Р Е Ш Е Н И
Е
№ 405/19.6.2019г.
Град Пазарджик
Административен
съд – град Пазарджик, първи състав, на двадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: М.
ШОТЕВА
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно
дело № 983 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за
митниците (ЗМ).
Делото е образувано по жалба „ТОЙТА
ТИКСИМ“ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Бирсен Билянова, чрез адв.М.А.
,САК, със съдебен адрес *** срещу Решение №32-259256/07.09.2018г. на Началника
на Митница Бургас, с което е определен размера на
възникналото на основание чл.79, параграф 1 ,б.“а“ от МКС, вносно митническо
задължение, и на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС задължение за ДДС, по
неприключената транзитна операция Т1 с MRN 18BG00101520046340, като следва :
№ Тип налог
сума в лв.
1.1 мито 11 454.00
1.2 ДДС 37 533.00
На
основание чл.114 , параграф 2 от МКС е определена лихва за забава.
На
основание чл.79, параграф 3, б.“а“ от МКС и чл.83, ал.1 от ЗДДС, е определен
длъжник за заплащане на възникналите на 07.04.2018г. задължения по т .1,
превозвача по транзитната операция Т1 с MRN 18BG00101520046340 GEMA
ULUSLARASI NAKLIYAT DIS TIC.LTD. ; DAGKAPI MAHNUSAYBIN CAD.BAYAM; APARTMANI K
:2No:8 cizre/SIRNAK ; TURKIYE.
Съгласно
чл.84 от МКС и чл.83, ал.2 от ЗДДС е определен титуляр на режим транзит с MRN 18 BG 00101520046340 – „ТОЙТА ТИКСИМ“ЕООД , ЕИК 11204800, за
солидарно отговорен длъжник.
Определено
е задължение :
Мито
– 11 454.00 лева
ДДС
– 37 533.00 лева
Определен
е 10 дневен срок на длъжниците за внасяне доброволно на задължението.
Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и с процесуалните
норми, регламентиращи метода на определяне размера на митническата стойност на
внасяните стоки. Излага доводи, че обжалваното решение е немотивирано и
необосновано, тъй като административният орган не е обсъдил представените от
дружеството доказателства и не е изложил изчерпателни мотиви, обосноваващи
неприемане на декларираната договорна стойност, в едната от фактурите, а е
приета стойността на фактурата представена пред ИМУ. Същевременно е посочено,
че размера на митото и ДДС е определен на база „сходни“ стоки. Според
жалбоподателя неправилно административният орган е приложил сочения метод.
Счита, че при всички случаи е неправилно да се вземат за база за определяне на
стойност по реда на чл.74, §2, б.„б” от Митническия кодекс на Съюза стоки,
които са различни от внесените стоки. Твърди се , че по никакъв начин административният
орган не е посочил, не се е мотивирал защо определя митническа стойност в
размер на 176 209.18лв. на основание чл.74, параграф 2 , б.“б“ от МКС.
Искането от съда е за отмяната на обжалвания акт като незаконосъобразен. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Териториална дирекция“Южна
морска“гр.Бургас , представя административната преписка по оспорването. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага доводи за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият административен съд, след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
На 30.03.2018 г. в Отправно митническо учреждение
/ОМУ/ BG 001015-МП
„Капитан Андреево“ е разрешен режим Транзит, за който е приета митническа
декларация с МРН 18 BG 00101520046340, с декларирано получаващо митническо
учреждение /ПМУ/ - BG005807. Представени са търговска фактура №
277004/26.03.2018 г. на стойност 6 825,00 USD, международна товарителница /CMR/ № 000038 с
превозвач GEMA
ULUSLARARASI NAKLIYAT DIS TIC. LTD. STI.; DAGKAPI MAH NUSAYBIN CAD. BAYAM;
APARTMANI K/2 № 8 CIZRE/SIRNAK; TURKIYE и турска транзитна декларация MPH 18TR34310000153692. Декларирани са 1 500 колета
смеси, съдържащи халогенопроизводни на метана, етана или пропана /код по КН –
38247890/, 22 200 кг бруто тегло, натоварени на превозно средство с рег. №
34GR5765/34HJ6427.В
представената фактура е посочено,че се превозва
„хладилен газ“.
Титуляр на режим транзит е „Тойота Тиксим“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул. „Стефан Стамболов“ № 38,
4400, Пазарджик.
Срокът за представяне на стоките в ПМУ, определен от
ОМУ – МП „Капитан Андреево“ съгласно чл. 297 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24.10.2015 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /РИ (ЕС) 20152447 на Комисията/, е 06.04.2018 г.
На 14.04.2018 г. е стартирана процедура по запитване с
електронно съобщение IE142 до декларираното ПМУ – BG005807, МБ
СОФИЯ-ЗАПАД. Отговор на процедурата не е получен. Транзитната операция е в
състояние „Процедура по издирване“ в митническата информационна система за
транзит /МИСН/.
От титуляря на режим транзит – „Тойота тиксим“ ЕООД, с
писмо изх. № 32-115505/23.04.2018 г. е изискана информация за коректното
приключване на режима, в съответствие с чл. 310, § 5 от РИ (ЕС) 2015/2447 на
Комисията /чл. 41(4) и чл. 42 от Допълнение І на Конвенцията за общ транзитен
режим. Информация не е получена.
На 08.06.2018 г. с писмо изх. № 32-169842 началникът
на Митница Столична е уведомил ответника, че стоките и документите по Т1 с МРН
18BG00101520046340
не са представени в ПМУ, както и че е подадено заявление № 32-105630/12.04.2018
г. от пълномощник на „Тойота тиксим“ ЕООД, към което е приложено копие на
международна товарителница № 000038, със
заверка в кл. 24 от получателя на стоката-фирма „Мосси“ ЕООД, ЕИК *********.
След служебна справка в модул „Пътни такси и разрешителен режим“ на система
БИМИС е било установено, че ППС с рег. № 34GR5765/34HJ6427 е напуснало територията на РБ
празно през МП „Капитан Андреево“ на 01.04.2018 г.
На 21.06.2018 г. в отговор на запитване на ответника с
писмо № 32-179305/21.06.2018 г., началникът на Митница Столична ги е уведомил,
че на 17.04.2018 г. е сезирана Софийска районна прокуратура за престъпление от
общ характер, която им е възложила извършването на допълнителна проверка. Няма
образувано досъдебно производство.
За отклонената от митнически надзор стока, съгласно
чл. 79, § 1, б. „а“ от МКС възниква вносно митническо задължение за превозвача GEMA ULUSLARARASI NAKLIYAT DIS TIC. LTD. STI. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС възниква и
задължение за ДДС.
Солидарно отговорен за възникналите задължения е
титулярят на режим транзит „Тойота тиксим“ ЕООД.
На основание чл. 79, § 2, б. „а“ от МКС задължението е
възникнало на 07.04.2018 г.
В съответствие с разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС
титулярят и превозвачът са запознати с мотивите за издаване на процесното
решение с писмо изх. № 32-172162/15.06.2018 г. В отговор вх. №
32-184935/27.06.2018 г. Б. Б. – пълномощник на „Тойота тиксим“ ЕООД е уведомило
ответника, че превозвачът не е представил лично стоката и документите пред ПМУ,
а е предал документите на лице, представило се като получател на стоката.
Управителят на фирмата получател „Мосси“ ЕООД, г-н М.А. Х. твърдял, че не е
поръчвал, заплащал и получавал такава стока. С писмо вх. № 32-105630/12.04.2018
г. г-жа Билялова е сезирала Митница Столична за случая с молба за разследване
по компетентност.
Становище от превозвача не е изразено.
Тъй като наличните документи и установените
обстоятелства не дават възможност да се установи мястото, където са възникнали
фактите, които пораждат това задължение, поради което на основание чл. 87, § 2
от МКС за място на възникване на митническото задължение ответникът е приел
мястото, където въпросната стока е поставена под митнически режим транзит – ОМУ
МП „Капитан Андреево“.
На 24.07.2018 г. след запитване рег. № 32-209767/18
Съвместният контактен център – Капитан Андреево предоставя получени от МП
Къпикуле документи, вкл. търговска фактура № 277004/26.03.2018 г. на стойност
11 250,00 USD, приложена към турска транзитна декларация с МРН 18TR34310000153692.В
посочената фактура, отново е посочена стока „хладилен газ“, за разлика от
посочената стока в транзитна декларация с МРН 18TR34310000153692 – „1 500 колета
смеси, съдържащи халогенопроизводни на метана, етана или пропана“.
На основание чл. 74, § 2, б) от МКС за стоките е
определена митническа стойност в размер на 176 209,18 лв. с включени
транспортни разходи.
При тази фактическа установеност съдът от правна
страна приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Решение № №32-259256/07.09.2018г. на началника на Митница Бургас е издадено от компетентен орган, съобразно
правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от
ЗМ, при спазване на предвидената в закона писмена форма.
Установява се по категоричен начин от приетите по
делото доказателства, че не са изпълнени задълженията на титуляра на режим
транзити на превозвача да представят стоките в непроменено състояние пред
митническите органи в ПМУ в определения срок и при спазване на мерките,
предприети от митническите органи за тяхното идентифициране съгласно
изискванията на чл.233, параграф 1,б.“а“ и параграф 3 от МКС.
Спорът между страните по приложението на материалния
закон се свежда до това дали са били налице предпоставките за определяне на
митническа стойност по реда на чл.74, §2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
, макар, че в самото решение като основание е посочен „чл.74, параграф 2 ,б)“ от МКС.
Едва от писменият отговор на жалбата, както и от писменото становище се
разбира, че става въпрос за определяне на митническата стойност на основание
чл.74, параграф2,б.“б“ от МКС –
|
„договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент
или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване;“ |
В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза. В чл.74 са предвидени вторични методи за
определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно
чл.70. Съобразно чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., в този случай
митническата стойност на стоките се определя като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., те могат да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“, а съгласно
чл.140, §2 ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат,
че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1.
Видно от мотивите на оспореното решение, митническите
органи са приели, че тъй като декларираната от жалбоподателя договорна стойност
е необичайно ниска ,без да посочат защо смятат така, то са изискали
допълнителни данни от Съвместен контролен център- Кап.Андреево , откъдето са
представили търговска фактура № 277004/26.03.2018 г. на стойност 11 250,00
USD, приложена
към турска транзитна декларация с МРН 18TR34310000153692. Тъй като в
представената пред турските власти фактура е посочено значително по-висока
цена, началника на Митница Бургас / Южна Морска/ е преценил, че е налице
съмнение относно действителната стойност на стоките.От там насетне обаче по
никакъв начин не се е мотивирал по какъв начин е определена митническата
стойност . Неясно остава за съда, дали е взета в предвид договорната цена от
фактура № 277004/26.03.2018 г. на стойност 11 250,00 USD, дали е
приложена разпоредбата за определяне на митническа стойност на база идентимчни
стоки, или на база сходни стоки. Ако е на база сходни стоки няма мотиви защо се
е стигнали до прилагане чак на т.“б“ от чл.74, параграф 2 от МКС. Още повече,
че в самият ИАА липсва посочване на точната разпоредба за определяне на
митническата стойност, може да се предполага само , че е посочена б.“б“.
По смисъла на чл.1, §2, 14) от Регламента за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето
на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка, като в тежест на административния орган е да
докаже, че се касае именно за „сходни стоки“. В случая, видно от обжалваното
решение в него не са изложени мотиви защо е прието, че се касае за внос на
сходни стоки– не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали
на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Достатъчно данни, които да
обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по
смисъла на цитираното легално определение.
В доказателствена тежест на административния орган е
да установи съществуването на относимите факти - защо в случая са възникнали
съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл.140, §1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и въз основа на какви
доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа
стойност на стоките.
С оглед изложеното съдът намира, че от страна на
митническия орган, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е
доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя
договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Следователно,
не са били налице предпоставките, установените в чл.140, §1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на
внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74, §2, б.“б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013г., за определяне на митническата стойност на внесените от
жалбоподателя стоки на база договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
В допълнение на изложеното, от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че при прилагане на метода е
спазена последователността, установена в чл.74, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., който гласи, че когато митническата стойност на стоките не може да
се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките.
От друга страна стойността на стоката декларирана при износа не
обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на
преценка, каквато в случая от страна на митническите органи не е извършена.
Видно е, че не може да се установи всъщност как точно
е определена митническата стойност на стоките – дали въз основа на договорна
стойност, като митническите власти са приели, че договорната стойност е тази
декларирана при износа или пък са имали в предвид идентични или сходни стоки и
от там са приложили разпоредбата на чл.74, параграф 2 от МКС.
Предвид изхода
на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, на основание чл.143, ал.1
от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си на
жалбоподателя направените от него съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция общо в размер на 2050.00 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса
за образуваното производство и 2 000 лв. договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд-Пазарджик, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№32-259256/07.09.2018г. на Началника на Митница Бургас, с което е определен размера на възникналото на основание чл.79,
параграф 1 ,б.“а“ от МКС, вносно митническо задължение, и на основание чл.54,
ал.1 от ЗДДС задължение за ДДС, по неприключената транзитна операция Т1 с MRN
18BG00101520046340.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция Южна Морска
да заплати от бюджета на Дирекция Южна Морска на „ТОЙТА ТИКСИМ“ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Бирсен Билянова, чрез адв.М.А. ,САК, със съдебен адрес *** съдебно-деловодни разноски в размер
на 2050 / две хиляди и петдесет/.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 2662 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 9955/2019 г. на ВАС- Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
405/19.06.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. №
983/2018 г.
ОСЪЖДА Агенция Митници – София, Териториална дирекция "Южна морска"
да заплати на „Тойота - тиксим“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Стефан Стамболов“ № 38 разноски за касационното
производство в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Решението не подлежи на обжалване.