ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59/28.1.2021 г., гр. Ямбол
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН съд V състав
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.БЯНОВА-НЕЙКОВА
разгледа
докладваното от съдия В.БЯНОВА-НЕЙКОВА адм.д.№ 214 по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.144 АПК вр. с чл.628 и 629 от ГПК. Постъпила
е молба вх.№72/12.01.2021 г. от жалбоподателя по делото Г.Л.Г. искане съдът да
отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз по реда на чл. 267. пар. 3 от Договора за
функциониране на Европейския съюз по следните въпроси:
Чрез
тълкуване на чл.12, § 1, буква „ г” от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на
Комисията от 30.11.2009г.:... „Единното заявление съдържа цялата информация,
необходима за установяване на допустимостта за помощ, по-специално декларация
на земеделския производител, че е запознат е условията на въпросните схеми
за помощ да се изясни въпроса :
1.С
оглед информираното съгласие на бенефициента в декларацията на зем. Производител от общото заявление за подпомагане
свързана е условията по въпросните схеми за помощ следва ли да съдържал текст
или да има препратка към такъв включително и към нормативен акт от приложимото
местно законодателство в които да е посочено какви санкции се налагат при
неспазване условията за подпомагане?
2.В
случаите,че бенефициента подлежи па санкция при неспазване условията на
подпомагане, която не му е посочена в подписаната от него декларация (виж.въпрос
№1) следва ли административния орган да го третира като недобросъвестен чрез
прилагането на чл.18(3) от Регламент (ЕС)№ 65/ 2011 на Комисия та от
27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, как го
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските район?
3.Във
връзка с тълкуването на прежди цитираната норма от Регламенти (ЕС)№ 65/ 2011 на
Комисията от 27.01.2011г във връзка е Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, да
бъде изяснено понятието „умишлено допуснати нередности’’.
4.Следва
ли нормата на чл.31 от Регламент (ЕО) № 73/2009г. на Съвета от 19.01. 2009г. съотв . чл. 2 т.2 Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.201 Зг.да се тълкуват разширително
с оглед прилагането на чл.9 от регл. ЕС №1307/201
Зг.на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. довело до неизпълнение
на вече поети от бенефициента ангажименти като в този случай следва ли
административния орган да го третира като недобросъвестен чрез прилагането на
чл.18(3) от Регламент (ЕС)№ 65/ 2011 на Комисията от 27.01.2011 г.?
5.Чрез
тълкуване на нормата на чл.18(3) от Регламент (ЕС)№ 65/2011 на Комисията от
27.01.2011г. може ли да се обоснове извод , че „изключването от подпомагане по
дадена мярка представлява административна санкция, и следва ли същата да бъде
наложена в едно производство с издаването на акта за възстановяване на
средствата?
Искането
е съобщено на насрещната страна по делото, депозирала становище с възражение за
отправяне на преюдициално запитване, тъй като на осн. чл.629, ал.2 от ГПК, съдът, чието решение подлежи на
обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване, както и че предмет на спора е
АУПДВ, издаден поради неспазване на поет многогодишен ангажимент, чиито условия
и ред са изчерпателно регламентирани в рамките на действащото национално
законодателство.
Съдът
счита, че искането за отправяне на преюдициално запитване
следва да се отклони. Съгласно разпоредбата на чл.
628 ГПК
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността
на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото,
българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съгласно
чл.629, ал.2 от ГПК, съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не
уважи искането на страната да се отправи преюдициално
запитване на разпоредба или на акт, като определението не подлежи на обжалване.
Нормите
на международните договори и нормите на общностното
право са пряко приложими при противоречието им с национална норма като това
противоречие се установява от националния съд, а не от СЕС. Не се сочи съмнение
във валидността на акт на вторичното право на Съюза, крайният съдебен акт на
настоящия съд по повдигнатия спор подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, поради което не е
окончателен.
По
изложените съображения съдът счита, че искането за отправяне на преюдициално запитване, за което е депозирана молба вх.№72/12.01.2021 г. от жалбоподателя
по делото Г.Л.Г., като неоснователно следва да се отклони.
Водим
от горното и на осн. чл.629, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя по делото Г.Л.Г. за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, формулирани с молба вх.№72/12.01.2021
г.
Определението
не подлежи на обжалване. Същото да се съобщи на страните.
СЪДИЯ:П
/НЕ СЕ ЧЕТЕ/