№ 764
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501576 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.01.2023 г. по гр. д. № 15/2022 г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд, е признато за установено по отношение на М. К. К., по предявените от
„Първа инвестиционна банка“ АД, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М. К. К.
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 40 405,23 лв., представляваща
непогасена главница по договор № 211LD-R-001909/12.12.2017 г. за банков кредит,
сключен между страните, за която е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 729/2021 г. по описа на РС – Дупница. Със
същото решение са отхвърлени исковете за признаване съществуването на вземания
по посочената заповед за изпълнение, произтичаща от договор № 211LD-
R001909/12.12.2017 г. за следните суми: 3 891,05 лв. – непогасена възнаградителна
лихва за периода 10.08.2018 г. до 05.02.2020 г., 630,30 лв. – непогасено обезщетение за
забава за просрочени плащания за периода от 10.08.2018 г. до 05.02.2020 г.
включително, 404,05 – законна лихва, начислена за периода от предсрочната
изискуемост 06.02.2020г.-12.03.2020г. включително, дължима на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, 695,87 лв. – законна лихва, начислена на основание чл. 85 от ЗЗД, за периода
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, 3 748,71 лв. – законна лихва, начислена
за периода от 14.05.2020 г. до 12.04.2021 г. включително, дължима на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, 212,16 лв. – дължима премия по застраховка „Спокойствие с Fihealth“ за
месеците септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и януари и февруари 2019
г., и 48,00 лв. – разноски за връчване на покани.
Против решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от
ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД чрез юрк. Д. Г.. В жалбата се твърди, че
1
решението в обжалваните му части е неправилно относно изводите на съда за
наличието на неравноправни клаузи, а евентуално се поддържа, че и да се приеме
обратното, следва обявените за недействителни клаузи да бъдат заменени с
повелителната норма на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, тъй като трайно практиката на ВКС
приема, че във всеки един случай поради възмездността на договора за кредит, на
банката се дължи лихва. Посочва се още, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато могат да бъдат
заместени по право от повелителни правила в закона. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
уважат исковете в претендираните размери.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия – ответник М. К. К..
Софийският апелативен съд, при служебната си проверка по чл. 269 ГПК
констатира, че решението в обжалваните му отхвърлителни части е валидно и
допустимо, поради което ще следва да извърши контрол относно правилността му в
рамките на доводите и възраженията на страните.
Производството е образувано по предявени от „Първа Инвестиционна банка“АД
против М. К. К. установителни искове с правно основание чл. 422 ТЗ, вр. чл. 430 ТЗ
за плащане на сумите : от 40 405,23 лв., представляваща непогасена главница по
договор № 211LD-R-001909/12.12.2017 г. за банков кредит, сключен между страните, за
която е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК; 3 891,05 лв. – непогасена възнаградителна лихва за периода 10.08.2018 г. до
05.02.2020 г., 630,30 лв. – непогасено обезщетение за забава за просрочени плащания за
периода от 10.08.2018 г. до 05.02.2020 г. включително, 404,05 – законна лихва,
начислена за периода от предсрочната изискуемост 06.02.2020г.-12.03.2020г.
включително, дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 695,87 лв. – законна лихва,
начислена на основание чл. 85 от ЗЗД, за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
включително, 3 748,71 лв. – законна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до
12.04.2021 г. включително, дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 212,16 лв. –
дължима премия по застраховка „Спокойствие с Fihealth“ за месеците 09.2018-
12.2018г.
Първоинстанционният съд е уважил установителния иск за сумата от 40 405,23
лв., представляваща непогасена главница и отхвърлил акцесорните искове за
признаване съществуването на задължения – лихви, застрахователни премии и такси. В
положителната установителна част относно призната за дължима главница, решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За да постанови решение, с което частично е уважен иска по чл.422 ГПК,
първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин сключването на
процесния договор за банков кредит на 12.12.2017г., с който кредиторът е предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 42 200 лева срещу задължение
за разсрочено връщане с договорна лихва на месечни /анюитетни/ вноски, ведно с
други разходи, включително застрахователна премия, с краен срок на погасяване -
10.12.2027г. в изпълнение на двустранно подписан погасителен план.
От писмените доказателства се установява, че за периода от отпускането на
кредита до 10.12.2018г., кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер
на 6.6 %, а след изтичане на този срок за остатъчния, банката ще прилага годишна
2
лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 6.0758 пункта (т.4.1).
Към датата на сключване на договора за кредит СЛП на банката е бил в размер на
0.5242 % годишно. Към договора е приложена Методиката за определяне на
референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК - лихвен процент, базиран на СЛП. В
т.5 от договора за банков кредит е възприето, че към датата на сключване на договора,
годишният процент на разходите възлиза на 6.91 %, общата сума, дължима от
кредитополучателя е в размер на 57 997,71лв, включваща такси и комисионни за
откриване и обслужване на банковата сметка, съгласно тарифата на банката.
