Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Кичка Казакова,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 1337 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищцата Д.П.Б., ЕГН ********** *** е предявила срещу ответника Община
Пловдив с адрес за призоваване гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 претенции
за присъждане на обезщетения в размер на 40 лева, представляващо обезвреда за
причинените й имуществени вреди, както и в размер на 1 500 лева -
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, безпомощност, дълбоко
разочарование и стрес, претърпени в резултат на незаконен административен акт -
принудителна административна мярка (ПАМ), обективирана в констативен протокол №
0101988 от 04.05.2022 г., отменена като незаконосъобразна по съответния ред с
влязло в законна сила съдебно решение.
Ответникът Община Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Т., оспорва
така заявената исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че на 04.05.2022 г., в 15,09 часа, след
установяване на нарушение от инкасатора П.Т. и блокиращия оператор – С.П., в
качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и репатриране“ при Община
Пловдив, съставили Констативен протокол № 0101988/04.05.2022 г., в който е
отразено извършено действие по принудително блокиране на пътно превозно
средство с рег. № ********, марка Опел, с водач Д.П.Б., извършено на 04.05.2022
г. на бул. „Цар Борис III“ № 118, гр. Пловдив.
Така наложената ПАМ е обжалвана от Б., във връзка с което е образувано адм.
дело № 1308/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по
настоящото дело, от което дело с Определение № 814/20.05.2022 г., е отделен
предявеният иск с правно основание в чл. 1 от ЗОДОВ, предмет на разглеждане в
настоящото производство). По това дело е постановено Решение № 1483/29.07.2022
г., влязло в законна сила на 03.09.2022 г., с което наложената ПАМ е отменена.
В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитана Р.М.Н..
От показанията на същата се установява, че на четвърти (не посочва кой месец и
коя година) са спрели с автомобила на паркинг, на който няма обозначено място
за инвалид – „..след Тунела на дясно до Пощата.“, където ищцата е трябвало да
свърши дадени работи, като свидетелката е била с нея заедно с детето си. В
момента, в който са се върнали, свидетелката е видяла, че на колата има скоба,
а ищцата й казала, че на предното стъкло има стикер за инвалид. Ищцата се е
обадила по телефона, като са й казали, че ще изпратят хора и с тях ще се
разберат. Чакали са „бая“ време, като е било жега, дошли са представители на
Община Пловдив, ищцата им обяснила, че е инвалид и е попитала защо са й сложили
скоба, като са й обяснили, че от първи има наредба, че инвалидите нямат право
да спират, ако няма обозначено място за инвалиди. Свидетелката ги е попитала
къде е оповестено за тази наредба, като са й отговорили, че във фейсбук било
упоменато, но тя им отговорила, че не всички хора имат фейсбук или пък са
заети, за да проверяват там, но те й отговорили, че го имало на някаква си
страница някъде и тогава тя пак ги попитала, че щом е от първи, няма ли някакъв
срок за това и не може ли да влязат в положение, но й обяснили, че след като
вече е сложена скобата и ако я махнат, трябва те да платят парите.
Като доказателства по делото са приети, представени от ищцата копия на
карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № ******, издадена на Д.Б.,
Експертни решения на ТЕЛК, писмо изх. № 213/11.05.2022 г. на Директор на ОП
„Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, адресирано до ищцата, фискален бон № 006977 от 04.05.2022 г.,
издаден от ОП „Паркиране и репатриране“ Пловдив за заплатена сума в размер на
40 лева, с посочване в съдържанието на фискалния бон като основание „ПАМ
БЛОКИР. КОЛЕЛО“, Свидетелство за регистрация на МПС на лек автомобил с рег. № ********,
амбулаторни листове, епикризи и друга медицинска документация, както и жалба от
СНЦ на хора с увреждания „Надежда за достоен живот“, адресира до Кмета на
Община Пловдив (л.6-11, л.71-97), както и представени от ответника Правилник за
устройство и дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към
Община Пловдив, Заповед № 19ОА-1646/09.07.2019 г., издадена от Кмета на Община
Пловдив, Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0101988 от
04.05.2022 г. и 5 бр. снимков материал (л.40-54).
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищцата, така и ответникът Община Пловдив са
легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е
така, защото ищцата е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е Община
Пловдив, която, съобразно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА) е юридическо лице с право на собственост и
самостоятелен бюджет и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по
чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът
следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно
чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца.
По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.
8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и
представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищцата и ответника
относно разпределянето на доказателствената тежест.
С оглед изложеното, е необходимо да бъде съобразено следното по отношение
на елементите на обсъждания фактически състав:
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата
искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната ПАМ е
отменена, с влязло в сила (на 03.09.2022 г.) Решение № 1483/29.07.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1308/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на длъжностни лица от Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразен административен акт.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената
съвкупност по делото претърпени имуществени и неимуществени вреди и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна
обусловеност от отменения административен акт.
По делото от страна на ищцата е представено заверено копие на фискален бон
№ 006977, издаден на 04.05.2022 г., който фигурира и в констативния протокол,
за заплатена сума в размер на 40,00 лв. с посочено основание „ПАМ БЛОКИР.
КОЛЕЛО“. Или иначе казано, от данните по делото по несъмнен начин се
установява, че в случая горните материални предпоставки по отношение на
претендираното обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, са
налице - принудителната административна мярка, каза се, е отменена като
незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен
резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 40 лв. от Д.Б. на ОП „Паркиране
и репатриране“ - Пловдив за отблокиране на автомобила, за което по делото е
представено заверено копие на фискален бон за извършено плащане (обстоятелства
неспорни между страните), налице е също така и причинна връзка между
разпоредения административен акт и настъпилата вреда, тъй като, ако
принудителната административна мярка не би била наложена, ищцата не би заплатила
събраната такса за освобождаване на автомобила.
В тази връзка от страна на ответника (с писмения му отговор) се направиха
възражения, които обаче, очевидно носят бланкетен характер, тъй като не
коментират никакви конкретни за случая факти. Отделно от това, голяма част от
тях касаят законосъобразността на самата ПАМ, което обаче не е предмет на
настоящия правен спор. При това положение ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата търсената сума от 40 лева за причинените имуществени вреди.
Не така стои въпросът обаче с претендираните неимуществени вреди. В исково
производство, в което се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на доказване подлежат конкретните проявления на изпитаните негативни
чувства. Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица
нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя.
Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите
са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага,
които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения,
които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите
се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните тук
неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено още и че те се изразяват в
засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат
последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и
неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и
морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и
последиците от накърняване на естетическите му чувства. Описанието на
проявленията може да даде на съда опора за определяне сериозността на
емоционалния стрес, а от тук – за справедливо съизмеряване на вредите от
неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните
възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни
изживявания. От страна на ищцата обаче не са ангажирани доказателства в
подкрепа на твърденията й за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение, безпомощност, дълбоко разочарование и стрес, въпреки дадените й с
определението за насрочване на делото в о.с.з. указания. До извод в обратната
насока не водят и показанията на разпитаната по делото свидетелка Н., които
съдът кредитира, доколкото от същите се установява единствено, че е била заедно
с ищцата, когато тя е видяла, че на автомобила й е била поставена скоба, че се
е обадила по телефона и че са дошли съответните длъжностни лица, които да
отблокират МПС-то. Действително, свидетелката посочва също така и че е било „жега“
и са чакали „бая“, т.е. доста време, но не и че ищцата е била унижена,
безпомощна, дълбоко разочарована и стресирана. Тук е мястото и да се посочи, че
видно от представения снимков материал, съставения констативен протокол и
фискален бон, въпросното МПС е блокирано в 15,09 часа, а фискалният бон е
издаден в 15,58 часа, т.е. от блокирането до неговото отблокиране, е изминал
период от 49 минути, който не може да се приеме за продължителен такъв, отделно
от това липсват данни в колко точно часа ищцата се е обадила на посочения телефон
и доколкото не се твърди свидетелката и ищцата да са били свидетели на
блокирането и/или да са видели длъжностните лица някъде в района, очевидно са
пристигнали на място по-късно от 15,09 часа, което намалява периода на чакане. По
идентичен начин и представените медицински документи установяват единствено и
само наличието на конкретни заболявания у ищцата и проведени лечения, в т.ч. и
освидетелстване от ТЕЛК, но не и че конкретните заболявания са предизвикани от
наложената незаконосъобразна ПАМ. Друг е въпросът, че голяма част от
представената медицинска документация не касае исковия период. Във връзка с
наведените твърдения относно наложилите се действия във връзка с последвалото
административно и съдебно оспорване, следва да се посочи, че очакванията във връзка
с развитието и приключването на спора, негативните емоции от самото налагане на
ПАМ, дори и да са доказани, също не обосновават извод за ангажиране на
специалната деликтна отговорност на ответника по тази претенция. Според настоящия състав на съда „неудобството” на даден субект да е страна
в правен спор и да очаква разрешаването му (в една или друга посока) е заложено
като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна, за да може да се
осъществява правосъдието в държавата. То обаче, не може да е основание само по
себе си за възникване по право (ipso jure) на някаква специална хипотеза на обезвреда,
затова, че лицето е било принудено по съдебен ред да отстоява правата си.
При това положение следва да се приеме, че в случая фактът на отмяната на
незаконосъобразната ПАМ е красноречив, но сам по себе си не може да обуслови
ангажирането на отговорността на държавата в посочената насока. По друг начин
казано, отмяната на един административен акт, поради неговата
незаконосъобразност, не презюмира отговорност на държавата и/или общините за
настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези
вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен
еквивалент. Това обаче, също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и
непосредствена последица, т.е. да са настъпили като естествен резултат от
незаконосъобразния акт. А както вече се посочи и по-горе, в случая ищцата не
събра достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за
причинените й унижение, безпомощност, дълбоко разочарование и стрес, ето защо
тази искова претенция на Б. като недоказана при условията пълно главно
доказване подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на ищцата се дължат сторените разноски, такива
обаче се констатира, че не са претендирани, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, което според
настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 100 лева, което
е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при
съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, което изчислено по
съразмерност възлиза на 97,40 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена
на ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес за призоваване гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №
1 да заплати на Д.П.Б., ЕГН ********** ***, обезщетение в размер на 40
(четиридесет) лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконен административен акт - принудителна
административна мярка, обективирана в констативен протокол № 0101988 от
04.05.2022 г., отменена като незаконосъобразна по съответния ред с влязло в
законна сила съдебно решение № 1483/29.07.2022 г. по адм. дело № 1308/2022 г.
по описа на Административен съд - Пловдив, ХХVII състав.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив с адрес за
призоваване гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 сумата в размер на 97,40
(деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: