№ 195
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260026/17.02.2021г. по т. д. № 29/2020г. Софийски
окръжен съд, ТО, III състав е осъдил ЗК „Лев инс” АД да заплати на осн. чл.
432, ал.1 и чл. 409 от КЗ на М. Я. М. по посочена банкова сметка сумата от 30
000 лева /тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие
нанесени й телесни увреждания – закрито счупване на костите на носа,
мозъчно сътресение, травма на нервни коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км
на АМ „Хемус“ /посока от гр. София към гр. Варна/, по вина на Й. И. Й. –
водач на пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК №
********, със застрахователна полица № BG/22/119000169232 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.01.2020 год., като отхвърлил предявения иск с
1
правно основание чл.409 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва за
периода от 03.10.2019 год. до 03.01.2020 год.; осъдил на осн. чл. 432, ал.1 и
чл. 409 от КЗ ответника да заплати на ищцата по банковата сметка и сумата
от 250 лева /двеста и петдесет лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП – направени от ищцата
разходи за диагностициране на причинените й увреждания – заплатена цена
за извършена магнитнорезонансна томография по фактура №
**********/03.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 04.01.2020 год., като отхвърлил предявения иск с правно основание чл.409
от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва за периода от 03.10.2019 год.
до 03.01.2020 год.; осъдил на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 550 лева /хиляда петстотин и
петдесет лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна
такса и изплатени разноски от бюджета на съда; осъдил на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА ответника да заплати на адв. Г. Й. Й., с личен номер в САК **********
сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по т. д. № 29/2020г. на СОС в негова
осъдителна част – над размера на присъдено обезщетение от 20 000 лв. Излага
доводи, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска
отмяна на решението в частта, обжалвана от него, и отхвърляне на иска за
разликата до уважения размер.
М. Я. М. е оспорила жалбата на ответника.
За да постанови решението си в обжалваната част,
първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало
вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 30 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие естеството на травматичните увреди, в това
число травма на коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и
дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно, и тежестта на
уврежданията, интензитета на претърпените болки, възстановителния период,
съпроводните на търпяните болки замайване, световъртеж, продължаващите
болки в областта на кръста, както и трайните последици – загрозяващ белег на
2
лицето. СОС е счел възражението за съпричиняване поради пътуване без
поставен обезопасителен околан за неоснователно.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен
резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в тази част
по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. В случая, с оглед спорния
предмет на делото във въззивното производство, очертан от оплакванията във
въззивната жалба и насрещните доводи в отговора на въззивната жалба, при
служебното приложение на материалния закон, както и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищцата части
не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от
положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 08.09.2019г., от
което са й причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът
е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил
процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 429 – 437 вр. чл.
477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе,
е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и
страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е
призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на
обезщетението се оспорват по същество като необосновани, съотв. поддържа
се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
С оглед релевираните доводи в срока за обжалване жалбоподателят счита, че
3
присъденият размер на обезщетението е завишен при така установените
неблагоприятни последици от ПТП със заключението на съдебно-
медицинската експертиза, измежду които отрича да са травма на коренчета
на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4
вляво и L4-5 вдясно, за които не било проведено пълно доказване, че са в
причинна връзка с механизма на ПТП.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска
експертиза, изготвено въз основа медицинската документация, представена
по делото, е установено, че в резултат на ПТП от 08.09.2019г. пострадалата
М.М. е получила следните травматични увреждания – лицева травма,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана в областта на носа и счупване на
носните кости; периорбитален хематом и оток на меките тъкани. В
представената с исковата молба епикриза, обсъдена от вещото лице, е
отразено, че ищцата е постъпила на лечение в Клиника по лицевочелюстна
хирургия на 08.09.2019г. след като е пострадала при ПТП като пасажер в
автобус, който се блъснал в друго превозно средство, при което се ударила в
предната седалка и е получила рана в областта на носа, съпроводена с обилно
кръвотечение, не е губила съзнание и има ясен спомен за случилото се (тези
факти не са спорни на настоящия етап); при постъпването в клиниката е била
с оплаквания от болка и невъзможност да диша през носа и силно нарушена
естетика вследствие на разкъсноконтузната рана. Съгласно удостовереното в
епикризата и според заключението на СМЕ пострадалата е оперирана, раната
е обработена хирургично и носните кости са репозирани, изписана е на
11.09.2019г., като раната е заздравяла с образуването на ръбец, който ще
остане до живот и представлява загрозяващ козметичен дефект.
Възстановяването при подобни тип лицеви травми, както е пояснило вещото
лице, протича в рамките на около 25-30 дни, като възстановяването е пълно,
ако оперативната намеса е успешна, а в конкретния случай няма приложена
по делото медицинска документация, в която да са отразени усложнения от
страна на травмата на носа след проведеното лечение. В първите дни след
инцидента пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и
страдания в областта на лицето, което е богато инервирано и кръвоснабдено,
като в рамките на периода от около 30 дни болезнеността е намаляла и
изчезнала. Вещото лице е уточнило, че травма в областта на носа е
съпроводена с продължителна и силна болезненост, която постепенно
намалява, поради което през следващите дни след инцидента със сигурност
4
пострадалата се е оплаквала или е имала главоболие и съпроводените с това
усещания – замайване и др.
В лист за преглед № 65/16.09.2019г., обсъден от вещото лице, на
пострадалата е била поставена основна диагноза „Мозъчно сътресение“, а
като придружаващо заболяване „Травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. Анамнестично е записано, че
след изписването й от болничното заведение, където не е консултирана с
неврохирург, пострадалата от ПТП продължила да се оплаква от главоболие и
световъртеж, като съобщава за болки в кръста, появили се след инцидента,
както и изтръпване в долни крайници. Като обективно състояние при
прегледа е отразено: Леко увредено общо състояние. Заема анталгично
положение в леглото. Изразен цефалгичен синдром. Периорбитален оток на
меки тъкани и нос. Изразен вертебрален синдром за лумбален отдел с
хипестезия по коренчев тип за дерматоми ЛЗ и Л4 двустранно. Без изразен
двигателен дефицит. Препоръчано е КТ на главен мозък и МРТ на лумбални
прешлени за болките в кръста за уточняване и изключване на травматична
дискова херния. На М.М. е проведено магнитнорезонансна томография (МРТ)
на поясни прешлени със заключение – МР данни за малка интрафораменална
дискова херния на ниво ЛЗ-4 вляво; малка парамедианна дискова херния на
ниво Л4-5 вдясно. Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивният
съд намира, че действително по делото не е проведено пълно доказване (чл.
154, ал. 1 ГПК), създаващо сигурно убеждение у съда в истинността на
съответното твърдение, че уврежданията в гръбначния стълб, установени
след ПТП, са с травматичен произход от процесното ПТП, въпреки че при
приема и престоя в болница на пострадалата не е извършван преглед от
неврохирург. В заключението на СМЕ, в което е обсъждан листът за преглед с
поставените диагнози и МРТ изследването, не е прието като последица от
ПТП травмата на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния
стълб и дисковите хернии, т.е. в област извън главата. Заключението не е
оспорено от ищцата докато трае изслушването (чл. 200, ал. 3 ГПК), видно и от
представената писмена защита (в нея травмата на гръбначния стълб не е
обсъдена), съобразено е с установеното непосредствено след ПТП засягане на
телесното здраве на пострадалата в областта на главата, при оценката му
заедно с другите доказателства по делото, въззивният съд го възприема като
основано на съответните специални знания на вещото лице и приема, че по
5
делото се налага извод, че само въз основа на поставената дни след ПТП
диагноза не може да се направи един единствен обоснован извод, че
увреждането на гръбначния стълб е получено именно от ПТП, макар и да
съществува такава вероятност, което обаче не е достатъчно за изискуемото от
закона пълно доказване на твърдените вреди. Изводът за непроведено пълно
доказване в обсъжданата насока въззивният съд прави, въпреки че ответникът
не е упражнил право на жалба срещу първоинстанционното решение в частта
му, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди под формата на
разходи за образно изследване на поясните прешлени, поради което се явява
обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, че ищцата е претърпяла
и такива вреди от процесното ПТП (чл. 298, ал. 1 ГПК).
