Присъда по дело №371/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 12
Дата: 23 юни 2021 г.
Съдия: Илияна Стоянова Стоилова
Дело: 20201200200371
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Благоевград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Съдебни заседатели:Борис Петров Христов

Елена Томова Христова
при участието на прокурора Екатерина Тодорова Даракчиева (22047 ОП-
Благоевград)
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело от общ
характер № 20201200200371 по описа за 2020 година
и при участието на съдебния секретар Христина Далева
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. ИЛ. В., роден на 25.05.1991 г. в гр.София, живущ в
гр.Сандански, ул.“Надежда“ № 50, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, безработен, с ЕГН **********, за ВНОВЕН в това, че на 14.02.2020 г.,
около 18.50 часа, в гр.Сандански, пред дома си на улица „Надежда“ № 50, без надлежно
разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхраняването
и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на
наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена
от Министъра на здравеопазването или от упълномощен от него заместник-министър,
при условията, определени с Наредба на министъра на здравеопазването, е разпространил -
дал на Николай Георгиев К. от гр.Сандански, високорисково наркотично вещество - кокаин
с нето тегло 0,29 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент (кокаин
база) 66,0 %, на стойност 63,80 лв. (шестдесет и три лева и осемдесет стотинки) – деяние,
което съставлява престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на
подсъдимия КР. ИЛ. В. наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 354, ал. 6 от НК отнема в полза на държавата предмета на
престъплението – кокаин с нето тегло 0,29 гр., предаден за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-
НОП” с приемателно – предавателен протокол № 69384/20.03.2020 г.
ОСЪЖДА подс. КР. ИЛ. В. да заплати в полза на ОД на МВР – Благоевград сумата от
82,29 лева (осемдесет и два лева и 29 стотинки), направени разходи в досъдебното
производство.
ОСЪЖДА подс. КР. ИЛ. В. да заплати в полза на Окръжен съд-Благоевград сумата от
62 лева (шейсет и два), направени разходи в съдебното производство, като и сумата от 5
(пет) лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок, считано от днес,
пред АС - София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 12 от 23.06.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 371 по
описа за 2020 година на Благоевградски окръжен съд:

ОПБ е обвинила К. И. В. в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5
от НК за това, че на 14.02.2020 г. около 18.50 часа в гр.С., пред дома си на улица „Н......., без
надлежно разрешително е разпространил - дал на Н.Г. К. високорисково наркотично
вещество - кокаин с нето тегло 0,29 гр. със съдържание на активен наркотично действащ
компонент /кокаин база/ 66,0 %, на стойност 63,80 лв.
В съдебно заседание представителят на ОПБ, поддържайки обвинителната си теза
(както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация), изразява
становище за виновност на подс.В. и за наказването му при отчитане на следните
особености на деянието - разпространение на малко количество наркотично вещество и на
дееца – лошата характеристика, която му дава фактът, че само след 6 месеца в дома му са
намерени наркотични вещества.
Защитникът пледира за невиновност поради това, че установяващите се факти не
доказват извършването на деянието, а оттам и на авторството му. Този извод се гради на
следните конкретни доводи: К.В. не е дал на Н. К. наркотичното вещество, което е намерено
в автомобила му, първо, защото това го твърди само заинтересован да се оневини, спрямо
когото няма обвинение. Второ, показанията му не се потвърждават, тъй като при
претърсването на дома на подсъдимия непосредствено след намирането на процесното
вещество от полицаите не са открити абсолютно никакви наркотични вещества, няма
дактилоскопни следи по опаковката, а само оперативната информация на полицаите не е
достатъчна. Отправя се и алтернативното искане в случай на виновност – на подсъдимия да
се определи наказание под предвидения минимум, тъй като В., не е осъждан, а
разпространението е еднократно и на малко като грамаж вещество.
Съдът прие за доказани следните факти:
Подсъдимият К. И. В. не е осъждан, защото по силата на чл. 86 от НК към
инкриминираната дата единственото му осъждането като непълнолетен за кражба е било
заличено.
Към 17.12.2019 год. е обобщена от Началника на РУ-С. писмено информацията за
засечени и установени лица, които са купували наркотични вещества от К. И. В. , живеещ в
гр.С., ул.“Н......., след предварителна уговорка с него по мобилен телефонен номер
.................. Свидетелят Р. И., като разузнавач в „Криминална полиция“ при РУ-С. имал
знание за тази информация и след като получил на 14.02.2020 год., конкретния сигнал, че
подсъдимият има уговорка да предаде на клиент с малко име Н., движещ се с лекотоварен
автомобил с рег. № ..............., доза кокаин, веднага наредил на колегата си Д.П. да
организира спирането на този автомобил.
На 14.02.2020 год. около 18.30 часа свид. Н. К. провел разговор с приятеля си Ст. И.,
записан в мобилния му телефон с прякора му „Д...“, който поискал К. да му направи
услугата – да вземе от комшията му К. едно „малко“, което щял той да си плати после.
Свидетелят знаел, какво е „малко“-то, защото бил чувал, че подсъдимият продава
наркотици. Поради това в 18.45 часа той се обадил на К.В.. по мобилния му телефон, в който
номерът на подсъдимия ................. бил записан като "К..." и се разбрали подсъдимият да му
предаде едно малко, което К. да занесе на приятеля си. В 18.51 часа, когато пристигнал пред
дома на подсъдимия на ул.“Н....... с лекотоварен автомобил „Ф.К.“, с рег. № ............,
свидетелят отново му се обадил по мобилния телефон. В. излязъл от дома си и отишъл до
автомобила. През прозореца на вратата подал на свид.К. пликче с кокаин. К. първо го
оставил на седалката, но после го поставил под нея и потеглил. Само след 2-3 минути,
когато се намирал в района на Първа частна аптека в гр.С., автомобилът му бил спрян от
автопатрул в състав – свидетелят П.Д. и А.Б.. До 2-3 минути след обаждането, че спирането
е факт /от показанията на Д./ пристигнали и криминалните разузнавачи в РУ-С. - свидетелят
Д.П. и Д.П., а след тях и още двама служители на този отдел – свидетелят Н.И. и Г.Т..
1
Когато полицаите попитали дали носи някакви забранени неща, К. веднага им казал
за пликчето, както и че му го е дал неговият комшия К.В. /от неговите показания/. Наредили
му да не го пипа и чак когато отишли в полицията, той показал къде се намира то и го
предал, за което бил съставен протокол в двора на управлението. Пред свид.Н.И. при
предаването К. повторил, че подсъдимият, с когото живеят къща срещу къща, му го е дал /от
показанията на И./.
За времето от 21.40 ч. на 14.02.2020 г. до 00.50 ч. на 15.02.2020 г. в гр. С. е извършено
претърсване в жилището, обитавано от К.В., находящо се на втори жилищен етаж в
триетажна къща с адрес ул. „Н....... и гараж до къщата, при което не са открити предмети и
вещества, забранени от закона. За времето от 12.50 ч. до 13.30 ч. на 15.02.2020 г. е
извършено претърсване в дворното място, прилежащо към къщата, обитавана от него, но и
там не са открити предмети и вещества, забранени от закона.
От физико-химическа експертиза № Н-48/05.03.2020 г. е установено, че
представеното за изследване бяло прахообразно вещество представлява кокаин, със
съдържание на активен компонент /кокаин база/ 66,0% и нето тегло преди изследването –
0,29 гр.
Стойността на наркотичното вещество е 63,80 лв.
Съгласно протоколи за оглед на веществени доказателства в мобилния апарат,
предаден от Н. К. е записана комуникацията с номер .................. с име „ К.“ в 18:45 часа, а
след това и в 18.51 часа. Това е телефонният номер на мобилния апарат, предаден от
подсъдимия, в който е записано приемането на точно тези две обаждания на 14.02.2020 год.
в 18.45 часа и в 18.51 часа от телефонен номер .............. /който номер не е записан, но той е
на карта, ползвана от дъщерята на К./. К. е провел разговора с подсъдимия, използвайки
неговия телефонен апарат, в който са били поставени две сим карти - картата на дъщеря му
и неговата - с номер ..................., която обаче е била тогава спряна за неплатена сметка.
Главният спорен фактически въпрос е дали подсъдимият е този, който е предал на св.
Н. К. процесния кокаин, защото е безспорно доказано, че към момента на спирането му от
полицейските служители К. вече го е имал у своя фактическа власт. Събирането на
веществото като веществено доказателство по делото е станало чрез фактическото му
доброволно предаване от свидетеля на разследващия полицай, като фактът на
доброволността и на предаването е отразен в протокол, подписан от двамата. Поначало с
протокола за доброволно предаване се обективира именно фактическо, а не процесуално-
следствено действие. И тъй като в случая от обсъждания документ ясно личи волята на
предаващото лице и на това, което е приело вещта, поради подписването му, той е годно
писмено доказателство, което удостоверява факта на предаване, в това число и на
предишно притежание на вещта.
Преки и първични доказателства за деянието и авторството му са събрани единствено
чрез разпитите на св. К., защото нито един от разпитаните полицейски служители нямат
лични възприятия за главния факт – предаването на наркотичното вещество от подсъдимия
на К.. Това е и основаната причина чисто логически /защото доказателствата нямат
предопределена доказателствена сила/ съдът да постави в основата на преценката за
достоверност на доказателствените източници именно тези показания.
Те са последователни за обсъждания спорен факт, тъй като и при разпита му пред
съдя на следващия ден и в този в хода на съдебното следствие, изрично сочи, че
подсъдимият му е дал намереното след това в негова фактическа власт пликче с кокаин.
Нещо повече, такива са и дори и извънсъдебните му изявления, направени при предаването
на веществото в полицията, възприети от св. И.. Между прочетените показания от
досъдебното производство и тези от съдебната фаза няма никакво противоречие, но вторите
по време са уточняващи за данните за комуникацията на К. и подсъдимия по телефона,
доказваща телефонните уговорки с подсъдимия за предаването на наркотичното вещество.
Показанията му не са на заинтересован. Соченият от защитника интерес да се
оневини за държането на кокаина не е значим при липсата на обвинение за него, а и това е
2
негов личен интерес, който не оправдава нагласа да навреди на подсъдимия. Няма и данни,
създаващи съмнение за такава, с оглед добрите им лични отношения от дълги години.
Тези показания са достоверни и поради логическата им връзка с другите
доказателства по делото. Те се оказват верни поради потвърждаването им от:
1. От показанията на полицейските служители И., П. и И., защото чрез тях се
установяват факти, косвено свързани с основния - този на фактическото предаване на
наркотичното вещество пред дома на подсъдимия, защото доказват, че Н. К. е спрян от
автопатрула не само в близост до соченето от него място на получаване / което в случая не
е определящо, защото и свидетелят живее там/, но само минути след като е бил проводен
последният разговор между него и подсъдимия в 18.51 часа, в което време и са пристигнали
полицейските служители. Времето за намесата им изключва тя да е случайна. Възприятията
и на тримата за основния факт не са лични, защото те не са осъществили наблюдение над К.,
поради което и техните показания са източник на производни доказателства, но само за този
факт, не и за фактите при задържането вече на К.. Времето и мястото на това задържане
има, както вече се посочи, съществено значение поради близостта му с местоизвършване на
деянието, и поради това носи пряко информативност и за него. Показанията на
полицейските служители са източник на производните доказателства за факта на
предаването на кокаина, както и за направеното от свидетеля извънпроцесуално изявление в
двора на полицейското управление, което напълно съвпада обаче с показанията на К..
Въпреки това и в тази им част е допустимо те да бъдат ценени. Забраната за подмяна на
първични доказателства с производни не е нарушена, поради хипотезата – използването им
за проверка на верността на първичните изявления – в случая на показанията на К..
2. Основно значение за достоверността на показанията на последния има и
резултатът от проверката, която се прави от фактите с контролиращо значение. Доказаният
факт, че точно в 18:45 часа, а след това и в 18.51 часа е осъществен телефонен разговор
между св.К. и подсъдимия, който е от категорията на така наречените контролни факти,
пряко свидетелства за достоверността на обсъжданите показания в частта им за уговарянето
на срещата за предаването на наркотичното вещество.
Обстоятелството, че след това в дома на подсъдимия не са намерени наркотици не
поставя под съмнение достоверността на показанията на св. К., защото не е абсолютно
задължително подсъдимият да крие веществата, които продава в дома си, а и има
вероятност да се е възползвал от интервала между предаването на веществото и започването
на претърсването в 21.30 часа, поради което и това защитно възражение има значение само
за достатъчността на доказателствата.
Правните изводи от тези факти са следните:
Деянието, извършено от подс. К. И. В. е престъпление по чл. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5
от НК. По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености) по делото се
установява наличието от обективна страна на всички елементи от състава на това
престъпление.
На първо място на 14.02.2020 год. до момента на приемането от св. Н.Г. К. на
пликчето, съдържащо кокаин, във фактическа власт на подсъдимия е било наркотично
вещество. Той чрез активни действия е предал тази фактическа власт на друго лице, без то
да го заплаща. Осъщественото безвъзмездно разпореждане с кокаин е разпространение, тъй
като деецът е направил възможно придобиването му от други лица.
На второ място е налице отрицателният факт, деецът не е имал разрешение за
разпространяването на наркотичното вещество, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството,
преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът,
пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности,
сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването или от упълномощен от
него заместник-министър, при условията, определени с Наредба на министъра на
здравеопазването.
3
На трето място - категорично установен е предмета на тези му действия. Това е
извършено чрез съответната физико-химическа експертиза, която е категорична за вида на
веществото, съдържащо се в предаденото пликче. Това е кокаин с нето тегло 0,29 гр. със
съдържание на активен наркотично действащ компонент /кокаин база/ 66,0 %. Кокаинът има
наркотично действие и е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на
ООН от 1961 г. Той се намира в Приложение № 1 към чл.3 т.1, списък І - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. С оглед
на това то безспорно е определено като високорисково съгласно изискванията.
Стойността на количеството кокаин, определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, на стойност 63,80 лв.
Конкретните действия на подсъдимия обективират отношението му към деянието му
(неговата интелектуална и волева насоченост). То е осъществено от подсъдимия виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е
съзнавал обществената му опасност, предвиждал е общественоопасните му последици и
пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че
упражнява фактическа власт върху наркотичните вещества и че се разпорежда с нея, от вид
и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.
След приложението на закона се преминава към произнасяне по искането на
подсъдимия при определянето на наказанието му да се приложи на чл. 55 от НК. То е
основателно, защото смекчаващите отговорността на подс. В.. обстоятелства са
многобройни. Обстоятелството, че количеството на наркотичното вещество е под един грам
обуславя по-лекото му наказване, но без неголямото количество кокаин да обуслови
значително по-малка обществена опасност на деянието, а от там и да е изключително по
характера си обстоятелство, тъй като предаването е осъществено в поисканото количество.
Такова не може да е и обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, защото
инкриминираното деяние не е изолирана негова негативна проява. Той е имал такива и
преди него, защото съдът дава вяра на твърдението на разпитаните служители, че е
съществувала информация, че подсъдимият е продавал кокаин и преди престъплението,
което се наказва, а не на нейното съдържание и източници, които не са разкрити. Очевидно
е, че тази информация е била достоверна, след като последващите действия и събития я
потвърждават. Действията на полицейските служители се обусловени именно от събраната в
края на 2019 година информация от оперативни източници, че подсъдимият се занимава с
разпространение основно на кокаин. В тази насока са и преките твърдения на св. К., който
неслучайно е поискал от неговия комшия предаването на наркотичното вещество, защото
също е знаел, че той продава. Фактът, сочен от прокурора, че само след 6 месеца в дома на
подсъдимия са намерени наркотични вещества, поради недоказаност не може да се вземе
предвид.
Приложението на привилегията е оправдано и поради наличието на втората
кумулативно дадена предпоставка на института на смекчената наказателна отговорност по
чл. 55 от НК - несъразмерност на най-леката предвидена в закона наказателна санкция,
която в случая е лишаване от свобода от 2 години, защото все пак се наказва еднократно
разпространение на малко количество кокаин. Тази конкретна тежест на нарушението и
леко завишената лична обществена опасност на дееца, са обстоятелства, които позволяват
приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК спрямо него, като слизането под минимума на
лишаването от свобода не може да е под 1 година, което налага размерът му да се определи
с такава именно продължителност.
Съдът намери, че има място за приложението на чл. 66 от НК, не само с оглед
4
продължителността на лишаването от свобода и обстоятелството, че подсъдимият не е
осъждан, а и поради това, че положително въздействие върху личността му със сигурност
може да бъде постигано и без изолирането от обществото. Все пак, както вече се посочи, се
касае до личност, която е без престъпни навици, налагащи силен интензитет на въздействие.
Въпреки, че законът поставя ударението върху целта за индивидуална превенция -
"поправянето на осъдения", при решаване на въпроса за условното осъждане трябва да се
отчете и въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани. Целта и на
генералната превенция в случая също може да се постигне чрез условно осъждане, дори и
при съобразяване с динамиката на този вид престъпления, защото, за да се въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите граждани, е достатъчно да се определи
изпитателен срок от 3 години.
Възможността, която дава приложението на чл. 55, ал.3 от НК и липсата на трудови
доходи е причината да не се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
В тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените за водене на наказателното
производство разноски.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни