Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 06.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
МЛ.С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 786
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на И.Т.Г. срещу Решение № 1064 от 14.03.2019г. по гр.д.
№ 15598/2018г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с
което на основание чл. 45 от ЗЗД са
отхвърлени предявените от него срещу В.М.Ш. с ЕГН ********** и с адрес *** искове за осъждане на ответницата да му
заплати сумата от 168.20 /сто шестдесет
и осем лв. и двадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени на 17.07.2017г., но неползвани 4 бр. нощувки в хотел „Аристократ“,
гр. Обзор, както и сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживяни стрес, притеснения, накърняване на доброто име пред работодателя,
огорчение, разочарование, дискомфорт и неудобства, всички претърпени в резултат
на образуването от ответницата срещу ищеца изпълнително дело № 1292/2017г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.07.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното
решение, като несъответно на доказателствата по делото. Изложени са доводи, че
в случая са установени елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, а изводът, че презумпцията за вина у деликвента е оборена не
почива на фактите по делото и житейската логика. Превеждането на дължимата
издръжка в полза на детето по различна банкова сметка ***, от тази по която
преди това е превеждана същата, не е проява на недобросъвестност на задълженото
лице, доколкото ответницата не е оказвала необходимото съдействие на ищеца за
изпълнение на задължението му. Поради влошените отношения между страните същата
не е указала на бащата начин на плащане на задължението за издръжка. Такъв не е
указан и в съдебното решение, с което издръжката е присъдена, поради което е
било необходимо съдействие от страна на майката. Необоснован е извода на ВРС,
че ответницата не е знаела за осъществените преводи по личната й банкова сметка
***, че на 02.08.2017г. тя е изтеглила наличните суми от банковите си сметки. В
този смисъл е установена и противоправността на действията й по образуване на
изп.д. за принудително събиране на несъществуващо задължение. Последното е
проява на недобросъвестно упражняване на субективни права, а предприетото
принудително изпълнение е материално незаконосъобразно доколкото изпълняемото
право не е съществувало към момента на образуване на изп.д. Индиция в тази
насока е и факта, че искане за прекратяване на изп.д. е депозирано пред ЧСИ
едва на 08.08.2017г. Понесените от ищеца имуществени вреди и причинната им
връзка с недобросъвестното поведение на ответницата също са доказани по делото.
Нереализираните нощувки, платени предварително в хотел „Аристократ“, гр. Обзор
са резултат именно от поведението на ответницата – ищецът прекратил почивката
си преждевременно именно поради удържаното му вследствие наложения запор
трудово възнаграждение, както и поради необходимостта да се върне в гр. Варна
за изясняване на ситуацията и снабдяване с официално банково удостоверение за
превода на издръжката, след като въпреки отправеното искане до ЧСИ на
26.07.2017г. и представените по електронна поща доказателства, изп.д. не е било
прекратено. Моли поради всичко изложено с извод за доказаност на елементите от
фактическия състав на деликта, обжалваното решение да се отмени, а предявените
искове – се уважат в цялост.
В отговор на
жалбата В.М.Ш. оспорва доводите в нея и излага такива, обосноваващи правилност
на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като всяка претендира и присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от И.Т.Г. срещу В.М.Ш. осъдителни искове за обезщетение от непозволено
увреждане с правно основание чл. 45 вр.
чл. 52 а осъждане на ответницата да заплати сумата от 210.25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на платени, но не ползвани 5 нощувки в хотел „Аристократ“ в гр. Обзор и
сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни стрес,
притеснения, накърняване на доброто име пред работодателя, огорчение,
разочарование, дискомфорт и неудобства, всички произтекли от настъпило на 21.07.2017г.
в гр. Варна непозволено увреждане, причинено от противоправно поведение на
ответницата по образуване на изпълнително дело за събиране на парично вземане,
платено от ищеца към този момент, в причинно-следствена връзка, с което за ищеца
са произтекли описаните вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на узнаването – 25.07.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с
развод, постановен с решение по гр.д. № 17069/2014г. по описа на ВРС. С
последното ищецът бил осъден да заплаща в полза на детето Т., чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв. с падеж 1-во
число на месеца. Въпреки изправността на ищеца по задължението за плащане на
издръжка, с молба от 21.07.2017г., с приложен изпълнителен лист от 12.10.2016г.
ответницата инициирала принудително изпълнение на задължението, с твърдение, че
от 24.04.2017г. бащата не заплаща дължимата издръжка. Въз основа на молбата
ЧСИ, рег. № 895 образувал изп.д. № 1292/2017г. и пристъпил към принудително
събиране на заявените с молбата суми /общо 1 131.49 лв./, като изпратил
запорно съобщение до работодателя му за налагане на запор върху ТВ. Запорното
съобщение и ПДИ са получени от работодателя на 25.07.2017г. Ищецът бил
уведомен, че целият размер на претендираната сума е удържан от трудовото му
възнаграждение. Към този момент ищецът ползвал ПГО и бил на почивка в гр. Обзор,
като на
27.07.2017г. се наложило да прекрати почивката си, да напусне предварително
резервирания и платен хотел, за да може непосредствено да се запознае с
изпълнителното дело и да представи доказателства за плащане. Така пропуснал да
реализира предварително платените нощувки в хотела. На 28.07.2017г. депозирал
искане за прекратяване на изп. дело, поради плащане на дълга пред образуването
му. С молба от 08.08.2017г. ответницата – взискател по изпълнението депозирала
молба пред ЧСИ за прекратяване на изпълнението поради плащане на задължението,
преди образуване на делото. Инициирането на принудително изпълнение за събиране
на парично задължение, платено на падежа му по банкова сметка ***о действие,
извършено виновно, в причинна връзка с което ищецът понесъл вреди, съизмерими
със стойността на 4 нощувки /168.20 лв./, всяка от които по 42.05 лв., платени,
но неползвани и с неимуществени вреди – притеснения; накърняване на репутацията
и доброто му име пред работодателя; изпитани срам и неудобство; огорчение и
разочарование; дискомфорт и неудобства. Отправил искане в тази връзка за репариране
на същите.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е
депозиран от ответницата.
В писмено становище преди първо с.з. ответницата
оспорила предявените искове по основание и размер. Оспорила твърдението за
наличие на противоправно, виновно поведение, като основание за ангажиране на
отговорността й за вреди от непозволено увреждане. Навела твърдения по уговорка
между страните, дължимата за детето издръжка е била внасяна от бащата по нейна
сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД в продължение на около 3 години от
постановяване на решението. В този период инцидентно е получавала дължимата
издръжка чрез пощенски запис. Притежавала е банкова сметка *** „Юробанк“ АД, но
не е използвала същата, не е очаквала и не е търсила изпълнение по нея.
Изпълнението по тази сметка, без да е уведомена е израз на недобросъвестно
поведение именно на ищеца. Оспорила също факта на понесените вреди, както и
претендирания им размер.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор по делото, а и видно от Решение по гр.д. № 17069/2013г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 04.07.2014г., страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак
е прекратен с развод, като бащата И.Т.Г. е осъден да заплаща в полза на детето Т.,
чрез неговата майка и законен представител В.М. Г. месечна издръжка в размер на
200 лв., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи.
От
извлечение за движението от сметка на В.Ш. в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от
01.01.2014г.-20.03.2018г. се установява, че дължимата от И.Г. издръжка за
времето от м. 11.2013г. до юни 2016г. и от м. октомври 2016г. до м. февруари
2017г. е превеждана по сметка на майката в посочената банка.
Видно от Банково
удостоверение от 27.07.2017г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, на
04.05.2017г. от разплащателна сметка на И.Г. в същата банка с платежно
нареждане същият е наредил сумата от 200 лв. – издръжка на дете за м. май
2017г. по сметка на В.М.Ш. в „Юробанк България“ АД /л. 27 от делото/.
С вносни бележки от
05.06.2017г. и от 03.07.2017г. до „Юробанк България“ АД И.Г. внесъл в брой
сумата от по 200 лв. с всяка, в полза на В.М. Г. – издръжка за дете за м. юни
2017г. и за м. юли 2017г. и по сметка в „Юробанк България“ АД /л. 28-29/.
От извлечение от разплащателна сметка на ответницата в „Юробанк
България“ АД се установява, че в периода 12.09.2011г. до 28.04.2017г. движение по
сметката не е имало, като на последната дата е извършен превод към ЧСИ Илиана
Станчева. На 05.05.2017г. е получен превод на сумата от 200 лв. за издръжка на
дете за м. май 2017г.; на 05.06.2017г. превод за издръжка на дете за м. юни
2017г. и на 03.07.2017г. превод за издръжка на дете за м. юли 2017г. Сумата от
600лв. е изтеглена от ответницата на 02.08.2017г. На 07.08.2017г. е преведена
сумата от 200 лв. за издръжка за м. август 2017г.
С молба
от 21.07.2017г. В.М.Ш. сезирала ЧСИ, рег. № 895 Людмил Станев с искане за
образуване на изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение на
задължението на длъжника И. Г. по изпълнителен лист от 12.10.2014г. – дължима
издръжка за малолетно детет от 24.04.2017г.
С молба
от 08.08.2017г. В.Ш. отправила искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
дело, поради плащане на дължимата издръжка.
В подкрепа
на твърденията си ищецът ангажирал по делото и гласни доказателства, събрани
чрез показанията на свидетелите Р.К. и Х.Щ..
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Законодателят
не е изключил правото на обезщетение за вреди, причинени от неоснователна или
недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права чрез изпълнително,
исково и обезпечително производство. Увреденият от принудителното изпълнение
може да търси обезщетение от страната, инициирала изпълнителното производство,
само, ако тя е действала при злоупотреба с права.
Конституционното
право на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до
държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени
техни права или законни интереси. Ето защо, не може да се ангажира
отговорността на молителя по чл. 426, ал. 1 от ГПК, дори когато молбата се
окаже неоснователна. Изключението е, когато страната е предприела съответните
действия при злоупотреба с права – арг. от чл. 3 от ГПК. Превратното упражнение
на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните
последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на
действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да
иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността
е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то
съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната подава молба по чл.
426, ал. 1 от ГПК за пристъпване към изпълнение със съзнанието, че защитава
съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е
адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право,
евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или
неизвинителна. В този смисъл е даденото разрешение в съдебната практика, приложимо
по аналогия към настоящия спор, споделено и от съдебния състав на ВОС по
въпроса може ли да се търси обезщетение за претърпените вреди вследствие на
обезпечително производство, включително и по чл. 45 от ЗЗД /Решение № 257 от
14.07.2011г. по гр.д. № 1149/2009г. на ВКС, IV/.
Съгласно
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
В
конкретния случай недобросъвестността в действието по иницииране на
принудително изпълнение на задължението за плащане на издръжка на дете е обоснована
в исковата молба, с твърдения за знание у ответницата на недължимостта на
задължението, поради плащане преди образуване на изпълнителното дело. Понеже недобросъвестността
не се предполага и този, който я твърди следва да я докаже.
За
да е налице злоупотреба с право на иницииране на изпълнение в случая, следва да
се докаже твърдяната цел – В.Ш. се е възползвала от предоставената правна
възможност да инициира образуване на изпълнително дело, въпреки знанието й, че
задължението е платено преди това, за да причинени вреди и неудобства на ищеца.
По
делото няма доказателства установяващи подобно съзнателно поведение от
ответницата по иска.
Плащане
на дължимата издръжка за месеците май, юни и юли 2017г. съответно на 04.05.2017г.,
на 05.06.2017г. и на 03.07.2017г. по сметка на
ответницата в „Юробанк България“ АД е доказано с писмени доказателства.
Изпълнителното производство е инициирано от В.Ш. на 21.07.2017г. Спорен между
страните е въпроса доколко това право е упражнено при злоупотреба с права като
основание за ангажиране отговорността на ответницата на плоскостта на
непозволеното увреждане предвид вече възприетото горе разрешение, че увреденият може да се
удовлетвори по пътя на общия деликт при злоупотреба с право от ответника по
иска. На тази плоскост, съдът приема, че по делото не е доказано твърдението,
че към момента на иницииране на принудителното изпълнение ответницата –
взискател по последното е действала недобросъвестно и в нарушение на добрите
нрави. Преки доказателства за узнаване за извършеното плащане преди
изпълнението не са ангажирани, а от установените предхождащи, трайно установени
отношения между родителите не може да се презюмира такова знание. Не е спорно и
установено с писмени доказателства, че от момента на стабилизиране на съдебното
решение, с което е присъдена издръжка в полза на детето Т., плащането на същата
от бащата И.Г. се е осъществявало чрез превод на месечните суми по банкова
сметка ***, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. Този начин на плащане обхваща времето от
м. 11.2013г. до юни 2016г. и от м. октомври 2016г. до м. февруари 2017г. Налице е
признание от ответницата, че в рамките на тези 3 години, инцидентно
е получавала дължимата издръжка чрез пощенски запис. Не е доказано твърдението
на ищеца, че в този период е плащал дължимата издръжка чрез превод на сумите в
различни сметки на ответницата, открити в други банки, вкл. и в „Юробанк България“ АД. Установено е, че в периода 12.09.2011г. до
28.04.2017г. движение по разплащателната сметка на В.Ш. в „Юробанк България“ АД
не е имало, с изключение на последните три плащания. Съвкупната преценка на
всички тези факти – трайно установения между родителите начин на плащане на
издръжката в продължение на 3 години; липсата на доказателства за плащане на
издръжката по различен от този начин в същия период; липсата на движение в
продължение на 6 години по разплащателната сметка, по която е внесена
издръжката за последните три месеца, преди иницииране на изпълнителното
производство от ответницата; както и липсата на теглене на сумите за тези три
месеца преди сезиране на ЧСИ от И.Г. с възражение от 28.07.2017г. – обосноват
категоричен извод, че към 21.07.2017г. В.Ш. не е знаела за извършените преводи
от ищеца по дългогодишно необслужвана нейна сметка в друга банка. Следователно,
в случая не може да се приеме, че правото да инициира принудително изпълнение
на задължението на длъжника по издръжката е упражнено от ответницата превратно,
при злоупотреба с права.
Съдът приема, че процесуалното право за иницииране на принудително изпълнение е
упражнено от ответницата с убеждението, че то съществува и със съзнанието, че защитава съществуващо
свое субективно право. Ето защо, не е налице
противоправност в действието по иницииране на изпълнение в случая, независимо,
че впоследствие изпълнителното производство е било прекратено. Следователно не
е налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
предявеният на това основание иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
В
обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат и същото като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Доказаният
размер на реализираните от страната разноски под формата на платено адвокатско
възнаграждение е в размер на 200 лв., които следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1064 от 14.03.2019г. по гр.д. № 15598/2018г. по описа на ВРС, VIII-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Т.Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Ш. с ЕГН **********
сумата от 200 /двеста/ лева,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.