№ 17
гр. Радомир, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200050 по описа за 2025
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш серия К № ., издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на
жалбоподателката Е. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „П. С.Б.“ № ., административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката е обжалвала същото, като по
изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и
съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
По делото, видно от представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш,
се установява, че на процесната дата - 08.12.2022 г., с автоматизирано техническо средство, в 14:55
ч., в с. Ч. м., на път III-627, до кметството, с посока на движение от с. Д. към гр. Радомир, е
установено извършено от жалбоподателката административно нарушение, а именно: като водач на
МПС „С. А.“, с рег. № ., при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, е управлявала
1
МПС със 75 км/ч. Към представения електронен фиш е приложен клип, заснет на 08.12.2022 г. в
14:55:52 ч.
Атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет
снимков материал с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
тип „TFR1-M“ с идент. № 632, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 1158p-10874/09.12.2022 г.
На 08.12.2022 г., около 14:55 ч., в с. Ч. м., на път III-627, до кметството, с посока на
движение от с. Д. към гр. Радомир, се е движело МПС - л. а. „С. А.“, с рег. № .. В същия район, в с.
Ч. м., на път III-627, до кметството, с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, тип „TFR1-M“ с идент. № 632, се е извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 14:55 ч. през
обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Впоследствие, при снемане на
записаната информация се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната
зона е измерена скорост на движение от 78 км/ч, което превишавало с 28 км/ч разрешената за
населено място скорост от 50 км/ч. При направена справка в централна база данни по регистрация
на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на Фондация „Соул Ъф Енимълс“, със законен представител Е. Д. Р., с
ЕГН: **********. В отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
вр. 188, ал. 2 ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП ú
е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 100,00 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от
минус 3 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 75 км/ч, т. е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 25 км/ч.
Жалбоподателката не се е възползвала от правото си на възражение по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а
именно в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство, както и от правата си по ал. 6 на същата разпоредба от ЗДвП, а е обжалвала фиша с
процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
и справка в ТР доказват, че Е. Д. Р., в качеството си на законен представител на Фондация „Соул Ъф
Енимълс“, е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното
техническо средство/система, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство -
разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства, съдът прие за безспорно доказано,
че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, както бе
посочено по-горе в настоящият съдебен акт, тъй като към датата на нарушението Р. е законен
представител на ЮЛ, което е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, като
2
липсват данни в АНП същата да се е възползвала от възможността за възражение по чл. 189, ал. 5
ЗДвП.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-M“ с идент. № 632. Приетият
по делото протокол № 1-29-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от
19.01.2022 г. на Лаборатория за проверка на радар скоростомери и анализатори за алкохол в дъха,
безспорно доказва, че средство за измерване - мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-
1М, с идент. № 632, е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено съответствие с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта (-3 км/ч), като същата е редуцирана на 75 км/ч, като е
конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 25 км/ч. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, от което следва, че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е
приспаднат или не този толеранс, не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът, визиран в ЕФ, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателката,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е
изключено.
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт,
че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложеният по
административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че от неговото съдържание
следва да може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното
местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо
средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение
на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице
такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на
имената на удостоверилото ги лице, което лице (в случая полицейският служител) с изготвянето на
протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация.
Този протокол по своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Протоколът по чл. 10 от Наредбата има удостоверителна функция относно използването на
конкретно мобилно АТСС, на конкретни дата и място, за установяване на нарушения, свързани със
3
скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази връзка съдът констатира, че записите в съдържанието
на съставения протокол за използването на мобилно АТСС, с което процесното нарушение е
установено, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на
еднозначен извод, че протоколът е относим именно към описаното в него нарушение – че на
посочените в електронния фиш място, дата и час именно с тази техническа система е установено
нарушение при управление на процесното МПС (в същия смисъл: решение № 102/11.07.2022 г. на
Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 121/2022 г.).
Предвид всичко гореизложено, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие
с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно. Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на
установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.
188, ал. 2 ЗДвП, в качеството си на законен представител на ЮЛ – собственик, на превозното
средство, като лице, в чието владение се е намирал автомобилът, с който е извършено нарушението.
Поради това законосъобразно именно по отношение на жалбоподателката е образувано
административнонаказателното производство. Същата не се е възползвала от възможността по чл.
189, ал. 5 ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността ú за установеното и
доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед
№ Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитативно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП
са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ú заплащане.
Изложеното дотук мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателката Е. Р. е управлявала
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-
M“ с идент. № 632, поради което законосъобразно отговорността ú е ангажирана по реда на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш.
На следващо място, неоснователно е възражението във въззивната жалба, че е изтекла
предвидената в закона давност за ангажиране на отговорността на жалбоподателката за
нарушението. Неоснователно се претендира приложимост на давностните срокове в чл. 34, ал. 1
4
ЗАНН за съставяне на АУАН и за електронните фишове, издадени на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
За електронните фишове е приложима специалната уредба в чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП.
По дефиницията в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП електронен фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Електронният фиш безспорно не е акт за установяване на административно
нарушение, поради което са различни изискванията за неговото съдържание и правилата за
издаването му. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Тъй като ЕФ е електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система и не е волеизявление на физическо лице, без значение е датата и името на
този, който извършва техническата дейност по разпечатването му на хартия. За разлика от ЕФ,
АУАН е волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се повдига и предявява
обвинение на дадено лице за извършване на административно нарушение, поради което ЗАНН
изисква задължително в АУАН да са посочени дата на съставянето му, имената и длъжността на
органа, който го съставя и подписът му.
Аргумент за съществените различия в производството по издаване на ЕФ на основание чл.
189, ал. 4 ЗДвП спрямо производството по съставяне на АУАН в ЗАНН е и чл. 189, ал. 11 ЗДвП,
съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, т. е. последиците на влезлия в сила електронен фиш са същите, каквито са
последиците на влязлото в сила НП, но ЕФ и НП не са приравнени нито по съдържание, нито по
процедура на издаване. Тъй като електронният фиш по чл. 189, ал. 4 ЗДвП не е нито АУАН, нито
НП, по препращането в чл. 189, ал. 14 ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл. 34
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за електронния фиш, а са
приложими по препращане в чл. 11 ЗАНН разпоредбите за абсолютната давност в НК.
Предвид изложеното, за нарушение на ЗДвП като процесното, което е установено и заснето
с автоматизирана система и е издаден електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, с който е наложено административно наказание „глоба“, е приложима абсолютната
давност от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11
ЗАНН. От датата на нарушението - 08.12.2022 г., до настоящия момент не са изминали четири
години и шест месеца, с оглед на което доводите в жалбата за отмяна на ел. фиш поради изтекъл
давностен срок са неоснователни (в същия смисъл: решение № 202/20.12.2023 г. по к. а. н. д. №
179/2023 г. на Административен съд – Перник и решение № 424/14.03.2024 г. по к. а. н. д. №
35/2024 г. на Административен съд – Перник).
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, размерът на която
е определен в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай
скоростта е превишена с 25 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима
санкцията по т. 3 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената
5
максимална скорост от 21 до 30 км/ч наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 100,00
лева, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В случая
именно такова наказание е наложено на жалбоподателката и предвид законосъобразното му
определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието
под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № . на ОДМВР - Перник, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Е. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „П. С.Б.“ № . е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6