№ 6700
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20221110119074 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба с вх. № 70667/08.04.2022 г., подадена от Д. Г. Т., в
която твърди, че на 19.06.2020г., по силата на Нотариален акт № 90, том I, рег. № 2390, дело
№ 79 от 2020г., придобил от ответника „К.Н.С.“ ООД собствеността върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1972.2941.1.9, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„К“ № 12-12А, ет. минус 1, представляващо гараж 3/4 със застроена площ от 48,75 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1972.2941.1.7, с
адрес гр. София, кв. Драгалевци, ул. „К“ № 12-12А, ет. 4, ателие А7, представляващ ателие
№ А7 със застроена площ от 14,00 кв.м., заедно със 0,17% ид.ч. от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Ищецът твърди, че е
придобил тези имоти с намерение да ги препродаде с цел печалба, за което на 12.07.2021г.
сключил предварителен договор за покупко-продажба на имотите с купувача Ц. Г. Н..
Съгласно чл. 1.2 от договора, в деня на подписването на предварителния договор, на ищеца
бил даден задатък в размер на 9 000 лева и страните се уговорили да сключат окончателен
договор до 12.08.2021г., за което ищецът следвало да се снабди с удостоверение за вещни
тежести на имотите. В началото на м.08.2021г. купувачът се обадил на ищеца, за да го
уведоми, че върху имотите имало „тежести“, вследствие на което се установило, че на
05.08.2021г. била вписана искова молба по гр.д. № 7408/2021г. на СГС, I-19 състав, заведено
от „К.Н.С.“ ООД срещу ищеца по настоящото дело. Ответното дружество било предявило
иск за унищожаване на договора за покупко-продажба от 19.06.2020г. като сключен поради
крайна нужда и при явно неизгодни условия. Поради вписаната искова молба ищецът бил в
неизпълнение на условията по предварителния договор съгласно чл. 2.1 от него. На
01.09.2021г. купувачът Ц. Г. Н. връчил на ищеца предизвестие за разваляне на
предварителния договор и поискал връщане на платения задатък в двоен размер съгласно
чл. 3.1.2 от предварителния договор. С оглед висящността на производството по заведеното
дело, на 06.04.2022г. ищецът върнал на купувача по предварителния договор дадения от него
задатък в двоен размер. Ищецът счита, че ответникът „К.Н.С.“ ООД е злоупотребил с
процесуалното си право на иск срещу него по посоченото дело, като бил предявил очевидно
неоснователен иск. Това било така, защото „К.Н.С.“ ООД било търговско дружество и не
можело да иска унищожаване на договора поради крайна нужда. Вредата за ищеца се
изразявала в платения от него в двоен размер задатък по предварителния договор, което
1
плащане било в причинноследствена връзка със завеждането на делото и вписването на
исковата молба по него. Моли съда да уважи предявения иск.
Въз основа на изложеното претендира осъждането на ответника да заплати сумата от 18
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – върнат в двоен
размер задатък по предварителен договор за покупко-продажба от 12.07.2021г., вследствие
на злоупотреба от страна на „К.Н.С.“ ООД с процесуалното му право на иск по гр.д. №
7408/2021г. по описа на СГС, I-19 състав, изразяваща се в предявяване на очевидно
неоснователен иск, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата
молба- 08.04.2022г., до окончателно погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „К.Н.С.“ ООД оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че предявеният от него иск за унищожаване на
сключен между страните договор не е заведен с цел да се нанесат вреди на ищеца, а да се
защитят негови /на ответника/ материални права. Аргументира, че въз основа на сключения
между ищеца и трето за спора лице, предварителен договор, за ищеца не е възникнало
задължение за плащане на задатък в двоен размер. Твърди, че сключеният между ищеца и
трето за спора лице, предварителен договор е привиден и респ. нищожен. Излага, че
предварителният договор е сключен след датата на завеждане на иска пред СГС за
унищожаване на сключения между страните договор. Сочи, че уговорките в предварителния
договор са в ущърб на ищеца. Във връзка с извършеното от страна на ищеца плащане на
задатъка излага, че след първия превод, сумата е изтеглена от страна на купувача по
предварителния договор и предадена на ищеца за да бъде внесена повторно. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск.
От фактическа страна съдът установи следното.
