Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 27.04.2017 година, град С.,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети март през 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя
Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Марияна Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Валентина Ангелова,
гражданско дело № 10059 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 9502 от 25.06.2016
г., постановено по гражданско дело № 26572 по описа за 2016 г. на Софийски районен
съд, 86 състав, е постановен отказ за издаването на заповед за защита срещу Р.Л.П.
по молбата на Т.Г.П., като със същото решение молителката е осъдена да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 30 лева.
Недоволна от така
постановеното решение останала молителка в първоинстанционното и въззивница в настоящето производство Т.Г.П.,
която обжалва същото с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и допускане
на съществени нарушения на процесуалните правила. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания, като се прави искане
за разпит на един свидетел, посочен още в молбата, подадена пред първата
инстанция. Моли се настоящата съдебна инстанция да отмени обжалвания съдебен
акт и да издаде исканата заповед за защита. Претендира разноски.
В хода на съдебното дирене,
лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира
за нейното уважаване, като счита, че са събрани по делото доказателства за
издаването на заповед за защита.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.П.Л., ответник в
първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство, в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба, като се моли съда да остави в
сила обжалваното първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В хода на съдебното дирене,
същият редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален
представител, който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл.258 ГПК във връзка с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
При произнасянето по спора
въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски
районен съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Т.Г.П.
срещу Р.Л.П.. В молбата се излагат твърдения, че ответникът е неин осиновен
син, като от пет годишната му възраст молителката и нейният починал вече съпруг
са отглеждали с много любов и грижи. За съжаление момчето се оказало проблемно
дете, а впоследствие и агресивен младеж, който не могъл да изгради емоционална
семейна връзка със своите осиновители, въпреки техните усилия за това. С
времето отношението му към тях започнало да става все по-лошо, като ответника
си позволявал да ги обижда и наранява ежедневно. До последния си дъх съпругът й
вярвал, че нещата ще се оправят и синът им ще стане добър човек. Молителката
сочи още, че освен осиновеното си дете има още един биологичен син, който е
инвалид „I-ва група с чужда помощ“, пожизнено, с тежката диагноза
„Тежка олигофрения, тежка имбециалност, еретичен тип.”. С оглед на тежкото си
състояние момчето не можело да се самообслужва само и било изцяло зависимо от нея.
Твърди, че агресията на ответника не се свеждала само до молителката, а била
насочена и към напълно безпомощния му брат, когото той често блъскал, удрял и
обиждал. След смъртта на баща им положението се влошило изключително много.
Всеки ден от тогава молителката получавала закани и заплахи, била удряна до
посиняване, като включително имала счупвания и на двете ръце. На 13.05.2016 г.
сутринта, била в дома си, находящ се в гр.С., ж.к ***********, когато синът й Р.П.,
излизайки излязъл от банята и за пореден път я нападнал като отправил към мен
заплахи и обиди : „Умри….”, „Ще те вкарам в лудницата”, „Ще те вкарам в
старчески дом“, „Ще те запаля”, „Ще те убия”, „Говедо”, „Проститутка” и др. Молителката
заявява, че я е срам да сподели отправените й обидите, имайки предвид както годините
си, така и сексуалния подтекст на същите, тъй като е негова майка и го е отгледала
с много любов. Споделя, че ако не се страхувала за живота си и живота на болния
си син, никога не би споделила случилото се, тъй като се срамувала от
поведението на ответника. Положението ставало все по лошо и това наложило
молителката да спи, заключвайки се. Освен това синът й нееднократно бил
задържан от полицията, същият вземал наркотици, изпадал в различни състояния и
правил странни неща, като например пикаел в буркани и прибирал урината в
секцията. Въз основа на гореизложеното и с оглед на ежедневната изключително
сериозна заплаха за нейния живот и здраве и за този на болният си син,
молителката поискала от съда издаването на заповед за незабавна защита, като е
посочила, че изложените от нея факти могат да бъдат потвърдени от присъствал на
случката свидетел, на който е посочила трите имена, адрес и телефон.
Към молбата за защита от
домашно насилие била приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдържаща белези,
индивидуализиращи пострадалата - три имена, ЕГН, адрес, дата и подпис, както и такива
на извършителя на домашно насилие и основните характеристики като време, място
и начин на извършване на акта на домашно насилие, за който се търси защита.
Предвид наведените в молбата
твърдения, на основание чл. 18 от ЗЗДН, на
18.05.2016 г., Софийски
районен съд издал заповед за незабавна защита, с която задължил ответника Р.Л.П.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Г.П..
В единственото, проведено съдебно
заседание, молителката не се явявала и представлявала, като първоинстанционният
съд приел, че същата е редовно призована при условията на чл. 41 от ГПК.
Ответникът оспорвал молбата,
като неоснователна с твърдението, че не е осъществявал насилие над молителката.
Не ангажирал доказателства. Пледирал за отхвърляне на иска и отмяна за
заповедта за незабавна защита.
Първоинстанционният Софийски
районен съд постановил обжалвания съдебен акт приел, че молбата е недоказана, тъй
като по делото не били посочени никакви доказателства в подкрепа на твърденията
на молителката, че ответникът е извършил акт на насилие спрямо нея на
посочената дата /13.05.2016г./.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по
свое убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори,
че молителката е майка на ответника.
Безспорно е също, че и двете
страни обитават едно жилище, находящо се на адрес в гр. С., ж.к. „***********.
Във въззивното производство са
събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля К.Т.Б.,
племенник на въззивницата, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172
от ГПК и кредитира в обсъдената част като обективни, логично последователни,
безпристрастни и депозирани в резултат на личните впечатления на свидетеля за
изнесените пред съда факти.
С показанията си свидетеля К.Т.Б.
установява, че възприел лично акта на домашно насилие, предмет на настоящето
дело. Разказва, че след като леля му останала вдовица от две години, той й
оказвал помощ във всичко, тъй като тя нямало на кого да разчита. Единият й син
бил с тежка диагноза по рождение, с призната с решение на ТЕЛК инвалидност и
понеже не можел да се грижи сам за себе си, бил поставен под запрещение.
Свидетелят бил определен за втори негов настойник, тъй като леля му вече била
доста възрастна, за да полага грижи за него. Самият свидетел живеел в с. Долни
Окол, макар семейството му било в гр. С., ж. к. „Х.Д.“. Периодично, два – три
пъти седмично се идвал в С., за да се погрижи за леля си, като й купувал
лекарства, помагал в пазаруването и я придружавал да си вземе пенсията, като по
този причина станал и свидетел на случилото се с неговата роднина. Спомня си,
че било петък, 13-ти, преди обяд. Тъй като разполагал с ключ от жилището на
леля си, отключил и влязъл, при което чул шум от течаща вода, който идвал от
банята. След това влязъл в стаята на леля си и болния й син И.. Седнал при тях
и започнала да си говорят. И., поради заболяването си, често имал нужда да ходи
до тоалетна, затова и майка му надникнала на два-три пъти в коридора, за да
провери дали другият й син Р. вече е излязъл от банята. Понеже това не станало,
тя дала един леген на болния си син да се изходи по малка нужда. Когато
тръгнала да изхвърля легена, в коридора се засякла с вече излезлият от банята Р.,
който явно не подозирал, че в апартамента има и друг човек. В този момент К.Б.възприел
разговора между леля му и синът й Р., при който леля му направила забележка на Р.,
че се бави и не се съобразява с това, че И. също има нужда да ползва
тоалетната. В отговор на тези думи на майка си, Р. започнал да й говори такива
простотии и мръсотии, от които свидетелят се шокирал. Започнал с думите „Ще те
вкарам в старчески дом“, „Ще ти еба майката“ и какви ли не други безобразни
думи, като накрая завършил с „Ще ти го набутам в устата да ти изправя бръчките“.
Тъй като повече не можел да издържа, свидетелят искал да направи забележка на Р.,
но леля му го спряла. Отделно от това, след като Р. разбрал, че в дома им има
още някой, се прибрал в хола. Свидетелят трудно успял да успокои леля си след
случката и се чудил какво може да направи. Сетил се за кварталния и попитал
леля си къде може да го намери, тъй като нито го познавал, нито знаел къде е. След
като тя му казала, той отишъл в приемния му ден и час и му споделил за
случващото се с неговата роднина. Кварталния му обяснил, че много добре познава
Р. и, че с него не може да се оправи, тъй като той се занимавал с наркотици и
бил прибиран дори в полицията. Дал съвет на свидетеля леля му да подаде молба в
СРС по ЗЗДН. По инициатива на свидетеля с леля му наели адвокат и подали жалба.
Заявява, че за първото дело нито той, нито леля му са били призовавани редовно.
В края на разпита си
свидетелят сочи, че не е звънял към момента на инцидента на тел. 112. Впоследствие
обаче Р. му се обадил по телефона и започнал да го заплашва, поради което и едва
тогава свидетелят позвънил на тел. 112, от където му дали съвет да подаде жалба
за случилото се.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При
тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от
правна страна :
Жалбата
е основателна.
Въззивният съд не споделя
изводите на Първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт, касаещи,
както приетото от съда редовно призоваване на молителката за насроченото открито
съдебно заседание на 02.06.2016г., така и недоказването на сочения акт на
домашно насилие.
В тази връзка съдът намира,
че наведените доводи от страна на жалбоподателката за допуснато нарушаване на
процесуалните съдопроизводствени правила за основателни. Молбата, въз основа на
която е образувано първоинстанционното производство е подадена на 18.05.2016 г.
като в нея молителката е посочила своя постоянен адрес и телефон. С
разпореждане от същата дата СРС, 86 състав е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 02.06.2016 г. от 14,00 часа, като е указал
съобщението за това да бъде лично връчена на молителката и ответника.
Изпратената призовка до молителката е върната в цялост с отбелязване от
съдебния връчител, че адресът е посетен на 27.05.2016г. и по сведение на
съседката Лили Начева от 27 апартамент живущата на адреса Т.П. е в провинцията
за неопределено време. Въз основа на това обстоятелство СРС е приложил нормата
на чл.41 ГПК и е счел, че съобщението до молителката е редовно връчено.
По разбиране на настоящият
съдебен състав, първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 41
от ГПК. Съгласно същата разпоредба страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като е предвидено, че
при неизпълнение на това свое задължение всички съобщения до нея се прилагат
към делото и се приемат за връчени, като за тези последици страната трябвало да
бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В конкретния
случай обаче, не може да се направи извод за това, че молителката е отсъствала
повече от месец от адреса, който е посочила за призоваване, тъй като от
подаването на молбата й на 18.05.2016г. до момента до който е потърсена от
връчителя на 27.05.2016 г. не е изтекъл едномесечния срок, предвиден с
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ГПК, а от направеното отбелязване може да се
приеме, че адресът е бил посетен еднократно. Отделно от това, съдът може да
приложи фикцията на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК само ако страната е
била предупредена за последиците от неизпълнението на задължението й да уведоми
съда за новия си адрес при връчване на първото съобщение по делото, което в
случая не е било сторено от съда. Призовката до молителката от 19.05.2016 г. е
първото съобщение, изпращано й от съда, като до този момент на същата не са
били връчвани никакви други съдебни книжа, призовки или съобщения.
Следователно, в процесната хипотеза, не е установено отсъствие на молителката
за повече от месец от адреса, който тя е съобщила по делото, като едновременно
с това същата не е била надлежно предупредена от съда за последиците от
неизпълнение на задълженията й по чл. 41 от ГПК. Ето защо въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 41
от ГПК, без да са осъществени предпоставките на закона, предпоставящи нейното
приложение. Следва да се приеме, че процесната призовка не е била редовно
връчена на молителката, същата не е била редовно призована за насроченото първо
съдебно заседание, и приемането на обратното от първоинстанционния съд се явява
съществено нарушение на процесуалните правила, лишило молителката от възможност
да участва в това производство. Съществените процесуални нарушения, допуснати
при призоваване на молителката, рефлектират върху всички последващи действия на
първоинстанционния съд и опорочават обжалвания съдебен акт, като същият като
незаконосъобразен, следва да се отмени, а действията по събиране и проверка на
доказателствата – да се повторят от въззивния съд.
Отделно от това, и с оглед
анализа на доказателствената съвкупност по делото, въззивния съд намира за
неправилни изводите за недоказаност на сочения акт на домашно насилие.
В случая въззивницата
сезирала съда с искане за защитата си от акт на домашно насилие, изразяващ се в
обиди и заплахи, който е бил осъществен в дома й от ответника, който подробно е
възпроизведен от пострадалата в представената по делото декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Доколкото декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдържа белези,
индивидуализиращи пострадалата, извършителя на домашно насилие, както и самия
акт на домашно насилие по време, място, начин на осъществяване, следва да се
приеме, че последната е годно доказателствено средство за изложените в нея
обстоятелства, а предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и достатъчно
основание за издаване на заповед за защита в полза на пострадалото лице.
Освен това, сочения акт на
домашно насилие се установява и от разпитания във въззивното производство свидетел
Красимир Бонев, чиито показания съдът кредитира. Този свидетел описва точно,
ясно и конкретно извършения акт на домашно насилие спрямо въззивницата от въззиваемия.
От показанията му се установява по непротиворечив начин датата, мястото и
начина на упражненото насилие, изразяващо се в обидни думи и заплахи.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или
във фактическо съпружеско съжителство. Домашното насилие може да бъде
установено при кумулативно наличие на две предпоставки, а именно: на първо
място – осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в
някоя от формите, описани в чл. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по
своето естество, време и място на извършване и на второ място – наличие между
лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от
същия закон. Допълнително процесуално изискване е и молбата за защита да бъде
подадена в едномесечен срок от твърдения насилствен акт – чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
По делото не се спори, че
страните са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на чл. 3 от ЗЗДН.
Молбата за защита е подадена
от процесуално легитимирано за това лице, съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН, поради
което е налице валидно сезиране на съда. Същата е предявена и в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН срещу лице попадащо в кръга на чл. 3 от ЗЗДН и
притежаващо материално правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
делото.
Няма спор, че целта на
Закона за защита от домашното насилие е да осигури защита срещу една особена
категория посегателства, извършени от и срещу лица, които се намират в
най-близки взаимоотношения помежду си – съпружески, родствени или във
фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от
този тип е обстоятелството, че те биват извършвани най – често в домашна среда,
в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си
пред съда. В настоящият случай обаче акта на насилие е извършен в присъствието
на свидетел, който непосредствено го е възприел. Не са налице основания
налагащи дискредитиране на неговите показания дадени пред настоящата съдебна
инстанция в проведеното на 03.11.2016 г. съдебно заседание.
Ответната страна по делото не
е проявила необходимата процесуална активност, за да проведе насрещно доказване,
с което да обори твърденията на молителката и събраните писмени и гласни
доказателства. Напротив, същият не е ангажирал каквито и да е доказателства по
делото. Въпреки, че е направил искане да му бъде допуснат свидетел при режим на
довеждане и това му искане е било уважено от съда с оглед равнопоставеността на
страните в процеса, същият е проявил абсолютна неангажираност и нехайство и не
се е възползвал от предоставената му процесуална възможност да се защити срещу
твърденията на молителката – жалбоподател. С оглед на така изложеното ответника
следва да понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие.
При съвкупната преценка на ангажираните
по делото доказателства, както писмени така и гласни съдът не установи противоречивост
с изложеното в подадената от молителката молба за защита от домашно насилие. По
делото се установи по категоричен начин, че на 13.05.2016г. в гр. С., ж.к. „***********
ответникът по делото е извършил акт на домашно насилие върху молителката, като
я е обиждал и заплашвал, в резултат на което пострадалата изпитва сериозни
притеснения както за собствения си живот и здраве, така и за този на тежко
болния си син, макар последните да са извън предмета на доказване по делото.
По смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН обидата и заплахата представляват актове на психическо и емоционално насилие,
за които молителката следва да получи съдебна защита.
Съдът, като взе предвид
конкретните обстоятелства, касаещи установените актове на домашно насилие,
данните за извършителя и пострадалата, намира, че безопасността на последната
ще бъде гарантирана с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН - задължаване
на извършителя да се въздържа от домашно насилие, отстраняване от съвместно
обитаваното с молителката жилище и забрана да се приближава до нея и жилището й
на разстояние по-малко от 100 метра. Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и
3 от ЗЗДН следва да се определи на една година. Едновременно с това, при
условията на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи и глоба в
размер на 200 лева.
При изложените съображения и
тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, атакуваното решение
следва да бъде да се отменено на основание чл. 17, ал. 5, предложение 2 от ЗЗДН.
По разноските :
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на молителката
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. При условията на
чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да
се осъди да заплати и дължимите по делото държавни такси в общ размер на 37,50
лева, от които 25 лева – държавна такса
за образуване на производството, както сума в размер на 12,50 лв. – държавна
такса, дължима за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 9502 от 25.06.2016 г., постановено по гражданско дело № 26572 по
описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 86 състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА
за установено, че на 13.05.2016г., преди обяд, в дома на въззивницата, находящ
се на адрес : гр. С., ж.к. „*********** ответникът Р.Л.П., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С., ж.к. „**********,
упражнил над Т.Г.П., с ЕГН **********,
домашно насилие, като й отправил обиди и заплахи, причинявайки й стрес и безпокойство,
като по този начин осъществил спрямо нея психическо и емоционално насилие.
ИЗДАВА
заповед за защита на молителката с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН.
НАЛАГА
на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Р.Л.П.,
с ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С., ж.к. „**********, ГЛОБА
в размер на 200,00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Р.Л.П., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване в гр. С., ж.к. „**********,да
заплати по сметка на СГС държавни такси в общ размер на 37,50 (тридесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………