РЕШЕНИЕ
№............. /05.07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17160 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Ф. И. С., ЕГН ********** *** против Н.А.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/5 идеални части от
подземен паркинг, находящ се в сутерена на сграда в гр.Варна, ул."Св. св.****"
№ ** с идентификатор ***
по КК и КР на гр.Варна, с площ на паркинга 75,90 кв.м. и за предаване на владението
на реална част от имота, съобразно извършено с нотариален акт № 35, том. 1, per.
№ 622, дело № 35/2008г. на нотариус per. № 434 НК разпределение на
ползването, която реална част представлява паркомясто
№ 1 с площ 12,08 кв.м, с идентификатор 10135.5506.836.1.28 по КК и КР на гр.Варна
при граници: на същия етаж 10135.5506.836.1.29, над обекта- няма, под обекта -
няма, като и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9400 лева, претендирана като обезщетение за лишаване
от правото на ползване за периода 01.01.2015г. до
13.11.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на собственик на 1/5 идеални части от подземен паркинг, находящ се в сутерена на сграда в
гр.Варна, ул."Св. св.*****" № ***
с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, с площ
на паркинга 75,90 кв.м по силата на договор за учредяване взаимно право на
строеж, обективиран в нотариален акт № 35, том. 1, per.
№ 622, дело № 35/2008г. на нотариус per. № 434 НК. Със същия договор
страните по него са разпределили ползването на подземния паркинг, като на
ищцата е отредено ползването на паркомясто № 1 с площ
12.08 кв.м.
Навежда
се, че на свой ред ответникът е придобил собствеността върху имот в същата
сграда по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.06.2017г.
Сочи се, че въпреки изричното несъгласие на ищцата, ответникът ползва
разпределеното й за ползване паркомясто и отказва да
го освободи. Ето защо ищцата с нотариална покана, получена от ответника на
17.10.2018г. е поканила ответника да освободи въпросното паркомясто.
Сочи се, че поканата е останала без резултат. Позовавайки се, че ответника
лишава ищцата от правото на ползване върху коментираното паркомясто,
същата претендира обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода 01.01.2015г. до 13.11.2018г.
Ответника оспорва иска. Оспорват ищцата
да е носител на правото на собственост върху процесния
обект. Сочи че в сутеренния етаж е имало голямо наводнение, поради което паркоместата са били неизползваеми до есента на 2017г.
Оспорва да е получавал покана за освобождаване на обекта. Оспорва претенцията
за обезщетение по размер. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.
Претендират разноски.
Ответната страна е ангажирала подробни писмени
бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от
фактическа страна следното:
С
нотариален акт № 35, том. 1, per. № 622, дело № 35/2008г. на
нотариус per. № 434 НК за учредяване и
взаимно ползване на права на строеж ищцата заедно с трети лица след като е
учредила право на строеж в полза на „Глобал Билд" ЕООД за обекти, предвидени за изграждане в
бъдеща сграда съгласно одобрен идеен проект, е запазила за себе си правото на
строеж за 1/5
идеални части от подземен паркинг, находящ се в сутерена на сграда в
гр.Варна, ул."Св. св.****" № ***
с идентификатор **** по КК и КР на гр.Варна, с
площ на паркинга 75,90 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Уговорено, че Ф.С.
ще ползва паркомясто едно с площ 12.08 кв.м.
С нотариална покана
рег.№15656/2018 на нотариус Кънчо Ицков, връчена на
ответника Н.Н. на 17.10.2018г. същият е поканен да
освободи собственото на ищцата паркомясто № 1 и да
заплати обезщетение за ползването, считано от 2015г.
С постановеление
за възлагане на недвижим имот от 27.06.2017г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП, гр. София на ответника Н.А.Н. е възложен самостоятелен обект с
идентификатор 10135.5506.836.1.31/ гараж- паркомясто
№ 4/ с площ 18,14 кв.м., находящ се в гр.Варна
ул."Св. св.****" № ***.
С протокол за въвод във владение от 13.07.2017г. ответникът е въведен във
владение на самостоятелен обект с идентификатор ****/
гараж- паркомясто № 4/ с площ 18,14 кв.м., находящ се в гр.Варна ул."Св. св.***"
№ **.
От показаният на свидетеля С. Й.,
без родство и дела със страните, се установява, че Н. ползвал паркомясто в гаража, считано от 2017г., когато е бил
изграден подходът към подземния гараж. До 2017г. паркомястото
реално не е било използваемо. Н. започнал да ползва гаража през есента, или
септември-октомври 2017г. Свидетеля посочва, че и ищецът и ответникът имат паркоместа, които са обособени в отделни клетки. Посочва,
че при влизане в гаража паркоместата се намират от
лявата страна, паркомястото, което ответникът ползва
е първото от лявата страна.
Свидетелят Н.С. Г.,
дъщеря на ищцата, изнася, че паркоместата в подземния
гараж са направени като клетки. Сочи, че след наводнението в А.през
2014г. паркоместата не били използваеми до 2016-2017
г. След като е направен подход към паркоместата
свидетелката не е допускана до подземния гараж. Н. и трето лице сложили врати
към гаража, които се заключвали. Когато свидетелката успяла да влезе през
2016г., видяла, че на тяхното паркомясто има
паркирана кола „Фолксваген Пасат",
металик- собственост на ответника. След две години
свидетелката видяла изградена клетка с врата и решетна
щора, която положение се поддържа и понастоящем.
Свидетелят Д. Т. Г.,
съпруг на дъщерята на ищцата -предходния свидетел Н.Г.,
изнася, че през 2016г. достъпа до гаража е ограничен, сложена е врата. Паркомястото на ищцата било зазидано отново през 2016г. с гипсокартон, сложена е ролетна
щора.
Свидетелят А. С.,
без родство и дела със страните, изнася пред съда, че гаражите реално са
станали използваеми към края на м. 2017г.Сочи, че паркоместата
реално са четири, а не пет. Свидетеля посочва, че ответникът ползва първите
места до рампата на скицата към заключението на вещото лице М.А..
От заключението на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че с разрешение за строеж №
77/ГИ/26.08.2016г. и Разрешение за строеж № 86 ГИ/16.09.2016г., издадени от
главния архитект е започнало строителството на строеж „Възстановяване проводимостта на източен охранителен канал на територията
на кв. Аспарухово". Строежът е въведен в експлоатация с разрешение за
ползване от 24.10.2016г. След въвеждането в експлоатация е възстановен достъпа
до подземния паркинг. Вещото лице е изготвило комбинирана скица /л.103 /, на
която с червен цвят е означило паркомясто № 1, а със
син цвят паркомясто № 4. Посочило е, че на място се
ползват общо паркоместа № 1 и №2, означени със зелен
цвят. В съдебно заседание вещото лице М.А. допълнително е уточнила, че
ответникът е заел паркоместа № 1 и № 2 по одобрения
инвестиционен проект за сградата. По кадастрална карта това са места №28 и №
29, същевременно ответникът е купил паркомясто № 31.
По делото е изслушано
заключение относно средния пазарен наем процесното паркомясто за периода 10.01.2015г. до 13.11.2018г., който
според вещото лице е в размер на 57 лева месечно.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
По иска за
установяване собствеността и предаване на владението върху процесната
реална част.
Предявеният иск за собственост
възлага в тежест на ищеца да установи, че е носител на вещни права върху процесния имота, който ответника държи без годно правно
основание.
1. В
случая не е спорно, че с нотариален акт № 35, том. 1, per.
№ 622, дело № 35/2008г. на нотариус per. № 434 НК за учредяване и
взаимно ползване на права на строеж ищцата Ф.С. е придобила 1/5 идеални части
от подземен паркинг, находящ се в сутерена на сграда
в гр.Варна, ул."Св. св….."
№ *с идентификатор **** по КК и КР на гр.Варна,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място.
Със същият акт по съгласие на
всички собственици страните по него са разпределили ползването на общата вещ
-подземен паркинг, като са уговори кой от съсобствениците кое паркомясто ще полза. В случая на ищцата е предоставено за
ползване паркомясто № 1.
В практиката се приема, че в хипотеза, при която съсобствена вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не
з
съответства на обема от правата им, съсобственикът,
чието право е нарушено има интерес да получи фактическата власт върху реална
част от имота, като търсената с иска по чл. 108 от ЗС може да бъде постигната
едва след разпределение на ползването на съсобствената
вещ по реда на чл. 32 ЗС. До извършване на такова разпределение всеки
съсобственик има право да ползва цялата вещ съгласно правата си. Това е така,
тъй като до разпределяне на ползването не съществува възможност да се установи
каква част от имота съответства на правата на съответния собственик / Решение
№209/22.12.2017г. по гр.д.№ 810/2017г./. Със същото решение е прието, че в
такава хипотеза исковата претенция по чл. 108 от ЗС е предявима
какво срещу друг съсобственик, така и срещу трето лице.
В случая, чрез предявяване на ревадикационната претенция ищецът брани именно правото си
да ползва разпределена му реална част от подземния паркинг, твърдейки, че
ответникът ползва тази реална част без да разполага с годно основание за това.
2.Ответникът на свой ред
основава защита си на обстоятелството, че е придобил с постановление за
възлагане паркомясто № 4, но поддържа, че това е
първото паркомясто, находящо
се до рампата на подземния гараж.
Видно от приложеното по делото
постановление за възлагане ответникът е придобил паркомясто
№ 4 подземния гараж. „Паркомястото", обаче не
представлява отделен "обект" според дефиницията на § 5, т. 39 ЗУТ
-самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение.В случая обект по
смисъла на § 5 т.39 ДР ЗУТ е целият паркинг, независимо дали е наименован така или като гараж по проекта, защото паркоместата не са самостоятелен обект на собственост. В
чл. 98 ал.2 т.З от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. обн.
ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони е предвидено, че
в многофамилните жилищни сгради, освен жилища може да
има и гаражи и общи паркинги. Когато е предвидена площ за паркиране в подземен
етаж, но без изграждане на отделни гаражи с оградни
стени, а са обособени само паркоместа, обектът по
смисъла § 5 т.39 ДР ЗУТ самия подземен паркинг. Следователно сделката за
придобиване на паркомясто поначало е лишена от
предмет, независимо дали се касае до договор или придобиването е по силата на
възлагане от публичен изпълнител
Същевременно договор като
коментирания за прехвърляне на реална част от обект, който не може да породи
правни последици поради несамостоятелността на прехвърлената част може да се
конвертира в договор за продажба на идеална част от целия обект / Решение №
46/7.03.2018г. по гр.д.№ 2489/2017г. на ВКС/. За целта подлежи на тълкуване
титула за собственост на страната, като в този случай се изследват отделните
уговорки в договора във връзка една с друга, като се изхожда не е от тяхното
буквално съдържание, а от общия разум на изявленията. Съобразно общите правила
за правото при извършване на тълкуване след да се издири действителна обща
воля, като се предпочете онзи смисъл, при който изявленията пораждат целените
от страните прави правни последици, на е обратното. Няма пречка подобно
тълкуване да се извърши по отношение на постановление за възлагане, като
алтернативен на продажбата способ за придобиване на вещни права.
В случая
както се посочи по- горе с постановлението за възлагане ответникът е придобил паркомясто. Публичната продан, обаче представлява деривативен способ за придобиване на вещни права и
купувачът придобива онези права, с които разполага длъжникът по изпълнението -
чл. 496, ал. 2 ГПК (TP 2/2013 на ОСГТК на ВКС). В
случая длъжникът по публичната продан „Глобал Булд" ЕООД по изложение по-горе мотиви относно
възможността „паркомястото" да бъде
самостоятелен обект на вещни права съгл. § 5 т.39 ДР ЗУТ не е притежавал права
върху такъв обект. Допълнително този извод се обосновава, като се има предвид и
титула за собственост на дружеството длъжник - нотариален акт № 35, том. 1, per.
№ 622, дело № 35/2008г. на нотариус per. № 434 НК, видно от който на „Глобал Билд" ЕООД в уредено
право на строеж върху 3/5 ид. части от подземен
паркинг, като на дружеството по договор с останалите съсобственици е разпределено
ползването на паркоместа- 2, 3 и 4. Предоставените за
ползване реални части от имота са индивидуализирани с техните граници.
При тази фактическа
установеност може да се изведе, че длъжникът по изпълнението не е притежавал в
собственост паркомясто, поради което то не може да се
придоби е от купувача по проданта. Длъжникът „Глобал Билд" ЕООД е притежавал идеални част от подземен
паркинг. В тази връзка изцяло без значение е обстоятелството, че паркомястото е отразено в кадастралната карта и е получило идентификатор.
Тъй като предмет на постановлението за възлагане е реално необособима
част от имот, като цената по публичната продан е заплатена, а владението е
предадено на купувача изявленията на участниците в изпълнителното производство
следва да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е погрешно и
всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно - тоест идеални части
от съсобствеността върху подземния гараж / Решение № 46/7.03.2018г. по гр.д.№
2489/2017г. на ВКС/.
В
заключение съдът приема, че с постановлението за възлагане ответникът Н.А.Н. е
придобил идеална част от подземен паркинг, находящ се
в сутерена на сграда в гр.Варна, ул."Св. св.Кирил и Методий" № 73 с
идентификатор 10135.5506.836 по КК и КР на гр.Варна.
3. Изясняването на въпроса по
т.2 е от значение е от значение за следващия подлежащ на изследване въпроса, а
именно: противопоставим ли е договора за разпределение ползването на подземния
гараж на ответника, явяващ се частен правоприемник на страна по договора - „Глобал Билд" ЕООД.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по
общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта /ако не се постигне общо съгласие/ или по решение
на съда - чл.32 ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят ползването
помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този договор ги обвързва
докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по
взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде постигнато, съсобствениците не
могат да искат от съда да преуреди уговореното
разпределение по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, освен ако не са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието.
Съществени са тези обстоятелства, които са свързани с предназначението и
състоянието на съсобствената вещ /ново строителство
или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или с
обема на правата на всички съсобственици, разпоредителни сделки между
съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик
за сметка на друг и пр./, които правят извършеното реално разпределение
несъответно на новото фактическо положение. Прехвърлянето на притежаваните
идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други
промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение,
само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на
ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва
с оглед на личността на съсобственика. Решение № 97/9.07.2013 г. по гр.д. №
866/2012 г., I г.о. С решение № 1419 от 17.06.2009 г. по гр. д. № 4896/2007 г.
на ВКС, II г. о./
Следователно,
дори и да не е бил страна по договора за разпределение на ползването,
ответникът като частен правоприемника на „Глобал Билд" ЕООД - страна по договора е обвързан така
постигнатото споразумение, дори да не участвал в него и ново разпределение е
недопустимо само по причина за промяна в съсобствеността.
На
следващо място, съдът намира, че от събрание по делото доказателства -
съдебно-техническа експертиза и свидетели, вкл. водените от самия ответник се
установи по безспорен начин, че Н. ползва паркомястото,
отредено за ползване на ищеца. Изцяло неотносими към
предмета на спора са възраженията на ответника, че на място има четири, а не
пет паркоместа, както и че е въведен във владение
именно по отношение на първото място до рампата. На първо място видно от
представения протокол за въвод във владение, на
ответника е предадена фактическата власт върху паркомясто
4. На следващо място независимо от посоченото в протокола, публичната продан е деривативен способен за придобиване на вещни права( чл.
496, ал.2 от ГПК) и купувача не може да придобие права, с които не е разполагал
неговия праводател- длъжника по изпълнението.
Предвид на така изложеното
съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска с правно
основание чл. 108 ЗС- а именно:а) ищецът се явява титуляр на правно на
собственост върху идеална част от подземен гараж;б) съгласно договор за
разпределение на ползването страната има право да ползва конкретна реална част,
съответстваща на намиращото се на място -паркомясто №
1 в) ответникът, обвързан от разпределението частен правоприемник на страна по
договора за разпределение за ползването ползва реална част на ищца.
Ето защо исковата претенция с
правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателна и като такава подлежи на
уважаване.
4. По иска за заплащане на
обезщетение за ползване подлежи да доказване, че ответника е ползвал без
основание вещта на ищеца.
На първо място спорен е
въпроса относно периода, в който ответникът е започнал да полза разпределената
в полза на ищеца реална част. Всички разпитани по делото свидетели - както
водените от ищеца, така и от ответника бяха категорични, че за известен период
подземният гараж е бил неизползваем, тъй като е липсвал достъп по него. Това се
установява и от заключението на СТЕ, съгласно което ползването на гаража е
разрешено на 24. 10.2016г. Относно точният момент, в които ответникът е
започнал да ползва гаража свидетелските показания са противоречиви. Св.
Йорданова посочва, че проходът се е изграждал през лятото на 2017г./ до тогава
е нямало достъп/, а през септември-октомври 2017г. Н. е започнала да ползва
гаража.Нелина
Георгиева, чиито показания съдът кредитира при
условията на чл. 172 ГПК отчитайки възможната заинтересованост на свидетеля
сочи, че паркоместата са били неизползваеми до 2016-
2017г. През 2016г. свидетелката видяла паркирана кола на тяхното място.
Идентични са показанията на св. Деян Георгиев, според който през 2016г. е видял
поставени ролетни щори и иззидани стени на тяхното паркомясто. Свидетелят Стоянов посочва, че гаражите се
ползват реално от края 2017г., когато бил възстановен достъпа.
В случая съдът кредитира
показанията на свидетелите, водени от ищцата. Макар същите да следва да се
ценят при отчитане собствения интерес на свидетелите, тези показани съвпадат с
установеното от СТЕ относно въвеждането на обекта в експлоатация след
отводняването му. Водените от ответника свидетели сочат, че достъпа до гаража е
възстановен в 2017г., дори в края на 2017г. , което противоречи на заключението
на експерта.
Събраните доказателства
обосноват фактическия извод, че достъпа до подземния гараж е осигурен към
24.10.2016г. Свидетелят Диян Георгиевив е видел паркомястото оградено с гипсокартон
през 2016г. Ако се приеме, което според настоящия състав е житейски логично, че
изграждано на гипсокартон и поставянето на ролетни щори отнема около месец след въвеждането в
експлоатация на обекта, обосновано би могло да се изведе, че ответникът е
ползвал гаража, считано от 1.12.2016г., при липса на доказателства за точна
дата. Към 1.12.2016г. ответникът Н. все още не придобил собственост в обекта,
което е станало по-късно през 2017г. с влизане в сила на постановлението за
възлагане. Ответникът, обаче е притежавал индивидуален обект сградата, като е
ползвал коментираното място за паркиране и следователно дължи обезщетение на
ищеца за лишаване от правото на ползване.
5. Доколкото към приетата дата, на която ответникът е установил
фактическа власт върху обекта, Н. не притежавал права по отношение на подземния
гараж, то поначало не е необходима покана за да се приеме, че вземането на
ищеца е изискуемо. След като ответникът е придобил права в собствеността на
подземния гараж и се считан обвързан от извършеното по реда на чл. 32 ЗС
разпределение на ползването ( съобразно мотивите по т.З от решението) покана по
чл.31, ал.2 ЗС отново не е необходима. Това е така, тъй като веднъж след като
съсобствениците са изразили воля относно начина на ползване, правото да ползва
реалната част е на ищеца, а за ответника подобна възможност липсва, /решение №
154/10.06.2014 г. по гр.д. № 428/2014 г. на I г.о/. Разглежданата хипотеза се
различава от случаите, в които двете страни са съсобственици и всяка от тях
разполага с правомощие да си служи със съсобствената
вещ, поради което уведомлението по реда на чл.31, ал.2 ЗС е необходимо, защото
по този начин неползващия съсобственик обективира
волята да си да ползва вещта, евентуално да получи парично обезщетението. В
хипотезата, в която обаче ползването е разпределено по реда на чл. 32 ЗС
ответникът няма права да ползва реална част на разпределения за нея собственик,
поради което не следва ищецът да изпраща покана, за да възникне вземането му за
обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че на
ищеца се следва обезщетение за лишаване от правото да ползва разпределената му
реална част- място за паркиране за периода 1.12.2016г. до 13.11.2018г. , тоест
за 23 месеца и 12 дни.
При съобразяване на установения от оценителната
експертиза среден пазарен наем за периода по 57 лева на месец, става ясно, че
дължимото в полза на ищеца обезщетение се равнява на 1333,8 лева. За разликата
над 1333,8 лева исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна. По разноските:
По
разноските на ищеца, дължими съгл.чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно представения
на л. 113 от делото списък по чл. 80 ГПК: На първо място ищецът е предявил два
иска-вещен и паричен, като е заплатил общо възнаграждение на процесуалния си
представител по делото в размер на 2000 лева. Доколкото липсва разграничение
каква част от хонорара е заплатен поотделно по двата иска, следва да се приеме,
че възнаграждението е уговорено по равно. Ответникът е оспорил своевременно
прекомерността на заплатения хонорар. При съобразяване на правилото на чл.7,
ал.2, т.З от Наредбата за адвокатските възнаграждения е установимо,
че минималното адв.възнаграждение по вещния иск ( с
цената на иска 6142,70 лева) възлиза на 637,13 лева, на паричния иск( с цена на
иска 9400 лева) - 800 лева. Същевременно съдът намира, че настоящото
производство се характеризира с правна и фактическа сложност. Производството е
протекло в две съдебни заседание, в които са разпитани 4 свидетеля и са
изслушани две експертизи. От друга страна е налице правна сложност на делото,
налагаща изследване на множество въпроси. Ето защо заплатеното възнаграждение
от общо 2000 лева не е прекомерно.
При съобразяване общия размер
на разходите 2937,43 лева и уважения материален интерес се присъждат 1412,99
лева.
По същите съображения съдът
присъжда на ответника възнаграждение съобразно отхвърлената част на паричния
иск, приемайки, че хонорара е заплатен общо по двата иска. На страната се
присъждат 386,14 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по иска на Ф. И. С., ЕГН ********** срещу Н.А.Н., ЕГН ********** ***,
че Ф. И. С., ЕГН ********** *** е собственик на 1/5 идеални части от подземен
паркинг, находящ се в сутерена на сграда в гр.Варна, ул."Св. св…." № ***
с идентификатор **** по КК и КР на гр.Варна, с
площ на паркинга 75,90 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на Ф. И. С., ЕГН ********** *** владението на реална част от
имот с
идентификатор ***** по КК и КР на гр.Варна,
съобразно извършено с нотариален акт № 35, том. 1, per.
№ 622, дело № 35/2008г. на нотариус per. № 434 НК разпределение на
ползването, която реална част представлява паркомясто
№ 1 с площ 12,08 кв.м, с идентификатор ***** по КК и КР на гр.Варна при
граници: на същия етаж ****, над обекта- няма, под обекта
- няма.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на на
Ф. И*
С., ЕГН ********** *** сумата от 1333,8 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване за периода 01.12.2016г. до 13.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1333,8
лева до претедираните 9400 лева и за периода от 01.01.2015Г. до 30.11.2016Г.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. И. С., ЕГН ********** *** сумата от 1412,99 лева, представляваща сторените по
делото разноски за държавна такса, вещи лица и адв.
възнаграждение, осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. И. С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Н., ЕГН ********** ***
сумата от 386,14
лева, представляваща
сторените по делото разноски за адв. възнаграждение, осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
