Р Е Ш Е Н И Е
№ 260778, гр.Пловдив, 30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XXVI н.с., в
публичното заседание на 26.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №6832/2020г. по описа на ПРС, XXVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№538496-F562879/24.09.2020г. на *** на дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-П., с което на
„АВР Брадърс” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
П.Р.на основание чл.179, ал.1 от Закон
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125,
ал.5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание управителят
на дружеството жалбоподател, редовно и своевременно призован се явява лично и
моли наказателното постановление да се отмени, тъй като случаят е маловажен.
Излага съображения, относно обстоятелството, че не е бил в състояние да подаде
отчетни регистри, тъй като лицето, което е трябвало да подаде регистрите се е
намирало в болница.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от *****П.., която счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди, като претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени доказателства в подкрепа на обстоятелството,
че са налице и предходни нарушения извършени от жалбоподателя. Претендира
разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговото потвърждаване по следните съображения:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП- П. се установило, че
жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС в
ТД-НАП П. за данъчен период 01.04.2020г.-30.04.2020г. Срокът бил до 14.05.2020г.
включително. Нарушението било отстранено на 05.06.2020г., тъй като същите били
подадени със заявление с вх. № 16004318449/05.06.2020 г. Дружеството е извършило
нарушението за първи път, като по същото време било налице и предупреждение № 498211-F533347/05.03.2020
г. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН на дата 04.08.2020г. от свидетелката Х.И., която
потвърди пред съда констатациите в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните
гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- АУАН,
оправомощителна заповед, удостоверение за връчено съобщение по електронен път,
пълномощно, както и от показанията на св.И., които изцяло кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци
на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Управителят на дружеството
Р. посочи, че забавата при подаването на отчетните регистри се дължала на
обстоятелството, че лицето, което е следвало да ги подаде е било болно.
В случая, обаче това негово твърдение не беше
подкрепено от каквито и да били обективни доказателства, още повече, че ако в действото въпросното лице се е намирало в болница, то щяха
да бъдат налични писмени доказателства в тази насока.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. По делото е
налице изпратена покана до управителя на дружеството жалбоподател от 05.06.2020
г., получена от него на тази дата с указание да се яви за съставянето на АУАН.
Едва след получаването на поканата са били подадени отчетни регистри. В
поканата изрично е било посочено П.Р.да се яви в 7-дневен срок от получаването
й за съставянето на АУАН. Въпреки това, обаче той не се е явил и АУАН е бил
съставен в един по-късен момент, а именно на 04.08.2020 г. По този начин не се
нарушава правото му на защита, доколкото такова би било налице, ако АУАН беше
съставен преди 12.06.2020 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административно-наказващият орган е счел, че с действията си дружеството
жалбоподател е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на отчетните регистри.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179,ал. 1 ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер - 500
лв.
Неоснователни са доводите в
жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да
намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия Случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от
останалите. Управителят е отстранил нарушението на 05.06.2020г., когато е
получил покана за съставяне на АУАН. Видно от обратната разписка за получената
покана, това е станало на 05.06.2020г. Нарушението фактически е отстранено,
след действие от страна на контролния орган, който е напомнил на управителя за
задължението му по ЗДДС да подаде справка-деклрация, като го е поканил за
съставяне на АУАН.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да
се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна
на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
В този изричен смисъл са Решение № 197 от 21.01.2020 г. на АдмС – П. по к. а. н. д. № 3833/2019 г. и Решение № 93 от
13.01.2014 г. на АдмС – П. по к. а. н. д. № 2898/2013
г.
На следващо място липсва един от
типичните белези на маловажния случай, а именно своевременно отстраняване на
нарушението. Същото е било отстранено близо месец след извършването му, а именно
в деня на получаване на покана с указание да бъде отстранено нарушението.
Наложената санкция в рамките за законоустановения минимум от 500 лева
изцяло съответства на продължителността на периода на забавяне за изпълнение на
задължението.
От
друга страна по време на съдебното следствие бяха представени доказателства от
процесуалния представител на въззиваемата страна, в
подкрепа на обстоятелството, че дружеството жалбоподател има предходни
извършени нарушения на данъчното законодателство за които е било писмено
предупредено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална
агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното
следствие продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, делото
не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя осъден да заплати
юрисконсултско възнагаждение, поради което и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №538496-F562879/24.09.2020г. на *** на дирекция „Обслужване” в ТД
на НАП-П., с което на „АВР Б.” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.Р.на
основание чл.179, ал.1 от Закон за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125,
ал.5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „АВР Б.” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от П.Р.да заплати на Национална агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.