РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 11.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	КРАСИМИР МАЗГАЛОВ АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 4245 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5196460/29.11.2018 г. на „Ч.Р.Б.“ АД и насрещна въззивна жалба № 5209815/20.12.2018 г. на Т.П.В. срещу Решение № 536835/16.11.2018 г. по гражданско дело № 55213/2018 на Софийския районен съд, 168. състав, с което е признато за незаконно извършеното на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № B-ORD-51/11.07.2018 г. уволнение на Т.П.В. като служител на „Ч.Р.Б.“ АД и същото е отменено; въззивникът – ищец В. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“ в отдел „оперативен център София-област“, и „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на Т.П.В. сумата от 3 771, 04 лева – обезщетение за оставане без работа в периода 11.07.2018 г. – 02.11.2018 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над посочената по-горе сума до пълния предявен размер от 7 652, 82 лева и за период от 03.11.2018 г. до 11.01.2019 г.

Във въззивната жалба на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД, се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице извършено нарушение, но неправилно е определил неговата тежест по делото. Излагат се доводи, че поведението на жалбоподателя-ищец В. – изхвърляне на отпадъци от хартия, съдържащи данни на клиенти на работодателя, представлявало едновременно административно нарушение и действие, увреждащо престижа на работодателя в обществото. Сочи се, че извършените от жалбоподателя – ищец В. действия били възприети пряко от клиенти на дружеството, които подали сигнал, както и че изхвърлените документи съдържали служебна информация и лични данни на други лица. Излагат се доводи, че клиентите на дружеството били многобройни и очаквали сигурност на данните си, а с изхвърлянето на документи с такива данни жалбоподателят – ищец В. нарушил задълженията си за лоялност към работодателя. Сочи се, че макар и от поведението на работника да не били произтекли вреди, то същото съставлявало злоупотреба с указаното му доверие. Иска се отмяна на решението в частта, с която са уважени исковете на Т.П.В. и отхвърляне на тези искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, от въззиваемата страна – Т.П.В., чрез упълномощения ѝ представител адв. Н.Ц.. В отговора се излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че извършването на нарушението, описано в уволнителната заповед, е безспорно между страните. Твърди се обаче, че съдът правилно е преценил, че наложеното наказание е прекомерно спрямо тежестта на нарушението. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените срещу „Ч.Р.Б.“ АД искове. Претендират се разноски.

В насрещната въззивната жалба на ищеца Т.П.В. се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. Твърди се, че същият е останал без работа и след датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, поради което моли искът му за обезщетение за оставане без работа да се уважи в пълен размер.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на насрещната въззивната жалба, от насрещната страна по същата – „Ч.Р.Б.“ АД.

В съдебното заседание представителите на страните не са направили нови доводи по съществото на спора, като развиват тези от въззивните си жалби и отговорите. Съдът е извършил констатация на трудовата книжка на жалбоподателя-ищец Т.В., като е констатирал, че същата отговаря на представените по делото преписи.

Първоинстанционният съд е приел като безспорни между страните обстоятелствата, че жалбоподателят-ищец В. е бил в трудово правоотношение с „Ч.Р.Б.“ АД, работил е на длъжност „отчетник измервателни уреди“ в оперативен център „София област“, дирекция „Мерене и управление на данни“ в „Ч.Р.Б.“ АД за периода от 07.06.2013 г. до 11.07.2018 г. Приел е за безспорно, че на последната дата правоотношението на жалбоподателя-ищец Вълков е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение, поради това, че на 14.03.2018 г. при изпълнение на служебните си задължения във вилна зона „Витошица“ жалбоподателят-ищец В. изхвърлил от управлявания от него служебен автомобил „Сузуки дижимини“ изхвърлил служебни документи, включително и такива, които съдържали лични данни на оправомощените да управляват автомобила служители. В заповедта е посочено, че нарушението било забелязано от клиент на жалбоподателя-ответник – „Ч.Р.Б.“ АД, който подал сигнал до дружеството на телефонната линия за етични въпроси. поради това извършеното от жалбоподателя-ищец В. е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, уронило престижа на работодателя и нарушило изискванията за лоялност. Първоинстанционният съд е констатирал, че нарушението било сведено до знанието на представляващия работодателя изпълнителен директор на 23.04.2018 г., като срокът за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ не бил изтекъл до деня на издаване на заповедта за уволнение – 11.07.2018 г., тъй като в периода от 02.05.2018 г. до 01.06.2018 г. жалбоподателят-ищец В. е бил в разрешен отпуск. Първоинстанционният съд е констатирал, че са били поискани обяснения от жалбоподателя-ищец В. за поведението му на 14.03.2018 г., като той признал вмененото му нарушение в писмени обяснения от 06.06.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е извършено, тъй като това не е спорно между страните. Приел е обаче, че тежестта на извършеното нарушение не оправдава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като в случая не се установява нарушение на преките служебни задължения на жалбоподателя-ищец В., нито пък е извършена злоупотреба с доверието на работодателя. Подчертано е, че жалбоподателя-ищец няма други дисциплинарни нарушения, признал е грешката си и не следва да бъде наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това първоинстанционният съд е приел, че не е извършена правилна преценка на тежестта на нарушението по чл. 190 КТ, поради което е признал уволнението за незаконно. С оглед на този извод, като е приел, че не съществуват други пречки за заемане на длъжността на служителя П. отново, е уважили и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на същия на работа. С оглед обстоятелството, че е безспорно между страните, че размерът на брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя-ищец В. преди уволнението му е бил 942, 76 лева. Поради това, че от датата на уволнението до приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция са изминали почти 4 месеца, съдът е уважил иска за сумата от 3 771, 04 лева, като го е отхвърлил до пълния предявен размер от 7 652, 82 лева, породи това, че срокът, за който може да се иска обезщетение, не е изтекъл.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск, подаден в рамките на установения двумесечен срок по чл. 358 КТ (започнал да тече на 11.07.2018 г., исковата молба е подадена на 16.08.2018 г.) при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

Настоящата съдебна инстанция дължи и да повтори проверката на първоинстанционния съд за спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 193 и 194 КТ, тъй като същите разпоредби представляват императивни материалноправни норми (съобразно чл. 193, ал. 2 КТ). В случая дисциплинарното наказание е наложено след вземане на обяснения от работника (на лист 41 от първоинстанционното дело) и в срока по чл. 194 ГПК, който е удължен поради ползване на отпуск от служителя, като по отношение на продължителността на срока настоящият съдебен състав намира за правилни мотивите, изложени от първоинстанционния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се спори за това, че на 14.03.2018 г. при изпълнение на служебните си задължения във вилна зона „Витошица“ жалбоподателят-ищец В. изхвърлил от управлявания от него служебен автомобил „Сузуки дижимини“ изхвърлил служебни документи, включително и такива, които съдържали лични данни на оправомощените да управляват автомобила служители, а поведението му било забелязано от клиент на работодателя – „Ч.Р.Б.“ АД. С това са установени елементите на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 ГПК – виновно (по признанията на самия въззиваем В., направени в снетите му от работодателя обяснения на лист 41 от първоинстанционното дело, като сам посочва, че не е обърнал внимание на съдържанието на документите, които изхвърля) нарушение на трудовата дисциплина.

Спорът между страните се заключва в това дали тежестта на извършеното от въззиваемия В. нарушение е достатъчно тежко, за да обоснове най-голямото по интензивност дисциплинарно наказание – уволнение. Съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ дисциплинарно уволнение може да бъде наложено за „злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения“, както и за „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“.

В случая извършеното от въззиваемия В. е квалифицирано от работодателя – „Ч.Р.Б.“ АД, в заповедта за уволнение като злоупотреба с доверие, разпространение на поверителни сведения, както и друго тежко нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика. Дадената от работодателя квалификация на нарушението по принцип не обвързва съда, но в случая същата не е без значение, тъй като извършеното от въззиваемия В. нарушение не е в пряка връзка със служебните му задължения като отчетник на техническите средства за измерване на консумирана енергия.

По принцип поведението на работника извън изпълнението или неизпълнението на преките му служебни отговорности не следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. то може да съставлява нарушение на друг вид правни норми, което да доведе до друг вид юридическа отговорност – гражданска, административнонаказателна или наказателна, но ако не засяга интереса на работодателя поведението на работника или служителя, което няма връзка с работния процес, не е дисциплинарно нарушение. Поради това и изложените от представителя на въззивника – „Ч.Р.Б.“ АД, в съдебното заседание доводи, че поведението на въззиваемия В. съставлявало административно нарушение, няма отношение към дисциплинарната отговорност на последния.

Два елемента от извършеното от въззиваемия В. обаче поставят неговото поведение във връзка с интересите на работодателя. На първо място изхвърлянето на хартиени отпадъци от него на нерегламентирани места е било забелязано от клиент на въззивника – „Ч.Р.Б.“ АД. С това доброто име на работодателя е било накърнено, като това личи и от думите, които клиентът-очевидец използва в нарочно пуснатия сигнал по случая – „свинщина“ и „кочина“, употребени в електронно писмо от 01.04.2018 г. (на лист 38 от първоинстанционното дело). В случая спазването на изискванията за екологосъобразно поведение е изрично предвидено и в длъжностната характеристика на длъжността, която въззиваемият В. е заемал преди уволнението – „отчетник, измервателни уреди“, с която въззиваемият се е запознал на 21.09.2013 г. (на лист 81 – 83 от първоинстанционното дело). В точка 25 от тази характеристика изрично е предвидено задължение на служителя за „Спазване на политиката на дружеството по отношение на ... опазването на околната среда“. Поради това нарушаването на задължение за опазване на околната среда, вменено с длъжностната характеристика като част от трудовия договор, което е било забелязано от обществеността и негативно оценено от клиент на въззивника – „Ч.Р.Б.“ АД, следва да се приеме за нарушение на трудовата дисциплина, което представлява и уронване на престижа на работодателя в очите на неговите клиенти.

На следващо място изрично в уволнителната заповед № CB-ORD-51/11.07.2018 г. е посочено, че изхвърлените от въззиваемия В. документи съдържат лични данни на служители на въззивника – „Ч.Р.Б.“ АД. Съгласно трудовия договор на въззиваемия В. с № ТД 2-29/07.06.2013 г. (на лист 68 – 72 от първоинстанционното дело) същият е поел в т. 9.1. задължение да не разгласява поверителна информация на работодателя. Понятието „поверителна информация“ е изрично дефинирано в т. 9.1.1. от трудовия договор (на лист 71 от първоинстанционното дело) и изрично включва „списъци на служителите [на „Ч.Р.Б.“ АД] и данни относно тях“, както и „информация относно... сключени договори, договорни отношения“. В т. 9.3. от трудовия договор изрично е предвидено, че всяко нарушение на т. 9.1. представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Сред изхвърлените от въззиваемия В. документи, представени по делото в неоспорен препис, се намират заповед за управление на служебен автомобил от 2014 г. (на лист 42 – 43 от първоинстанционното дело), която съдържа данни за петима служители на „Ч.Р.Б.“ АД с номера на лични карти и шофьорски книжки и образец от подписа на същите; заповед за управление на служебен автомобил от 04.07.2014 г. (на лист 44 – 47 от първоинстанционното дело), която съдържа данни за десет служители на „Ч.Р.Б.“ АД с номера на лични карти и шофьорски книжки и образец от подписа на същите; заповед за управление на служебен автомобил от 11.12.2015 г. (на лист 48 – 52 от първоинстанционното дело), която съдържа данни за 27 служители на „Ч.Р.Б.“ АД с номера на лични карти и шофьорски книжки и образец от подписа на същите; заповед за управление на служебен автомобил от 2016 г. (на лист 53 от първоинстанционното дело), която съдържа данни за десет служители на „Ч.Р.Б.“ АД с номера на лични карти и шофьорски книжки и образец от подписа на същите; застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № 03514002665591/29.10.2014 г., сключена от „Ч.Р.Б.“ АД, с посочени в нея данни на застрахователя и размер на премията, както и  данни за клиента Васка Васева с посочен неин адрес и данни за проблем в електромер.

Всички посочени по-горе документи съдържат „поверителна информация“ по смисъла на трудовия договор между страните, за която въззиваемият В. е поел изрично задължение да не разгласява. Посочените документи с лични данни обаче са попаднали у гражданин – клиент на „Ч.Р.Б.“ АД, който, ако не беше добросъвестен, би могъл да ги използва, за да засегне правата на физическите лица, за които тези документи се отнасят. В случая е застрашен не само личният живот на тези граждани, а дори и тяхното имущество, тъй като съдържащите се в документите подписи биха могли да бъдат откраднати и използвани в други документи. поради това немарливото изоставяне на документи с подобна информация в природата, близо до път, където същите са били намерени от лица, които не са служители на „Ч.Р.Б.“ АД представляват достатъчно тежко нарушение, което може да засегне правата на няколко десетки лица – бивши колеги на въззиваемия В., както и на клиенти на „Ч.Р.Б.“ АД, за чието електроснабдяване се съдържат данни в изхвърлените документи. Следва да се има предвид, че освен тези вреди нарушението на въззиваемия В. може да доведе и до административнонаказателна отговорност за работодателя – въззивника „Ч.Р.Б.“ АД, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД (в редакцията, действала преди 28.05.2018 г.).

Всичко това в съчетание с изрично вмененото задължение на въззиваемия В. да не разкрива информация, която му е представена като поверителна, води до извод, че за интересите на работодателя извършеното дисциплинарно нарушение е достатъчно тежко. Както беше посочено по-горе, това изрично е било съобщено и на въззиваемия В.. Поради това неговото нарушение може да се квалифицира като такова, което уронва престижа на работодателя и разгласява поверителни за него сведения по начин, който обосновава заедно с другото установено дисциплинарно нарушение, свързано с изхвърлянето на отпадъците на нерегламентирани места, налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Следователно, при спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание, извършеното уволнение на въззиваемия В. е било законосъобразно.

Поради това искът за отмяна на уволнението се явява неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която този иск с квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен. Искът следва да се отхвърли.

Доколкото уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) е условие за уважаването на исковете за възстановяване на работника на длъжността, заемана преди уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ), то и тези два иска следва да бъдат отхвърлени, като първоинстанционното решение се отмени и в частта, с което исковете са уважени.

Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която искът на въззиваемия В. за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ) е отхвърлен, поради съвпадение на изводите на първоинстанционния и въззивния съд по тази част от предмета на спора.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски по делото има единствено въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) – „Ч.Р.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която разноски са присъдени на въззиваемия В., и в частта, с която „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Софийския районен съд.

На „Ч.Р.Б.“ АД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултска защита в първоинстанционното производство. Същите се определят от съда с оглед действителната сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, като не могат да надхвърлят максималния размер на възнаграждението, определен в Наредбата за заплащане на правната помощ. В настоящият случай с оглед обичайната по степен сложност на делото, която не се различава от тази на други дела от същия вид, съдът намира, че справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение за въззивника за първата съдебна инстанция е 200 лева.

Във въззивната инстанция въззивникът „Ч.Р.Б.“ АД е направил разходи за държавна такса в размер на 125, 42 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение. За въззивното производство същото следва да се определи в размер на 70 лева, или общо следва да се присъдят разноски в размер на 195, 42 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 536835/16.11.2018 г. по гражданско дело № 55213/2018 на Софийския районен съд, 168. състав, В ЧАСТТА, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № B-ORD-51/11.07.2018 г. на изпълнителния директор ан работодателя – „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“; служителят Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“ в „Оперативен център – София-област“, дирекция „Мерене и управление на данни“ в „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“; „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“ е осъдено да плати на Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, сумите от 3 771, 04 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева) – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 11.07.2018 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума от 16.08.2018 г. до окончателното ѝ плащане, и от
647, 82 лева (шестстотин четиридесет и седем лева и 82 стотинки) – разноски по делото, както и В ЧАСТТА, с която „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“ е осъдено да плати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 250, 84 лева (двеста и петдесет и 84 лева), вместо което:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 Кт и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № B-ORD-51/11.07.2018 г. на изпълнителния директор ан работодателя – „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“; за възстановяване на Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“ в „Оперативен център – София-област“, дирекция „Мерене и управление на данни“ в „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“, и за осъждане на „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“ да заплати на Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, сумата от 3 771, 04 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева) – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 11.07.2018 г. до 02.11.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 536835/16.11.2018 г. по гражданско дело № 55213/2018 на Софийския районен съд, 168. състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.П.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, да плати на Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, „Бенч марк бизнес център“, сумите от 200 лева – разноски в първоинстанционното производство, и 125, 42 лева – разноски във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.