РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Плевен, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430201975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
С наказателно постановление №24 – 0938-0003052/21.08.2024г.,
издадено от *** група в ОД МВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен
на В. И. М. от гр.Плевен, ЕГН *** са наложени административни наказания:
на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лв. за
извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП
глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
На основание Наредба № І-з-2539 от 17.12.2021г. на МВР са отнети 10
контролни точки на водача.
Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателят В. И. М., която го обжалва и моли съда да го отмени като
незаконосъобразно. Сочи че, наказателното постановление е издадено в
разрез с императивните правила на чл.57, ал1, т.5 и т.7 от ЗАНН. Счита, че
обстоятелствата визирани в НП не отговарят на обективната фактическа
обстановка.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
1
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение серия GА №
1356882 от 09.08.2024 година е съставен от М. П. Н. на *** при ОДМВДР -
Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен против В. И. М. от гр. Плевен, ЕГН
********** затова, че на 09.08.2024 година в 09:20 часа в гр. Плевен, ул. „***“
до номер 4 с посока на движение ул. ***“ управлява лек автомобил ***“, с рег.
№ ****обственост на *** като не пропуска преминаващите пешеходци през
пешеходна пътека тип „Зебра“ обозначена с пътна маркировка М2 пресичащи
от дясно на ляво. Автомобилът не е представен на годишен технически
преглед към часа и дата на проверката, с което жалбоподателят е нарушила
чл.119, ал.1 от ЗДвП /непропуска премиващите пешеходци/ и по чл.147, ал.1
от ЗДвП /управлява ППС, което не е представено на технически преглед/.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183, ал.5 т.2 от ЗДвП
и чл.185 от ЗДвП на В. И. М. са наложени административни наказания: глоба в
размер на 100,00 лв. за нарушение на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП и глоба в
размер на 20,00 лева за нарушение на чл.185 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства: жалба с вх.№ 316000-43375/
22.10.2024г.; АУАН серия GA №1356882 оригинал; НП 23-0938-
003052/21.08.2024г.; докладна записка рег.№316р-28871/ 21.08.2024г.; писмо
рег.№316000-34839/21.08.2024г.; възражение рег.№316000-34009/14.08.2024г.;
магнитен носител рег.№316000-34004/14.08.2024г.; справка за
нарушител/водач №316з-1632/ 02.12.2021г., както и от гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св.М. П. Н., М. П. Ц..
От показанията на актосъставителя М. П. Н. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ се установява, че на датата на процесното събитие с
колегата си М. П. Ц. се движили по улица „***“ в гр. Плевен. Установява се,
че лек автомобил, който се движил пред тях, не спрял и не пропуснал,
намиращите се от дясната му страна по посока на движението пешеходци.
Уточнява, че автомобилът спрял пред пешеходната пътека, по която се
е предвижвал един пешеходец и потеглил без да изчака да преминат други
двама пешеходци.
Показанията на М. П. Н. се потвърждават и от показанията на
свидетеля М. П. Ц., присъствал при установяване на нарушението и при
съставянето на АУАН.
Съдът кредитира напълно показанията на М. П. Н. и М. П. Ц., тъй като
техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота
всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на
водача.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената по
делото видеотехническа експертиза, от което се установява, че за изследване е
2
предоставен компактдиск CD-R марка Fiesta с надпис „316000-
3400014.08.2024г. Установява се, че в основната директория на предоставения
за изследване диск са записани седем броя видеофайла в стандартен форма с
разширение mp4(Cх1).Записите са направени на дата 09.08.2024г.. Същите
представляват записи от камера с наименование *** находяща се на предното
стъкло на полицейски автомобил за времеви период от 08:01:56 часа до
№09:21:57 часа и камера с наименование *** находяща се на задното стъкло
на полицейски автомобил за време пери4од от №:745:03 часа до 08:24:19
часа. Няма данни за манипулация на файловете – липсват прекъсвания и паузи
в целия времеви период, кадрите следват логическа последователност.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се
счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл.83, ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да докаже,
че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно нарушение,
и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи, дали деянието
на жалбоподателя изобщо съставлява административно нарушение.
В хода на административно – наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ***
сектор в ОД МВР-Плевен, сектор пътна полиция, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – св. М. П. Н. – младши автоконтрольор при
сектор пътна полиция при ОД на МВР Плевен. Компетентността на
актосъставителя и административно- наказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2001 г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на
3
нарушенията, обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са
описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което
нарушителят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са
посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното
ППС, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира
жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.183, ал.2, т.5 от ЗДвП.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Разпоредбата
на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП изисква водачите на нерелсови пътни превозни
средства да пропуснат стъпилите или преминаващите на пешеходна пътека
пешеходци, като намалят скоростта или спрат управляваните от тях нерелсови
пътни превозни средства. От систематическото място на посочената
разпоредба е видно, че тя касае случаите на стъпили или преминаващи по
пешеходна пътека пешеходци. Съгласно параграф 6 от ДР на ЗДвП
"Пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци". Видно от цитираната дефиниция достатъчно за обозначаване на
пешеходна пътека е да има или пътна маркировка, или сигнализация с пътен
знак. В конкретния случай се установи от събраните доказателства, че е
налице е пътна маркировка на посоченото за нарушение място. Тук съдът
следва да отбележи, че правото на пресичане е вид субективно право и същото
следва да се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност
едно лице да има определено поведение – да премине през пътното платно,
включително и по пешеходна пътека и да очаква от друго лице /водачите на
ППС-та/ спазване на определено поведение за задоволяване на признатите му
от закона интереси.
В настоящия казус от събраните по делото доказателства не се
установи, че с поведението си жалбоподателката – водач на МПС лек
автомобил ***“, с рег. №****, е нарушила субективното право на
пешеходеца и същата не е действала в противовес на установените правила и
норми. От заключението на вещото лице се установява, че когато
жалбоподателката преминава през пешеходната пътека двете пешеходки
намиращи се от дясната и страна по посока на движение се намират на
платното за движение и се насочват, но не са стъпили на пешеходната пътека.
По делото не се установи дори пешеходците да са намалили хода си (скоростта
си на движение), с оглед поведението на водача. При така анализираните
доказателства съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се доказа
по несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила нарушението по
чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на наложеното на основание чл.185 от ЗДвП наказание за
извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдът съобрази обстоятелство,
че същото не е обжалвано от страна на жалбоподателката,
но съдът с оглед задължението си за цялостна проверка
на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, намира
от правна страна следното:
4
На жалбоподателката е вменено и нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
според който текст регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с
изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС
с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническа изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
ПС, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба на министъра ТИТС,
съгласувано с министъра на ВР. Съдът намира административното нарушение
отново за доказано въз основа на описаните по-горе гласни и писмени
доказателства, както и че при определяне на административното наказание
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и
правилно и законосъобразно му е наложено посоченото по-горе
административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП, определено от
закона в абсолютен неподлежащ на изменение размер – глоба в размер на 20,
00 лева.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, в частта с която на основание чл.183, 5, т. 2 от ЗДвП
е наложено наказание за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП
следва да бъде отменено, а в останалата му част потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24 – 0938-
0003052/21.08.2024г., издадено от *** група в ОД МВР - Плевен, сектор
„Пътна полиция“ Плевен, в частта, в която на В. И. М. от гр.Плевен, ЕГН ***
е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.2 от
ЗДвП глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП и на основание Наредба № І-з-2539 от 17.12.2021г. на МВР са отнети
10 контролни точки на водача.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24 – 0938-
0003052/21.08.2024г., издадено от *** група в ОД МВР - Плевен, сектор
„Пътна полиция“ Плевен, в частта, в която на В. И. М. от гр.Плевен, ЕГН
*** на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5