М О Т И В И
към присъда по НОХД № 322/2021 г. на Пловдивски окръжен съд наказателно
отделение
Пловдивска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е предала на съд Н.Т.Т. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, не женен, начално образование, не осъждан, не
учи, не работи, ЕГН ********** за това, че на *** г. в с. Б., обл.П., като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.Е.Б.
с ЕГН **********, като му е нанесъл удар със сабя с обща дължина 70см и дължина
на острието 48см и широчина в най-широката част 2.6см в областта на главата и
му е причинил посечна рана в лявата теменна област с открито импресионно
счупване на черепа в лявата теменна област, което прониква в черепната кухина,
кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като деянието макар и да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – престъпление по чл.115,
вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК.
По делото бе
проведеното предварително изслушване, допуснато с определение на съда в
откритото съдебно заседание на 14.05.2021 г., по искане на подсъдимия и неговия
защитник.
Съдебното разглеждане на делото бе
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато
съкратено съдебно следствие подсъдимият призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че ще ползва тези
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подс. Т.. Счита, че в хода на наказателното производство
са събрани доказателства, които подкрепят изцяло обвинителната теза и които сочат,
че Н.Т. е извършил вмененото му инкриминирано деяние. Според прокурора въз
основа на детайлен анализ на инкорпорираните доказателства, следва Т. да бъде
признат за виновен, като му се определи наказание лишаване от свобода в размер
на 3 години при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да се
редуцира съгласно разпоредбата на чл. 58 а от НК. Държавното обвинение пледира
за отлагане реалното изтърпяване на това наказание на основание чл. 66 от НК, акцентирайки на добрите
характеристични данни на подсъдимия и останалите смекчаващи отговорността
обстоятелства досежно същия.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Г. от своя страна застъпва тезата, че следва при
постановяване на присъдата си съдът да определи наказание на подс. Т. при условията
на чл. 55 ал.1 от НК, отложено на основание чл. 66 от НК, като се излагат подробни
доводи в горната насока.
Подс. Т.
подкрепя заявеното от адвоката си и моли за по-ниско наказание.
За да
изясни делото от фактическа страна, Пловдивският окръжен съд съобрази, че при
установяване на съставомерните факти в процедурата по чл.
371, т. 2 НПК е ограничен от описанието на процесните събития в
обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.
373, ал. 3 НПК) така, както са били признати подсъдимия. Прокурорът ги е
изложил подробно и последователно и за относими към инкриминираните деяния
съдът намери следните обстоятелства:
Подсъдимият
Н.Т.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, не женен, начално
образование, не осъждан, не учи, не работи, ЕГН **********.
Пострадалият
А.Е.Б. работел в „***“ ООД гр. А.. На *** г. след работа той хванал автобуса в
17,30 часа, за да се прибере в родното си село Б., област .ли в село Б. направо
отишли в заведение в махалата, намиращо се на 50-на метра от дома му на ул.“И.***“
№ ***.
По
същото време подс. Н.Т.Т. се намирал в дома на баба си М.О. на ул.“И. р.“ № ***. Пред дома на последната
били седнали да се черпят синовете й свид. С. О., свид. И. О.и свид. Д.О.. Там
били и братовчедите на обвиняемия – свид. М. С. и С. С., както и брат му С.Т. (19г.) и свид. С. М.(14г.
доведен син на свид. С.О.). Предишния ден **** г.) по време на футболен мач
станало сбиване между свид.С. М.(14г.) и свид. Б. Й. (21г. син на Д. ., заради
което и свид. С.О.викал полиция.
На
следващия ден (инкриминираната дата *** г.) свид. А. Й. (брат на Б.Й.) около
19,00 часа тръгнал със свид. И.. Р. Й. към дома на последния, който бил в
съседство с този на свид. В.М.. Когато наближили, забелязали сина на свид. В. М.
(Ж. – 11 г.) да се бие с друго дете. Свидетелят А. Й.ги приближил и започнал да
ги гледа. В това време от дома си излязъл
свид. В.М.и като решил, че свид. А. Й. насъсква биещите се, го нападнал с шамари. А.Й.избягал и веднага
се оплакал на баща си си – свид. Д. Й. ( брат на пострадалия). Последният решил
да потърси сметка на свид. В. М., защо бие сина му и тръгнал към дома му.
Последвали го жена му А. Р., синовете му А.Й. и Б. Й.и зет му Г. А.. Свидетелят
Д.Й.и В. М. се скарали, но до бой не се
стигнало. В крайна сметка свид. В.М. признал, че е сгрешил и се извинил. Цялата
група с Д. Й. тръгнала да се връща обратно към дома му, а свид. В. М. се качил
на колата си и отпътувал за гр. А., за да няма ексцесии.
Свидетелят
Д.Й.и групата около него били стигнали близо до къщата на пострадалия А.Е.Б.
(брат на Д.), когато към тях приближили свид. С.О.и синът му свид. С.М.(далечен
роднина на свид. В. М.). Последните били враждебно настроени и започнали да се
карат заради случката от предишния ден на футболния мач. Много скоро към тях се
присъединили Д. О., М. О., С.Т., М. С. и С. С.,
които били въоръжени с дървени колове и метални тръби. Към групата на
свид. Д. Й. се присъединили Й.К.и свид. В.А.. Първоначалното бутане и блъскане преминало в масов
бой, при който всеки удрял, когото свари
без определена причина, като началото на боя поставил свид. С.С.като ударил с
метална тръба Д.Й.. Някой я издърпал от ръцете му, но той взел дървен кол, с
който да се бие. Събрали се много хора. Някой съобщил за случващото се на
пострадалия А.Б. и той напуснал заведението и отишъл да разтървава биещите се.
Междувременно отнякъде дошъл и А.Т.. С намерение да се включи в боя дошъл и синът му – подс. Н.Т.Т., който
донесъл от дома на баба си брадва и сабя. А. Т. взел от ръцете на сина си брадвата
с намерение да замахне, но жена му Т.М.Т. (майка на обвиняемия) я издърпала от
ръцете му, за да не стане беля.
Свидетелят
М. С. забелязал, че в ръцете на подс. Н.Т. има сабя. Казал му да не удря никого
с нея, че може да убие някого. Казал и на майка му Т.Т. да му я вземе от
ръцете, но подсъдимият не й дал сабята.
По
същото време пострадалият А.Б. се намесил в боя, като крещял „Спрете!“. Получил
удар с дървен кол в рамото от страна на свид. С.С.. При втория опит на С. да го
удари, той хванал кола с ръце. Докато двамата дърпали кола, към гърба на
пострадалият се приближил подс. Н.Т.. Той вдигнал сабята с две ръце и силно
ударил по главата пострадалият А.Б.. Черепът на последния припукал и рукнала
кръв. Това действие на подсъдимия било забелязано от свидетелите А.Й., В. А., С.М.
и С.Б. (дъщеря на пострадалия). След удара подс. Н.Т., изплашен от стореното,
избягал към дома на баба си и скрил сабята до външната чешма. С намесата на
племенници на свид. Д. Й. боят бил преустановен. Съпругата на последният
сигнализирала на телефон 112. Пристигналият екип на Бърза медицинска помощ
първо откарал пострадалия в болница в гр. А., но тъй като състоянието му било
много тежко и имало опасност за живота му, същият бил откаран в УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив - хирургиите на бул.“П.**“, където претърпял операция.
Навременната намеса на лекарите спасили живота му.
Полицейските
служители от РУ – Асеновград при ОД на МВР гр. Пловдив – Б. Я. и Й. Ф. при
пристигане на място установили, че сбиването е приключило и двете групи са се
разделили.
Още
същата вечер в 2,10 часа на *** г. бил извършен оглед на местопроизшествие в
дома и двора на М. О. в село Б., на ул.“и.** № ***. При това
процесуално-следствени действие били открити и иззети – ВД 1 - брадва, ВД 2 –
метална водосточна тръба, ВД 3 – нож със синя дръжка и острие 17,5 см., ВД 4 –
нож със синьо-сива дръжка и острие 10см., ВД 5 – дърво, част от клон (кол), ВД
6 – част от дървена дръжка (кол), ВД 7 – сабя с острие 48 см., широчина в
най-широката част 2,6 см. и дръжка 22 см.
Видно
от изготвената съдебномедицинска експертиза
(т. 2, л. 44-46) при инцидента на 28.07.2020 г. пострадалият А.Е.Б. е
получил: Контузия на главата. Посечна рана в лявата теменна област на главата.
Открито импресионно счупване на черепа в
лявата теменна област. Малък кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка.
Описаните
увреждания са причинени от действието на предмет с режещ ръб и голяма маса, какъвто е сабята и е
възможно да са били получени по време и начин, съобщени в досъдебното
производство.
Откритото
импресионно (с хлътване на фрагменти) счупване на черепа в лявата теменна
област е осъществило медико-биологичния признак – нараняване, което прониква в черепната кухина, по смисъла на чл.
129 от НК.
Кръвоизливите
под и над твърдата мозъчна обвивка са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на
чл. 129 от НК.
Контузията
на главата и самата разкъсно-контузна рана са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Заключението
на изготвената тройна съдебномедицинска експертиза (т. 2, л. 128-135), потвърждава заключението
на единичната съдебномедицинска експертиза, относно телесните увреждания на
пострадалия, като допълва, че описаната в следственото дело сабя представлява посечно
оръжие, тъй като освен режещ ръб притежава и маса.
Охлузването
е причинено от тангенциално действие на твърд тъпо-ръбест предмет, какъвто може
да бъде дървен кол, тръба или друг подобен.
Енергията
на удара в областта на главата е била значителна, което се дължи както на
приложената сила, така и на масата на оръжието. Ударът е нанесен в
жизнено-важна област – главата. Посоката на удара е перпендикулярно на
теменната област на главата, която е достъпна при описаната от свидетелите и
пострадалите ситуация.
На
пострадалия е проведено оперативно лечение, приложено е интензивно
медикаментозно лечение. Ако пострадалият не е бил опериран по спешност животът
му е бил в опасност.
Видно
от изготвената съдебномедицинска експертиза (т.2, л.80-84) на веществени
доказателства по иззетите ВД с №№ 5, 6, и 7, т.е. дърво част от клон, част от
дървена дръжка и сабя е открито наличие (зацапване) на човешка кръв.
Видно
от заключението на изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза на подс. Н.Т. (т. 2, л. 111-122) е, че Н.Т.Т., ЕГН **********, не се
води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив
и не страда от психично заболяване.
Към
момента на инкриминираното деяние – *** г., Н.Т.Т., ЕГН **********, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Н.Т.Т.,
ЕГН **********, е могъл да възприема и може да възпроизвежда факти от значение
за делото и да дава достоверно обяснение за тях, ако желае. Може да участва във
всички фази на наказателния процес като непълнолетната му възраст определя
участието на защитник.
Постъпката
на Н.Т.Т., ЕГН **********, не е в резултат на внезапно настъпили и трудни за
осмисляне, рационализиране и реализиране на обстоятелства. Знанието за
нередност и наказуемост ведно с избора му за действие определят наличието на
достатъчен интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на
характера, значението и запретеността на стореното деяние, както и последиците
от извършването му. Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от
внезапно настъпили обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се
противопостави. Стойностите на когнитивните му функции нямат болестни прояви,
изводими от соматични или психични отклонения, които да повлияват действията и
поведението му.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства, събрани в хода на проведеното по
реда на гл.
27 от НПК "съкратено съдебно следствие"- чл.
371, т. 2, вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, а именно: самопризнанията на подсъдимия относно фактите,
посочени в обвинителния акт, направени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите Ат. Б., Св. Б., С., Т., М., К., А., Т.,
А.Й., С. О., М., В.А., И. Й., Д. Й., Н. М., Б. Й., С.С., протоколи за
доброволно предаване, медицински експертизи, медицински документи, ВД, справки, писма,
характеристична справка, приложени характеристики за подсъдимия, свидетелство
за съдимост.
Всички посочени доказателства, са приобщени на
основание чл.
373, ал. 2, във вр. с чл.
372, ал. 4 и чл.
283 от НПК, и обсъдени по реда на чл.
107, ал. 5 от НПК.
Посочените
доказателства са приобщени към доказателствения материал по съответния в НПК
ред, а обсъдени по същество същите са обективни, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се като сочат на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията
на Ат. Б., Св. Б., С.,
Т., М., К., А., Т., А. Й., С. О., М., В.А., И. Й., Д. Й., Н. М., Б. Й., С. С.и писмените доказателства събрани по делото
кореспондират помежду си и са еднопосочни относно посочените обстоятелства. Ето
защо съдът възприе и кредитира както свидетелските показания, но и събраните по
делото писмени доказателства в тяхната цялост.
Съобразно изложеното, на анализ бяха
подложени и самопризнанията на подс. Н.Т.. Фактите, изложени от него са
проверени и потвърдени от гласните и писмени доказателства по делото,
кореспондират с всичко установено в хода на проведеното разследване, поради
което ги взе предвид при формиране на изводите си.
Както стана ясно по-горе съдът даде вяра и на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като
прецени, че те кореспондират със събраните гласни доказателства и изясняват в
пълна степен фактическата обстановка, при която е извършено инкриминираното
деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка,
Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият Н.Т.Т. ***, като непълнолетен, но като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.Е.Б. с ЕГН **********,
като му е нанесъл удар със сабя с обща дължина 70см и дължина на острието 48см
и широчина в най-широката част 2.6см в областта на главата и му е причинил
посечна рана в лявата теменна област с открито импресионно счупване на черепа в
лявата теменна област, което прониква в черепната кухина, кръвоизлив под и над
твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, като деянието макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца общественоопасни последици – престъпление по чл.115,
вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 2 от НК.
За този си извод се
взеха предвид както напълно кредитираните свиделски показания, така и всички
приложени по делото писмени такива и експертни заключения.
От обективна страна
подсъдимият Т. е направил опит умишлено да умъртви А.Б., като като му е нанесъл удар със сабя с обща дължина
70см и дължина на острието 48см и широчина в най-широката част 2.6см в областта
на главата и му е причинил посечна рана в лявата теменна област с открито
импресионно счупване на черепа в лявата теменна област, което прониква в
черепната кухина, кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Непосредствен
обект на престъплението по чл. 115
от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия
живот и без които той не може да съществува. Убийството е противоправно
лишаване от живот другиму. То е резултатно престъпление, като резултатът е
настъпването на биологичната смърт на жертвата. В конкретния случай, от
доказателствата по делото, мястото на нанесените наранявания и използваното
средство на престъплението и то в част на тялото - главата, с възможност за причинавяне
на наранявания изключително опасни за живота, безспорно се доказва, че
подсъдимият Т. е искал да лиши пострадалия от живот. В тази връзка са и
заключенията на медицинските експертизи.
Съдът счете, че в случая не са налице
основания да се обсъжда по-леко наказуемо деяние /нанасяне на телесна повреда/
или такова по чл.
118 НК /извършване на инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние
на подсъдимия/. Това е така, тъй като няма съмнение, че при конкретния
механизъм на причиняване на нараняванията при пострадалия, е било напълно
възможно той да бъде умъртвен. Също така съдът счете, че към момента на
деянието подсъдимият Т. не се е намирал в силно раздразнено състояние, което да
е намалило в значителна степен възможността му да ръководи постъпките си, а и
самият той в своите обяснения не коментира изпадане в такова състояние.
Деянието на
подсъдимия Т. е било довършено, тъй като посредством нанасянето удар със сабя в областта на главата е причинил на
пострадалия посечна рана в лявата теменна област с открито импресионно счупване
на черепа в лявата теменна област, което прониква в черепната кухина,
кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, което само по себе си е било
достатъчно да доведе до смъртта му. Инкриминираните наранявания на пострадалия
са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Т.. Той е реализирал
докрай изпълнителното деяние, като е осъществил поведение, годно да доведе до
смъртта на пострадалия, но общественоопасните последици, предвидени в закона,
не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, а е
поставен изцяло извън волята му.
От субективна
страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Т. е съзнавал обективните условия на деянието, а именно
общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота
на пострадалото лице и отражението му върху действителността
/общественоопасните последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от
умисъла. Касае се за вменяем непълнолетен субект, който е имал съответните
възможности да изведе в съзнанието си коректни представи за последиците от
противоправното си поведение. Във волеви аспект деецът пряко е целял
настъпването на вредоносния резултат като в тази връзка следва да се съобрази
обективно механизма на деянието. Следва да се вземе предвид и оръжието - сабя и
това, че е нанесен с нея удар по главата, които действия, осъществени от
подсъдимия неизбежно са годни да отнемат живота на жертвата и така с факта на
извършването им е обективирано желанието за причиняването на конкретния
вредоносен резултат. Нараняванията са причинени с оръжие, годно да причини
сериозни, включително и смъртоносни наранявания и настоящият състав намира за
несъмнено установено, че деянието на подсъдимия Т. разкрива пряка насоченост на
умисъла, с който е осъществено.
Отново
следва да се подчертае и заключението на изготвената комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, съгласно която Т. не се води на
психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив и
не страда от психично заболяване, към момента на инкриминираното деяние е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Н.Т.Т.
е могъл да възприема и може да възпроизвежда факти от значение за делото и да
дава достоверно обяснение за тях, ако желае. Може да участва във всички фази на
наказателния процес, като непълнолетната му възраст определя участието на
защитник. Постъпката му не е в резултат на внезапно настъпили и трудни за
осмисляне, рационализиране и реализиране на обстоятелства. Знанието за
нередност и наказуемост ведно с избора му за действие определят наличието на
достатъчен интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на
характера, значението и запретеността на стореното деяние, както и последиците
от извършването му. Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от
внезапно настъпили обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се
противопостави. Стойностите на когнитивните му функции нямат болестни прояви,
изводими от соматични или психични отклонения, които да повлияват действията и
поведението му.
За престъпление по
чл. 115
вр. чл.
18, ал. 1 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок
от десет до двадесет години, а съобразно редукцията на чл. 63 ал.1 т.2 от НК за
непълнолетните дейци в този случай наказанието е до 5 години лишаване от
свобода.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Т. съдът отчете наличието на преобладаващи отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът прецени чистото му
съдебно минало, съвсем младата му възраст, позитивните характеристични данни за
него, фактът, че това престъпно поведение е инцидентно в живота му на фона на
липса на негативни прояви в неговото битие и продължаване на образованието му, но
като отегчаващи възприе начина и механизма на осъществяване на престъплението,
високата му степен на обществена опасност и осъществяването му пред множество
хора, без каквито и да са морални задръжки.
Като прецени индивидуализиращите
отговорността обстоятелства в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и
съобразено с посочените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства
наказание спрямо подсъдимия Т. следва да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като не счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК. Това е така, защото съдът е задължен да
приложи чл.
55, ал. 1 НК и да определи на подсъдимия по-леко наказание, когато направи фактическа
констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които
само за себе си не може да се оцени като изключително и на следващо място -
правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно
тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на
деянието и дееца от типичната за този вид престъпност, с оглед конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в
закона кумулативно. В настоящия случай,
съдът, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, не
прецени същите като изключителни или многобройни.
Ето защо съдът определи размера на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 115
вр. чл.
18, ал. 1 НК вр. чл. 63 ал.1 т.2 от НК на основание чл. 54 ал.1 от НК, а
именно наказание "лишаване от свобода" за срок от ТРИ години, което
на основание чл. 58 а ал.1 от НК намали с една трета на ДВЕ ГОДИНИ.
Преценявайки, от една страна наличето на формалните предпоставки за приложимост
на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, а от друга, съобразявайки личността на подсъдимия, съдебният
състав преценява, че той не следва да бъде въдворен в пенитенциарно заведение
чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание, тъй като има реална
подкрепа от своето семейство, ангажиран е с обучение, самото провеждане на
наказателния процес спрямо него доведе до осмисляне на поведението му и
престоят му в пенитенциарно заведение би оказал по-скоро негативен, отколкото
позитивен ефект за превъзпитанието му, предвид и младата му възраст. Поради
това и този съдебен състав отложи изпълнението на така рамкираното наказание
лишаване от свобода за максимален изпитателен срок от ТРИ години, който срок би
оказал и възпиращ ефект спрямо хипотетично бъдещо противоправно поведение на Т..
На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК Съдът приспадна от изпълнение на
наложеното на подсъдимия Н.Т.Т. наказание лишаване от свобода времето, през
което е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и спрямо него се е реализирала
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, считано от 29.07.2020 година до
05.10.2020 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото, съдът реши веществените доказателства - 1 брой брадва; 1 бр. метална
водосточна тръба; 1 бр. нож със синя дръжка, острие 17,5 см. и 1 бр. нож със
синьо-сива дръжка с размер 10 см.; дърво част от клон, част от дървена дръжка;
1 бр. сабя, намиращи се на съхранение при домакина на ОСО при Окръжна
прокуратура гр.Пловдив, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност.
Подсъдимият бе осъден на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1653,54
лева /хиляда шестстотин петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: