Определение по дело №14775/2019 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

София, 26.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

като разгледа гр.д. № 14775 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „И.2.“ ЕООД против „И.“ АД, „И.“ ООД  (в несъстоятелност), Т.Й.С. и В.Д.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 440 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент 1,2, находящ се в гр. София, СО, район „Триадица“, кв. ******, с обща застроена площ от 312,26 кв.м., разположен на първи жилищен етаж, на кота +6,20 м., със самостоятелен вход от улицата, разположен на кота +3,10 м. и със собствен склад, състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, три спални, три бани с тоалетна  и три дрешника към всяка баня, две тераси, при съседи: апартамент № 2, вх. Г, улица, апартамент № 4, вход Б, заедно с 16 % идеални части от общите части на вх. В, равняващи се на 34,54 кв.м.. Твърди, че апартаментът се намира в сграда, построена от втория ответник „И.“ ООД (в несъстоятелност) върху собствен на това дружество недвижим имот – УПИ ІV-112, кв. 9, по плана на гр. София, местност Жилищна група Южен парк, целия УПИ с площ от 1526 кв.м. при граници УПИ ІІІ-126, УПИ V-125 и от три страни улици. Твърди, че понастоящем имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1004.42.1.13. Твърди, че е придобил собствеността по силата на апортна вноска, извършена от едноличния собственик на капитала – втория ответник „И.“ ООД, като дружеството е вписано в търговския регистър на 03.06.2013 г., от който момент поддържа, че е настъпило прехвърлителното действие на апорта.  Твърди, че между „Емпорики Банк – България“ ЕАД  (с ново наименование „Търговска банка Виктория АД) и „И.“ ООД е бил сключен договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., който е бил допълван с Допълнително споразумение № 1/20.01.2009 г. и Допълнително споразумение № 2/27.02.20009 г., Допълнително споразумение № 3/18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4/01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6/26.03.2012 г., като между банката и ответниците Т.Й.С. и В.Д.С. са били сключени и два договора за поръчителство от 26.03.2012 г. Твърди, че по ч.гр.д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав е била издадена в полза на „Търговска банка Виктория“ АД заповед за изпълнение и било образувано изпълнително дело 20178400400908 по описа на ЧСИ М.Ц.. Поддържа, че през  м. август 2018 г. ТБ „Виктория“ АС се е преобразувала чрез вливане в „И.“ АД.  Твърди, че по образуваното изпълнително дело ЧСИ е насочил принудително изпълнение върху недвижимия имот, собственост на ищеца като е била насрочена публична продан.  Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че недвижимиян имот, към който е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника „И.“ АД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И.“ АД са изложени съображения за недопустимост на предявения иск и са представени писмени доказателства.

При проверка на исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 440 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.  Допустимостта на предявения иск е поставена в зависимост от това да е налице изпълнително производство, което не е приключило по отношение на вещта, предмет на принудителното изпълнение е парично притезание, осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице, с което е обоснован правния му интерес, ако третото лице е във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, да не е налице уважена негова жалба по чл.435, ал.4 ГПК.

Липсва правен интерес от предявяване на ОУИ за собственост по чл.440 ГПК, когато засегнатото от изпълнението вещно право, с което ищецът обосновава правния си интерес, е придобито след учредена върху имота ипотека. В такава хипотеза липсва спор, че имота е собственост на ищеца, а не на длъжника в изпълнението. Имотът става предмет на принудителното изпълнение, поради ипотекирането му преди придобиването му от ищеца и правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имота преди придобиването на собствеността от ищеца. Ипотеката следва имота относно размера на цялото обезпечено вземане до удовлетворяването на правата на ипотекарните кредитори независимо от придобиването му от последващ приобретател (чл. 173, ал. 1 ЗЗД и Решение № 414 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 222/2012 г., I г. о.; Решение № 64 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6300/2014 г., I г. о.)

В конкретния случай, въз основа на твърденията на страните и приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че по отношение на процесния имот е учредена договорна ипотека в полза на „Емпорики Банк-България“ ЕАД (чиито правоприемник е взискателят в изпълнително производство по изп.дело 20178400400908 по описа на ЧСИ М.Ц.) с Нотариален акт № 120, т. ІІ, рег. № 3669, д. № 287/20.06.2011 г. на Нотариус Д.Т.за обезпечаване на вземане на банката по договор за банков кредит № 1064-07 от 21.12.2007 г., сключен с „И.“ ООД. Следователно с прехвърляне на недвижимия имот чрез апорт в „И.2.“ ЕООД не се е погасило правото на кредитора по сключения договор за кредит, обезпечен с ипотека да насочи изпълнението към него. В този случай, в образуваното изпълнително производство ищецът „И.2.“ ЕООД има качеството ипотекарен длъжник и не е трето на изпълнението лице.

Предвид на изложеното, предявеният иск се явява процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид на изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от „И.2.“ ЕООД против „И.“ АД, „И.“ ООД  (в несъстоятелност), Т.Й.С. и В.Д.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 440 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 14775/2019 г. по описа на СГС, І-18 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца  пред Софийски апелативен съд.

 

                                                            СЪДИЯ: