Определение по дело №41014/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30592
Дата: 29 юли 2024 г. (в сила от 29 юли 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110141014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30592
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110141014 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Х. Г. срещу С........, с която е
предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 2, пр. 2 ЗВСОНИ.
С отговора на исковата молба ответникът поддържа становище за недопустимост на
иска поради това, че процесният Акт за общинска собственост № 436/30.06.1999 г. е бил
предмет на множество съдебни производства пред съдилищата от първа до касационна
инстанция, водени с ищцата, като в нито едно производство актът не е оспорен по реда на
чл. 193 ГПК, респ. по реда на чл. 154 ГПК /отм./. Настоящият съдебен състав счита, че така
направеното от ответника възражение за недопустимост на иска реално касае неговата
основателност.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.10.2024 г. от 11:10 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Е. Х. Г. е предявила срещу С........ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2,
ал. 2, пр. 2 ЗВСОНИ за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот
с идентификатор .., находящ се в гр. София, район „К...“, бул. „Б....., ведно с построената
върху него сграда с идентификатор ...1, поради това, че отчуждването му от общината не е
извършено по установения законов ред.
Ищцата твърди, че е наследник на М..... Н. Г., която през 1950 г. заедно със съпруга си
Х.. К.. Г... придобива дворно място с площ от 1883 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Б.....
1
/стар № 23/, съставляващо парцели I-127а и XI-127а от кв. 299 по плана на гр. София, м.
„К...-Боянско“, при граници: ул. „Бъкстон“ и ул. „Д..“, братя В.., Ст. И..... Твърди, че по
време на брака на Г...и върху дворното място била построена сграда, състояща се от сутерен
и два етажа, с площ от 450 кв.м. Излага, че през 1957 г. бракът между М..... и Х.. Г...и е
прекратен чрез развод, като същите остават съсобственици на имота при равни дялове.
Посочва, че на 03.05.1961 г. със Заповед № 262 на Кирковски РНС имот с пл. № 19 и част от
имот с пл. № 15 за парцел I от кв. 299, идентични с описаните по-горе имоти, се отреждат за
детски дом, като на 15.10.1962 г. въз основа на заповедта е съставен АДС № 4654 по
отношение на целия имот. Ищцата твърди, че на 20.07.1962 г. собствениците на имота Г...и
направили искане до СГНС за депозиране на обезщетение в размер от 11264,88 лв., като
подчертава, че не било взето предвид, че М..... Г. след развода била с фамилия Са.в....а,
поради което за последната не съществуват данни за процедура по отчуждаване на
притежаваната от нея ½ ид. ч. от имота. Излага, че след 1992 г. е стартирана процедура за
отмяна на отчуждаването на имота, като със Заповед № РД-54-149/31.05.1993 г. на кмета на
С........ е постановен отказ за отмяна на отчуждаването на имота. Твърди, че с решение от
17.01.1995 г. на СГС отказът за отмяна на отчуждаването е отменен, а решението е влязло в
законна сила, считано от възстановяване от страна на наследниците на обезщетението в
размер от 11264,88 лв. Ищцата твърди, че собствеността върху имота се възстановява от
момента на връщане на обезщетението, но със Заповед № РД-57-678/21.07.1999 г. ответникът
отказал да отпише имота от актовите книги за общинска собственост, респ. да го върне на
ищцата. Посочва, че с решение по д. № 1230/1998 г. на СГС е обявена за нищожна Заповед
№ 262/03.05.1961 г. на Кирковски РНС. Въпреки това, със Заповед № РД-57-207/06.05.1998 г.
ответникът е възстановил част от процесния имот с пл. № 15 на други наследници. Излага,
че след влизане в сила на съдебното решение по д. 1230/1998 г. на СГС е съставен АОС №
436/30.06.1999 г. по отношение на 71% ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м.,
заедно с двуетажна сграда със застроена площ от 450 кв.м. Посочва, че при тази ситуация е
налице отчуждаване на имот, без да е изплатено обезщетение на собственика и без да е
спазена процедурата по отчуждаването му.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Не оспорва факта, че с Акт за държавна собственост №
4654/15.10.1962 г., издаден въз основа на Заповед № 262/03.05.1961 г., е отчуждено дворно
място с площ от 1883 кв.м., представляващо имот с пл. № 19, находящ се в гр. София, ул.
„..... кв. 299, заедно с построената върху него недовършена вила, състояща се от сутерен и
два етажа, с бивши собственици Х.. Г... и М..... Г. /Са.в....а/, като имотът е предаден за
ползване на отдел „Просвета и култура“ на Кирковски РНС, за да изпълнява функциите на
детска градина, за което е съставен и АДС № 7127/01.04.1970 г. Твърди, че е съставен АДС
№ 4374/27.06.1961 г. за 29 % ид. ч. от дворното място на основание изпълнителен лист за
неплатени данъци и такси. След завземането на имота сградата, построена върху него, е
преустроена и е спряла да съществува в предишния си вид. Поради тази причина ответникът
твърди, че тъй като имотът не съществува реално във вида, в който е бил при
одържавяването и не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, реституцията на
имота е незаконосъобразна. Не оспорва, че Заповед № 262/03.05.1961 г. е обявена за
нищожна с решение по д. 1230/1959 г. на СГС, като след обезсилването е останала в сила
предходната регулация, според която процесният имот също е отреден за детска градина.
Оспорва като неоснователни доводите на ищцата, че не е изплатено обезщетение за
отчуждаването на имота, а напротив – същото е изплатено на собствениците Г...и по реда на
ППЗПИНМ, като имотът се счита за отчужден от момента на изплащане на обезщетението.
Оспорва да е започнала нова процедура по отчуждаване след влизане в сила на решение по
д. 1230/1998 г. на СГС с твърдения, че е извършена процедура по преактуване на процесния
имот в съответствие със ЗОС /в редакцията му от 01.06.1996 г./. Излага, че преактуване след
01.06.1996 г. означавало съставяне на актуален АОС съгласно ЗОС, а не ново отчуждаване на
2
имота.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 2, пр. 2
ЗВСОНИ в доказателствена тежест на ищцата е да установи правното основание, на което
претендира, че е собственик на поземлен имот с идентификатор .., ведно с построената
върху него сграда с идентификатор ...1, както и че е била, респ. нейният наследодател,
собственик на процесния имот към момента на провеждане на отчуждителното
производство, че имотът е бил завзет не по установения законов ред от държавата/общината,
че към момента на влизане в сила на разпоредбата, която предвижда възстановяването му,
имотът се е намирал в собственост на държавата/общината, както и че имотът се владее от
ответника.
Ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си, включително и годно правно основание, въз основа на което счита, че е
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор .., ведно с построената върху него
сграда с идентификатор ...1.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3