М О Т И В И
НОХД №
200/09 ГОД.
Силистренската окръжна прокуратура е обвинила Т.Д.Т. ***
в това, че на 11 Х 2008 год. , около 20 30 часа в гр.Силистра, при управление
на МПС – л. а „ Рено- Лагуна” с рег. № , в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта си 1, 81 промили, нарушил правилата за движение – чл. 5 ал.
ІІІ от ЗДвП- да не управлява ППС под въздействие на алкохол, наркотици и други
упойващи вещества.
Чл. 20 ал. ІІ изр. второ от ЗДвП- водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когото възникне
опасност за движението.
Чл. 21 ал. І от ЗДвП- при избиране на скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава стойност на скоростта от 50 км./ч. в населено място и
причинил по непредпазливост смъртта на Р.Н.С. от гр.Силистра.
Престъпление
по чл. 343 ал. ІІІ пр. 1 б „б” във вр. с
чл. 343 ал. І б „ в” във вр. с чл. 342 ал. І от НК
Обвинението се поддържа в съдебно заседание, като
прокурорът предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание от около 3 години
и половина лишаване от свобода.
По делото е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител дъщерята на пострадалия- Н.Р.С. и е приет за съвместно
разглеждане предявеният граждански иск за причинени от подсъдимия неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв.
Съдът не прие за разглеждане в настоящото производство
иска, предявен от майката на Н.С., поради липса на доказателства за
допустимостта му, съгласно чл. 84 от НПК
и забраната по чл. 88 от с.к за отлагане на наказателното дело.
Подсъдимият обяснява по
време, място и начин осъществяването на деянията.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното :
Подсъдимият Т. е български
гражданин, женен, неосъждан, безработен. Правоспособен водач на МПС, категория
“ В “ от 2005 год.
На 11.Х 2008 год.
подсъдимият посетил питейно заведение в кв.”Деленки”
на гр. Силистра, където употребил алкохол. Към 20 30 часа тръгнал в обратна
посока, към центъра на града, управлявайки лек автомобил “ Опел Астра “ с ДК № .
Платното му за движение било двулентово, с обща
широчина 8 м,
участъка прав, а настилката суха, от дясната
страна опесъчена, с наклон на спускане около два
процента. Движението се осъществявало на включени къси светлини. Пътем обвиняемият забелязал на автобусна спирка и поканил в
автомобила свой познат – св.Р.Г..
На значително разстояние
пред себе си видял велосипедист, движещ се в посоката на автомобила. Възприел
лъкатушещото движение на велосипеда по следата на платното. Престроил се в
лявата лента за движение, подал светлинен сигнал и предприел изпреварване с около 77 километра в час.
Малко преди да се изравни с него, колоездачът свил рязко на ляво и бил ударен
от автомобила. Пострадалият паднал на предното стъкло на превозното средство,
подсъдимият задействал спирачната система и тъй като в насрещното платно приближавал
друг автомобил, завил рязко волана в дясно. Автомобилът продължил движението
си, напускайки платното, преминал през десния затревен банкет и се блъснал в
метален електрически стълб, /който се пречупил и паднал върху намиращия се на
предния капак велосипедист/, след което се ударил в предпазни ламаринени
строителни табла и преустановил движението си, косо насочен наляво. След
спирането, пострадалият паднал на асфалта.
Повиканият от подсъдимият
медицински екип констатирал смъртта на пострадалия Р.С.
Вследствие назначената
съдебно медицинска експертиза се установило, че тя /смъртта/ е настъпила
непосредствено след удара между автомобила и тялото и се дължи на несъвместима
с живота тежка черепно- мозъчна травма.
Изяснило се и че подсъдимият
е управлявал превозното средство с концентрацията на алкохол в кръвта от 1, 81
на хиляда.
Такава фактическа обстановка
съдът приема за изяснена, въз основа на събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, заключения
на вещите лица, както и писмените доказателства и доказателствени средства,
имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото - свидетелство за
съдимост, удостоверение за наследници, извлечение от акт за смърт, огледен протокол, фотоалбум, диагностичен лист, справка от
сектор КАТ, физикохимически експертизи.
Налага се правният извод, че Т.Д.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343 ал. ІІІ пр. 1 б „б” във вр. с чл. 343 ал. І б „ в”
във вр. с чл. 342 ал. І от НК
Нарушението на забраните по чл. 5 ал. ІІІ и чл. 21 ал І от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, изразяващ се в причиняване смъртта на пострадалия. На подс. Т. е било
забранено да управлява превозното средство след употреба на алкохол кръвта си,
при това и със скорост, значително превишаваща разрешената, до 50 км. в час в населеното
място. Установената концентрация на алкохол в кръвта му е достатъчна, да се
приеме, че деянието е извършено в пияно състояние.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Защитникът на подсъдимия изразява съмнение, че деянието
е извършено виновно. По скоро, твърди той, е налице случайно деяние, при което
деецът не е могъл да предотврати
настъпването на вредоносния резултат. Позовава се на заключенията по автотехническите експертизи, според които, при
предхождащото произшествието последно залитане на колоездача, той е попадал в
опасната зона за спиране на конкретния автомобил, абстрактно управляван от
неповлиян от алкохол водач и със скорост от 50 км. в час. И след като,
удара е бил непредотвратим и при правомерно поведение на водача, то извършените
от него нарушения по ЗДвП не следва да се приемат за такива, намиращи се в
причинна връзка с общественоопасните последици,
посочва защитата.
Съдът не споделя това становище. Както и сам
подсъдимият посочва, той е забелязал неправомерно движещия се колоездач от
значително разстояние. Възприел е и лъкатушещото движение на велосипеда м-у
двете ленти за движение. Признава и че „го е възприел като пиян ”. Ето защо
опасността е съществувала от този момент и е застрашавала да се превърне в
опасна пътна ситуация, ако не се вземат незабавно предписаните от ЗДвП мерки.
По експертен път е доказано, че когато водачът е предприел изпреварване на
велосипедиста, той се е намирал на 48, 5 м. от него. Естествено е да е възприел
неопределеното, а затова и опасно поведение на колоездача в по ранен, от този,
момент. Това разстояние, по голямо от 48, 5 м,. е било достатъчно за спиране преди
достигане на велосипедиста, при движение с разрешената скорост от 50 км. в час и при нормално психофизеологично състояние на управляващия. Иначе казано,
разстоянието от което е била възприета опасността, е по-голямо от опасната зона
за спиране на автомобила, при правомерно поведение на водача /установена на 40,44 м./ и ако той е бил
изпълнил вменените му задължения по ЗДвП, би бил в състояние да предотврати
произшествието.
Управлявайки със скорост, значително надвишаваща
разрешената от 50 км.в
час и след употреба на алкохол, увеличил времето му за реакция, подсъдимият сам
се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на съставомерните
последици.
Установено е, че участъка, в който е допуснато
произшествието е бил изкуствено осветен и предполагал много добра видимост,
поради което и без значение за доказване съставомерността
на деянието е обстоятелството, че е осъществено в тъмната част на денонощието.
Несъмнен е и съществения и значителен принос на
пострадалия за настъпване на произшествието.Той е управлявал велосипеда си по
опасен за движението начин, и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта си 1, 37 на хиляда. С нарушенията си по чл. чл. 5 ал. ІІІ и чл.80 от ЗДвП пострадалият Р.С. е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
При индивидуализацията на деянието,
което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него виновно деяние,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало, направените признания, искреното му разкаяние, и съпричиняването
от страна на пострадалия. Не могат да бъдат игнорирани обаче и високата степен
на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че подс.Т.
е системен и упорит нарушител на правилата за движение по пътищата, а деянието
се явява логична последица на това му противоправно
поведение. Видно от приложената справка, подсъдимият неколкократно
е санкциониран по административен ред, именно за управление след употреба на
алкохол и с превишена скорост. Ето защо съдът , при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, присъди наказание от три години лишаване от
свобода С оглед личността на
извършителя, съдът намира, че с
изтърпяването на това наказание, в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36
от НК цели и най- вече би се постигнало максимално превъзпитателно и
предупредително- възпиращо въздействие върху него. Условията, в които ще бъде
поставен ще му отнемат възможността да
извърши друго престъпление и ще създадат
у него морално- волеви задръжки, които да доведат до преосмисляне на
поведението и формиране навици за зачитане на определения правопорядък.
По тези
съображения съдът не използва предвидената в закона възможност за условно освобождаване
от изтърпяване на присъденото наказание.
С такова
наказание ще бъдат постигнати и целите на генералната превенция.
Съобразявайки
срока на наказанието лишаване от свобода и обществената опасност на деянието и
дееца, с разпоредбата на чл. 343Г от НК, съдът го лиши и от правото да
управлява МПС за срок от пет години.
Съдът оправда подсъдимия в това,
нарушението по чл. 20 ал. ІІ от ЗДвП да се намира в причинна връзка с престъплението, мотивирайки се
със следното:
Управлявайки МПС със скорост над допустимата,
подсъдимият е нарушил специалната, спрямо чл. 20 от ЗДвП, норма на чл. 21 ал .І
от с з. Ето защо, тъй като първата норма е обща и намира приложение само когато
липсват ограничения относно скоростта и тогава на водача е дадено право на
преценка, относно движение със
съобразената с конкретната пътна обстановка скорост, която да му позволи, при
появата на опасност на пътя да предотврати настъпването на общественоопасни
последици, превишената скорост като форма на нарушение на относимите
към режима на скоростта за движение правила винаги се явява несъобразена, но
сочи на по-висока степен на обществена опасност на извършеното деяние. По
преценка на настоящия състав, при съществуваща колизия м-у общата и специална норма, следва подс. Т. бъде оправдан по обвинението да е извършил
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП
Безспорно е че, в резултат от противоправното
поведение на подсъдимия, на гражданския ищец са причинени неимуществени вреди,
които подлежат на репарация.
В конкретния случай
претърпените вреди се изразяват в бъдещи страдания и неудобства от загубата на
бащата и свързаната с това липса на грижи и подкрепа от негова страна
При преценка в какъв размер да уважи гражданския иск,
предявен от дъщерята на пострадалияР.Спасов., съдът,
с оглед изискванията на чл. 52 от ЗЗД за справедливост, отчитайки
доказателствата за възрастта на пострадалия, здравословното състояние на
гражданския ищец, и беглите данни за съществуващите отношения между него и
пострадалия, и прилагайки редукцията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с оглед на това,
че самият пострадал е съпричинил вредоносния
резултат, прие за адекватно обезщетение в размер на 5000 лв.
В останалата част иска бе приет за недоказан и
отхвърлен.
Подсъдимият беше осъден да
заплати и направените по делото разноски както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск
Така мотивиран, съдът
произнесе присъдата си.