От показанията на св. М. - дъщеря на ищцата, преценени по реда на
чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, е установено, че, когато
майка й се обадила по телефона след катастрофата на автомагистрала Хемус,
тя говорела бавно и много тихо, едва я чувала, но разбрала, че се връща в
София с линейка. В същия ден видяла майка си в Спешно отделение на
болницата, където била откарана, – била в инвалидна количка, цялата в кръв и
с огромна дупка в областта на носа. След операцията на носа майка й
останала още няколко дни в болницата, имала болки в носа, както и в
челюстта, не можела да говори и да се храни. За болки в кръста вследствие на
ПТП при пострадалата, за които съобщава свидетелката, няма други данни по
делото към този момент, поради което само въз основа на показанията съдът
не може да приеме за установен факта на проява на болките в болничното
заведение, нито въз основа на гласните доказателства може да се приеме за
установена причинна връзка с ПТП. След изписването на ищцата от
болницата за нея се грижила свидетелката и техни близки, през тази седмица
пострадалата имала нужда от чужда помощ, защото не можела да ходи и да
пази равновесие. Към момента на разпита (м.10.2020г.) свидетелката е
разказала, че майка й изпитвала болки в кръста и в тялото и повече не се
придвижвала с автобус, а и не позволявала на децата си. Мнението на
свидетелката за причината за негативни за ищцата резултати от избори за
кмет няма доказателствена стойност.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
6
на тяхното значение за размера на вредите. В разглеждания случай, с оглед
приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто присъден от
първата инстанция размер са направени оплаквания относно преценката на
обема и тежестта на уврежданията, относими към определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съотв. за нарушение на чл. 52 ЗЗД,
възлиза на 20 000 лв. В приложение на чл. 52 ЗЗД при оценка на характера и
тежестта на увреждането на здравето на пострадалата, която на 48 години е
получила травми в областта на главата, в т.ч. счупване на носни кости, за
чието наместване е извършена оперативна интервенция, както и на
претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, присъщи на
уврежданията, в това число интензивни болки и съпроводно главоболие и
замайване, вкл. при съобразяване на характера и продължителността на
лечението, с общ възстановителен период от около 1 месец (без данни за
усложнения), но с пожизнени неблагоприятни последици (изразяващи се в
загрозяване на лицето, което дефинитивно дава негативното отражение върху
самочувствието и самооценката) без в случая да се твърди и да се доказва
сериозно засягане на психиката от този дефект, както и не е доказано
сериозно засягане на физическото и социалното функциониране на
пострадалата от обстоятелствата, при които е настъпило ПТП (въпреки
данните, че пострадалата отказва да пътува в автобус и обичайния стрес,
причинен от травмиращото събитие), при отчитане и на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия,
въззивният съд приема, с оглед релевираните доводи във въззивното
производство, че обезщетение в размер на 20 000 лв. отговаря на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на
увреденото лице, както по същество се възприема и във въззивната жалба.
При определянето на обезщетение в размер на 20 000 лв. въззивният съд
отдаде значение, с оглед горепосоченото, на естеството и тежестта на
доказаните причинени травми от ПТП, на характера на лечението и
продължителността и интензитета на болките, и на възстановителния период,
както и на трайните последици от уврежданията, измежду които прие за
недоказано да са проявяващи се и към момента на разпита на свидетелката
7
болки в кръста.
С оглед изложеното, решението в обжалваната част, касаеща размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като неправилно
подлежи на отмяна и вместо това прекият иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отхвърли за разликата над 20 000 лв. до 30
000 лв., като решението се отмени и в частта му, в която в тежест на
ответника, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съответно чл. 38, ал. 2 ЗА, са
присъдени държавна такса и разноски над размера от 1 037, 60 лв., съответно
възнаграждение за безплатна правна помощ над размера от 1 004, 13 лв. При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
се присъдят, съразмерно на отхвърлената част от иска, разноски по делото в
размер на 198, 35 лв. – депозит за вещи лица и 200 лв. - дължима държавна
такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260026/17.02.2021г. по т. д. № 29/2020г. на Софийски
окръжен съд, ТО, III състав, в частта, в която е уважен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до размера от
30 000 лв. и в частта, в която, в която в тежест на ответника, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, съответно чл. 38, ал. 2 ЗА, са присъдени държавна такса и
разноски над размера от 1 037, 60 лв., съответно възнаграждение за безплатна
правна помощ над размера от 1 004, 13 лв. и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Я. М. срещу ЗК „Лев инс” АД, за
заплащане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на обезщетение за неимуществени
вреди – болки, страдания, стрес от увреди на гръбначния стълб от ПТП,
настъпило на 08.09.2019г. в района на 22 км на АМ „Хемус“ – над размера от
20 000 лв. до размера от 30 000 лв.
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* сумата 198, 35 лв. – разноски
за първоинстанционното производство и сумата 200 лв. – разноски за
въззивното производтво.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
8
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9