Р Е Ш Е Н И Е
№162 22.12.2021
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На четиринадесети декември година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 317 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ
Делото е образувано по жалбата на община Антоново, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Антоново, обл. Търговище, ул. „Тузлушки герой“ № 26,
представлявана от кмета Х. М., чрез адв Ст.К. ***, със съдебен адрес ***,
м.тел.: ……, ел. поща: ……… против Решение № 03-РД/3280/ 11.10.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за налагане на финансова корекция в
размер на 100 на сто от стойността на безвъзмездна финансовата помощ (БФП) по
Договор № 25/321/01345 от 27.11.2012 г. за отпускане на БФП по мярка
321“Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР за
периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР в размер на 41 500 лв. и ДДС в
размер на 8300 лв.
Жалбоподателят е посочил, че обжалвания
адм. акт е издаден при съществени нарушения на адм.производствените правила и
изискванията за неговата форма. Според чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаване
на решението за налагане на финансова корекция управляващия орган (УО) трябва
да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, не по-кратък от
2 седмици своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция (ФК) и при необходимост да приложи доказателства. Община Антоново е
представила на УО подробно писмено възражение, вкл. и възражение за изтекла
давност по което той е посочил в обжалвания адм. акт, че не го приема за
основателно по следните причини: незаконосъобразното разделяне на поръчки,
предвидено за едно и също кандидатстване за финансиране е нарушение на чл. 15,
ал. 6 от ЗОП (отм.) това бланкетно формулиране на ИАА опорочава
адм.производствените правила и обезсмисля задължението на АО да изслуша
адресата на акта преди неговото издаване. Правното основание за налагане на ФК от
ДФ“З“ съгласно ЗПЗП не е чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, както е посочено в обжалваното
решение, а чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. В обжалваното решение, в частта с която се
установява публичното вземане т. 2 от диспозитива не се посочва каквото и да
било правно основание. Процесното решение е издадено при неправилно приложение
на специално регламентирания ред в Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне
на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, както и поради
обстоятелството, че от съдържанието на същия не става ясно как са определени
сумите, представляващи установено по основание и размер публично държавно
вземане. Видно от съдържанието на т. II от
диспозитива, с процесното решение УО незаконосъобразно е смесил двете
производства, регламентирани в Наредба № Н-3/ 22.05.2018 г., при които се
издава АУПДВ – когато вземането произтича от наложени финансови корекции – чл.
35, ал. 1, т. 1 от наредбата, и производството когато вземането произтича от недължимо платена или надплатена, както и
неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по чл. 35, ал. 1, т. 2 от
наредбата. УО не е спазил адм. производствените правила. В случая се
установяват нередности във връзка с финансиране, осъществено в рамките на ПРСР
2007-2013 г. По отношение на тази програма със Заповед № 03-РД/ 3218 от
08.08.2019 г. на изп. директор на ДФ“З“ са одобрени Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., които е следвало да
бъдат приложени от УО, а не Наредбата за посочване на нередности. В случая няма
данни в адм. фаза по настоящата процедура тези правила да са били спазени. Адм.
акт е издаден в противоречие с материалния закон. Наредбата за посочване на
нередности приета с ПМС № 57/ 28.03.2017 г., изм. и доп. с ПМС № 35/ 04.03.2020
г. е неприложима към настоящия случай доколкото наредбата не съдържа изрична
разпоредба, която да придава обратно действие на нейните норми. Следователно тя
действа занапред и нейните материално-правни норми са неприложими за настоящия
случай, доколкото твърдяното нарушение е извършено през 2012 г. Претенцията на
ДФ“З“ е погасена по давност. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) №
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности (ОВ L 312,
23.12.1995 г.) срокът за давност за процедурите е 4 години от момента, в който
нередността е извършена.В случая не са налице никакви обстоятелства, които да
обосновават прекъсването на предвидения 4-годишен давностен срок. Жалбоподателят
прави възражение за изтекла давност относно налагането на финансова корекция
във връзка с твърдяното нарушение. В конкретния случай налагането на ФК на
общината би засегнало принципите на правна сигурност и защита на оправданите
правни очаквания, установени в правото на ЕС. Според постоянната практика на
СЕС принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания
трябва да се спазват от институциите на ЕС, но също така и от държавите-членки
при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Съюза.
Националното законодателство по прилагането на правото на ЕС трябва за бъде
сигурно и неговото прилагане предвидимо за правните субекти, а когато става
дума за правна уредба, която може да доведе до финансови последици, това
изискване за правна сигурност се налага с особена строгост, за да могат
заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя
им налага. В случая като се отчита значителният срок, който е изтекъл между датата
на провеждане на процедурите по ЗОП от една страна, и налагането на ФК от друга
страна, за общината съществува основание да се позове на принципите на правна
сигурност за защита на оправданите правни очаквания. След като обществените
поръчки са съгласувани/одобрени от адм. орган няма основания последствие той да
налага финансова корекция за тях. Неоснователни са твърденията на УО за
допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП (отм.). Според тази разпоредба не
се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне на прилагането на
закона, включително при поетапно строителство, когато завършения етап не може
да получи разрешение за ползване на самостоятелен обект. Възложените обществени
поръчки са със следния предмет: 1) Изготвяне на технически проект за водопровод
Семерци – Добротица –Любичево; 2) Изготвяне на технически проект за
реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на село Трескавец, общ.
Антоново; 2) Изготвяне на технически проект за реконструкция на вътрешната
водопроводна мрежа на село Стеврек, общ. Антоново. Според УО е налице разделяне
на обществените поръчки, тъй като те са предвидени за едно и също
кандидатстване за финансиране. Такъв критерий нито отменения, нито действащия
ЗОП не предвиждат. Такъв критерий не се съдържа и в правото на ЕС, което е
транспонирано чрез тези закони, а именно Директиви 2004/18/ ЕО и Директива
2014/ 24/ ЕС. Критерият, с оглед на който за целите на разделянето се преценява
сходството между обществените поръчки е предметът на тези поръчки. Обратното би
означавало всеки публичен изпълнител да възлага една единствена обществена
поръчка в рамките на годината, тъй като финансирането на тази поръчка има за
източник държавния бюджет/ финансовите средства на Съюза. Обществените поръчки
са с различен предмет и се отнасят за различни населени места, поради което в
настоящия случай е налице основание за разделянето им.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се представлява от адв. Ст. К. ***, който изразява становище
за отмяна на процесния адм. акт като незаконосъобразен и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – зам.
изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ - София, редовно призован, не се явява
и не се представлява. От процесуалния му представител ст. юрк. В. Н. е получена
молба за даване ход на делото в нейно отсъствие, неоснователност на жалбата,
присъждането на разноски в размер на юрк. възнаграждение и възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 27.11.2013 г. жалбоподателят община Антоново сключила с
ДФ“Земеделие“ Договор № 25/321/ 01345 (ДБФП) за отпускане на финансова помощ по
мярка 321“Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от
ПРСР за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с размер на помощта въз основа на
представени документи по Проект № 25/ 321/ 01345 в размер на 5 085 700, 00 лв.,
представляваща 100% от целия размер на одобрената инвестиция (стр. 38 до 60 от
преписката). Предмет на договора е
получаването на помощ за извършването на дейностите, посочени в заявлението за
подпомагане на проект № 25/321/ 01345, а именно изграждане на водопровод
„Семерци-Добротица-Любичево и реконструкция на водопроводната мрежа с.
Трескавец, общ. Антоново. Жалбоподателят сключил и два Анекса към посочения ДБФП,
като първият анекс е от 28.05.2013 г. (стр. 28 до 31 от преписката) и вторият
анекс е от 12.12.2013 г. (стр. 32 до 35 от преписката).
На 26.11.2020 г. изп. директор на
ДФ“Земеделие“ – РА е изпратил писмо изх. № 01-0800/ 3477 (стр. 19 до 21 от
преписката) до кмета на община Антоново на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
че ДФ“З“ открива производство по налагане на ФК съгласно Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда
на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Писмото е получено от
жалбоподателя на 30.11.2020 г., според представеното известие за доставяне
(стр. 22 от преписката).
На 14.12.2020 г. жалбоподателят е
изпратил възражение против предложението за налагане на ФК на обществена
поръчка с предмет „Технически проект за водопровод „Семерци-Добротица-Любичево“
във връзка с издаден окончателен доклад на Европейската комисия при извършен
одит за периода 16.10.2013 г. до 30.06.2015 г. на ДФ“З“ – РА (стр. 23 до 25 от
преписката).
На
11.10.2021 г. зам. изпълнителният директор на ДФ“З“ е издал процесното Решение
за налагане на финансова корекция № 03-РД/ 3280 (стр. 2 до 8 от преписката), с
което на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, чл.
1 от Наредбата за посочване на нередности е приел, че е налице нарушение на чл.
15, ал. 6 от ЗОП (отм.), тъй като е налице незаконосъобразно разделяне на
обществени поръчки, предвидени за едно и също кандидатстване за финансиране при
реализирането на проекти: 1) Изготвяне на технически проект за обект водопровод
„Семерци- Добротица-Любичево“ в размер на 41 500лв. без ДДС и 2)Изготвяне
на технически проект за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа за с.
Трескавец, общ. Антоново в размер на 50 200,00 лв. Относно третата
обществена поръчка за проектиране на обект „Реконструкция на вътрешната
водопроводна мрежа на с. Стеврек, която възложителят е следвало да обедини, но
не е направил, не е финансирана от сключения ДБФП, и никога не е била част от
проектното предложение, с което е кандидатствано и не би могла да бъде обект на
извършвания одит по изпълнението на проекта. УО е обсъдил възражението на
жалбоподателя като е намерил, че естеството на нарушението не позволява да се
установи точния размер на финансовата загуба, поради което диференцирания метод
за определяне на финансова корекция е неприложим. ФК следва да бъде определена
по пропорционалния метод, като нарушението може да бъде отнесено към
категорията нарушения, посочени в т. 2“Незаконосъобразно разделяне на поръчките
за строителство/ услуги/ доставки“ от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 2 от
Наредбата за посочване на нередности (редакция 06.03.2020 г.). За тази
категория нарушения е предвиден процентен показател на ФК в размер на 100 на
сто от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване. Поради
това за нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП (отм.), изразяващо се в
незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки, предвидени за едно и също
кандидатстване за финансиране, което попада в обхвата на т.2 от Приложение № 1а
към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности (редакция от
06.03.2020 г.) УО е наложил ФК в размер на 100 на сто от стойността на
финансовата помощ, като в т. II установил за
жалбоподателя публично държавно вземане, представляващо недължимо платена
финансова помощ по ДБФП в размер на 41 500, 00 лв. без ДДС, равняваща се
на 100% от стойността на финансовата помощ за заявени за възстановяване разходи
по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Технически проект за
водопровод „Семерци-Добротица-Любичево“, както и ДДС в размер на 8 300 лв.
Решението е получено от жалбоподателя на 13.10.2021 г., според представеното
известие за доставяне (стр. 9 от преписката).
По делото е представена част от доклад
на Европейската комисия при извършен одит за периода 16.10.2013 г. до
30.06.2015 г. на ДФ“З“ – РА (стр. 10 до 18 от преписката).
При тези факти съдът направи следните
правни изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Според чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ФК се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта. Съгласно на § 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони,
функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват
от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд
"Земеделие". По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, Държавен
фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз, а съгласно чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор и на РА. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда може да делегира
правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. С т. 1. 38 от приложената по делото Заповед № 03-РД/1734/16.06.2021 г.,
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Б. С. А., правомощия по вземане на решения за налагане на
финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни
вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, във връзка с неспазване на нормативни и договорни
задължения.
В съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението по ал. 1, УО е осигурил възможност на бенефициента да представи
писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, като в
мотивите на решението са обсъдени схематично направените възражения. Не е обсъдено направеното възражение за давност на
твърдяното нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Регламент № 2988/ 1995,
който въвежда срокове за давност по процедури.
Съдът намира,
че е налице съществено нарушение на адм. производствените правила и нарушение
на материалния закон при издаване на процесния адм. акт поради следното:
Съдът приема,
че следва в настоящия случай да намери приложение Методологията за определяне на
финансови корекции (МОФК), по отношение на констатираното нарушение. Последната е приета с ПМС № 134/05.07.2010 г. и съгласно § 1, ал. 1 от ПМС № 134/2010 г. МОФК се прилага за договори за безвъзмездна помощ,
сключени след влизането в сила на постановлението. В случая договорът за
безвъзмездна финансова помощ е сключен на 27.11.2012 г., поради което Методологията е приложима по отношение на този
договор, като сключен след влизането в сила на постановлението, при съгласие
между договарящите страни (§ 1, ал. 2 от ПМС № 134/2010 г.). В чл. 5. 1 от сключения между страните Договор за безвъзмездна финансова помощ изрично е
предвидено, че при осъществяване на предварителната проверка и последващия
контрол се прилагат МОФК, приета с ПМС № 134/05.07.2010 г. Наред с горното, по силата на § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, приложима в случая е именно МОФК, приета с ПМС № 134/2010 г., тъй като става въпрос за обществени отношения по възстановяване на
неправомерни разходи, касаещи програмния период 2007 – 2013 г. Освен това, с § 1, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 57 от 28.03.2017 г. за приемане на Наредба за посочване на нередности,
МОФК е отменена, но изрично е посочено, че същата се прилага до издаване на
декларация за приключването и окончателен контролен доклад за програмен период
2007 - 2013 г., за съответната програма. По делото няма данни за издаване на
декларация за приключване на програмния период за Оперативна програма за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. Такива данни за
прекратяване на ПРСР 2007 – 2013, не са открити и на интернет страницата на
ДФЗ.
Методологията е приета и е в сила от 13.07.2010 г.
преди провеждането на процесните обществени поръчки. В Приложение 2 на Методологията, действащо материално право към момента
на извършване на нарушението, се сочат препоръчителни размери на финансовите
корекции. Към датата на нарушението не е съществувал процентен показател 100 на
100 като размер на финансова корекция за нередност, представляваща
незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство, услуги и доставки. А в по-късно приетото
Приложение към чл. 6, ал.1 от Методологията, в т.2 от същото е предвиден
процентен показател 100 на сто при незаконосъобразно разделяне на поръчките за
строителство/услуги и доставки/. Гореизложеното налага извода, че при издаване
на оспореното решение управляващият орган се е позовал пряко и без мотиви на
материален закон, който не е бил приложим към момента на откриване на обществените поръчки, м. юни 2010 г. и м. юли 2012 г., нито
към момента на приключването й.
От мотивите на решението не може да се разбере защо
е игнорирано действащото към момента на нарушението материално право, т.е.
Приложение 2 на Методологията.
Ако се приеме, че налагането на финансовата
корекция е административна санкция по см. на чл.
5, § 1, б."в" от Регламент № 2988/95 г., каквото становище е
изложено от ответника в писмените му бележки, то определянето на процесната
финансова корекция по реда на материален закон, приет година и половина след
осъществяване на обществените поръчки, е в противоречие с принципа за действие на
санкционните норми във времето, който е установен и в чл.
2, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.
Съгласно чл.
2, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, "не може да се налага
административна санкция, освен ако тя не е предвидена предварително в акт на
Общността. В случай на последващо изменение на разпоредбите, които налагат
административни санкции и се съдържат в правила на Общността, по-леката
разпоредба ще се приложи с обратно действие."
Настоящият състав на съда е запознат със
задължителната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и конкретно с т.3 от
диспозитива на Решение
на СЕС от 26.05.2016 г. по съединени дела Judetul Nedmt, C-260/14 и Judetul
Bacru, C-261/14.
В цитираното решение СЕС приема, че "принципите на правна сигурност и на
защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен
нормативен акт, влязъл в сила след твърдяното нарушение на разпоредбите в
областта на възлагането на обществени поръчки, при условие, че става дума за
прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от
положения, възникнали при действието на предходна правна уредба, което е
компетентна да провери запитващата юрисдикция, отчитайки всички релевантни
обстоятелства, разглеждани в главното производство."
Отчитайки именно споменатите релевантни обстоятелства,
настоящият съд намира, че оспореният акт за налагане на ФК е незаконосъобразен.
Релеватното обстоятелство в настоящото производство е липсата на мотиви в акта,
от които бенефициера да разбере защо за деяние, което не е било основание за
определяне на финансова корекция към момента на извършването му, според
действащата към 2012 г. Методология, все пак финансова корекция му е наложена.
Решението е основано на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, с който е предвидена възможност за пълна или
частична отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, чрез извършване на
финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
С оспореното решение е констатирано нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП (отм.). Според тази разпоредба „Не се допуска
разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона,
включително при поетапно строителство, когато завършеният етап не може да
получи разрешение за ползването на самостоятелен обект.“ В тази връзка съдът приема за основателно
възражението на жалбоподателя, че такъв
критерий за задължително разделяне нито отменения, нито действащия ЗОП не
предвиждат. Такъв критерий не се съдържа и в правото на ЕС, което е
транспонирано чрез тези закони, а именно Директиви 2004/18/ ЕО и Директива
2014/ 24/ ЕС. Критерият, с оглед на който за целите на разделянето се преценява
сходството между обществените поръчки е предметът на тези поръчки. Обратното би
означавало всеки публичен изпълнител да възлага по една единствена обществена
поръчка в рамките на годината, тъй като финансирането на тази поръчка има за
източник държавния бюджет респ. финансовите средства на Съюза. Обществените
поръчки са с различен предмет и се отнасят за различни населени места, поради
което в настоящия случай са налице основания за разделянето им.
Отделно от това налагането на ФК на жалбоподателя би
засегнало принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни
очаквания, установени в правото на ЕС. Според постоянната практика на СЕС
принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания
трябва да се спазват от институциите на ЕС, но също така и от държавите-членки
при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Съюза.
Националното законодателство по прилагането на правото на ЕС трябва да бъде
сигурно и неговото прилагане предвидимо за правните субекти, а когато става
дума за правна уредба, която може да доведе до финансови последици, това
изискване за правна сигурност се налага с особена строгост, за да могат
заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя
им налага. В случая като се отчита значителният срок, който е изтекъл между
датата на провеждане на процедурите по ЗОП от една страна, и налагането на ФК
от друга страна, за жалбоподателя съществува основание да се позове на
принципите на правна сигурност за защита на оправданите правни очаквания. След
като обществените поръчки са съгласувани / одобрени от адм. орган няма
основания последствие той да налага финансова корекция за тях.
На следващо място, съдът намира, че независимо от
дадените указания на УО за представянето на доказателства относно формирането
на размера на ФК с Определение № 455/ 22.11.2021 г. в 3-дневен срок от
получаване на съобщението, същият не представи доказателства, нито изрази
становище по въпроса.
Възражението за
изтекла давност на жалбоподателя по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО,
Евратом) № 2988/ 1995 на съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности съдът приема за основателно, тъй като
според посочената разпоредба срокът за давността за процедурите е 4 години от
момента, в който нередността е извършена.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспореното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон и съществено
нарушение на адм. производствените правила, поради което следва да бъде отменено, както в частта за налагане на
финансова корекция, така и в частта на установеното публично държавно вземане.
При липса на соченото нарушение на чл. 15,
ал. 6 от ЗОП (отм.) съдът приема, не е налице и нередност, тъй като такава има само в случаите, в които
е установено нарушение на правото на Съюза или на националното право (чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г.). От своя
страна, липсата на нередност изключва правомерността на наложената финансова
корекция, а оттам и на установеното публично държавно вземане по чл. 166 от ДОПК. Отмяната на акта на това основание прави безпредметна преценката на
размера на финансовата корекция и основата, върху която тя е определена.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, общо в размер 2898, 40 лв., съставляващи 398, 40 лв. за внесена ДТ и адв.
възнаграждение в размер на 2500 лв.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 03-РД/3280/ 11.10.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за
налагане на финансова корекция в размер на 100 на сто от стойността на
безвъзмездна финансовата помощ (БФП) по Договор № 25/321/01345 от 27.11.2012 г.
за отпускане на БФП по мярка 321“Основни услуги за населението и икономиката в
селските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР и е
установено публично държавно вземане в размер на 41 500 лв. и ДДС в размер
на 8300 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр.
София да заплати на Община Антоново ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Антоново, обл. Търговище,
ул. „Тузлушки герой“ № 26, представлявана от кмета Х. М., разноски по делото в размер на 2898, 40 лв. съставляващи 398, 40 лв. за внесена ДТ и адв.
възнаграждение в размер на 2500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: