Р Е Ш Е Н И Е
№ 260254/22.03.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря К.Сл., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4843 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д.Х.П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-003320/15.09.2020 г., издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Поддържа подадената жалба, като излага съображения за незаконосъобразност на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По делото е изразено писмено становище за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2020 г., около 12:15 часа, в гр. Бургас, на ул. ….., до № 83, св. К.М. установил паркиран автомобил Пежо Експерт, с рег. № А .... МС, собственост на „....“ ООД, ЕИК 2...., след знак В 27, забраняващ престоя и паркирането. Посоченото МПС било паркирано в дясно, като лявата част на автомобила била на платното за движение и затруднявал и самото движение. При констатиране на нарушението водачът на МПС – жалбоподателят Д.Х.П., не бил на място, а пристигнал след няколко минути, като обяснил, че зарежда стока и затова паркирал автомобила.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от 03.08.2020 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. Жалбоподателят направил писмени възражения, посочвайки, че с автомобила зарежда търговски обект в големи количества и било невъзможно да се обслужи по друг начин.
На 15.09.2020 г. е издадено обжалваното НП, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на група към сектор ПП, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – младши автоконтрольор към сектор ПП - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По делото се установи по безспорен начин, че на 03.08.2020 г., около 12:15 часа, в гр. Бургас, на ул. ...., до № 83, МПС - Пежо Експерт, с рег. № А .... МС, е било паркирано от жалбоподателя Д.Х.П. след пътен знак В 27, забраняващ престоя и паркирането. Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" МПС следва да е спряно за ограничено време и то с цел качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. В конкретния случай обаче се установи, че водачът не е бил на място при автомобила, а е пристигнал няколко минути след констатиране на нарушението от служителите на реда. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС е било "паркирано", по смисъла на закона, а не "спряно". В случая ирелевантни се явяват възраженията на жалбоподателя, че е нямало другаде къде да паркира автомобила за да разтовари стоката, доколкото същият е нямал право да нарушава закона, освен при наличието на изключващи отговорността обстоятелства, каквито по делото обаче не се установиха.
С оглед изложеното, съдът счита, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му. За извършеното нарушение законът предвижда наказание глоба от 20 лв., като на жалбоподателя правилно е наложено именно това наказание.
Въпросното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003320/15.09.2020 г., издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Д.Х.П., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.ВЪЛКОВ
В.О.: К.СЛ.