№ 46
гр. Луковит, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200310 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от В.Б. А., в качеството на законен
представител на „Г.“ ООД гр. София, ЕИК *********, срещу електронен фиш, серия К, №
********, издаден от ОД МВР - Ловеч, за установено с автоматизирано техническо средство
или система нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание
чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
Издаденият електронния фиш се обжалва от жалбоподателя, който чрез адвокат АН.
ИВ. от САК, като в жалбата се излагат доводи, че същият е неоснователен и
незаконосъобразно издаден. Наведени възражения, за това, че на жалбоподателя не е
представен снимков материал от нарушението, че от фиша не става ясно къде е било
разположено АТСС, както и че няма протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР. Развиват се подробни доводи в подкрепа на така направените
възражения. Счита, че описаното във ел. фиш нарушение не е доказано. Изтъква се, че от
фиша не става ясно дали е бил отчетен толеранса от 3 % в полза на водача и как е била
отчетена скоростта на заснетия от системата автомобил. Претендират се направени по
делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – ОД МВР гр. Ловеч, редовно призован, не
изпраща представител.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното от фактическа обстановка:
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР - Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип “CORDON-M2”, MD 1195. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На дата 27.05.2021 г. в 13.01 часа, на ПП l-3, км 140+290, в гр. Луковит, област
Ловеч, на ул. „Възраждане“ № 2, техническо средство АТСС CORDON-M2 /автоматизирано
техническо средство № *******/, насочено в посока гр. София и снимащо в двете посоки
при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, въведено с ПЗ Д-11
/начало на населено място/ и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %, засякло и заснело
движещ се с превишена скорост от 62 км/ч товарен автомобил марка „Фолксваген Tуарег” с
рег. № ********.
Техническото средство било поставено в населено място /гр. Луковит/ като това
място от пътя има въведено ограничение на скоростта от 50 км/час. След преглеждане на
записите от системата за контрол на скоростта служители на сектор „Пътна полиция” към
ОД МВР гр. Ловеч установили, че заснетият автомобил е собственост на „Г.“ ООД гр.
София представлявано от В.Б. А., както и че скоростта следва да се счита на 62 км/час, след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача. За целта бил изготвен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система от 28.05.2021 г., в който е
посочено – вид АТСС, дата на използване – 27.05.2021 г., място на контрол - ПП l-3, гр.
Луковит, ул. „Възраждане“ № 2, посока на движение, общо ограничение на скоростта 50
км/ч, начало и край на работа на системата.
Въз основа на тези констатации на 03.06.2021 г. бил издаден Електронен фиш, серия
К, № ******** за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на представляващия
дружеството била наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
С Разписка от 30.06.2021 г. жалбоподателят получил електронния фиш, серия К, №
******** издаден от ОД МВР гр. Ловеч. По делото липсват данни, в 7-дневен срок от
2
получаване на електронния фиш, от негова страна да е представено писмено възражение по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата съдът прие следното от
правна страна:
С оглед наличните по делото данни относно датата /30.06.2021 г./ когато обжалваният
ЕФ е бил връчен на В. Б. СТ. и когато жалбата е била изпратена чрез ОД на МВР Ловеч –
07.07.2021 г., то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Подадена е също така от надлежна страна, доколкото е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш В. Б. СТ. за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна
на електронния фиш на формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат
споделени възраженията за допуснати такива. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД
МВР - Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че
на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административно-
наказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл. 188, ал.
1 или ал. 2 от ЗДвП – чл. 189, ал. 4, изр. 1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и
събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал
изготвен от АТСС, съгласно нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателство.
В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно
реквизитите на наказателното постановление.
Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че легална дефиниция на
понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл и съгласно
изложеното в мотивите на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
3
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда
чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира
проява общия принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Ето защо,
приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове -
аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН, адрес, както и качеството му
на законен представител на дружеството собственик на заснетия автомобил.
Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС,
като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън
населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това
наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е
издаден от ОД МВР - Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението за неприспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТСС е
измерила скорост на движение на автомобила от 65 км/час – снимка към ЕФ , серия К, №
********, издаден на 03.06.2021 г. като след обработване на видеоматериала е бил
приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост -
тоест тази, от която се изчислява превишението спрямо законово въведеното ограничение от
50 км/ч е била изчислена на 62 км/час. Именно от така определената наказуема скорост е
била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 12
км/час.
Съдът не споделя и наведеното с жалбата възражение, че не е ясно дали измерената
от системата скорост е от неговия автомобил и как е била установена. На разпечатката от
видеоклипа /л.16/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на дружеството, чийто
законен представител е жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното
техническо средство е работело в режим „приближаване”, тоест контролирана е била
скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е
и представената на лист 22 от делото снимка на разположението на
системата „CORDON-M2“, № MD1195, от която е видно, че същата е била насочена именно
в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя.
4
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „CORDON-M2“, № *******.
По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта
на автомобила е било сертифицирано.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - CORDON-M2,
№ *******, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложения по делото Протокол за проверка № 8-С-ИСИС/ 15.02.2021 г. Представена е и
схема за разположението на мобилната система /км. 140+290/ на ул. „Възраждане“ № 2 в
населеното място гр. Луковит, където е въведена забрана за превишаване на скорост от 50
км/ч. От представената справка от Българския институт по метрология става ясно, че
същото е от одобрен тип. Вписано е като средство за измерване на 06.07.2018 г., със срок на
валидност 10 години – валидно до 13.06.2027 г.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
жалбоподателя В. Б. СТ., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на управител на
юридическото лице собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.4 от ЗДвП не е заявил в
декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл. 189,
ал. 2, пред. 1-во от ЗДвП, като законен представител на дружеството му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Съдът намира, че е налице правилна квалификацията на нарушението и яснота
относно словесната и цифровата квалификация на нарушението. В обстоятелствената част
на нарушението изрично е посочено, че нарушението е извършено в населено място /гр.
Луковит/ и в участък от пътя в който разрешената скорост е 50 км/ч. предвид наличието на
ПЗ Д-11 /начало на населено място/, съответно същото е квалифицирано като такова по чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. Алинея 2 на чл. 21 от ЗДвП регламентира скоростта на
движение извън случаите по ал. 1, когато тя е указана с пътен знак, съответно нормата на ал.
2 препраща към ал. 1 от ЗДвП, поради което и не е налице неяснота относно цифровото
описание на нарушението, налице е единство при словесното описание на нарушението и
правната му квалификация.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно-
наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е
посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не
се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че
процедурата по чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
5
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № ******** на ОД
на МВР Ловеч, с който на В. Б. СТ. с ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „Г.“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6