№ 5401
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря М. Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. К. Г. срещу решение №
20078604/09.02.2023 г. по гр.д. № 57860/2017 г. по описа на СРС, 161 състав, с което са
уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че М. К. Г. дължи в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1754,82 лв., ведно със законната
лихва за периода от 16.05.2017 г. до погасяването, представляваща цена за топлинна
услуга – топлинна енергия и дялово разпределение, за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., включително изравнителна сметка за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., съгласно фактура № **********/31.07.2014 г., предоставяна в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, аб. № 285013, както и сумата в размер
на 306,06 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не се явява
потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането
на цената им. Счита също така, че част от задълженията са погасени по давност, както
1
и че не е изпаднал в забава по отношение плащането им. Твърди, че решението в
частта, касаеща претенциите за дялово разпределение и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, е недопустимо, поради което моли същото да
бъде обезсилено в посочената част. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Бруната“ ООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване,
че ответникът М. К. Г. дължи на ищеца сумите, както следва: 1754,82 лв., ведно със
законната лихва за периода от 16.05.2017 г. до погасяването, представляваща цена за
топлинна услуга – топлинна енергия и дялово разпределение, за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., включително изравнителна сметка за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., съгласно фактура № **********/31.07.2014 г., предоставяна в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, аб. № 285013, както и сумата в размер
на 306,06 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
От приложеното ч.гр.д. № 30644 по описа на Софийски районен съд за 2017 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 3035577 от 16.05.2017 г., за вземанията, предмет на производството,
включително за главницата и лихвата за дялово разпределение, като районният съд е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.05.2017 г. В срока по чл. 414, ал. 2
ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Топлофикация София” ЕАД е предявило искове по чл. 422
ГПК.
Следователно, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, а възражението на
въззивника за недопустимост на решението в частта, касаеща претенциите за дялово
2
разпределение и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, е
неоснователно.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно наличието на
облигационно отношение между страните.
Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 22.01.1988 г. по н.д. № 183/1988 г. по описа на Коларовския
районен съд, М. К. Г. е придобила собствеността по отношение на имота, в който
„Топлофикация София” ЕАД твърди да предоставя топлинна услуга – ап. 5, намиращ
се в гр. София, ж.к. ****.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да
заплаща цената ѝ.
Не се спори пред въззивната инстанция, че дължимата цена за топлинна услуга
(цена за топлинна енергия и цена за дялово разпределение) е в размер на присъдената с
решението сума - 1754,82 лв., предвид събрания по делото доказателствен материал.
3
Спорен е въпросът, дали част от вземането за главница се явява погасено по давност.
Възражението за давност е направено във възражението срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което следва да бъде разгледано.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане
на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия, действащи в
процесния период, е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. С оглед на
това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се
счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която
давностният срок е прекъснат - 16.05.2017 г., то в случая задължението за главница за
периода от м.05.2013 г. до м.03.2014 г. се явява погасено по давност. За посочения
период изискуемото задължението за главница, което е погасено по давност, възлиза на
сумата в размер на 576,80 лв.
Следователно, дължимата и непогасена по давност главница (за топлинна
енергия и дялово разпределение) възлиза на 1178,02 лв. Видно от преводно нареждане
от 18.04.2023 г., представено пред въззивната инстанция, въззивникът (ответник в
първоинстанционното производство), е заплатил за погасяване на задълженията сумата
в размер на 1200 лв., което обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
бъде съобразено при постановяване на решението.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло – за сумата до 576,80 лв. и за периода от
м.05.2013 г. до м.03.2014 г. – поради погасяване на задължението по давност, а за
разликата над 576,80 лв. до пълния предявен размер от 1754,82 лв. и за периода от
м.04.2014 г. до м.04.2016 г. – поради плащане в хода на процеса.
4
При посочените мотивите решението се явява неправилно в частта, с която
исковете за главница са уважени и е присъдена законна лихва върху сумата в размер на
576,80 лв. (погасеното по давност задължение за главница) за периода от 16.05.2017 г.
до погасяването, поради което следва да бъде отменено и в посочената част. Предвид
факта, че плащането на дължимата главница в размер на 1178,02 лв. е извършено в
хода на процеса, „Топлофикация София“ ЕАД има право на законна лихва върху
посочената сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до датата, предхождаща датата на извършеното погасяване чрез плащане.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, действащи в
процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за
топлинна енергия в срок, посочен в общите условия на ищеца – в 30-дневен срок от
датата на публикуването на сметката на интернет страницата на продавача, като
съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията,
установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, а в договора е уговорен срок за изпълнение.
Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките за
процесните задължения за топлинна енергия на интернет страницата на
„Топлофикация София” ЕАД, поради което и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че ответникът не е изпаднал в забава за
плащане на задълженията за топлинни енергия и не дължи мораторна лихва в размер
на 303,57 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
Въззивникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а по делото не са представени доказателства за
отправена покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД подлежат на отхвърляне, поради което решението следва да бъде
отменено и в частта, с която исковете за мораторна лихва са уважени.
Предвид обстоятелството, че част от претенцията за заплащане на цена на
предоставена топлинна услуга е основателна, но подлежи на отхвърляне, с оглед
извършено плащане в хода на процеса пред въззивната инстанция, то решението следва
да бъде отменено и в частта, с която в полза на „Топлофикация София” ЕАД са
присъдени разноски над сумата в размер на 405,95 лв. до сумата в размер на 710,19 лв.
По разноските:
В полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 111,42 лв. –
разноски във въззивното производство, както и сумата в размер на 72,73 лв. – разноски
5
в първоинстанционното производство.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 57,16
лв. – разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20078604/09.02.2023 г. по гр.д. № 57860/2017 г. по описа
на СРС, 161 състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу М. К. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
като е признато за установено, че М. К. Г. дължи в полза на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 1754,82 лв., ведно със законната лихва върху сумата в
размер на 576,80 лв. за периода от 16.05.2017 г. до погасяването, представляваща цена
за топлинна услуга – топлинна енергия и дялово разпределение, за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., включително изравнителна сметка за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., съгласно фактура № **********/31.07.2014 г.,
предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, аб. № 285013,
както и сумата в размер на 306,06 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до
04.05.2017 г., както и в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са
присъдени разноски в първоинстанционното производство над сумата в размер на
405,95 лв. до сумата в размер на 710,19 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. К. Г., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1754,82 лв., ведно със
законната лихва върху сумата в размер на 576,80 лв. за периода от 16.05.2017 г. до
погасяването, представляваща цена за топлинна услуга – топлинна енергия и дялово
разпределение, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., включително изравнителна
сметка за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., съгласно фактура №
**********/31.07.2014 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. ****, аб. № 285013 - за сумата до 576,80 лв. и за периода от м.05.2013 г. до
м.03.2014 г. – поради погасяване на задължението по давност, а за разликата над 576,80
лв. до пълния предявен размер от 1754,82 лв. и за периода от м.04.2014 г. до м.04.2016
г. – поради плащане в хода на процеса, както и сумата в размер на 306,06 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20078604/09.02.2023 г. по гр.д. № 57860/2017 г.
6
по описа на СРС, 161 състав, в частта, с която е признато за установено, че М. К. Г.,
ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* законна
лихва върху главницата в размер на 1178,02 лв. за периода от 16.05.2017 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 17.04.2023 г. (датата,
предхождаща датата на извършеното плащане в хода на процеса).
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
М. К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 111,42 лв.
– разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 72,73 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 57,16 лв.
– разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Бруната“
ООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7