На 19.06.2020 г. е сключен Договор за покупко – продажба на недвижими имоти
изградени в степен на завършеност груб строеж във формата на Нотариален акт № 90, том I,
рег. № 2390, дело № 79/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 037, район на действие СРС, с
който „К.Н.С.“ ЕООД продало на купувача Д. Г. Т. гараж № ¾ с площ 48, 75 кв.м. с
идентификатор 68134.1972.2941.1.9, и адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „К“ № 12-12А,
ет. минус 1, както и ателие № А7 със застроена площ от 14 кв.м. с идентификатор
68134.1972.2941.1.7 и адрес гр. София, кв. Драгалевци, ул. 2 „К“ № 12-12А, ет. 4.
Продажната цена била в размер на 100 000 лв. с ДДС.
На 12.07.2021 г. между Д. Г. Т. /купувач/ и Ц. Г. Н. /продавач/ бил сключен
предварителен договор за сключването на окончателен договор за покупко-продажба на тези
два имота на цена от 120 000 лв., която следвало да се плати на два пъти: в деня на
подписване на договора купувачът се задължавал да даде на продавача задатък в размер на
9 000 лв., като предварителният договор служел като разписка – чл. 1.2 и остатъка след
сключване на окончателния договор и след представяне на удостоверение за вещни тежести
по отношение на описаните имоти, от които да е видно, че по отношение на имотите няма
вписани ипотеки, възбрани, искови молби или каквито и да е било актове, установяващи
претенциите на трети лица спрямо имотите – чл. 1.2. В чл. 2.1 продавачът поел
задължението да прехвърли собствеността без каквито и да е било вещни и облигационни
тежести, по предвидения в закона ред и чрез изповядване на нотариален акт. В т.2.3 се
съдържа декларация на продавача, че той се явява единствен и пълноправен собственик на
имота и че имотът не е предмет на извънсъдебен спор или висящ съдебен спор. В чл. 3.1.
страните са предвидили, че купувачът има право да развали договора с едностранно писмено
волеизявление, като получи обратно платения задатък в двоен размер при отказ на
продавача да бъде сключен окончателния договор или в случай, че се окаже, че по
отношение на имота има вещни тежести – като не само-възбрани, ипотеки, искови молби и
други.
По делото е представена искова молба с вх. № 4027/10.06.2021 г. по описа на Софийски
градски съд, подадена от „К.Н.С.“ ЕООД, с която е предявен иск срещу Д. Г. Т. за разваляне
на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти, съдържащ
се в Нотариален акт № 90, том I, рег. № 2390, дело № 79/2020 г. по описа на нотариус с рег.
2
№ 037, район на действие СРС. Върху исковата молба е поставен печат на Служба по
вписванията София за вписването й под № 55599/05.09.2021 г. с акт № 178, том Х, дело №
43094 по имотна партида № 678001, 677998.
По делото е приложено писмено изявление на Ц. Г. Н., с което уведомява Д. Т., че
разваля сключения между тях на 12.07.2021 г. предварителен договор, тъй като е установил,
че по отношение на имотите, негов предмет има вписана искова молба в Служба по
вписванията – гр. София. Отправил е покана за връщането на платеното по договора капаро
в размер на 9 000 лв. в двоен размер по изрично посочена в изявлението банкова сметка.
Адресатът на изявлението Д. Г. е отбелязал получаването му на 01.09.2021 г. със
собственоръчен подпис. За изпълнение на задължението си да върне капарото в двоен
размер са представени две преводни нареждания с дата 06.04.2022 г. за сумите от по 9 000
лв.
По делото е представено влязло в сила на 28.07.2024 г. решение № 5999/23.11.2023 г.,
постановено по гр. дело № 7408/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I-19 състав, с
което предявеният от К.Н.С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 27, ал. 6 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
От правна страна съдът намира следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че предявеният иск е недопустим, тъй като
правната му квалификация съобразно изложените в исковата молба твърдения, би трябвало
да бъде с основание чл. 45 ЗЗД, при която ответното дружество нямало как да отговаря с
виновното си поведение, а не по правило на чл. 49 ЗЗД, за която разпоредба не се откривали
фактически данни в исковата молба. На основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е длъжен в
исковата си молба да посочи обстоятелствата, на които се основа искът. Задължение на съда
е да посочи правната квалификация на изложените претенции и с доклада по делото съдът е
посочил, че едно от основанията на предявения иск е гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД, съобразявайки, че от самото търговско дружество – ответник не
би могло да търси в поведението му вина, а такава може да се открие в негови служители.
Предвид посоченото предявеният иск се явява допустим, но разгледан по същество е
неоснователен.
В разпоредбата на чл. 3 ГПК се съдържа задължението на участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди следва да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. В тази разпоредба се съдържа специален вид деликтна отговорност, която касае
развиващите се пред съда процесуални взаимоотношения и която е последица от общата
забрана да не се вреди другимо. Тя е насочена към широк кръг лица, тъй като не е
ограничена само да страните, а до всички участници в процеса. Реализирането на този вид
отговорност може да се търси както от физически, така и от юридически лица. Тъй като
отговорността по чл. 3 ГПК е производна на генералният деликт по ЗЗД.
Отговорността за вреди от лично поведение /чл. 45 ЗЗД/ се носи тогава, когато това
поведение се явява противоправно, то следва да е и виновно и да има причинно-следствена
връзка между него и произтеклите вреди. При отговорността за чуждо поведение – чл. 49
ЗЗД се акцентира върху този, които е възложил работата, което предполага възлагащият да
отдели собствената работа чрез фактическото й изпълнение от друг субект. Изпълнението от
третото лице може да бъде чрез правни и фактически действия. Законодателят не се
интересува от начина на възлагане, то може да бъде в изискуема от установения правен ред
форма или напротив. Съществено е да има възлагане.
По делото се доказа, че ответното дружество е предявило иск чрез своя законен
представител, дал повод за образуването на гр. дело № 7408/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, I-19 състав. Подаването на искова молба е позволена от закона дейност, тъй
като по своята правна същност това е упражняване на едно субективно право и в преценката
на всеки субект е да реши кога да се възползва от него. Поначало упражняването на това
3
право е правомерно. За да се счете, че то е неправамерно, следва да се докаже, че е
недобросъвестно с цел увреждане на права и законни интереси на други. Поради това следва
да се приеме, че подаването на искова молба представлява законовоустановена възможност и
тя не следва да се преценява като противоправно поведение.
Спорният по делото въпрос е дали тази възможност е упражнена недобросъвестно
предвид естеството на търсеното от ищеца право – да бъде унищожена една сделка с
твърдението за сключването й при крайна необходимост и при явно неизгодни условия.
При деликтната отговорност вината се предполага до доказване на противното. Само по
себе си юридическото лице не може да има виновно поведение, а само неговите служители
или лицата на които е възложило изпълнението на дейността, която ищецът твърди да е
увреждаща. В исковата молба се твърди, че формата на вината е умисъл, тъй като „К.Н.С.“
ЕООД е знаело, че с предявяване на исковата молба това ще доведе до нейното вписване и
ще попречи на ищеца да продаде двата имота.
Следва да се отбележи, че твърдяното в исковата молба противоправно поведение е
довело до имуществени вреди от неизпълнението на задължение, поето с предварителния
договор, а не от невъзможността изобщо да не може да се продадат двата имота. Поради
това причинно-следствената връзка следва да се търси между подаването на исковата молба
и сключването на предварителния договор. От датата на входиране на исковата молба –
10.06.2021 г. е видно, че тя е предявена повече от месец преди сключването на 12.07.2021 г.
на предварителния договор и липсват доказателства за знание на ответника за неговото
бъдещо сключване. Вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие,
тъй като тя дава гласност на спора, но правопраждащият елемент от фактическия състав на
вписването е подаването на исковата молба и от гледна точка на специалната деликтна
отговорност по чл. 3 ГПК това е моментът, от който следва да се прави преценката,
конкретно това е датата 10.06.2021 г.. По делото не се установи наличието на причинно-
следствената връзка между двете събития.
Предвид изложеното предявеният от Д. Г. Т. иск срещу „К.Н.С.“ ЕООД се явява
неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът „К.Н.С.“ ЕООД, който не е
направил искане за присъждане на такива.
Ищецът няма право на разноски.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Н 1“, бл.
114, вх. Б, ет. 7, ап. 42 срещу „К.Н.С.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г.П.“ № 23Б, партер, ап.1 иск с правно основание чл. 3 ГПК вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – върнат в двоен размер
задатък по предварителен договор за покупко-продажба от 12.07.2021г., вследствие на
злоупотреба от страна на „К.Н.С.“ ООД с процесуалното му право на иск по гр.д. №
7408/2021г. по описа на СГС, I-19 състав, изразяваща се в предявяване на очевидно
неоснователен иск, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата
молба- 08.04.2022г., до окончателно погасяване на задължението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4