О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр.Дулово, 07.08.2020г.
Районен съд гр.Дулово,гражданска колегия, в закрито заседание проведено
на седми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от районният съдия Бр. дело № 689 по описа на съда за 2019 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба с правно основание чл. 49 от СК, подадена от И.Н.Ю. с ЕГН **********,***,
съдебен адресг***, чрез адв.В.К. ***, с
настоящ адрес: Кралство Белгия, гр.
Брюксел 1030, Плас дьо Уфализ 1/ЕТ03 В-1030, / 1030
Bruxelles, Place de Houffalize 1/3/, срещу Х.Н.Ю. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес: Кралство Белгия, гр. Брюксел 1210, ул. Рю дьо Меридиен № 44/ 1210 Bruxelles, Rue de Meridien 44/, с която се предявяват
обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпруга и искове за предоставяне упражняването
на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца Нилай И.Н.
с ЕГН **********, родено на ***г. в Краство Белгия и Хелин
И.Н. с ЕГН **********, родено на ***г. в Кралство Белгия, определяне режим на лични контакти на децата с ищеца и ответника,
определяне местоживеене на децата при ищеца и при ответника
и дължимата им издръжка. Исковете са предявени от съпруга И.Н.Ю.
срещу съпругата Х.Н.Ю..
В срока за отговор на молбата за развод от
страна на ответника чрез упълномощен процесуален представител – адв.Е.Е.
*** е направено възражение за компетентността на българския съд да разгледа
предявените искове, позовавайки се на Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС
от 27.11.2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, тъй
като както страните по делото, така и техните деца не са имали обичайно
местопребиваване на територията на Република България към момента на завеждане
на иска, всички живеят на територията на Краство Белгия, които факти изключват
компетентността на българския съд. Като допълнителен факт посочен в молбата е и
обстоятелството, че страните по настоящото производство са страни по
бракоразводно производство образувано пред Семейният съд в гр.Брюксел, Кралство
Белгия въз основа на депозирана през месец февруари 2020 г. искова молба за
развод и мерки, считани за спешни с ищец Х.Н.Ю. против И.Н.Ю..
Към молбата са представени като
доказателства – искова молба за развод изготвена на френски език придружена с
превод на български език.
Съдът, като съобрази депозираната молба и
материалите по делото, както и с направеното в срока за отговор на молбата за
развод възражение и представените в тази връзка доказателства, намира така
предявения иск за недопустим, поради следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.3 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000
компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите
и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия:
съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите са имали последното
обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът
има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от
съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно
местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди
предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял
там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин
на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия,
има „domicile" там; чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася
до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile", като за
целите на регламента терминът „domicile" има значението, с което се
използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.
Страните не спорят, а и от писмените
доказателства по делото се установява, че ищцата и ответникът са граждани на Република България, че същите имат
обичайно местопребиваване в Краство Белгия което датира от 2012 г. Родените от
брака на страните деца са родени в Кралство Белгия и също са с обичайно
местопребиваване в Кралство Белгия, където живеят и родителите им. При
така установените факти приложение по отношение на предявените иск за развод и
иск за упражняване на родителската отговорност следва да намери Регламент /ЕО/
№ 2201/2003 на Съвета на ЕС, в съответствие с очертания в чл.1 и 2 от същия
негов предметен обхват и съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията
на Република България.
С оглед на изложеното и съгласно посочения
по-горе текст от Регламент /ЕО/ №2201/2003 с оглед на различното гражданство на
съпрузите, българският съд би бил компетентен да разгледа иска за развод на
съпрузите, в случай, че ищцата има обичайно местопребиваване на територията на
Република България, което съгласно регламента означава да е живяла в страната
поне шест месеца непосредствено преди предявяване на иска и да e гражданин на съответната държава - членка
на ЕС.
В настоящата хипотеза ищецът е български
гражданин, но не е установил че има обичайно местопребиваване на територията на
Република България поне шест месеца преди предявяване на исковете, съгласно
изискването на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003. В този смисъл е
признанието на ищеца в молбата за развод, че фактическата раздяла между
страните е месец юли 2019 година, когато ответницата е напуснала домът им в Белгия, гр.
Брюксел 1030, Плас дьо Уфализ 1/ЕТ03 В-1030, / 1030 Bruxelles, Place de
Houffalize 1/3/ и приложеното
удостоверение от 20.08.2017 г., че ответницата оставя едно от децата да остане
да живее при ищеца на горепосочения адрес, където ще бъде неговото обичайно
местопребиваване.
Ищеца живее постоянно от 2012/2013 г. в
Кралство Белгия, където е и настоящ му адрес, а искът за развод е заведен в
деловодството на Районен съд – Дулово на 19.11.2019 год. Единствено при наличие
на предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 би била
налице компетентност на българския съд за разглеждане на иска за
развод. За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ,
според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, ищеца
следва да е живял на тази територия поне 6 месеца преди предявяване на иска,
което означава през по - голямата част от времевия период да е установен в Република
България като местоживеене, месторабота, социални контакти и др.
трайноустановени факти от личен или професионален характер. Единственото
установено по делото обстоятелство е че ищеца има регистриран постоянен адрес
на територията на Република България, като както бе посочено и по-горе
настоящият му адрес е в Кралство Белгия където живее, работи и полага грижи за
родените по време на брака деца. Това обстоятелство е относимо към правния
термин "обичайно местопребиваване", но не е достатъчно за
установяването му в пълния обем на неговото съдържание. От наличието на жилище
на територията на Република България, за което се твърди в исковата молба и
регистрирани постоянен адрес, не може да бъде направен категоричен извод, че ищеца
трайно живее в Република България.
От представените в срока за отговор на молбата
за развод писмени доказателства от страна на ответника се установява, че между
страните има висящо бракоразводно производство във Франкофонския първоинстанционен съд на
Брюксел – Семеен съд, където е обичайното /постоянното/ местопребиваване на
ищеца, ответника и родените от бракът им деца.
Съобразно гореизложените факти и
признанието на ищеца, че обичайното му местопребиваване е в гр.Брюксел,
Кралство Белгия е от повече от 7 години, съдъ намира, че хипотезата на чл.3,
ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 не е осъществена и поради това не е
налице компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод.
Независимо от
изложеното по - горе относно компетентността за разглеждане на иска за развод,
следва да се има предвид, че съединен с него е и иск за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо родените от брака две малолетни деца,
по който също са приложими нормите на Регламент /ЕО/ №2201/2003. Определящо в
настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното
местопребиваване“ на дцата. Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно
местопребиваване“ по смисъла на чл.8, параграф 1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003
трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото,
което изразява определена интеграция на децата в социалната и семейната среда.
За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на
държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази
държава, гражданството на децата, мястото и условията за обучение, медицинско
обслужване, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения,
поддържани от децата в посочената държава. Националната юрисдикция следва да
установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за
съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.
В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС. В настоящия случай, съдът
преценявайки изложените по-горе обстоятелства намира, че общата
подсъдност по иска за родителската отговорност съгласно Регламент /ЕО/ №
2201/2003 не е дерогирана по никое от предвидените в регламента изключения -
чл.9, 10, 12, 13, 14 и 15, именно поради изричното неприемане на подсъдността
на българския съд от страна на ответника, въпреки притежаваното от децата и
българско гражданство /чл.12, ал.3 от Регламент /ЕО/ №2201/2003/. При това
положение дори ищцата да беше установила предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от
Регламент /ЕО/ №2201/2003, т.е. че искът й за развод е подсъден на българския
съд, то поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските
права спрямо непълнолетното дете на страните на немския съд, последният би бил
компетентен да разгледа цялото дело поради наличието на връзка между
съединените искове, налагаща общото им разглеждане.
В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч.гр.д.
№3801/2017 год., IV г.о., ГК, постановено след отправено преюдициално
заключение, по което е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз /шести
състав/ с Определение от 16.01.2018 год. по дело С-604/17,
Компетентността за разглеждане на
предявените искове е на немския съд, съгласно нормите на чл.3, ал.1, б. „а“ и
чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено поради неподсъдността на предявените искове на
българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание разпоредбата на
чл.17 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000, че българският съд не е
компетентен да се произнесе по предявените от И.Н.Ю. с ЕГН **********,***,
съдебен адресг***, чрез адв.В.К. ***, с настоящ адрес: Кралство Белгия, гр.
Брюксел 1030, Плас дьо Уфализ 1/ЕТ03 В-1030, / 1030 Bruxelles, Place de
Houffalize 1/3/ срещу А Х.Н.Ю. с ЕГН **********,***,
с настоящ адрес: Кралство Белгия,
гр. Брюксел 1210, ул. Рю дьо Меридиен №
44/ 1210 Bruxelles, Rue de Meridien 44, обективно кумулативно съединени иск за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга и
искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от
брака малолетни деца Нилай И.Н. с ЕГН **********,
родено на ***г. в Краство Белгия и Хелин И.Н.
с ЕГН **********, родено на ***г. в Кралство Белгия,
определяне режим на лични контакти на децата с двамата родители, определяне
местоживеене на децата и дължимата им издръжка, поради подсъдността им на съда на Кралство Белгия.
ПРЕКРАТЯВА производството по Бр.дело №
689/2019 год. по описа на Районен съд – Дулово.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Силистренски окръжен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: