Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13635 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.А.Б. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.02.2017
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди,
че на 26.02.2017 г. пострадала при ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Мицубиши“,
модел „Паджеро“ с ДК № РВ ******.
Непосредствено
след катастрофата ищцата била приета в болнично заведение, където се установили
контузия на главата, комоцио, травма на долни крайници и множество
разкъсно-контузни рани. Б. изпитвала силни болки, походката й била невъзможна,
заемала принудително положение в леглото и имала нужда от денонощна помощ и
грижа от страна на близките си. Изпитала силни негативни емоции.
За л.а.
„Мицубиши“, модел „Паджеро“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при З. „Б.и.“ АД, поради което ответникът следвало да поеме
отговорността за заплащане на търпените от Б. неимуществени вреди, както и на
законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът
твърди в подадения от него отговор, че настъпването на произшествието се дължи
изцяло на виновното и противоправно поведение на ищцата, която се движила по
пътното платно и ударът бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Евентуално
възразява за принос на ищцата за уврежданията и прекомерност на претендираното
обезщетение.
Оспорва
и началния момент, от който се дължи мораторна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая безспорно се установява, че ищцата е предявила
претенцията си пред ответното дружество на 30.05.2017 г., което не е определило
и изплатило застрахователно обезщетение.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
С
определение от 19.10.2018 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че за лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с ДК № РВ
****** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. „Б.и.“ АД към 26.02.2017 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
С влязло в
сила на 12.04.2018 г. решение № 544/27.03.2018 г. по АНД № 1317/2018 г. на РС –
гр. Пловдив А.А.Х. е признат за виновен в това, че на 26.02.2017 г. в гр.
Раковски, обл. Пловдив, при управление на МПС – л.а. „Мицубиши“, модел
„Паджеро“ с ДК № РВ ****** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – „Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.“; чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“ И по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на М.А.Б., изразяваща се във флегмона на дясното бедро и подбедрица, наложило
оперативна интервенция, разкъсване на полумемранния мускул и контузия на
дясното бедро и коляно, които в съвкупност довели до трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник и средна телесна повреда, изразяваща се в
тъканен дефект в областта на дясното бедро и подбедрица с липса на кожа и меки
тъкани, който поради факта, че е малко вероятно да се образува нова здрава кожа
обективно трайно загрозява външния вид и се преценява като довело до
обезобразяване на други части на тялото – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
А.Х. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
При
първоначалния прием на Б. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив се установили
контузия на гръден кош и корема, контузия и хематом на главата, сътресение на
мозъка, контузия на дясно бедро и коляно, разкъсване на мускул семимембранозус,
хематом на дясно бедро, контузия и хематом на лява подбедрица и остър анемичен
синдром.
След около
два месеца ищцата отново е приета в болница поради дифузно гнойно възпаление на
дясното бедро и коляно, при което е било проведено оперативно лечение. По-късно
през април 2017 г. й е била поставена диагноза перианален абсцес вдясно и
отново е оперирана за евакуация на гнойта. През май 2017 г. е установен тъканен
дефект в областта на десни бедро и подбедрица и оперативно са били премахнати
меките тъкани и е била присадена кожа от бедрото.
Лечението
на Б. е било не само консервативно, но и оперативно, като са й правени пункции
на хематома на десния крак; по повод дифузно гнойно възпаление на десен долен
крайник; за перианалния абсцес вдясно и за тъканния дефект на кожата.
Последствията от травмите следвало да преминат за период до седем месеца от
получаването им.
При
извършения от вещото лице преглед се установило, че движенията на Б. са силно
ограничени, като ползва бастун при придвижване на кратки разстояния. Извън
двора на дома, в който живеела, не излизала. Все още се нуждаела от чужда помощ
при поддържане на лична хигиена. Оплаквала се от болки, които при студено време
били постоянни. Вещото лице установило и белег в областта на долния десен
крайник.
По делото
е разпитана М. М., внучка на ищцата, която разказва за търпените от баба й
страдания. Преди произшествието Б. се придвижвала и без помощта на бастун на
по-близки разстояния, докато понастоящем не можела да измине повече от 50-60 м,
за което си помагала с два бастуна.
Въз основа
на така даденото от вещото лице заключение и събраните в производството гласни
доказателства съдът приема, че в причинна връзка с процесното ПТП е получената от
Б. политравма, довела до негативна промяна в качеството й на живот - продължително
затруднение в придвижването и невъзможност да води обичайния си начин на живот.
Възстановителният период е продължил по-дълго от обичайното, поради възрастта и
придружаващите заболявания, от които е страдала. Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищцата е преживяла усложнения по време на лечението.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 83 г. към датата на ПТП, тежестта на уврежданията,
настъпилите усложнения и многобройните оперативни интервенции, изпитаните болки
и страдания, които продължават и до момента и преживения емоционален
дискомфорт, съдът намира, че 30 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът
- застраховател е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, което се изразява с движението й като пешеходец по
пътното платно, а не на предназначеното за това място.
Възражението
е неоснователно. От приложената към КП за ПТП с пострадали лица № 2017-1024-709
план схема на ПТП е видно, че А.Х. е бил паркирал л.а. „Мицубиши“ на тротоар,
което е затруднило преминаването по него на пешеходеца М.Б.. Това я е принудило
да премине зад автомобила, а водачът е могъл да я възприеме още при навлизането
й във видимата зона от дясното странично огледало.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на Б. – ответникът З. „Б.и.“ АД не доказа
релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че ищцата
е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, поради
което определеното от съда обезщетение не подлежи на редуциране.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че на 30.05.2017 г. М.Б. е представила
доказателствата, с които е разполагала – констативен протокол, епикризи и
медицински протокол от ЛКК. С други такива същата не е разполагала и
следователно застрахователят е дължал произнасяне. След като са били
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 30.05.2017 г.,
на 20.06.2017 г. е изтекъл 15-дневния срок за произнасяне. Не се установи
ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да заплати на М.Б.
обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП. Нещо
повече, и след представяне на влязло в сила на 12.04.2018 г. решение по АНД №
1317/2018 г. на РС – Пловдив ответникът не е изпълнил задължението си да
обезщети пострадалата от противоправното поведение на застрахования водач, с
което й е причинил телесни увреждания. Върху главницата от 30 000 лева
следва да се начисли лихва от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
На
ищцата е била оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ се дължи адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска – 1 059 лева.
Представителят
на ищцата е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, което съдът намира за основателно. Определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза
на сумата от 4 236 лева. Не са налице основания за определяне на
възнаграждение над този размер, поради което от сторените от ответника разноски
– 4 536 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, му се дължат
3 175.20 лева.
Ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски. З. „Б.и.“ АД дължи по
сметка на СГС сумата от 1 200 лева държавна такса и 90 лева депозит за
експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.и.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.А.Б., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 26.02.2017 г. в гр. Раковски, ведно
със законната лихва от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева и за мораторни
лихви за периода 26.02.2017 г. – 20.06.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******8 сумата
от 1 059 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.А.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 3 175.20 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 200 лева държавна такса и 90 лева депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: