№ 109
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100515325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението „Е.Б.“ ООД ЕИК ЕГН
**********, представляван от управителя И.Й., действащ чрез процесуалния си
представител адв. Т.Д. от САК срещу разпореждане за отказ по изп. дело № 20218410406523
по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841, с район на действие СГС от 25.11.2021г. С
обжалваното разпореждане се отказва прекратяването на производството по изпълнителното
дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 1 от ГПК предпоставки за
прекратяване на делото.
В жалбата се твърди, че претендираните от взискателя вземания са погасни на
основание чл. 103, ал. 3 ГПК въввр. с чл. 102 ЗЗД. Твърди, че взискателят „Е. 09“ ЕООД е
придобил вземанията, обективирани в трите изпълнителни листа, въз основа на които е
образувано изпълнителното дело чрез договор за цесия от 05.05.2021г. Кредитор по трите
изпълнителни листа е бил цедента „Е. Г.-**“ ЕООД, ЕИК *******. Излага аргументи, че
според закона длъжникът може да прави н възражения на цесионера, основаващи се на
правоотношенията му с цедента, като признава на длъжника правото да противопостави на
цесионера възражението за прихващане на задължението си със свое вземане спрямо
цедента на основание чл. 103, ал. 3 ГПК. По силата на посочената правна норма по аргумент
за обратното следва, че длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане
от предишния кредитор, освен ако не се е съгласил с прехвърлянето. В конкретния случай
длъжникът не се е съгласявал с прехвърлянето на вземането и следователно има право с
едностранно волеизявление да прихване вземането се срещу задължението. Сочи, че
прихващането е способ за погасяване на правоотношението, то възражението чрез което се
упражнява субективното право на прихващане е перемпторно по своята правна същност,
следователно задължението се погасява към деня, в който погасяването е могло да се
извърши. Според жалбоподателя вземанията на длъжника „Е.Б.“ ООД са в размер на
29 354.62 лв. и надвишават значително задълженията към взискателя по изпълнителното
1
дело, които са в общ размер ведно с разноските 23146.33 лв. По изложените съображения
моли за отмяна отказа на съдебния изпълнител и постановяване прекратяване на
изпълнителното производство поради погасяване на вземането, настъпил преди образуване
на изпълнителното дело. Моли на основание чл. 438 ГПК спиране на изпълнението до
произнасяне по жалбата. Към жалбата са приложени покана за доброволно изпълнение,
адресирана до жалбоподателя; копие на договор за цесия от 05.05.2021г.; заявление,
отправено до „Е.Р.Г. 87“ ЕООД и „Е. 09“ ЕООД за прихващане на вземане срещу
задължение.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „Е. 09“ ЕООД,
ЕИК *******, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата на длъжника по
изпълнителното производство. Оспорва изявлението на длъжника за извършено погасяване
на вземането чрез прихващане на задължения към цедента. Сочи, че в правомощията на
съдебния изпълнител не влиза задължението да преценява дали са налице предпоставките за
твърдяното прихващане от страна на длъжника. Излага доводи, че освен това не са налице и
материалноправните предпоставки за извършване на прихващане между страните по
изпълнителното дело. С оглед на изложеното моли за оставяне на жалбата без уважение,
както и на направеното искане за спиране на изпълнителното производство. Претендира
разноски. Представя договор за правна помощ и съдействие от 08.12.2021г., служещ като
разписка за заплатената сума за адвокатски хонорар..
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ Н..М., рег. № 841 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Излага подробни съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1
изпълнителното производство се прекратява конкретно изрично посочени случа, като между
тях не е включен институтът на прихващането. Сочи, че съдебният изпълнител не е
компетентен да преценява дали вземането на взискателя е погасено чрез прихващане и няма
право да преценява дали не са налице предпоставките на чл. 433 ГПК. По изложените
съображения счита, че постановеният от него обжалван акт е правилен, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение и да бъдат потвърдени действията му.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20218410406523 по описа на ЧСИ Н..М., рег. № 841по описа
на КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на следните изпълнителни листи
в вписан кредитор „Е. Р. Г.-**“ ЕООД: изпълнителен лист, издаден на 24.09.2019г., по гр. д.
№ 67385 по описа за 2016г. на СРС, 87 състав за сумата от 1087.79 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2016г. до окончателното изплащане на
задължението; 600 лв. разноски; изпълнителен лист, издаден на 24.09.2019г. по гр. д. №
70291 по описа за 2016г. на СРС 70 съставза сумата от 1402.01 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2016г. до окончателното изплащане на
задължението; 686.08 лв. – присъдени разноски и изпълнителен лист, издаден на
26.09.2016г. по гр. д. № 67387/2016г. по описа на СРС 79 състав за сумата от 13233.65 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2016г. до
окончателното изплащан на задължението, 2414 лв. присъдени разноски. Трите
изпълнителни листа са предмет на три договора за цесия от 05.05.2021г., сключени между
„Е.Р.Г. -87“ ЕООД като цедент и „Е. 09“ ЕООД като цесионер. С уведомление изх. №
074/18.06.2021г., получено от длъжника „Е.Б.“ ООД на 25.06.2021г. цесионерът е уведомил
длъжника за извършената цесия. В молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да извърши
изброени в нея изпълнителни действия. С нея взискателят е възложил на ЧСИ права по чл.
18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, както и да определи способа на изпълнение. Наред с това моли съдебния
изпълнител да наложи запор на всички вземания на длъжника; да наложи запор на всички
2
движими вещи на длъжника и както и да наложи възбрана върху притежаваните от
длъжните недвижими имоти.
С разпореждане от 18.10.2021г. е образувано изпълнителното дело. Съдебният
изпълнител е разпоредил да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се
направят справки за имуществено състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение.
Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена от него на 17.11.2021г. С разпореждане от 15.11.2021г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху два недвижими имот, собственост на дружеството
длъжник, а именно: поземлен имот с идентификатор 41010.4900.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, район Нови Искър, местност „Цигански дол“ с площ
5411 кв.м., с предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване: нива и поземлен
имот с идентификатор 41010.4479.2046 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, район Нови Искър, местност „Могилата“ с площ 1709 кв.м., с предназначение
урбанизирана и начин на трайно ползване: за ниско застрояване. Възбраната е вписана в
Служба вписвания към Агенция по вписвания. Изпратено е и уведомление до длъжника за
наложените възбрани.
С разпореждане от 15.11.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника з суми по банкови сметки, открити в Банка ДСК, ЕАД; ОББ АД;
У.Б. Ад и Ю.Б. АД.
С възражение от 24.11.2021г. длъжникът „Е.Б.“ ООД е оспорил вземането на
взискателя. Във възражението е изложил подробни доводи за извършено погасяване на
дълга чрез прихващане по реда на чл. 103, ал. 3 във вр. с чл. 102 от ЗЗД. Длъжникът е искал
прекратяване на изпълнителното производство поради наличието на предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Разпореждане от 25.11.2021г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство поради липса на предпоставките на чл. 433, ал. 1 т. 1.
Съобщението за постановения отказ е връчено на длъжника на 26.11.2021г. Същият е
депозира жалба срещу действията на съдебния изпълнител на 30.11.2021г.
Подадената жалба срещу разпореждане с отказ за прекратяване е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен
срок, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенска станция , или писмо от банка, от която се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени
изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като
институтът на прихващането не е визиран между тях като основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Съдебният изпълнител не е компетентен да преценява дали
вземането на взискателя е погасено чрез прихващане и няма право да прекрати
изпълнителното производство когато не са налице предпоставките на чл. 433 ГПК. В
рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител не разполага с
компетентност да извърши преценка за основателността на правопогасяващите възражения
на длъжника.
В конкретния случай жалбоподателят твърди, че вземанията на взискателя по
изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното производство са
били погасени чрез прихващане преди образуване на изпълнителното дело. Наличието на
твърдяно вземане от страна на длъжника не води до отпадане на принудителното събиране
3
на сумите по представените изпълнителни листи. Също така не съставляват и основание за
прекратяване на изпълнителното производство, доколкото предпоставките за това са
изчерпателно изброени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователна подадената жалба
срещу разпореждане от 25.11.2021г. за отказа на ЧСИ Н..М. с рег. № 841 на КЧСИ да
прекрати образуваното изп. д. № 20218410406523 на основание чл. 433, ал. 1 т. 1 от ГПК, а
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основанията
за спиране на изпълнителното производство, поради което искането на длъжника следва да
бъде оставено без уважение.
По разноските
Взискателят – ответник по жалбата е направил претенция за присъждане на сторените
в настоящето производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията му се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на взискател в изпълнително производство
чрез депозирания отговор същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент
се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради
което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението „Е.Б.“ ООД ЕИК
ЕГН **********, представляван от управителя И.Й., действащ чрез процесуалния си
представител адв. Т.Д. от САК срещу разпореждане за отказ по изп. дело № 20218410406523
по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841, с район на действие СГС от 25.11.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника по изпълнението „Е.Б.“ ООД
ЕИК ЕГН **********, представляван от управителя И.Й., действащ чрез процесуалния си
представител адв. Т.Д. от САК за спиране на изпълнението по изп. дело № 20218410406523
по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841, с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е. 09“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр.
Враца, представлявано от адв. П.П. от САК за присъждане на разноски по частно гр. дело №
15325 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5