Р Е Ш
Е Н И Е
№…….………
…..04.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември две
хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№ 4531 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена ответниците „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – Д. С.М.“
ЕООД /АИППМПДМ ЕООД/ и С.Н.М. срещу
решение № 531528/12.11.2018
г. постановено по гр.д. № 82603/2017 г.
по описа на СРС, 151 състав, в частта, с която е признато за установено по предявени от „У.Б.“ АД против
АИППМПДМ ЕООД и С.Н.М. искове с правно
основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ, че ответниците дължат солидарно на ищеца, както следва: сумата от
1458,61 евро – главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти №10/10.12.2012
г. ведно със законната лихва за периода
от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на 248,54
евро за периода 26.10.2016 г. – 20.07.2017 г.
В отхвърлителната
част, решението е влязло в сила, като необжалвано.
Във въззивната
жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо и евентуално
неправилно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон
и е необосновано. Сочи се, че постановеното решение е недопустимо, като
постановено свръхпетитум, тъй като в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на писмен документ по чл.417 от ГПК, както и в исковата
молба ищецът е поддържал, че претендира процесните суми на основание настъпила
предсрочна изискуемост, а районния съд е уважил иска, като е приел, че крайния
срок на договора е изтекъл и вземанията на банката са станали изискуеми.
Поддържа се, че неправилно районният съд е приел за недоказани твърденията на
ответниците, че преди изтичане на крайния срок на договора на 30.12.2016 г.
ищецът е препятствал възможността по обслужваща кредитната карта банкова сметка
***: ***ни пари.
Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до
разпит свидетел, чрез показанията на който да се докаже, че плащането по
сметката и внасянето на суми по сметката е било възпрепятствано. Сочи се, че
при правилен анализ на доказателствата би се стигнало до извод, че за
кредитополучателя е било невъзможно да прави плащания, чрез които да погасява
дълга си. Иска се обезсилване на решението като недопустимо или неговата
отмяна, поради неправилност.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „У.Б.“ АД, в
който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и се иска потвърждаване
на първоинстанционното решение. В отговора се излага, че след изтичване на
първоначално определения срок на договора между страни – 30.12.2016 г.,
съобразно разпоредбите на същият, той е бил продължен за още две години – до
30.12.2018 г., като в срока на продължаване до ответниците е изпратена
нотариална покана, с която са информирани, че задължението е станало предсрочно
изискуемо / на 03.02.2017 г./. Излага се, че районният съд не е допуснал
процесуално нарушение като не е допуснал до разпит свидетел за обстоятелството,
че ответниците са били възпрепятствани от банката да заплащат задължението си,
доколкото същият не е бил необходим с оглед изслушаната по делото ССчЕ съгласно
която блокирането на сметката възпрепятства тегленето, но не и внасянето на
суми по тази сметка. Претендират се разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е и правилно в обжалваната част, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 от ГПК, като
във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат
изложените следните съображения:
Предявени са за разглеждане искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Безспорно е, че между ищеца и ответниците е
сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 10/10.12.2012 г. при ОУ,
по силата на който ответниците са солидарно задължени и е предоставен кредитен
лимит в размер на 1500 лв., като е уговорен краен срок на действие на договора
– 30.12.2016 г.; че ответниците на 03.02.2017 г. са получили нот. покани рег. №
470 и рег. № 471, том първи по описа на нотариус Здравко Тончев, с които
задълженията по договора са обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Според изявленията на страните в последното открито
съдебно заседание те не спорят, че ответницата е страна по договор за овърдрафт
и се е опитвала да погаси процесните
задължения чрез преводи от сметката по овърдрафта, завършваща на 670.
С
договор за банков кредит № 10 от 04.12.2012 г. на ответника – юридическо лице,
е разрешен кредитен лимит от 1000 лв. Ответниците не спорят да са сключили
договора при твърдените от ищеца условия. Според чл. 16.2 от договора същият е
сключен при Общи условия представени по делото. Съгласно чл. 11.4 от договора
ответникът – физическо лице, се е задължил солидарно по см. на чл. 121 и сл. от ЗЗД с оправомощения държател – дружеството, за изплащане на задълженията по
договора. Според чл. 3.1 от договора е уговорена договорна лихва съгл. лихвения
бюлетин с начален размер от 1,6 процента. В чл. 4 от договора е уговорено, че
кредитът се отчита по сметка, завършваща на 643 /картова сметка/, като
задълженията по кредитната карта могат да бъдат погасявани по нея, за което
солидарните длъжници следва да осигурят достатъчно наличност – чл. 9.1 от
договора. Усвоените суми следва да бъдат възстановени по картовата сметка на 15
–то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания /дата на
издължаване/ - в този смисъл е чл. 4.1.2 от договора. Според чл. 4 от договора
усвоените суми по кредитната карта могат да бъдат погасени също така и от
разплащателна сметка за директен дебит, за който ответниците са дали съгласие
/чл. 9.4 от договора и чл. 2.7 от ОУ/. В чл. 11.2.2 от договора оправомощения
държател и солидарният длъжник са се задължили да осигуряват всеки месец
достатъчно средства по посочената картова или по разплащателната сметка за
покриването на минимална погасителна вноска /МПВ / или минимална дължима сума
/МДС/. Според чл. 4.1 от договора МПВ е 30 евро. С анекс № 1/12.03.20015 г. е
променен размерът на кредитния лимит на 1500 евро, както и размерът на М.,
която е определен на 45 евро. Останалите клаузи на договора остават непроменени
- § 4, чл. 2 от анекса.
В чл. 15.1 от
договора е уговорено, че задълженията на банката за предоставяне на кредитния
лимит се прекратяват /т.е. банката не допуска усвояването на суми/, когато
клиентът не е платил на падежа което и да е от изискуемите си задължения по договора. В този случай
задълженията по кредита са изцяло изискуеми. В този смисъл е чл. 2.8 ОУ, според
който ако на падежа по двете сметки не са осигурени достатъчно средства за
погасяване на задълженията, то банката блокира картата на 31-вия ден от
възникване на просрочието, с което се прекратява ползването на неизразходвания
кредитен лимит до пълното погасяване на задълженията. В същия смисъл е чл. 4.1.3
ОУ.
В чл.4.4 от договора е уговорено, че срока му
на действие е до 30.12.2016 г., като същият се прекратява с изтичане на срока.
В чл. 12.1 също е посочено, че договорът се прекратява с изтичане на срока, в
случай че същият не бъде продължен по условията на чл.12.2. В чл.12.2. е
предвидено, че в случай че клиентът изрично писмено не поиска прекратяване на
договора и е бил изряден платец по този и по съществуващи други договори за
кредит, банката може по своя преценка да продължи еднократно действието на
договора автоматично по силата на стоящата клауза за нов двугодишен период.
В първоинстанционното
производство е изслушана ССчЕ, която при преценка по реда на чл. 202 от ГПК,
съдът кредитира. От заключението се установява, че представеното като
приложение към експертизата извлечение по кредитна карта 4273********6773 е
видно, че картата е използвана активно, извършвани са както тегления и покупки
с нея, така и погасявания. Посочено е,
че банката е отразила счетоводно кредита като предсрочно изискуем с дата
15.12.2016 г. Експертът е изчислил, че общият размер на главницата, формирана
към 15.12.2016 г. и към 21.07.2017 г. / съобразно таблица 1/ е 1458,61 евро,
като за периода 26.10.2016 г. до 20.07.2017 г. включително лихвата за забава е
в размер на 248,54 евро. Сочи се, че забавата от 15.09.2016 г. до 20.04.2017 г.
е 309 дни. От представените по делото нареждания за 10 броя банкови операции,
за периода от 26.08.2016 г. до 09.09.2016 г. седем са изпълнени. Три броя операции
от 19.09.2016 г. не са изпълнени. Две от неизпълнените операции са за
превеждане на суми от по 220,00 лв., които не са постъпили по сметка завършваща
на 643. По сметка ********се ползва овърдрафт с лимит до 10000 лв. Наличността по тази сметка към 19.09.2016 г. е
била 227,46 лв. /усвоения кредит е бил 9772,54 лв./ Преди да се предприеме
нареждане на операциите за превод на суми по погасителната сметка, е извършено
нареждане към друга банкова сметка ***, с номер ********, със сума в
размер на 220,00 лв., която е отказана от потребителя. След отказа са направени
опити да се нареди превод към сметката за погасяване на задължения по картовия
креди / посочените по-горе 2 бр. операции от по 220,00 лв./, които системата на
банката е отказала с основание „недостатъчна наличност“. Вещото лице сочи, че
системата е отказала да изпълни нарежданията въпреки наличността на 227,46 лв.,
тъй като е резервирала сумата за предходно нареждане, за което е направен отказ
и към момента на следващите два броя нареждания сумата не е била освободена. На
следваща дата не е направен опит за нареждане на същата сума. Експертът е
посочил, че по представената от банката информация, няма индикации за блокиране
на сметката, която обслужва банковия кредит. Посочено е, че при блокиране на
банкови сметки не е възможно да се извършват банкови преводи и тегления в брой,
но плащанията за погасяване на кредити не се възпрепятстват.