От заключението на приетата пред първата инстанция икономическа експертиза
на в.л.Д. се установява, че размерът на непогасени задължения за главница, просрочена
договорна лихва, наказателна лихва и премиите по застрахователен договор
съответстват на претендираните в заповедното производство вземания. Същите изводи
категорично се потвърждават и от приетата пред въззивната инстанция експертиза на
в.л.С., с която се изяснява, че годишният лихвен процент е изменян съобразно
условията на т.4.1 а и б, но в посока намаление в периода 10.01.2019г - 06.02.2020г., с
което прогресивно намаляват и задълженията по месечни вноски и общият размер на
кредитното задължение.
С частичното влизане в сила на решението със сила на пресъдено нещо са
установени материалните предпоставки в полза на кредитора надлежно да упражни
правото си на предсрочна изискуемост преди подаване на заповед за незабавно
изпълнение – наличие на просрочени плащания /последното извършено на 10.07.2018г/
и надлежно уведомяване на длъжника за преобразуване на кредита му в изцяло
дължим, считано от 06.02.2020г. Дължимият по договора размер на главницата по
кредитното задължение е признат на стойност от 40 405,23лв и в тази си положителна
установителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Спорът пред въззивната инстанция е от правна страна и се свежда до
дължимостта на акцесорните притезания, отречени от първоинстанционния съд с
мотивите, че клаузи в договора противоречат на нормативни правила на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, предвиждащи договорът за потребителски кредит да съдържа данни относно
годишния процент разходи по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора с посочване на взетите допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент разходи. В решаващите си изводи
на първоинстанционния съд е прието, че както в договора за потребителски кредит,
така и от общите условия не ставало ясно какви са разходите по кредитното
задължение, които освен договорна лихва, включвали разходи за банкови преводи на
месечни вноски, застрахователна премия, месечни такси и др., и че по отношение на
тези разходи липсвало данни да са включени като компоненти при изчисляване на
ГПР, съответно как точно е формиран предвиденият в клаузата на т.5 ГПР от 6.91 %.
Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция: Съображенията на съда за
неравноправност на договорните клаузи относно ГПР се изразяват в невъзможността
да се проверят индивидуалните компоненти и в съответствие ли са с разпоредбата на
чл.19 ал.1 ЗПК. В договора за кредит и по- конкретно т. 5 след посочване на годишния
процент на разходите (ГПР) и на общата дължима от кредитополучателя сума като
абсолютни числови стойности е възприето, че кредитополучателят дължи такси и
комисиони за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва
кредитът съгласно Тарифата на Банката. Принципно ГПР включва договорния лихвен
процент и всички такси и комисиони, които се начисляват по кредита и в
3
действителност представляват неговото оскъпяване или цената, която потребителят
следва да плати за ползвания от него кредит. Преценката дали клаузата е
неравноправна следва да се направи с оглед критериите, посочени в чл. 3, пар.1 и чл. 5
от Директива 93/13, предвид конкретните обстоятелства по делото като се съобрази
отговаря ли конкретната клауза на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност
и прозрачност, установени в Директивата. С чл. 4 от Директивата е създадено едно
изключение от преценката за неравноправния характер на договора, а именно когато
клаузата е свързана с основния предмет на договора и съответствието на цената и
възнаграждението от една страна, и доставените услуги от друга, при условие, че тези
клаузи са изразени на ясен и разбираем език от гледна точка на икономическо и
финансово значение. Освен това с оглед задължителните решения на СЕС (решение С-
143/13, С-26/13, съединени С-96/16 и C-94/17) по приложението на чл. 4, пар. 2 от
посочената Директива, когато клаузите в договора са написани на ясен и разбираем
език и ясно са посочени всички разходи и разноски в тежест на потребителя и
плащания, които следва да извърши като кредитополучател, е налице изключение на
приложението на системата на защита на потребителите.
В конкретният случай от систематичното тълкуване на визираната договорна
клауза, предвид че същата е поместена в разпоредбата за ГПР, следва, че в него се
включват тези дължими такси и комисиони, които като конкретни числови стойности
са посочени в Тарифата на банката. Отделно- в същата тази договорна клауза освен
посочен в цифрово изражение ГПР, е упоменат и общият размер на дължимото от
кредитополучателя задължение от 57 997,71лв. На следващо място в погасителния
план, който е неразделна част от договора, ясно и коректно е посочен размерът на
главницата в началото и в края на месечния период, на договорната лихва и как се
отнася към погасителната вноска, към която е включена разсрочената по размер
застрахователна премия. Общият размер на кредитното задължение в погасителния
план съответства на посочената в т.5 обща цена, дължима от потребителя за
предоставения му паричен заем. От посоченото следва, че не са нарушени
изискванията на чл.11, т.10 ЗПК на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи.
Предвид, че кредитополучател е физическо лице и се касае за потребителско
кредитиране, договорната свобода на страните е ограничена от законови правила за
защита на потребителите по ЗПК (в редакция от ДВ, бр.30/201Зг.), изискващи
уговорените стойности на ГПР и ГЛП по договора да не надхвърлят обичайните
такива. Според чл.19 ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ представлява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи, или бъдещи /лихви, комисионни
и други преки или косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на ал.4 не може да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, определена
с постановление на МС /т.е. да надхвърля 50%/. Преценката за противоречие със
закона следва да се изведе на плоскостта дали сборът на деговорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава този фиксиран от законодателя максимален размер на
ГПР.Видно от договора, на потребителя е предоставена сума 42 200 лева, срещу която
е уговорено връщането й разсрочено в период на десет години /120 месеца/, на равни
месечни вноски от по 483,11лв, формирани от главница, договорна /възнаградителна
лихва/ и застрахователна премия, при което така изчислено оскъпяването на което в
4
края на погасителния период, не нарушава предвиденото нормативно правило. Ето
защо следва да се приеме, че липсва основание за разглеждане на клаузите на чл.5, ал.
1 от договора, с оглед неравнопоставеност на потребителя. В случая неприложена
обективно е останала чл.4.1а и б от договора, тъй като и променян лихвеният процент е
в посока намаление.
Същите изводи следват и за уговорената между страните наказателна лихва,
която клауза е ясна определена в чл. 10 от договора. Клаузата е ясна, олихвява се
главницата при просрочие на връщането на анюитетни вноски с размер на 5 пункта
над възнаградителната лихва, уговореният размер на неустойката като определен
процент над възнаградителната лихва изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД и не
предвижда неоснователно разместване на блага. Дължими се явяват застрахователните
премии по т. 14 от договора, както и такси за връчване на нотариални покани.
В обобщение, поради несъвпадане в изводите на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната му отхвърлителна част ще подлежи на отмяна и вместо това
ще се постанови ново по същество, с което се признаят за дължими акцесорните
притезания в претендираните размери.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението на първата
инстанция в частта му за разноските по правилата на чл.78 и сл. ГПК, като
допълнително в полза на ищеца се присъди сумата от 330,32лв, представляваща
разликата между присъдените и дължими разноски в исковото производство и 40,73лв,
представляващи разликата между присъдените и дължими разноски за заповедното
производство. Пред въззивната инстанция право на разноски пред въззивната
инстанция ще има само жалбоподателя- ищец, претендирал и доказал разноски от
1242,75лв /включително и за ю.к. възнаграждение, което съдът определя в размер на
300лв/, които се следват в тежест на ответника.
С оглед на изложеното, САС в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.01.2023 г. по гр. д. № 15/2022 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част, в която са
отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК против М. К. К. за признаване съществуването на акцесорни
задължения по договор № 211LD-R-001909/12.12.2017 г. за банков кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
729/2021 г. по описа на РС – Дупница, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. К. ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ж.к.*** № *, вх. *, ет. *, ап. *, че дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, М. К. К. дължи по договор №
211LD-R-001909/12.12.2017 г. за банков кредит, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 729/2021 г. по описа
на РС – Дупница сумите:
3 891.05лв - непогасена възнаградителна лихва (лихва по редовен дълг),
начислена съгласно раздел II, т.4.1-4.2 от договор № 211LD-R-001909/12.12.2017г. за
банков кредит за периода от 10.08.2018г. до 05.02.2020г.;
630.30лв - обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва),
5
начислено съгласно раздел II, т.10 от договора за периода от 10.08.2018г. до
05.02.2020г;
404.05лв – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва за периода от предсрочната изискуемост 06.02.2020г. до
12.03.2020г;
695.87 лева - обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.;
3 748.71 лева - обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва за периода от 14.05.2020г. до 12.04.2021г завеждане на
заявление по чл.417 ГПК;
212.16 лева - дължима премия по застраховка „Спокойствие Fihealt“ за
периода м.09 –м.12.2018г. и м. януари и февруари 2019г., дължима на основание т.14,
раздел IV от договора за кредит и 48.00 лева - разноски за връчване на покани;
Осъжда М. К. К. да заплати на „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* сумите: 330,32лв, представляваща разликата между присъдените и дължими
разноски в исковото производство пред първата инстанция; 40,73лв, представляващи
разликата между присъдените и дължими разноски за заповедното производство и
1242,75лв – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6