Решение по дело №318/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1891 от 19.08.2024 г., подадена от П. Г. Ц. в качеството му на управител на МБАЛ „Д. Стойчо Христов“ ЕООД, Севлиево, [ЕГН], чрез адв. С. Б. от АК - Габрово, против Решение № 52 от 28.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 469 от 2024 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НП-80 от 10.11.2023 г., издадено от директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор, София, с което на П. Г. Ц., в качеството му на управител на МБАЛ „Д. Стойчо Христов“ ЕООД, Севлиево, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл. 229, ал. 1, във вр. с чл. 235 от същия нормативен акт, му е наложена глоба в размер на 100.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, е описано последния начин:

Пациент на лечебното заведение – В. Н. В., е постъпил на лечение в същото, насочен от личен лекар, на 17.01.2023 г. в 15.00 ч. и е прегледан от д-р Ц., който издава лист за преглед на пациента в КДБ/СО № 000069 /АЛ/. В. е приет по спешност в хирургическо отделение /ХО/ на същото лечебно заведение, с ИЗ № 260 от тази дата. Лекуващ лекар е д-р П. К.. Съставен е диагностично-лечебен план и са проведени изследвания. На следващия ден е проведена хирургична интервенция с Оперативен протокол№ 63 с опериращ – П. Ц. и негов първи асистент е д-р К., който на същия ден – 18.01.2023 г. не се е водел на работа, нито е бил на разположение. След операцията пациентът е приет в ОАИЛ с хипотония, тахикардия, промени в съзнанието и намалена диуреза. Не са взети контролни следоперативни кръвни изследвания. В 21.00 часа настъпва инцидент, при който оставеният без наблюдение пациент става от реанимационното легло и пада на пода. Позитивира се кървене от дренажа. В шоково състояние той е въведен отново в операционна зала в 21.30 ч., където е извършено двукратно кардио-пулмонална ресуститация и лапаротомия под обща анестезия. Установява се масивен хемоперитонеум с източник вена лиеналис, която е сутурирана според оперативния протокол. В 22.50 ч. пациентът е починал.

Тялото на пациента, без да се извърши аутопсия, е предадено на траурна агенция, без да е постъпвала молба за освобождаване от аутопсия от близките му, без да е оформено решение на началник ХО и без да е издадена заповед на управителя на лечебното заведение за освобождаване от такава. Нарушението е извършено на 19.01.2023 г., с освобождаването от аутопсия на починалото лице без наличие на основания за това. Същото е установено на 01.08.2023 г., при съставянето на Протокол за установени фактически обстоятелства. Срещу АУАН са подадени възражения, които са обсъдени от АНО. Същият орган е мотивирал извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Отчетено е нарушение на чл. 98, ал. 4 от ЗЗ. За него е наложена глоба от 100.00 лв. на основание чл. 229, ал. 1, във вр. с чл. 235 от същия нормативен акт.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че на 19.01.2023 г. Ц., в присъствието на свой колега – анестезиологът д-р П., е разговарял по телефона с бащата на пациента и изрично поискал от него да извърши аутопсия, но последният отказал и заявил, че не желае да се прави такава.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна, и то се изразява в това, че като управител на лечебното заведение Ц. е освободил от аутопсия починалия пациент, без да е постъпила молба за това от неговите близки. Съдът се мотивира с нормата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г., според която съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при смърт, настъпила преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия, какъвто е случаят.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в това, че неправилно РС не е отчел, че по делото е установено дадено съгласие от близък /бащата на пациента/ да не се извършва аутопсия, като за удостоверяване на това съгласие законодателят не изисква писмена форма. Изисква се само молбата за това да е изрична, а такава е била налице. Изричната молба и писмената форма са различни правни фигури, които не се в съотношение на еквивалентност. Също така, видно от стенограмата на приемането на текста на нормата на чл. 98, ал. 4 от ЗЗ предвиждането, че в този случай „ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия“ означава, че „волята на законодателя е била, управителят на лечебното заведение да прецени дали да издаде или не заповед“. В случая с издаването на НП е нарушен материалният закон, като касаторът е санкциониран за деяние, което не покрива състава на сочената като нарушена правна норма.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. С. Б., която поддържа жалбата.

Ответната страна не се представлява в проведеното по делото о.с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Според чл. 98, ал. 1 от ЗЗ, на лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра. Съгласно ал. 4, посочена в процесното НП като нарушена, по изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. Прави впечатление, че съдържанието на тази разпоредба се отличава от това в последващата ал. 5, според която „по изрична писмена молба“ на родител, настойник или попечител ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия в случаите по ал. 2 само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ. Наличието на писмена форма се изисква в случаите по ал. 5, но не и в тези по ал. 4, която е приложимата норма в настоящия казус.

По делото е установено, че преди тялото на пациента да бъде предадено на траурна агенция, от бащата на пациента е било взето изрично съгласие. В по-голямата си част описанието на фактологията в НП не е относимо към конкретното нарушение. П. Ц. е санкциониран не за некачествено или непроведено лечение, а за това, че е предал тялото на пациента, без на последния да е била извършена аутопсия, без да е постъпила молба от негови близки за това, без да е оформено решение на началник хирургично отделение и без да е издадена заповед от управителя на МБАЛ. Това описание на сложен фактически състав от една страна не съответства на посочената като нарушена правна норма, която изисква само изразено такова изрично становище от страна на близките на починалия. Затова описанието, касаещо неоформено решение на началник ХО и неиздаването на заповед не съставляват съставомерно поведение, съответно – нарушение на нормата. Единствен елемент от състава й е липсата на молба за освобождаване на тялото от такава. За изясняването на този факт са събрани свидетелски показания, в случая на свидетеля д-р П. П., който се е свързал по телефон с бащата, за да му съобщи за смъртта на сина му, като свидетелят заявява, че изрично го е уведомил, че трябва да се направи аутопсия, но получил категоричен отказ. След приключването на разговора се срещнал с касатора, за да го уведоми за това, след което двамата се обадили повторно на бащата, като отново го уведомили, че в случая се налага да се направи аутопсия, но отново получили отказ. Вторият разговор е бил проведен на високоговорител от Ц..

Тази процедура е била приложима в лечебното заведение – при смърт на пациент се съобщава за това на близките и те биват запитани, дали желаят аутопсия. При изявено желание лекуващият се обръща към патолога и последният определя кога да се докара тялото. Свидетелят заявява: „Когато има отказ от аутопсия роднините нищо не попълват“ и отбелязва, че повечето хора не желаят аутопсия, поради което такава е извършена 2 пъти за последните пет години. Тези показания не са оборени, не са представени доказателства, които опровергават извода, че преди предаването тялото за аутопсия от баща е взето изрично мнение по въпроса и че той изрично е отказал такава. Съдът се е отказал да разпита бащата на починалото лице, а от приложените по делото обяснения този въпрос остава неизяснен. Не са представени разпечатки от телефонни разговори, които също биха могли да опровергаят или да потвърдят казаното от този свидетел. Тези писмени обяснения не съставляват, освен това, гласни доказателствени средства, нито писмени такива, по смисъла на НПК. Не са събрани по делото безспорни данни за извършеното процесно нарушение чрез изрично и изчерпателно изброените доказателствени способи, допустими по чл. 136 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Напротив, тезата на АНО е разколебана със събраните в хода на съдебното производство допустими и относими гласни доказателства.

Дали в случая е допусната лекарска грешка – единственото, което бащата е искал да знае, не е въпрос, който е обсъден в НП, нито за такава е санкциониран д-р П. Ц.. Дали поставения от родителя на починалия пациент въпрос е обследван и как е решен не е предмет на настоящото дело.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че процесното нарушение не е установено от обективна и субективна страна, т.к. всички елементи от състава на нарушената правна норма е следвало да се установят като налични от АНО, но с оглед гореобсъдените свидетелски показания и липсата на събиране на други, опровергаващи ги доказателства, такова установяване не е направено, поради което първоинстанционният съд неправилно е потвърдил процесното НП. Като е отменил потвърдил НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един незаконосъобразен съдебен акт, който следва се отмени, в едно със същото наказателно постановление. В проведеното пред РС– Севлиево о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не претендира разноски. Такива не се претендират и пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 52 от 28.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 469 от 2023 година на Районен съд – Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НП - 80 от 10.11.2023 г., издадено от директора на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ – София, с което на касатора П. Г. Ц. от гр. Лом, [ЕГН], за нарушение на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето и на основание чл. 229, ал. 1,във вр. с чл. 235 от същия нормативен акт е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв., като незаконосъобразно.

ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.