Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 22.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. П., като разгледа т.д. № 911/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ.
Ищецът „К.Ф.“ АД твърди, че е съдружник в ответното дружество „С.Б.Г.И.“ ООД и притежава половината от дяловете в капитала му. Останалите дялове се притежавали от „С.***“ ООД, чийто управител Г.К.а била съпруга на управителя на ответното дружество К.К.. Ответникът извършвал дейност в областта на инвестиционното строителство и с тази цел закупил недвижим имот, в който започнал строеж на многофункционална сграда. Били сключени предварителни договори за продажба на обекти от сградата, по силата на които ответникът поел задължение за снабдяването й с разрешение за ползване в срок до 07.03.2019 г. През март 2019 г. обаче между двамата съдружници възникнали сериозни противоречия във връзка с начина на осъществяване на търговската дейност. Съдружникът „С.***“ ООД настоявал разноските за приключване на строежа да бъдат поети по равно от двамата съдружници, докато ищецът считал, че собственото му участие в инвестицията се изразявало в осигуряване на преференциални цени от страна на дружеството-строител, на което бил едноличен собственик, и от консултанта по строителния надзор, с когото работели по други проекти, както и че дружеството следвало самó да финансира приключването на строежа със средствата, получени по вече сключените договори за обекти от сградата. Посочените противоречия рефлектирали върху възможността за взимане на решения, тъй като съгласно дружествения договор минималното мнозинство за това било ½ от капитала. Освен това многократно заявяваната необходимост от допълнително финансиране сочела, че дружеството не се управлявало добре. Пример за това бил фактът, че ответникът не извършил плащане на дължимото възнаграждение на дружеството, осъществявало строителния надзор, и така създал затруднения във връзка с процедурата по разрешаване ползването на сградата. Поради изложените факти ищецът поискал да бъде определен втори, посочен от него, управител, който да има съвместна представителна власт заедно с досегашния управител К., и поставил това като условие за допълнително финансиране на строителството, но не получил съгласие от другия съдружник. Вместо това управителят на ответното дружество оттеглил пълномощията от довереното на ищеца лице, натоварено да реализира инвестицията - Д.П.. Според ищеца нежеланието на другия съдружник да бъде избран втори управител и неизпълнението на задължения към трети лица сочели, че средствата на дружеството били неправомерно отклонявани, вместо да бъдат влагани в търговската му дейност. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че на ищеца бил отказан достъп до счетоводната документация, както и от факта, че в момент на недостиг на средства за осъществяване на дейността, а също и в нарушение на условията на взетите от общото събрание решения, дружеството-ответник върнало голяма част от направените от другия съдружник допълнителни парични вноски. Междувременно дружеството, осъществявало строителен надзор, предявило претенциите си за заплащане на възнаграждение и на неустойка в значителен размер. За да не бъде утежнено положението на ответника, ищецът, разполагайки с изрично пълномощно да представлява дружеството във връзка със строителството, сключил споразумение с консултанта за опрощаване на половината от вземането за неустойка, ако в срок до 19.12.2019 г. бъде заплатена останалата част от задълженията. Тъй като споразумението не било изпълнено, консултантът заявил вземанията си по реда на чл. 417 ГПК и образувал изпълнително дело. За да предотврати принудителното изпълнение, ищецът закупил вземането на взискателя. Във връзка с воденото изпълнително дело ищецът узнал, че били налице и други изпълнителни производства срещу ответното дружество, по които взискател бил другият съдружник, вкл. за събиране на вземания по записи на заповед, по които не била извършвана никаква каузална престация, и които били подписани в момент, в който разривът между съдружниците вече бил необратимо настъпил. Купувачи по предварителните договори също предявили претенциите си за неустойки. Ето защо ищецът поискал свикване на общо събрание на съдружниците, на което управителят да бъде освободен и да бъде избран друг управител. Ищецът заявил, че в противен случай щял да се противопоставя на взимането на всякакви решения, свързани с отчуждаване на имущество и поемане на задължения. Тъй като събрание не било свикано от управителя, това било сторено от ищеца, но такова не се провело поради липса на кворум. Ищецът сочи също, че със „С.***“ ООД участвал в капитала и на друго дружество, като поради възникналите противоречия съдружниците се опитали да постигнат съгласие за цялостно разделяне на дейността и прекратяване на съвместното съдружие, но опитите им се оказали неуспешни, а отношенията им се влошили допълнително в резултат от действията на управителя К.. Въпреки това в хода на преговорите ищецът се стремял да не препятства дейността на ответното дружество, поради което подписвал решенията на общото събрание за продажба на обектите, построени в процесната сграда. Независимо от изложеното и понастоящем била налице невъзможност съдружниците да приемат решения за начина на водене на дейността на дружеството и това дало отражение върху неговото имущество. Ето защо ищецът моли съда да постанови прекратяване на ответното дружество. Претендира разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК (молба от 30.11.2021 г.).
Ответникът „С.Б.Г.И.“ ООД оспорва иска, като твърди, че влошените отношения между съдружниците се дължали на недобросъвестни действия на трети лица и не можели да се определят като важни причини за прекратяване на дружеството, тъй като не били довели до преустановяване на търговската му дейност, нито на дейността на органите му на управление, а управителят предприел множество фактически и правни действия за преодоляване на непредвидените пречки за получаване на разрешение за ползване на новопостроената сграда. Ответникът заявява също, че с оглед спецификата на инвестиционното строителство се налагало съдружниците да му предоставят парични средства, които били усвоявани по предназначение, а впоследствие – възстановявани. Счита, че е в стабилно финансово състояние, като понастоящем отчуждавал построените от него имоти въз основа на решения на общото събрание на съдружниците, генерирайки по този начин приходи. Благодарение на дейността си дружеството успяло за кратък период от време да погаси почти в цялост задължението си за връщане на допълнителните вноски, направени от „С.***“ ООД през 2016 г. и 2017 г. Не били спирани и плащанията към трети лица. Искането за назначаване на втори управител не било одобрено от другия съдружник, тъй като предложеният от ищеца управител била Д.П., която към този момент участвала и в управлението на ищеца и това можело да доведе до конфликт на интереси. Във връзка с опитите на трети лица да препятстват търговската му дейност ответникът сочи, че строителят отказал да предаде строителната документация на сградата и в хода на образувано по този повод досъдебно производство се установило, че книжата били взети от лице, с което предложената от ищеца за управител Д.П. била във фактическо съжителство. Изложеното довело до забава в снабдяването на сградата с разрешение за ползване. Относно вземанията на консултанта по строителен надзор ответникът сочи, че договорът, с който той се легитимирал, не бил подписан от надлежен представител на ответника, а уговорената цена била в противоречие с неговите интереси. Действия в негов ущърб били извършени и от страна на някогашния му пълномощник Д.П., която предявила срещу него иск въз основа на антидатирани документи. Ответникът сочи също, че по повод искането на ищеца било свикано общо събрание, чиято дата била съобразена с извънредната епидимиологична обстановка в страната по това време. За събранието ищецът бил поканен, но отказал да приеме поканата и не присъствал на събранието. Поради всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
След
анализ на доказателствата и доводите на страните съдът намира следното:
Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ, когато важни причини налагат това, съдружници, притежаващи поне 1/5 от дяловете от капитала на дружество с ограничена отговорност, могат да поискат неговото прекратяване по съдебен ред.
От вписванията в търговския регистър се установява, че ищецът „К.Ф.“ АД е съдружник в ответното дружество и притежава ½ от дружествените дялове в капитала му, което го легитимира материално по настоящия иск.
Другият съдружник е „С.***“ ООД, представлявано от единия от съдружниците в него - Г.К.а. Съгласно справка от регистъра на имуществените отношения на съпрузите, воден от Агенция по вписванията, Г.К.а е съпруга на управителя на ответното дружество К.К..
Безспорно е, че ответното дружество е създадено, за да осъществява търговска дейност в областта на инвестициите с недвижими имоти. В изпълнение на тази цел ответникът закупува недвижим имот и след получаване на разрешение за строеж през 2017 г. възлага изграждането на многофункционална сграда с подземни гаражи на „И.Б.И.“ ЕООД – дружество, от чийто капитал ищецът е притежавал дялове в периода 02.04.2019 г. - 17.03.2022 г. Междувременно - на общи събрания от 25.07.2016 г. и от 13.03.2017 г. - са взети решения за извършване на допълнителни парични вноски от „С.***“ ООД в размер съответно на 746 168,20 лв. и 250 000 лв. и решенията са изпълнени.
От събраните писмени доказателства може да се заключи, че до средата на 2019 г. търговската дейност на дружеството се осъществява без затруднения съобразно заложените от съдружниците инвестиционни цели. Ответникът започва да сключва предварителни договори за продажба на обекти от бъдещата сграда, представляван от пълномощника Д.П. – лице, свързано с ищеца в различни периоди в различно качество (според вписванията в търговския регистър - до юли 2016 г. – като негов едноличен собственик, до 12.08.2019 г. – като негов представляващ, а след 2019 г. и до настоящия момент – като лице, което упражнява контрол върху вписания действителен собственик „А.М.“ ЕООД). Пълномощникът действа съгласно пълномощни от 2017 г. и 2018 г., наред с пълномощника А.Т., упълномощена през 2019 г. Последната е вписана като законен представител на ищеца, считано от 01.06.2020 г. (след завеждане на делото, но преди депозиране на свидетелски показания от нея, поради което същите не могат да бъдат кредитирани).
Доказателство, че до горепосочения момент съдружниците са осъществявали съвместни действия, е и обстоятелството, че на 03.04.2019 г. е изменен дружественият договор, което сочи на възможност за провеждане на общо събрание и постигане на общо съгласие.
Първите признаци на затруднения при осъществяване дейността дружеството се проявяват през юли 2019 г., когато управителят К.К. оттегля дадените на Д.П. и А.Т. пълномощни за сключване на сделки с обекти от строящата се сграда. Забавен е и процесът по снабдяване на сградата с разрешение за ползване. В тази връзка през ноември 2019 г. управителят на ответното дружество изпраща до ищеца и до строителя електронни писма, в които заявява, че задържането на строителните книжа от строителя препятства процеса по документално приключване на строежа, и отправя покана за връщането им. По повод отправеното от ищеца искане за назначаване на втори управител в писмото е направено предложение за сключване на договор за управление или упълномощаване на конкретно трето лице, което да има ограничени правомощия, свързани единствено със снабдяване на сградата с разрешение за ползване.
Междувременно отношенията между управителя К. и Д.П. допълнително се влошават, когато през януари 2020 г. П. предявява срещу ответното дружество иск за обявяване за окончателен на договор за замяна, по силата на който П. е следвало да придобие обекти от сградата срещу прехвърляне на собствеността на неурегулирани поземлени имоти. Предварителният договор е подписан за дружеството от П., която в исковата молба е заявила, че подписването му е предшествало оттеглянето на даденото й пълномощно. От своя страна управителят К. подава сигнал за извършено престъпление при твърдението, че предварителният договор е антидатиран, подписването му е извършено след оттегляне на пълномощното и при условия, вредни за дружеството.
През в края на февруари 2020 г. ищецът отправя искане за свикване на общо събрание за взимане на решения за освобождаване на досегашния управител К. и избор на Д.П. за нов управител. Според съдържанието на представените констативни протоколи от 12.05.2020 г. и от 29.06.2020 г., съставени на основание чл. 569, т. 3 ГПК, събрание е било насрочено за 12.05.2020 г., а впоследствие е отложено за 29.06.2020 г., когато не се явява представител на ищеца. От своя страна на 04.06.2020 г. по искане на ищеца е съставен констативен протокол относно насроченото от него при условията на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ общо събрание, в който е удостоверено, че на посочената дата не се е явил представител на другия съдружник.
От основното заключение на ССчЕ се установява, че в счетоводството на дружеството са осчетоводени договори за заеми, предоставени от „С.***“ ООД в периода 2019 г. – 2020 г. на обща стойност от около 164 хил.лв. В този период ликвидността на дружеството е подобрена в резултат намаляването на задълженията по краткосрочните заеми и увеличаване на вземанията от клиенти. Дружеството предприема и действия за връщане на допълнителните парични вноски, направени от „С.***“ ООД, като по-голямата част от тях е възстановена в периода юни-декември 2019 г. (към края на 2019 г. непогасеният дълг възлиза на сумата от 200 200 лв). След корекция на баланса в частта относно краткосрочните вземания от клиенти, разходите по изграждане на сградата и задълженията към „С.***“ ООД (квалифицирани от вещото лице като краткосрочни) коефициентът на обща ликвидност за 2020 г. и към 26.02.2021 г. спада до 0,76. С допълнителното заключение на ССчЕ вещото лице коригира отново коефициента на обща ликвидност до 0,52 към 30.11.2021 г. в резултат от отчитане на задължения по записи на заповед и по изпълнителни листове, издадени в полза на „С.***“ ООД и трети лица въз основа на арбитражни решения в периода 2020 г. – 2021 г.
В хода на процеса е издадено разрешение за ползване на сградата и са извършени продажби на обекти от нея след взети решения на съдружниците в ответното дружество. Прието е и второ допълнително заключение на ССчЕ, базирано на данните относно извършените в хода на процеса пет продажби на обекти от сградата, както и относно проведена публична продан, средствата от която вещото лице е отчело като вземане от съдебния изпълнител поради липса на данни за извършено разпределение. При този вариант ликвидността на дружеството се явява подобрена и е над референтните стойности.
При тези факти спорен е въпросът налице ли са важни причини, които да налагат прекратяване на дружеството. Тъй като релевираните от ищеца причини са свързани с влошените отношения между съдружниците, то в негова тежест е да установи, че тези отношения са трайно и необратимо влошени в резултат от непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяване на търговската дейност, както и че в причинна връзка от това влошаване е настъпило трайно фактическо (поради дезинтересираност) или юридическо (напр. поради невъзможност за постигане на мнозинство) затруднение за осъществяване на търговската дейност на дружеството.
От приетата по-горе фактическа обстановка може да се заключи, че са налице отношения на недоверие между ищеца и управителя на ответното дружество. Израз на това влошаване са действията по оттегляне на пълномощното, дадено на доверените на ищеца лица, както и забавянето на процеса по издаване на разрешение за ползване на сградата в резултат от проблемна комуникация на управителя с дружеството-строител, свързано от своя страна с ищеца.
Няма преки доказателства за влошаване на отношенията между самите съдружници, съответно между лицата, които ги представляват. Дори обаче такъв факт да се приеме за косвено доказан с оглед свързаността между управителя К. и лицето, представляващо и контролиращо другия съдружник, която свързаност почива съпружеските отношения и предполага връзка на лоялност, то не се установи безспорно първопричината за влошените отношения и в частност – че тя е свързана с дейността на дружеството и на самите съдружници. В о.с.з. на 02.06.2021 г. законният представител на ответника е направил изявление, че неразбирателство има между него и свидетеля Е.Л., който според данните в търговския регистър заедно с ищеца е бил съдружник в дружеството-строител в периода януари-февруари 2020 г., от октомври 2021 г. е негов съуправител, а също така в качеството си на управител на „К.К.“ ЕООД участва в управлението на ищеца, бидейки и негов законен представител до октомври 2019 г. Според К. това неразбирателство е породено от лични отношения, а не от дейността на дружествата, с които двамата са свързани. От друга страна, ищецът твърди, че причина за влошаване на отношенията са опити на другия съдружник чрез управителя да получи за себе си средствата от продажбата на обектите в построената сграда. Във всички случаи обаче няма неразбирателство относно начина, по който ответното дружество следва да осъществява своята дейност, а именно – да завърши строителството на сградата и да реализира по пазарен начин готовия продукт. За това свидетелстват и проведените в хода на настоящия процес общи събрания, на които са взети решения за сключване на окончателни договори за продажба на обекти, съответно реализираните въз основа на тях продажби. И тъй като изграждането на сградата и продажбата на обектите в нея са основно, а според свидетеля Бояджиев – единствено, инвестиционно намерение на ответното дружество, то може да се заключи, че няма никакви разногласия между съдружниците за това как да бъде реализирано то.
Сочените от ищеца разногласия относно начина на разпределение на получените от продажбите средства и в частност – твърдението, че другият съдружник, действайки чрез свързания с него управител, се домогва да усвои сам приходите, не се доказаха по категоричен начин. Действително, част от договорите, послужили като основание за издаване на изпълнителни листове в полза на другия съдружник и свързаното с него дружество „Б.Т.П.Г.“ ЕООД в резултат от водени арбитражни дела, както и задълженията към другия съдружник по двата записа на заповед, въз основа на които са издадени заповеди по чл. 417 ГПК, не са намерили отражение в счетоводството според допълнителното заключение на ССчЕ, но това единствено доказателство не може да послужи за пълно доказване на симулативния характер на сделките. Представени са договорите, послужили като основание за осъжданията на ответника, и не са събрани никакви други доказателства (извън липсата на счетоводно записване), които да докажат тезата на ищеца за тяхното симулативно създаване. Част от присъдената сума пък съставлява остатък от подлежащата на връщане допълнителна парична вноска, като упражняването на това право от страна на съдружника не може да се разглежда като израз на влошени отношения или на злоупотреба с права, така както съдът не разглежда в ущърб на ищеца подаването от него на молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, нито предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от страна на довереното му лице Д.П..
И да се приемат за установени твърденията на ищеца, че действията на управителя К. са насочени към отклоняване на постъпленията в полза на един от съдружниците, това не би било основание за прекратяване на дружеството, а за смяна на управителя, съответно за изключване на другия съдружник. Този извод съдът формира, изхождайки от целта на иска за принудително прекратяване на дружеството – потестативното право е предвидено не като алтернатива на предприемането на санкционни действия спрямо управителя/съдружника, а като начин да бъде заместена липсващата обща воля на съдружниците за прекратяване на дружеството, когато обективни факти препятстват упражнението на дейността му. Ако прекомерно бъде разширено приложното поле на принудителното прекратяване по иск на съдружник и такова бъде допуснато и в случаи на продължаваща търговска дейност, съответно – на временно нестабилно финансово състояние, то това би рефлектирало върху интересите на кредиторите на дружеството, които ще бъдат лишени от възможността да получат пълно удовлетворение в резултат от бъдещото генериране на приходи от дружеството и ще бъдат принудени да получат частично удовлетворение от наличното при ликвидацията имущество. Несъмнено законодателят държи сметка за техните интереси и поради тази причина съдебната практика приема, че при преценка относно необходимостта от принудително прекратяване трябва да се изхожда от интересите на дружеството, а не на отделния съдружник (Решение № 74/24.06.2019 г. по т.д. № 2452/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о., и цит. там практика). В настоящия случай от обсъдените по-горе писмени доказателства и заключенията на ССчЕ не може да се направи извод, че търговската дейност на дружеството е преустановена, а напротив - то продължава да осъществява дейността, за която е създадено, като реализира и по настоящем сделки с изградените имоти. Макар дружеството да има зависимост от кредитори, тя е основно към свързани с него лица и не влияе съществено върху отношенията му в търговския оборот. Действително, показателите му за ликвидност са нестабилни, но анализът им показва възможност за подобрение при реализиране на всички сделки с имотите, вкл. и принудително в резултат на публична продан. Дали сумата за проданта е постъпила, е ирелевантно, доколкото в настоящия процес не се изследва въпросът относно погасяването на конкретни задължения, а единствено способността това да бъде сторено чрез наличното имущество. При това следва да се посочи, че за разлика от производството по несъстоятелност, в настоящото не е необходимо да се установи добра ликвидност на дружеството, достатъчно е дружеството да осъществява своята дейност или ако е преустановило същата, това да не се дължи на влошените членствени отношения.
Недоказано остана и твърдението на ищеца, че другият съдружник отказва съдействие за осъществяване на дейността. Напротив, свързаният с него управител на ответното дружество е предприел действия по свикване на поисканото от ищеца общо събрание, както и е предложил упълномощаване на друго лице, което да поеме изпълнението на дейността по завършване на строежа и реализация на обектите. Съдружникът „С.***“ ООД пък се е явил на насроченото за 29.06.2020 г. събрание, свикано по искане на другия съдружник, а неявяването му на посочената в съставения по почин на ищеца констативен протокол от 04.06.2020 г. дата не може да се третира като неоказване на съдействие, доколкото към този момент вече е било свикано събрание по реда на чл. 138, ал. 2, изр. 1 ТЗ. От своя страна, именно ищецът е този, който според неговите твърденията отказва участие в общи събрания, като поставя като условие за участието си смяна на управителя с доверено само на него лице. Доколкото легитимността на такова искане не се подкрепи от безспорни доказателства за злоупотреба на другия съдружник, то ищецът не би могъл да черпи права чрез собствения отказ за съдействие за дружествените дела.
Въз основа на всичко изложено настоящият състав счита, че независимо от установените затруднения в дейността на дружеството, тя не е трайно преустановена и осъществяването на заложената от съдружниците цел за търговска реализация на имотите в построената от него сграда може да бъде окончателно постигната чрез осигуряване на съдействие от ищеца. Това означава, че не е налице достатъчно важна причина, която да обоснове прекратяване на дружеството, а възможните неправомерни действия на управителя/на другия съдружник, ако бъдат безспорно доказани, следва да бъдат санкционирани по друг начин.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски за експертизи в общ размер от 600 лв., за присъждането на които е направено искане в представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Ф.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на „С.Б.Г.И.“ ООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „К.Ф.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „С.Б.Г.И.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 600 лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: