№ 879
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вилислава Янч. Ангелова
Членове:Виктор Б. Чаушев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231100605559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски Градски съд е депозирана жалба от частния тъжител Х. П.
С.,чрез упълномощения му повереник, срещу присъда на Софийски районен
съд – Наказателно отделение, 12 състав от 13.06.2023г. по НЧХД
16416/2022г., с която подсъдимия Н. Д. Б. е признат за невиновен по
обвинение за извършени престъпления по чл.130,ал.2 НК и по чл.148,
ал.1,т.1;вр.чл.146 НК.
С коментираната присъда подсъдимия Б. е признат за невиновен и
оправдан за това, че на 26.11.2022г. в гр.София, ж.к.“****“, пред ****, чрез
блъскане в гърдите е нанесъл на Х. П. С. лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание. Със същата присъда Н. Б. е бил оправдан и за това,че на
горните дата и място публично казал нещо унизително за честта и
достойнството на Х. П. С., като в негово присъствие го нарекъл „наглец“.
С въззивната жалба се претендира отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимия Б. да бъде признат за виновен и
1
осъден по така поддържаното срещу него обвинение по чл.130,ал.2 НК и по
чл.148,ал.1,т.1;вр.чл.146 НК. Повереникът обосновава това си искане с
изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с
посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната
оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на
разпитаните свидетели. Навеждат се доводи за неправилно кредитиране на
показанията на посочените от подсъдимия свидетели и отхвърляне
достоверността на показанията на свидетелите, допуснати до разпит по
инициатива на частния тъжител. Изразява се становище,че в резултат на тези
нарушения,допуснати от първоинстанционният съд при анализа на
доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна
фактическа обстановка, което довело и до неправилно приложение на
материалния закон относно липсата на съставомерни признаци на съставите
на чл.130,ал.2 НК и на чл.146 НК.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител поддържа доводите за неправилност и незаконосъобразност
на присъдата, изложени във въззивната жалба,както и искането за нейната
отмяна и постановяване на нова, с която Б. да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатите му обвинения.
Частният тъжител Х. С. редовно призован, не се явява в съдебното
заседание и взема лично участие във въззивното съдебно производство.
Защитникът на подсъдимия Б. намира първоинстанционния акт за
правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден изцяло,като
претендира присъждане на сторените от подсъдимия пред въззивния съд
разноски.
Подсъдимият Б. подкрепя становището на защитника си и при
упражняване правото си на последна дума изразява становище за
потвърждаване на присъдата на районния съд.
Въззивният съдебен състав след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства прецени, че жалбата е допустима,но по
същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,
а атакуваната присъда – потвърдена.
При извършения собствен анализ на събраните в хода на
първостепенното съдебно производство доказателствени източници,
2
настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, сходна с
възприетата от контролирания съд, а именно:
Частният тъжител Х. С. и дъщерята на подсъдимия Б. били женени,
като имали и две деца от брака между тях. Семейството им живеело в
гр.Добрич, като между съпрузите възникнали конфликтни отношения, които
довели до тяхната фактическа раздяла, през месец септември 2022г. и до
решението им да се разведат. Между съпрузите били установени обтегнати
отношения , породени от възникналия спор за упражняването на
родителските права върху двете им малолетни деца. През месец ноември
2022г. подсъдимия Б. и съпругата му били на гости на дъщеря си в гр.Добрич,
като на 25.11.2022г. се прибрали в гр.София, където живеели, като взели със
себе си и своята дъщеря ,както и двете си внучки- двете деца на дъщеря им
от брака й с частния тъжител. На другия ден частния тъжител С., който не бил
уведомен от съпругата си за това пътуване на децата до гр.София и притеснен
за опазване на родителските си права, за които претендирал пред съда в
гр.Добрич, пристигнал заедно с двамата си родители в гр.София с цел да
вземе децата си и да ги върне в гр.Добрич. Междувременно частния тъжител
се свързал по телефона със свой братовчед –св.К., който живеел в гр.София и
го помолил да дойде и той пред адреса на подсъдимия. На 26.11.2022г., около
11,00 часа, частния тъжител С. и неговите родители пристигнали, с лек
автомобил, в гр.София, ж.к.“****“ на паркинг ,пред ****, в който живеели
подсъдимия Б. и съпругата му. След като пристигнал на паркинга пред блока,
частния тъжител видял своя тъст-подс.Б., който разхождал пред жилищния
блок по-малката си внучка и дъщеря на Х. С.,която била заспала в детската си
количка. Частният тъжител С. се отправил към подсъдимия Б., като бил
следван от своята майка-св.М. С., а баща му останал в лекия автомобил, тъй
като времето било доста студено. Частният тъжител застигнал своя тъст-
подс.Б., който бутал детската количка, в коята спяла неговата внучка, и се
опитал да я издърпа от ръцете му ,за да я вземе. Подсъдимият Б. се
противопоставил, като на свой ред също дърпал количката с детето, като
междувременно двамата си отправяли реплики с неустановено съдържание. В
този момент към двамата, дърпащи количката мъже , се приближила св.С.,
както и пристигналите на мястото св.К., придружен от още един неустановен
по-делото млад мъж, които лица обградили подс.Б. и детската количка.
Виждайки множеството лица ,около себе си и притеснен,че неговите зет и
3
сватове ще му вземат детето, подс.Б. започнал да вика със силен глас за
помощ. Този призив на подс.Б. бил чут от минаващия наблизо М.К., който се
намесил, избутал подс.Б. и частния тъжител С., по далеч от детската количка,
която той самия хванал и позвънил на спешен телефон „112“, за да потърси
помощ от полицията за потушаване на така възникналия скандал. Тогава към
така оформилата се група от хора, около детската количка се присъединили и
съпругата и дъщерята на подс.Б., които последния бил извикал на мястото.
Пристигналите, по-късно на мястото на инцидента, полицейски служители
провели разговор с частния тъжител и неговата съпруга, в резултат, на който
,след като се срещнал и с по-голямата си дъщеря, която била в жилището на
подсъдимия, частния тъжител С. и придружаващите го негови родители,
братовчед и негов приятел, си тръгнали от мястото.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил задълбочено/заедно и поотделно/ събраните пред него и на
досъдебно производство относими гласни и веществени доказателства и
способи за доказване: показанията на свидетелите М. С., К. К., В.А. и С.З.,
веществени доказателства -дискове с видео и аудио записи, способи за
доказване – СПЕ и техническа експертиза. Въззивният съд преценява , че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал , като споделя доводите и
съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелят С.З., в качеството му на очевидец на
събитията, са носители на пряка доказателствена информация за времето и
мястото на възникване на скандала, за осъществените от всеки от подсъдимия
и частния тъжител действия с и спрямо намиращата се там детска
количка,изразяващи се в нейното дърпане и взаимно боричкане между
двамата мъже и за намесата на трети мъж, който разделил подсъдимия и
частния тъжител и задържал количката при себе си; за пристигане на
полицейските служители, за проведените от тях разговори със страните в
конфликта и за напускането на частния тъжител и придружаващите го лица.
От показанията на свидетелката А., която е възприела лично развитието на
възникналия конфликт, но след като на мястото вече били пристигнали
полицейски служители се обосновават обстоятелствата, касаещи проведените
4
от тях разговори с присъстващите лица и за отправяните от частния тъжител
претенции да осъществи контакт с децата си, както и за неговото /на частния
тъжител/ заминаване. Показанията на свидетелите С. и К. ,в частта им, в която
същите изнасят информация за своето присъствие на мястото на инцидента,
за причините за възникване на скандал между подсъдимия и частния тъжител,
за действията на всеки от тях двамата по повод детската количка, за опитите
на частния тъжител да я вземе и за противопоставянето на подсъдимия на
тези намерения на С., за отправения на висок глас апел за помощ от страна на
подсъдимия и за намесата на М.К., за сигнализирането и пристигането на
полицейските служители и за проведените от последните разговори с всеки
от частния тъжител и съпругата му по повод осъществяване на контакти с
децата. В тези части показанията на горепосочените свидетели са
еднопосочни, последователни и непротиворечиви помежду си. Наред с това
коментираните гласни доказателства се подкрепят и от приобщените по
делото дискове с видео и аудио записи,предоставени от св.С. и от служба
„112“ и от заключението на техническата експертиза, възпроизвеждащо
тяхното съдържание.
Въззивният съд, както това е сторил и районния съд, приема,че
конкретните фактически обстоятелства/блъскане в гърдите и изричане на
реплика „кой си те, бе наглец,че да идваш тук“ /, инкриминирани от Х. С.
,като престъпления по чл.130,ал.2 НК и чл.146 НК, в неговата частна тъжба са
останали недоказани. Твърдение за отправяне на подобна реплика,съдържаща
думата „наглец“, от страна на подсъдимия към частния тъжител С., както и
неговото /на частния тъжител/ „блъскане“ от подсъдимия, се съдържа
единствено в показанията на неговата майка-св.С.. В тази им част показанията
на св.С. не се подкрепят от други доказателствени източници,а се
опровергават от обясненията на подсъдимия Б.,който отрича осъществяването
на такива действия спрямо зет си. На следващо място въззивния съд
съобразява и обстоятелството,че в тази им част, между показанията на св.С. и
св.К.-братовчед на частния тъжител са налице множество противоречия. Така,
св.С. твърди,че обидната реплика и блъскането на частния тъжител са били
осъществени от подсъдимия незабавно, след тяхното/на свидетелката и синът
й/ приближаване до детската количка, като в това време нейния съпруг и
баща на частния тъжител не бил там, а в лекия автомобил, с който били
пристигнали. Наред с това св.С. заявява и че племенникът й-св.К., не бил там ,
5
а пристигнал на мястото „две-три минути“ след това. Свидетелката С. сочи и
това,че подсъдимият започнал да вика „помощ,помощ“, след като
първоначалното /и инкриминирано/ физическото и вербално взаимодействие
между Б. и Х. С. било вече преустановено. От своя страна, св.К. сочи,че
когато пристигнал на мястото „бащата на Х.“ вече бил там до количката, а „Х.
се опитвал да се приближи до количката“, а в това време „подсъдимия бил до
количката и крещял“ и „Н. вече викал за помощ“. Наред с това св.К. твърди и
че именно , докато подсъдимия вече крещял и викал за помощ, а бащата на Х.
вече бил там, Б. изблъскал на два пъти приближаващия се до количката
частен тъжител с цел да му попречи да стигне до детето. За да погледне с
недоверие на тези твърдения на свидетелите С. и К., освен наличната тяхна
заинтересуваност с оглед родниските им връзки с частния тъжител,
въззивния съд отчете и обстоятелството,че никой от двамата свидетели не се
е ангажирал с конкретни твърдения относно инкриминираните физически
действия на подсъдимия. Така, св.С. ги е определила с израза „той започна да
го блъска“, а св.К. си е послужил с израза „изблъска“, но никой от двамата
коментирани свидетели не е заявил, че е възприел конкретното
инкриминирано от частния тъжител „блъскане с две ръце в областта на
гърдите“. Св.С. е заявила,че блъскането е започнало, когато синът й се бил
навел над количката и е пипнал дъщеря си по ръката, докато св.К. твърди,че
това се било случило, докато Х. се опитвал да се приближи до количката ,за
да види дъщеря си. От възпроизведеното в заключението на техническата
експертиза съдържание на телефонното обаждане на св.С. до спешен телефон
„112“, се установява, че пред съответния служител свидетелката е определила
твърдяното физическо съприкосновение между подсъдимия /“дядото“/ и
частния тъжител /“бащата“/ , като дядото „удря и бие“, докато бащата е
„наведен над количката“, а освен това „дядото започнал да крещи за помощ“.
Освен това св.К. твърди и че подсъдимия се бил надвесил над /върху
количката, за да попречи на някой да се приближи до детето. Също така в
своите показания св.К. декларирал своята увереност,че „сигурно някой е
направил забележка на подсъдимия за бутането“, но заявява и липса на
спомени „някой да е реагирал на бутането“. От съдържанието на
представените от св.С. видео и аудио записи, които са били предмет на
техническо експертно изследване, не може да бъде почерпена пряко относима
доказателствена информация, тъй като в тях липсват записани такива
6
действия на подсъдимия. Тази липса е обяснена от свидетелката С. със
заявеното в нейните показания обстоятелство , че започнала да записва с
телефона си, след като претендирания словесен и физически сблъсък между
тъст и зет вече бил приключил. Впечатление на въззивния съд прави това,че
макар тези записи да отразяват съдържанието на разменени ,непосредствено
след претендираните деяния, реплики между подсъдимия , частния
тъжител,св.С. и съпругата на Б.,както и между подсъдимия и М.К., в тях не
само не се съдържа пряк упрек към подсъдимия за осъществено от него
такова физическо и вербално насилие спрямо Х. С., но дори такава тема
изобщо не е била предмет на коментар между замесените в скандала
лица.Така установената вътрешна противоречивост в показанията на
свидетелите С. и К., несъответствията в техните твърдения за именно тези
съставомерни фактически обстоятелства, както и липсата на други
доказателства, които да ги подкрепят , а и допълват, в тези им части мотивира
и настоящия въззивен съдебен състав да стигне до извод за тяхната
процесуална недостатъчност, за да обосноват по изискуемия се безспорен и
категоричен начин поддържаната от частния тъжител обвинителна теза за
осъществени от страна на подсъдимия Б. конкретни деяния,така както те са
описани в частната тъжба, и с които същия да е осъществил от обективна, а и
от субективна, страна съставите на претендираните престъпления па
чл.130,ал.2 НК и по чл.148, ал.1 , т.1 ;вр.чл.146 НК.
Тук е мястото да бъде посочено и това,че представените от повереника на
частния тъжител и приобщени към материалите на въззивното съдебно
производство фотокопия от съдебни решения на РС-гр.Добрич и ОС-
гр.Добрич, издадени по реда на ЗЗДН, не са от характер да запълнят така
установения от съда доказателствен дефицит и да опровергаят горния му
извод за липса на доказателствена обезпеченост на „наказателното“
обвинение спрямо Б. за същите тези деяния. Това е така, тъй като
коментираните съдебни актове са издадени в резултат на друго съдебно
производство, което се е развило по различен процесуален ред, предвиждащ
различни процесуални възможности за страните и различни правомощия за
решаващите съдебни органи, проведени са пред различни съдебни състави,
издадените от тях съдебни актове имат други правни последици и са
насочени към осигуряване защита на обществени отношения, различни от
тези защитавани по реда и със средствата на наказателното правораздаване.
7
Горните обстоятелства сочат,че направения от районния съд извод за
липса на достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, които да
обосновават осъществяването на инкриминираните с тъжбата
действия/блъскане в гърдите/ и израз /наглец/ от страна на подсъдимия Б.
спрямо частния тъжител С., е правилен и обоснован, а атакуваната присъда
законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предвид оправдателния характер на постановената присъда, потвърдена
от настоящия въззивен съдебен състав, и с оглед разпоредбата на чл.190,ал.1
НПК направените от подсъдимия Б. във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. следва да бъдат възложени на
частния тъжител.
При служебна проверка на материалите по наказателното производство
въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт.
Поради гореизложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 12-ти състав, от 13.06.2023г., по НЧХД 16416/ 2022г.
На основание чл.190,ал.1 НПК осъжда частния тъжител Х. П. С. да
заплати на Н. Д. Б. направените по делото разноски,представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9