Решение по дело №38/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 52
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20223240200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Каварна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно
наказателно дело № 20223240200038 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на П. А. Б.. с ЕГН **********, с
адрес *****, против Наказателно постановление /НП/ № 28 от 19.03.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Добрич, с
което за нарушение по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. 7 от
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването
/Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати нарушения в хода
на административното производство довели до ограничаване правото на
защита. Твърди се формално изпълнение задълженията от административно
наказващия орган при налагане на наказанието, както и неправилно
приложение на закона. Моли се за приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, поради наличие на предвидените от закона предпоставки.
В открито съдебно заседание и в депозираната писмена защита
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на
изложените в нея основания, пледира за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушение и неправилно
прилагане на материалния закон. Прави искане за присъждане на разноски.
1
Процесуалният представител на административнонаказващия орган,
застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е
правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване
на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването в НП, че същото е
връчено на жалбоподателя на 16.02.2022 г., а жалбата е депозирана на
27.02.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 29.12.2020 г. при извършване на насочена проверка във връзка със
спазване на Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, свидетелите И.П. М.-В. и СН. Т. Б. установили, че лицето
П. А. Б.., работещ в търговски център ***, във фирма”*** не носи защитна
маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата в закрито
обществено място. Нарушението било установено в общите закрити части на
търговския център. За констатираното нарушение на задължителните
противоепидемични мерки на нарушителя бил съставен и връчен АУАН № Ф
552/2020 г. за извършено нарушение разпоредбата на чл. 63, ал. 4, вр. с т. 7
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане,
вписал възраженията си, подписал го и получила препис от него. В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал
атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 7 от Заповед
№ РД-01-675/35.11.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло
жалбоподателя не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на
посоченото в АУАН и НП място, без да има поставена маска, но твърди, че не
е бил болен и около него не е имало други хора, поради което с поведението
си по никакъв начин не е застрашила живота и здравето на други лица.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като
изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава.
Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя,
както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която
въвеждат съответните изисквания.
Дадената правна квалификация също кореспондира на установените
факти, като АНО е посочил, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ,
съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
3
лв. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали коя точно разпоредба, от
коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена.
Съдът намира, че в процесния случай правилно актосъставителят е
приел, че жалбоподателят се е намирал на "закрито обществено място" по
смисъла на заповедта. В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция
на понятието „закрито обществено място”. В § 1а от допълнителните
разпоредби на Закона за здравето е дадено определение за „обществени
места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в
посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито
обществено място в съответствие с целта на закона, се приема, че закрито
обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с
покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на
материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това
дали структурата е постоянна или временна. Няма спор, че мястото, на което
е бил установен жалбоподателя е било общодостъпно – търговски център,
поради което и забраната по т. I. 4 е важала. В случая жалбоподателят не е
носил изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е
бил наясно със съществуването на забраната, поради което и правилно
контролните органи са приели, че формално се касае за административно
нарушение.
Съгласно относимата за случая норма на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област.
Не е спорно, че посочената като нарушена в АУАН и НП заповед на
министъра на здравеопазването е издаден на основание чл. 63, ал. 4 ЗЗ и с нея
са въведени противоепидемични мерки на територията на страната, в т. ч. и
задължение за всички лица, които се намират в закрити обществени места (в
т. ч. лечебни заведения, аптеки, обществен транспорт, търговски обекти,
търговски центрове тип МОЛ и други), да имат поставена защитна маска за
4
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.).
От съдържанието и разпоредителната част на заповедта е видно, че тя
носи белезите на общ административен акт, поради което за нея са
приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК и няма изискване за
обнародването й като предпоставка за влизането й в сила. Не е спорно по
делото, че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ по
реда на чл. 73, вр. с чл. 72 и чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което е породила
своите правни последици и въведените с нея противоепидемични мерки за
носене на защитни маски е била задължителна за всички граждани, които са
се намирали в закрити обществени места по време на тяхното действие, в т. ч.
търговски обекти и търговски центрове, какъвто несъмнено е и търговският
център, в който е било заварено наказаното лице. С оглед на това и с оглед на
безспорно установената липса на поставена защитна маска или друго
средство (шал, шлем и др.), което да покрива носа и устата на П.Б., правилно
и законосъобразно наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение на
наложената от министъра мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ от страна на
жалбоподателя, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ.
След като законодателят е преценил, че неизпълнението на посочената
категория противоепидемични мерки и установените с тях задължителни
правила на поведение съставлява административно нарушение и е определил
съответното за него административно наказание, наказващият орган не е имал
друга възможност освен да издаде процесното наказателно постановление.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а
според ал. 2 на с. р., ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя.
Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на
нарушението – 29.12.2020 г., нормативната разпоредба, за нарушението на
която е бил наказан П.Б. е чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. С отмяната на действащите
противоепидемични мерки не се "декриминализира" нарушението, за което
той е наказана. Б. е наказан за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ – за
5
неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, като и към настоящия
момент разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ продължава да предвижда
същото наказание за същото нарушение, поради което отпадането на
противоепидемичните мерки е ирелевантно. Самият характер на мерките,
предполага в себе си времеви обхват на същите и отпадането на част от тях,
при отпадане на необходимостта от налагате им, не означава, че
нарушаването им към момента, в който са били действащи, трябва да бъде
обявено за ненаказуемо.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение, което,
за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
налице. Поради това и предвид голямата обществена значимост на
въведените противоепидемични мерки, настоящият състав не констатира
наличието на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По така изложените съображения обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28/19.03.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което за
нарушение за по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. с т. 7 от Заповед №
РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.
209а, ал. 1 ЗЗ на П. А. Б.. с ЕГН **********, с адрес *****, е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лева.
6
ОСЪЖДА П. А. Б.. с ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
Регионална здравна инспекция – Добрич, сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7