О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-1131 Година 2020, 13 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на тринадесети април година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 912 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивнитe жалби на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********
(вх.№ 5993/05.02.2020 г.) и от К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я. (вх.№ 7351/13.02.2020
г.), против решение № 202 от 16.01.2020 г. по гр.д.2548/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
Въззивникът-ответник „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД обжалва решението на
БРС В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати: на К.А.Я. сумата от 80 000 лв - обезщетение за
неимуществените вреди, причинени й от смъртта на съпруга ѝ Михаил Огнянов
Я., настъпила на 17.01.2018 г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 800 лв за направените
по делото разноски, съразмерно с уважения иск; на Ю.М.С. - сумата от 60 000 лв - обезщетение за
неимуществените вреди, причинени й от смъртта на баща ѝ Михаил Огнянов Я.,
настъпила на 17.01.2018 г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 100 лв. за направените
по делото разноски, съразмерно с уважения иск; и на С.М.Я. - сумата от 60 000 лв. - обезщетение за
неимуществените вреди, причинени му от смъртта на баща му Михаил Огнянов Я.,
настъпила на 17.01.2018 г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 100 лв за направените
по делото разноски, съразмерно с уважения иск.
Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваните от
ответника части, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
нарушение на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че починалият не е проявил груба
небрежност, с която е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, както и,
че е приложил института „груба небрежност“ по смисъла на чл.11,ал.3 от НК, в
гражданскоправния спор, в който формите на вина са само умисъл и небрежност.
Сочи се, че съдът не е изследвал доказателствата в тяхната съвкупност, поради
което е достигнал до фактическа констатация, противоречаща на логиката, а
именно – до извода, че по делото не било доказано, че починалият не е бил с
предпазен колан. Твърди се, че квалифицирайки поведението на починалия като
„обикновена небрежност“, съдът не е съобрази, че лицето само се е поставило в
ситуация на повишен риск при грубо неспазване на основните правила за
безопасност, при това – въпреки дългогодишния си опит. Сочи се, че след като не
е положил дължимата грижа, за да избегне вредоносния разултат, полиналият е
допринесъл за настъпването му, което е следвало да бъде отчетено от съда при
определяне на обезщетението на близките му. На второ място се излага оплакване,
че при определяне размера на обезщетенията, първоинстанционният съд не е
съобразил съдебната практика по чл.52 ЗЗД, поради което е присъдил обезщетения
в завишен размер, още повече – с оглед доказаните вреди на ищците.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваните от ответника части,
над сумата от по 27 000 лв за всеки един от ищците, и отхвърляне на
исковете им над този размер.
Претендират се разноски. Няма искания по доказателствата.
Въззивниците-ищци К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я., обжалват решението на БРС, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им, както следва: за К.Я. - над уважения размер от 80 000 лв до
предявения размер от 100 000 лв; за Ю.С. - за разликата над уважения
размер от 60 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв; и за С.Я. -
за разликата над уважения размер от 60 000 лв. до предявения размер от
100 000 лв. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил
вида и обема на претърпените от ищците вреди, поради което и неправилно е
определил размера на обезщетенията. Твърди се, че присъдените обезщетения не
отговарят на реално претърпените от ищците неимуществени вреди, както и на
икономическата конюнктура в страната. Сочи се, че събраните в
първоинстанционното производство доказателства установяват интензитета на
нанесената на ищците травма от внезапната загуба на техния близък, която травма
те продължават да преживяват и към настоящия момент. Твърди се, че внезапната и нелепа загуба на
техния съпруг и баща е лишила ищците не само от неговата обич и духовна
подкрепа, но и от материалната му подкрепа – фактическа и финансова. Излагат се
твърдения, че по делото е доказано, че болката и внезапният шок от загубата на
техния близък, не са отминали. Сочат, че макар паричното обезщетение да не може
нито да замести загубения близък човек, нито да изтрие преживените в тази
връзка душевни страдания, то все пак представлява някаква форма на икономическа
компенсация и следва да бъде съобразено с преобладаващата съдебна практика по
сходни случаи.
Претендира се отмяна на решението на БРС в отхвърлителните му части и
уважаване на исковекте в предявените размери. Претендират се разноски. Също
няма искания по доказателствата.
И двете жалби са подадени от легитимирани лица, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което са допустими.
Всяка от страните е подала в законовия срок писмен отговор, с който обжалва
въззивната жалба на другата страна като неоснователна и претендира
потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от противната страна част.
„ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД излага твърдения, че в решението си БРС не е
изследвал задълбочено всички факти, имащи отношение към справедливия размер на
обезщетенията, както и обстоятелството, че поради непоставяне на предпазния
колан, починалият е допринесъл за настъпването на злополуката. Изложени са
подборвни съображения.
К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я. твърдят, че в обжалваната от ответника част,
решението на БРС е правилно и обосновано, като съдът е действал при пълно
съблюдаване на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че
оплакванията на въззивника-ответник във връзса с прилагането от съда на
института „груба небрежност“ противоречи на трайната съдебна практика, съгласно
която, доколкото в КТ няма дефиниция на понятието „груба небрежност“, по аналогия
следва да се приложи разпоредбата на чл.11, ал.3 от НК. Оспорват се твърденията
на въззивното дружество, че съдът неправилно бил приложил правилата на
логическото мислене, както и, че решението в тази му част е необосновано.
Оспорват се твърденията на ответника, че съдът неправилно бил квалифицирал
случая като обикновена небрежност. Оспорва се и твърдението на ответника, че
определените от съда ръзмери на обезщетенията били прекомерни с оглед
претърпените вреди и съдебната практика. Относно твърдението на ответника за
допуснати процесуални нарушения се твърди, че това оплакване е бланкетно – без
посочване на конкретни нарушения.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивнитe жалби на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК ********* (вх.№ 5993/05.02.2020 г.) и от К.А.Я.,
Ю.М.С. и С.М.Я. (вх.№ 7351/13.02.2020 г.), против решение № 202 от 16.01.2020
г. по гр.д.2548/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.