Р Е
Ш Е Н
И Е №260033
гр. Шумен, 18.02.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести
януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 498 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на Я.К.Й., ЕГН ********** срещу решение № 153/03.07.2020 г. по
гр.д. № 449/2020 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с решение №
260037/07.10.2020 г. по същото дело, с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу К.Й.Г.,
ЕГН **********, забранено му е да
приближава посоченото лице на по-малко от 50 м., както и на обществени места за
срок от три месеца от влизане на решението в сила и е осъден да заплати глоба в
размер на 200.00 лева, както и държавна такса в размер на 25 лева.
Жалбоподателят намира решението за неправилно
по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният
съд да го отмени.
В срока по чл.17, ал.4 от ГПК, въззиваемият К.Й.Г.
не е депозирал отговор на жалбата.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради следното:
Делото е образувано по искова молба
на въззиваемия от 10.06.2020 г., в която е заявил, че на 09.06.2020 г.,
в дома му в с. С.жалбоподателят – негов
син му нанесъл побой, като го удрял с юмруци по тялото, вследствие на което
получил счупване на едно ребро и спукване на гръбначен прешлен, които травми са
били установени от лекарите в болницата в гр. Н.П..
Жалбоподателят е депозирал отговор, в който е оспорил факта
на упражнено от него физическо или друго насилие спрямо въззиваемия, като е
заявил, че двамата са се видели в с. С. на 02.06.2020 г., по молба на баща му,
който поискал да заплати негови парични задължения към трети лица. След като му
обяснил, че може да заплати само част от разходите му и да му помага с личен
труд и осигуряване на храна, с което въззиваемият не се съгласил, жалбоподателят
си тръгнал, за да се види с приятели, като не е имал физически контакт с въззиваемия.
Жалбоподателят твърди също така, че баща му има загуба на памет и равновесие,
поради деменция, но въпреки това кара велосипед, във връзка с което е претърпял
няколко падания, при които е получавал контузии по главата и тялото.
С обжалваното решение съдът е задължил
жалбоподателя да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу К.Й.Г., ЕГН **********, забранил му
е да приближава посоченото лице на
по-малко от 50 м., както и на обществени места, за срок от три месеца от
влизане на решението в сила и го е осъдил да заплати глоба в размер на 200.00
лева, както и държавна такса в размер на 25 лева. Решението се обжалва изцяло
от ответника по иска.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По същество: От
приложената справка от НБД се установява и не се спори, че ищецът и ответникът
са баща и син. На л.8 от първоинС.ционното дело е приложена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, в която ищецът е посочил,
че на 09.06.2020 г., в дома му в с. С.ответникът
– негов син му нанесъл побой, като го удрял с юмруци по тялото, вследствие на
което получил счупване на едно ребро и спукване на гръбначен прешлен, които
травми са били установени от лекарите в болницата в гр. Н.П.. На л.48 е
приложен амбулаторен лист № 668/09.06.2020 г., издаден от д-р О.И., в който е
отразено, че ищецът е приет с оплаквания за болки в дясната гръдна половина,
датиращи от преди три дни, когато синът му му нанесъл побой. При прегледа на
лицето е установена фрактура на ребро без разместване и без засягане на бял
дроб, оток в областта на 4-то ребро по предна аксиларна линия, силни болки при
натоварване и палпация, ограничени и болезнени движения, чисто везикуларно
дишане. На л.49 е приложена бланка за
резултати от образно изследване на ищеца на 09.06.2020 г., при което е установена
фрактура на 2-ро ребро в дясно отпред помедио-клавикуларна линия без
дислокация. На л.35 е приложена характеристична справка от кмета на с. С., в
която сочи, че не е бил очевидец на инцидент между ищеца и ответника на
09.06.2020 г.. От хора от селото разбрал, че двамата са се карали в двора на
къщата им, като са си повишили тон, но не са му известни причината за инцидента
и репликите, които са си разменили.
Въз основа на съвкупната
преценка на посочените доказателства, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Законът за защита от домашното насилие урежда ред за защита на лица
пострадали от домашно насилие. Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН като домашно насилие
се квалифицира всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
пострадалият от домашно насилие може да търси съдебна защита срещу извършителя
в срок до един месец от извършването му.
Лицето, което иска да му
бъде предоставена защита по реда на ЗЗДН дължи да установи в съдебното
производство, при условията на пълно и главно доказване, твърдения акт на
насилие, неговия вид, място и дата на извършване, както и извършителя на
деянието и неговата вина. Законът позволява доказването на посочените факти да
се извърши посредством всички предвидени в ГПК доказателствени средства, както
и с посочените в чл.13, ал.2 писмени доказателства, като допуска, когато няма
други доказателства, съдът да издаде заповед за защита само на основание
приложена декларация по чл.9, ал.3. Нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН придава
самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай,
че по делото липсват други доказателства. С оглед на специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, на пострадалия е предоставен
улеснен ред за доказване акта на домашно насилие като представи декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и, въз основа на
която съдът може да издаде заповед за защита при липса на други доказателства, доколкото
в нея се съдържа конкретно и ясно описание на твърдяното насилие, като
посочване на датата, мястото, времето, конкретните действия, с които е
извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и лицето, които ги е
осъществило. В този случай, доказателствената тежест на ответника при
оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й
стойност. ЗЗДН изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по
реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗЗДН, с възможност за събиране на
доказателства от страните. По този начин е охранено и правото на защита на
ответника в производството, който има възможност и следва да опровергае
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чрез представяне
на съответни доказателства – чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Доказателствена стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да отпадне само на базата на
простото й оспорване, без провеждане на доказване в противната насока. При
оспорване на декларацията обаче, за ищеца също възниква задължение за
представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако
такива са представени и от ответника в противния смисъл/. В тежест на ищеца е
да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства, които са
оспорени, за да бъде поС.овено издаването на заповед за защита.
В настоящия случай,
молителят представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е описан
конкретен акт на упражнено върху него физическо насилие – нанесен на 09.06.2020
г., в дома му в с. С.побой от страна на ответника – негов син. Презумираната от
закона доказателствена стойност на декларацията не се опровергава от събраните по делото доказателства.
Напротив, изложеното в нея се потвърждава от приложените медицински документи и
справка от кмета на с. С., от които се установява, че на 09.06.2020 г. в дома
на ищеца в с. С.е възникнал скандал между него и ответника, по време на който
последният е упражнил и физическо насилие върху баща си, като му нанесъл побой,
вследствие на което на пострадалия са били причинени фрактура на 2-ро ребро в
дясно отпред помедио-клавикуларна линия без дислокация, оток в областта на 4-то
ребро по предна аксиларна линия, силни болки при натоварване и палпация,
ограничени и болезнени движения. В тази връзка, съдът съобрази, че в приложения
по делото амбулаторен лист от 09.06.2020 г. е посочено, че по данни на
пострадалия синът му му нанесъл побой три дни преди това. Това удостоверително
изявление обаче принадлежи на трето лице, което не е било очевидец на инцидента
и се основава единствено на твърдение на ищеца. Ето защо, отразеното в
документа не опровергава доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН досежно датата на инцидента.
От своя страна
ответникът по исковете отрича да е извършил
твърдяния от ищеца акт на насилие, но не ангажира каквито и да било допустими и относими доказателства
в подкрепа на възраженията си, което е основание за отхвърлянето им като
недоказани.
В съответствие с горното,
съдът приема за доказано, че на 09.06.2020 г. ответникът е нанесъл побой над
ищеца в дома му в с. С., което действие се квалифицира като домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1, съответно ал.2 от ЗЗДН и обосновава правния интерес на
молителя от предоставяне на търсената защита по ЗЗДН.
Що се отнася до мерките за
защита, като съобрази родствените връзки между страните, обективните причини за
възникналата ситуация, в основата на които са влошените отношения между баща и
син, както и характера и степента на осъщественото от ответника домашно
насилие, съдът намира, че защитата на пострадалото лице следва да се осъществи
чрез налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищеца и забрана да приближава същия
на по-малко от 50 м., както и на
обществени места, за срок от три месеца от влизане на решението в сила.
На основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН и съобразно тежестта на допуснатото от него неправомерно поведение, на
ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.
Съобразно изложените
мотиви, настоящата инС.ция заключава, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН жалбоподателят следва да заплати по сметка на съда държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12.50 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 153/03.07.2020 г. по гр.д. № 449/2020 г. по описа на Районен съд –
Нови пазар, поправено с решение № 260037/07.10.2020 г. по същото дело.
ОСЪЖДА Я.К.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 12.50 лева –
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.