са ангажирани обсъдени по-горе в мотивите на съда
писмени доказателства, като одобреното от съда споразумение по НОХД №
150/2020 г. на РС-Бяла, с което ответникът се е признал за виновен, че е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 2,37 на хиляда, представляващо престъпление по смисъла на чл.343б,
ал.1 от НК, съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда и по силата на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От
друга страна е налице и влязло в сила НП № **** от 16.07.2020 г., с което на
Р. М. Г. е наложено наказание за това, че виновно е нарушил чл.37,ал.1 ЗДвП,
уреждащ правилото, че при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. По административно-
наказателен ред отговорността на ответника е ангажирана за това, че при
завиване наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещ се
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****. В този смисъл възражението на
ответника, че не е виновен за пътно-транспортно произшествие, а виновен за
същото е водачът на автомобил „Мерцедес“ е неоснователно. Следва да бъде
отбелязано също, че с оглед на събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на св.С., ответникът несъмнено е възприел движещият
се по пътя с предимство автомобил с румънска регистрация преди
навлизането по пътя за движение на превозните средства, идващи от посока
В.Т. към Р., което обстоятелство е изрично признато в подадения отговор на
исковата молба /виж абзац 4 от стр.2 на приложения на л.45-47 от делото
отговор на искова молба/, но въпреки това е предприел действия по завиване
наляво вместо първо да пропусне приближаващия автомобил „Мерцедес“ и
едва след това да премине. Налице е и признание на ответника, че на
процесното кръстовище той е предприел действия по завиване наляво, което е
кореспондиращо и на установените от контролните органи факти и
обстоятелства и предприетите действия по ангажиране на административно-
наказателната отговорност на ответника за допуснатото нарушение по ЗДвП.
9
Събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени
средства, както и приетата съдебна автотехническа и оценъчна експертиза,
водят до категоричния извод, че Р.Г. с извършване на горните нарушение на
Закона за движението по пътищата е причинил пътно-транспортното
произшествие, както и че вследствие на удара двете превозни средства са
продължили движението си и автомобил „Мерцедес“ се е отклонил наляво от
посоката си за движение и се ударил в предпазна еластична ограда в
разделителната ивица на ул.“К.Ф.“, в резултат на което освен нанесените
материали щети по оградата, са причинени материалните щети и по двата
автомобила. Противно на становището, заето в отговора на исковата молба, с
което се прави опит да се обоснове твърдението за липса на своевременна
реакция от страна на водача на автомобила с румънска регистрация,
преминаването от дясна в лява пътна лента и удара на този автомобил в
мантинелата, се дължи на загуба на управление, но не поради несвоевременна
реакция и движение с превишена скорост, а в следствие на настъпилия удар
между автомобилите по вина на ответника. Съобразимо в тази насока е
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, според което
ударът е бил непредотвратим от страна на водача на автомобил „Мерцедес“.
А досежно твърденията за движението на автомобила с румънска регистрация
с превишена скорост, доказателствената тежест за установяване на който факт
се носи от ответника, следва да бъде посочено, че ангажираните от негова
страна свидетелски показания в тази насока представляват субективно
виждане на свидетелите, заявено под формата на предположение, а не
обективни данни, от които да се изведе действителната скорост на движение
на превозното средство с румънска регистрация. Освен това по данни на св.К.,
управлявания от него автомобил, е бил подминат от автомобила с румънска
регистрация около една минута преди достигане до кръстовището, поради
което възприятията на свидетелите не касаят скоростта на движение на
автомобила с румънска регистрация непосредствено преди настъпване на
произшествието. По делото липсват други относими към този факт
доказателства, като невъзможността за определяне скоростта на движение на
автомобил „Мерцедес“, поставено като задача на вещото лице по
автотехническата експертиза, е подробно обоснована от експерта. Ето защо,
неоснователно се явява възражението на ответника, че вината за ПТП е на
водача на автомобила с румънска регистрация, което не се доказа в рамките
на настоящото производство. Следва да бъде отбелязано също, че с оглед на
установените в района на произшествието вертикална и хоризонтална
маркировка, местоположението на двата автомобила и посоките им на
движение, автомобилът с чуждестранна регистрация се е намирал по пътя с
предимство, а за ответника като участник в движението е действало
задължението по чл.37, ал.1 от ЗДвП да пропусне движещите се по пътя с
предимство превозни средства, преди извършването на действията по
завиване наляво. Дори при допуснато от водача на автомобила с румънска
регистрация нарушение на максимално допустимата за района скорост на
движение, предписанието на чл.37, ал.1 от ЗДвП е в сила за ответника като
водач на превозно средство, предприемащ действия по завиване наляво, още
повече, че същият обективно е възприемал приближаването към
кръстовището на автомобила с румънска регистрация.
Установен в настоящия случай факт е и настъпването на материални
щети, в това число по автомобила с румънска регистрация рег.№ ****, при
настъпилото по вина на ответника ПТП, които щети са пряка и
10
непосредствена последица от поведението на ответника, тъй като същите не
биха настъпили, ако управлявания от ответника автомобил не беше навлязъл
в платното за движение на автомобила с чужда регистрация, намиращ се на
пътя с предимство. Настъпилите имуществени вреди по автомобил
„Мерцедес“ са подробно описани от вещото лице въз основа на материалите
по застрахователната преписка при ищцовото дружество, като констатациите
на експерта съответстват на данните по констативния протокол за ПТП,
съставен от св.С., който протокол е официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179 от ГПК, притежаващ обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, в това число наличието/липсата на
видими материални щети по участващите в инцидента превозни средства.
Вярно е, че в констативния протокол увреждания по автомобил „Мерцедес“
не са описани с конкретно изброяване на всяка една повредена част, но
подобно задължение законът не вменява на полицейските органи. Съгласно
данните по констативния протокол по автомобил с рег.№ **** полицейските
служители са установили видими щети, изразяващи се в деформации по
цялото купе и окачването на автомобила, като описът, съставен впоследствие
след извършен от застрахователя оглед, при който е изготвен и снимков
материал за състоянието на автомобила, кореспондира на констатациите от
констативния протокол за ПТП и на установения по делото механизъм на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което след
настъпването на удара автомобилът с румънска регистрация се е ударил в
мантинелата на пътя и се е преобърнал на лявата си страна. Според вещото
лице, установените и описани от застрахователя щети, в какъвто вид и обем
същите са посочени и в исковата молба, могат да бъдат получени при този
механизъм на ПТП, като наведените в хода на устните състезания и в
представената по делото писмена защита от ответната страна съдът намира за
неоснователни. Несъстоятелно е възражението на ответника за липса на
образувано срещу него досъдебно производство по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК
за причиняване на значителни имуществени вреди. Господар на досъдебното
производство е прокурорът и негово законоустановено правомощие е да реши
дали и кого да привлече към наказателна отговорност, както и за какво точно
престъпление, като съдът не може да дерогира и замества това правомощие на
прокурора, а се произнася относно виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица за престъпленията, за които им е повдигнато
обвинение и за които са предадени на съд.
Според разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Дължимото обезщетение от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с размера на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието
/чл.499, ал.2 от КЗ/, като обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество. В този смисъл съдът съобрази
и практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар
да е постановена при действието на отменения КЗ - така в Решение №
52/08.07.2010 г. по т.дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, е прието, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
11
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24
от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, в която методика изрично е
предвидено /чл.4 от същата/, че се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка, които норми, съпоставени със
законовоустановеното правило, че обезщетението по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща действителната стойност на
причинената вреда, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението
на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността
на застрахователя. Към тази методика препраща и действащата понастоящем
норма на чл.499, ал.2 от КЗ вр.чл.504 вр.чл.20, ал.2 от Наредба № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз. По тези съображения ирелевантно се явява възражението
на ответника относно извършеното от застрахователя остойностяване на
щетите.
В процесния случай според заключението на вещото лице, средната
пазарна стойност към датата на деликта на ремонта за възстановяване на
причинените вреди на автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ *** възлиза на 32
312,68 лв. Установен по делото факт е, че по искане на собственика на
увредения автомобил е образувана щета, по която за констатираните от
застрахователя материални щети по автомобила, на 09.07.2020 г. е изплатено
застрахователно обезщетение в полза на собственика в размер на сумата от 4
627,50 евро, с левова равностойност 9 050,60 лв. С извършеното от страна на
застрахователя-ищец плащане е възникнало правото му по силата на чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, да предяви регрес срещу виновния водач /ответникът/ за
връщане на платената на увреденото лице сума, а не на реално дължимия
размер на застрахователното обезщетение, с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес.
Предвид изложеното, исковата претенция на ищеца за установяване на
вземането му от ответника за сумата от 9 050,60 лв. по издадена в негова
полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 355 от 21.09.2021 г. по
ч.гр.д.№ 895/2021 г. по описа на РС-Бяла се явява основателна.
По силата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Така поради забава в плащането на вземането, предвид отправената
до ответника покана и изтичане на указания от застрахователя срок за
доброволно погасяване на претендираната сума, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, с
начална дата 20.09.2021 г., както е издадена заповедта за изпълнение срещу
ответника.
В обобщение на изложеното исковата претенция за ищеца се явява
основателна и като такава подлежи на уважаване.
12
Извън горното, доколкото с оглед направеното в хода на настоящото
производство оттегляне на част от исковата претенция, във връзка с което
производството по настоящото дело е частично прекратено, но поради
опущение съдът е пропуснал да обезсили издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение касателно прекратената част, този пропуск следва да
бъде отстранен с настоящото решение.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят разноски за заповедното и за исковото производство
съразмерно на уважената част на иска, с каквото искане съдът е сезиран
своевременно. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер 259,01 лв., за депозит за вещи лица в размер на
355,60 лв., за депозит за свидетел в размер на 20 лв. и 1 059 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Така общият размер на разноските в исковото
производство пред настоящата инстанция възлиза на сумата от 1 693,61 лв.,
от които по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК му се следва сумата от 1 183,66
лв. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 259,01 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1
059 лв. Така общият размер на разноските в заповедното производство
възлиза на сумата 1 318,01 лв., от които по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК
му се следват 921,16 лв. Посочените суми следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Съгласно нормата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски за прекратената част на исковата претенцията, но същият не е
сезирал съда своевременно с искане в тази насока, поради което разноски не
му се следват.
На основание чл.258, ал.1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК , че Р. М. Г.,
ЕГН **********, адрес: гр.Б., обл.Р., ул.„Г.С.“ № ***, дължи на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Т.“, ул.“П.“ № ***, сумата от 9 050,60 лв. /девет
хиляди и петдесет лева и шестдесет стотинки/ – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ ***
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.06.2020 г. около 21:30
ч. на Републикански път I-5 в посока от гр.Р. към гр.В.Т., на улица „К.Ф.“ №
*** в гр.Б., във връзка с щета № ****, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 20.09.2021 г. до окончателното ú изплащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
355/21.09.2021 г. по ч.гр.дело № 895/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 355/21.09.2021 г. за изпълнение на парично
13
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 895/2021 г. по описа
на Районен съд – Бяла, в частта за сумата над 9 050,60 лв. /девет хиляди и
петдесет лева и шестдесет стотинки/ до 12 950,60 лв. /дванадесет хиляди
деветстотин и петдесет лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. М. Г., ЕГН **********,
адрес: гр.Б., обл.Р., ул.„Г.С.“ № ***, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „Т.“, ул.“П.“ № ***, сумата от 921,16 лв. /деветстотин двадесет и
един лева и шестнадесет стотинки/ - разноски за заповедното производство,
както и сумата от 1 183,66 лв. /хиляда сто осемдесет и три лева и шестдесет
и шест стотинки/ - разноски за първоинстанционното исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
14