От правна
страна и във връзка с изложените във въззивната жалба доводи съдът намира
следното:
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й /Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. №
57/2012 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г.
на ВКС, II т. о. и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І
т. о./.
В конкретния
случай въззивният съд споделя изводът на първоинстанционният съд, че срокът на
договора не е бил продължен при липса на условията на чл.12.2 от Договора и е
изтекът на 30.12.2016 г. Между страните не е спорно, че част от задълженията по
договора не са заплатени, поради което и няма възможност да са настъпили
условията на чл.12.2 от договора за продължаване на срока на действието му. Установява
се, че счетоводно банката е отразила задълженията на ответника, като предсрочно
изискуеми на 15.12.2016 г. /преди изтичане на срока на договора/, но е
уведомила длъжника с нотариална покана, получена на 03.02.2017 г. / след
изтичане на срока на договора/ В този
случай изискуемостта на вземането е настъпила с изтичане на срока на договора,
а не поради обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията, която е
съобщена на длъжника след изтичане на срока на договора.
Доколкото
обаче в случая се касае за вземания, елемент от съдържанието на заемно
правоотношение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и
кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по договорните клаузи, без
настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредитна карта, съобразно договореното - главница или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по чл. 422 ГПК. По отношение на онази част на неточно / забавено / изпълнено на
задължението за погасяване на кредита спрямо кредитора, т. е. неизпълнената
част на задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил
падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция
/арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, доколкото същият винаги може да бъде установен, не
може с решението на съда, базирано на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
отречена, като недължима част на признатото по реда на заповедното производство
вземане на кредитора. Това е така, тъй като се касае до вземане, възникнало на
основание съществуващ валидния договор за кредитна карта, по който договор
длъжника-ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по
отношение на която е настъпил падежа, договорен от страните, както и не може да
бъде отречена възможността за тази неизпълнена част, касаеща т. н. падежирали
вноски на задължението по договора, кредиторът да предприеме принудително
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, издадена в заповедното
производство. Доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо
поради предявената предсрочна изискуемост при условията на закона, то не може
въобще да се отрече съществуването на самото вземане като се отхвърли иска, в
обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение
на вече падежиралите вноски /така Решение № 7 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 60053/2016 г., II г. о., ГК и Решение № 15 от 9.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60034/2016 г., I г. о., ГК/.
В конкретния
случай се установява, че в хода на първоинтанционното производство е настъпила
изискуемостта на всички вземания по процесния договор, доколкото в последния е
уговорен краен срок за издължаване на 30.12.2016 г. По делото не са представени
доказателства за погасяване на задълженията от длъжника, при което исковете на
ищеца за заплащане на суми за главница и лихви се явяват основателни
По отношение
на възражението на ответника, че ищецът е препятствал възможността по банкова
сметка ***:
***,
обслужващата кредитната карта, да бъдат връщани пари, въззивният съд изцяло споделя изводите на
районния съд, като в тази част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение. От приетата по делото о кредитирана от
съда, като компетентно дадено и отговаряща ясно на поставените въпроси ССчЕ се
установява, че причина за неизпълнение на двете операции по погасяване на задължения по
картовата сметка е недостатъчния лимит по сметката, от която е наредено
прехвърлянето на сумата. Системата на банката е отказала да изпълни
нарежданията въпреки наличността на 227,46 лв., тъй като е резервирала сумата
за предходно нареждане, за което е направен отказ и към момента на следващите
два броя нареждания сумата не е била освободена, като длъжникът не е направил опит
за нареждане на същата сума на следваща дата. С оглед уговореното в договора за
кредитна карта и приложимите разпоредби от ОУ към него, банката е имала право
да блокира картата на 31-вия ден от възникване на просрочието на задължението.
От уговореното между страните, се установява,
че с блокирането на сметката, се прекратява ползването на неизразходвания
кредитен лимит до пълното погасяване на задълженията, но не се възпрепятства
възможността на длъжника да погасява задълженията си по нея.
В обобщение, поради неоснователността на
възраженията, изложени във въззивната жалба, и с оглед съвпадането на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва
да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По разноските
При този изход
на спора право на разноски, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, има
въззиваемата страна. От последната е направено искане в тази насока, но не са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Разноски
се присъждат на страната само ако са налични доказателства за реалното им
заплащане, съгласно указанията дадени в Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6
ноември 2013 год. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, каквито в настоящия
случай липсват, поради което на въззиваемата страна не следва да бъдат
присъждани разноски..
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
531528/12.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 82603/2017 г.
по описа на СРС, 151 състав, в обжалваната му част.
Решението не
подлежи на обжалване.
0П,РЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.