О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../01.08.2018 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.съдия НАСУФ
ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
въз.частно
търговско дело № 994 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е частна жалба на С.Д.А., чрез адв.Бюкюджян срещу разпореждане
за незабавно изпълнение на заповед № 1761/01.03.2019 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК, постановено по
ч.гр.д. № 3308/2019 год. на Районен съд – Варна.
Твърди се в сезиралите настоящия съд жалби, че постановеното
по посоченото ч.гр.д. разпореждане за незабавно изпълнение е незаконосъобразно
и неправилно. Конкретните доводи за твърдяната процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се изразяват в липса на
представени доказателства за възникналата между страните облигационна връзка,
доколкото макар и договорът да е подписан от частната жалбоподателка
липсва поемане на задължение от страна на нея за поръчителство. Настоява се за
отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен
лист.
Ответникът по частната жалба депозира отговор, който обаче е
нередовен. Указаната от съда нередовност с дадена възможност за саниране на
процесуалното действие не е отстранена в указания срок и по реда на чл.101 ГПК,
поради което и по аргумент от чл.101, ал.3 ГПК доводите в него не следва да се
обсъждат.
Жалбата е подадени в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частните жалби за неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен
лист се допуска само, ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от
външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В конкретния случай, видно от данните по заявлението,
молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на
нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката, договор за кредит и договор за
поръчителство. Съгласно формираната трайна съдебна практика, за да е редовно от
външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в
полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл.417, т.2 от ГПК
трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото
задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за
непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на
неговата изискуемост. Настоящият състав на ВОС счита, че представеното със
заявлението извлечение от банковите сметки на длъжника отговаря на тези
изисквания. Същото съдържа всички необходими данни за договора за кредит и е годно основание по смисъла на цитираната
по-горе норма. Посочени са подробни
индивидуализиращи данни на кредитополучателя и солидарно задълженото лице,
основанието за възникване на задължението, датата на изпадане на забава, както
и дължимите суми – по основание и размер.
Последното е достатъчно да обоснове положителния извод на
заповедния съд за наличието на законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на длъжника и на поръчителя и след като заявените в едностранното
производство обстоятелства не влизат в противоречие с императивна правна норма
– да уважи депозираното заявление.
Изложените от частната жалбоподателска
доводи, чрез които се домогва да отрече качеството си на поръчител, не
разколебават извода на съда относно наличието на предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Същата е подписала договора в качеството на
поръчител, а дали в същия е налице обективирано
изявление за поемане на задължението е въпрос на
преценка на договорните клаузи, която преценка е присъща на производство по
чл.422 ГПК, при евентуално подадено възражение от задължените лица, а не на
едностранното строго формално заповедно производство.
И след като в рамките на извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК,
се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, предявената частните жалби са неоснователна.
Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение
на заповед № 1761/01.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 т.2 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 3308/2019 год.
на Районен съд – Варна, по частна жалба на С.Д.А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :