№ 43
гр. Перник , 28.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария В. Милушева
като разгледа докладваното от Мария В. Милушева Гражданско дело №
20201720104588 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.
П. жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Община П. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П. пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, с които се иска да бъде признато за
установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 2299,92
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящ се в гр. П. кв. „*** за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. включително и сумата от 212,79 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 09.07.2017г. до 11.12.218г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 2***г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от
страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид
неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, е подаден
1
отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции, излагайки се подробни
доводи. Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия,
тъй като наемател на общинския имот е лицето И. Т. М., която е следвало да изпълнява
процесните задължения. Счита, че ищцовата страна не е изпълнявала задължения,
формулирани в общите условия.
По реда на чл. 219, ал. 3 ГПК Община Перник е предявила обратни искове срещу И.
Т. М., в случай, че се признае за установена дължимостта на вземанията по главните искове,
то И. Т. М. да заплати на Община Перник сумата в размер на 2299,92 лева - главница за
топлинна енергия за периода от от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 212,79 лева –
лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 11.12.218г.
И. Т. М., в качеството си на трето лице - помагач и ответник по обратните искове, не
е подала отговор на исковата молба по обратния иск.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1575 от 02.06.2020г. по ч. гр. д.
№ *** по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил част от
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че
настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С
оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи
произнасяне по тях.
По основателността на главните искове:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.
П. жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия,
извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято
дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
2
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл.
153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е
налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по
отношение на процесния недвижим имот. Не се спори по делото, а и от приетите по същото
писмени доказателства се установява, че процесното жилище – апартамент, е собственост на
Община Перник. За това свидетелства приетото по делото и неоспорено от страните
заверено копие на Акт за общинска собственост № ***г. Поради това съдът намира, че
ответника по главния иск се явява клиент на топлинна енергия.
По делото е приета Заповед № 8*** с която се настанява Е.Й.П. и нейното семейство
– дъщеря й И. Т. М., в общинско жилище с адрес: гр. П. кв. „***. Същата, обаче, не
освобождава ответника от задълженията му по отношение на ищцовото дружество,
доколкото не са ангажирани доказателства, които да установяат, че между ответника по
главния иск и лицето И. Т. М., е сключен договор за наем, което да обоснове извеждането на
извод, различен от настоящия.
За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
3
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4
от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
4
документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
От изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и ежемесечно е
доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни
и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалния период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като
преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.
От обсъдената по-горе експертиза се установява и обстоятелството, че между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ
взаимоотношенията между тях, чието действие не е прекратено към исковия период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния
имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
исковия период е в размер на 2299,92 лева. С оглед тези обстоятелства, в синхрон с липсата
на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на
5
ответника, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните
сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми.
От обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото
дружество се дължи и сумата от 212,79 лева, представляваща размера на обезщетението за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 11.12.2018г. С оглед на това
обстоятелство и предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че предявения от ищеца
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 2299,92 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.05.2020г. до окончателното й плащане.
По основателността на предявените по реда на чл. 219 ГПК осъдителни искове:
Предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл.
232, ал. 2, пр. второ ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се разгледат,
доколкото частично са уважени главните искове.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите,
свързани с ползването на вещта, сред които са и тези за стойността на ползвана топлинна
енергия.
В тежест на Община Перник е да докаже наличието на възникнало наемно
правоотношение с И. Т. М., отнасящо се за процесния период за общинско жилище с адрес:
гр. П. кв. „***.
Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗОС, вр. чл. 43, т. 1 ЗОС условията и редът за установяване на
жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата на лица с жилищни нужди се
определят с наредба на общинския съвет.
В тази връзка е приета Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на
6
територията на община Перник (Приета с Решение №1147/23.07.2015г. на
Общински съвет П. изм. и доп. с Решение № 468/29.10.2019г. на ПАС; изм. и доп. с Решение
№ 293 от 25.09.2020г.). В наредбата (в редакцията към релевантния исков период, а и към
настоящия) е предвиден смесен фактически състав за възникване или продължаване на
наемното правоотношение: заповед на кмета – чл. 21, ал. 1 от наредбата и писмен договор за
наем по чл. 24, ал. 1 от наредбата, в който се определят: правата и задълженията на
наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет;
отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното
правоотношение.
По делото от страна на ищеца по обратния иск е представено заверено копие на
Заповед № ***г. на Кмета на Община П. от която се установява, че считано от ***. Община
Перник е предоставила ползването на процесния имот под наем на И. Т. М. и майка й
Е.Й.П..
Липсата на един от тези два елемента (административен или граждански) от смесения
фактически състав води до извод, че същият не е завършен, поради което не възниква
наемно правоотношение. В настоящия случай и въпреки дадените указания с доклада по
обратните искове не е представен писмен договор за наем, какъвто се изисква по чл. 24, ал. 1
от наредбата, за да се приеме, че е възникнало наемно правоотношение между страните по
обратния иск.
Представена е единствено настанителна заповед от 1998 г. на кмета, декларации за
имуществено и семейно състояние и удостоверения за настоящ и постоянен адрес на
ответника по обратните искове, което не е достатъчно за установяване на наемно
правоотношение.
Горното налага извод за неоснователност на обратния иск, както и на този по чл. 86,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. За Община Перник остава възможността (но само при липсата на
сключен писмен договор за наем, но и да се заобикаля процесуален пропуск за представяне
на доказателства) да претендира стойността на ползваната топлинна енергия по правилата
на неоснователното обогатяване, но такъв иск не е предявен в настоящото производство.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по
установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски, като е бил
представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
7
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00. общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за
заповедното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на
500,50 лв, от които: 100,50 лв. за държавна такса в двете производства (исково и заповедно),
150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства и
250.00 лева – възнаграждение на вещи лица. С оглед уважаване на исковете, същите следва
да му бъдат присъдени.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника по главния иск и ищец по обратния
иск, не се следват.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П. ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Община П. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П. пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, че Община Перник ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
сумата от 2299,92 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в гр. П. кв. „*** за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 212,79 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 11.12.218г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК -
26.05.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 2***г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обратни осъдителни искове от Община П. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П. пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А срещу И. Т. М., с адрес: гр. П. кв. „***, с
които се иска И. Т. М. да бъде осъдена да заплати сумата от 2299,92 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент –
общинско жилище, находящ се в гр. П. кв. „*** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително и сумата от 212,79 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
09.07.2017г. до 11.12.218г.
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
8
пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П. ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
“Република” сумата от 500,50 лева, представляваща направените по делото и по частно
гражданско дело № 02***г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 02***г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9