№ 298
гр. Враца, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Гражданско дело №
20221400100368 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.240 ЗЗД и в условията на евентуалност - такива с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД от Р. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу Е. В. М., ЕГН
********** с адрес с.***.
В исковата молба се твърди, че на 24.08.2020г. С. Т. С. е прехвърлил с
платежно нареждане от своята банкова сметка в "Банка ДСК"АД сума в
размер на 49 750лв. по банкова сметка в "ОББ"АД с титуляр ответницата с
основание за превода "заем".
Твърди се, че на 04.09.2020г. С. с платежно нареждане е прехвърлил от
банковата си сметка по тази на ответницата сума в размер на 8 000лв., а на
30.10.2020г. е прехвърлил сумата 20 000лв., като основанието и на двата
превода е отново заем.
Ищецът сочи, че в периода от 24.08.2020г. до 30.10.2020г. е предоставил
в заем на ответницата общо 77 750лв.
Следващото твърдение в исковата молба е, че на 01.01.2020г. С. е
поканил ответницата да му върне сумите 49 750лв., 8 000лв. и 20 000лв.
Ищецът сочи, че на 18.08.2020г. С. му е прехвърлил всички свои
вземания срещу ответницата, ведно с привилегиите, обезпеченията и всички
техни принадлежности, включително и изтеклите лихви, за което е сключен
1
писмен договор за цесия, а на 19.08.2020г. с нотариално заверено
пълномощно го е упълномощил от негово име да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Прави се изявление връчването на исковата молба да се счита
за уведомяване на ответницата по чл.99, ал.3 ЗЗД.
С твърдението, че ответницата не е възстановила предоставените й
суми, е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове с
правно основание чл.240 ЗЗД за сумите 49 750лв., 8 000лв. и 20 000лв.,
получени от ответницата чрез банкови преводи от банковата сметка на С. Т.
С. на посочените по-горе дати, и на евентуални такива с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за същите суми, като получени от ответницата без
основание. Исковете суми се претендират ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност са съединени осъдителни искове за същите
суми, чието присъждане се иска на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адв. М. В. от САК
ответницата е подала отговор на исковата молба.
В отговора се поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да предяви
исковете, тъй като в представения договор за цесия не е посочен произхода на
вземанията, които не са индивидуализирани по основание, от което според
ответницата следва, че договорът в тези части няма предмет и е нищожен.
В отговора се сочи, че от представеното пълномощно е видно, че ищецът
е упълномощен да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземанията,
поради което изявлението исковата молба да се счита за уведомяване няма
действие по отношение на нея. Според ответницата при липсата на
уведомление за цесията тя не може да бъде ангажирана за отговаря по
предявените искове.
В отговора се излагат съображения за недопустимост на предявените
искове, които съдът не споделя.
Ответницата оспорва исковете и като неоснователни, като твърди, че
между нея и С. С. не са налице облигационни отношения по договор за заем, а
са съществували само лични, приятелски и служебни такива. Ответницата
отрича да е получила исковите суми като заем и да е била канена от С. да ги
2
върне.
Претендират се разноски.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба е представено извлечение от банкова сметка на С. Т.
С. в "Банка ДСК"АД за периода от 24.08.2020г. до 24.08.2020г., в което е
отбелязано усвояване на сума в размер на 50 000лв. и нареждане за сумата 49
750лв. по посочена банкова сметка на ответницата IBAN BG28STSA***.
Представено е платежно нареждане кредитен превод от 04.09.2020г. за
извършен банков превод от сметка на С. С. по банкова сметка на ответницата
IBAN BG05UBBS*** на сумата 8 000лв. с основание "заем" и бланка от
платежно нареждане за превода на тази сума, в която в позицията "основание
за превод" е записано "заем".
Представено е платежно нареждане кредитен превод от 30.10.2020г. за
извършен банков кредит от сметка на С. С. по банкова сметка на ответницата
IBAN 28STSA*** на сумата 20 000лв. с основание "заем".
Ищецът е представил договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от
18.08.2022г., с който С. С. му е прехвърлил свои вземания срещу ответницата
както следва: 1. вземане за сума в размер на 9 600лв., представляваща сбора
на 12 броя месечни вноски, всяка в размер на 800лв. по договор за паричен
заем от 27.05.2020г.; 2. вземане за сума в размер на 15 400лв., представляваща
една месечна вноска по договор за паричен заем от 27.05.2020г.; 3. вземане за
сума в размер на 3 000лв., представляваща неустойка по договор за паричен
заем от 27.05.2020г.; 4. вземане за сума в размер на 49 750лв., преведена на
24.08.2020г. по банкова сметка на ответницата в "Банка ДСК"АД; 5. вземане
за сума в размер на 8 000лв., преведена на 04.09.2020г. по банкова сметка на
ответницата в "ОББ"АД; 6. вземане за сума в размер на 20 000лв., преведена
на 30.10.2020г. по банкова сметка на ответницата в "Банка ДСК"АД.
В чл.2 от договора за цесия е посочено, че всички прехвърлени вземания
са изискуеми.
От съдържанието на договора се установява, че прехвърлянето на
вземанията е безвъзмездно.
3
Представено е нотариално заверено пълномощно, с което С. С. е
упълномощил ищеца от негово име да извърши всички действия за
уведомяването на длъжника Е. В. М. относно прехвърлянето на описаните по-
горе вземания.
По искане на ищеца цедентът С. С. е разпитан като С. по делото и дава
показания, че с ответницата се познава от 2010г., тъй като работят в една и
съща смяна в "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, но не са били в близки отношения. С.
С.ства, че по време на извънредното положение, ограниченията и изолацията,
свързани с пандемията от Ковид-19, с ответницата се запознали във Фейсбук,
срещнали се, след което тя отишла при него в с.*** и му се оплакала от липса
на пари и от това, че дължи много пари. С.ят заявява, че с ответницата
станали близки приятели, но не са имали интимна връзка, както и че М. му
поискала пари назаем. Заявява също, че около 01.05.3030г. дал на ответницата
около 6 000лв. на ръка и без разписка, но след 20-и май същата година тя
"ревнала", че има необслужени бързи кредити, поради което по банков път й
превел още 25 000лв. С. продължава, че след вземането на парите
отношенията с ответницата се разваляли, но през м. август 2020г., когато бил
в София, същата му се обадила по телефона, разплакала се, казала, че е много
зле и му поискала още 50 000лв. По този повод С. изтеглил кредит от "Банка
ДСК"АД и превел сумата по сметката й. С.ят дава показания, че в началото на
м.септември същата година се видял отново с ответницата, която му се
оплакала, че брат й ще я убие, и му поискала още 8 000лв., като му обяснила,
че сумата трябва да бъде по сметката й само около 3-4 дни, след което ще му
я върне. След това според показанията на С. двамата с ответницата се скарали
и той многократно си искал парите, но въпреки това същата отново го
измамила и тогава й дал още 20 000лв., тъй като тя го излъгала, че
възнамерява да започне някакъв бизнес, като сумата била преведена по
банков път. С.ят заявява, че ответницата го лъжела постоянно, както и че
уговорката между тях била най-късно до м. декември 2021г. да му върне част
от парите, а другата част да върне след като излезе от ЦКР и успее да изтегли
заем. В заключение С. заявява, че ответницата избягала от него и с нея се
виждат само на работа, както и че той непрекъснато настоявал да му върне
парите, но тя не отговаряла нищо.
С доклада по делото съдът е дал на ищеца указания, че негова е тежестта
4
да докаже съществуването на валидни договорни правоотношения по договор
за заем с ответницата и конкретните параметри и условия на същия, както и
за факта, че исковите суми са реално получени от ответницата. В проведеното
по делото съдебно заседание ищецът заявява, че няма да сочи други
доказателства.
При така ангажираните доказателства съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът иска присъждане на исковите суми, позовавайки се на правата
си на цесионер, възникнали от договор за прехвърляне на вземания. Исковете
са предявени като такива с правно основание чл.240 ЗЗД, като по този иск се
релевира твърдение за сключени между цедента С. С. и ответницата договори
за заем. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати исковите суми, с
които се е обогатила неоснователно.
В подкрепа на исковите претенции по делото са представени банково
извлечение и платежни нареждания за извършени от цедента С. по банкови
сметки с титуляр ответницата преводи на суми в размер, равен на исковия.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява
промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея,
или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител
на едно трето, чуждо на таза връзка лице. Този договор се определя като
каузален, неформален и консенсуален и негов предмет е прехвърлянето на
вземане, което трябва да съществува към момента на сключване на договора
и да е прехвърлимо. От тези общи правила се извежда и действието на
цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със
сключването на договора, т.е. с постигането на съгласие вземането преминава
от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, с постигането на съгласие цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно
с акцесорните му права. Следователно, за да премине вземането към
цесионера, е достатъчно единствено постигането на съгласие между него и
досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне
5
договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По
отношение на длъжника, обаче, договорът за цесия няма действие, докато
цесията не му бъде съобщена и значението на това съобщаване е
регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от цесионния
договор и поради действието му спрямо третите лица – чл.99, ал.4 ЗЗД. Иначе
казано, до съобщаването на цесията се създава едно релативно правно
състояние, което е корелативно зависимо от поведението на цедента, като в
този случай законът охранява интересите на цесионера, само ако цесията е
договорена като възмездна. Договорът за цесия има за цел да измени титуляра
на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в
договорното правоотношение. Не е страна по договора за цесия и длъжникът,
но последиците, породени от същия, несъмнено го засягат пряко.
В разглеждания случай уведомяването на ответницата – длъжник по
прехвърлените вземания е извършено с връчването на препис от исковата
молба.
Ищецът твърди, че е носител на процесните цедирани му вземания в
условията на евентуалност на две основания за възникването им – договор
заем или неоснователно обогатяване. Както бе посочено по-горе в мотивите, в
сключения от ищеца договор за цесия не е конкретизирано основанието, от
което произтичат прехвърлените вземания, а е посочено единствено, че
сумите са прехвърлени по банкови сметки на ответницата. За определянето на
правното значение на този факт съдът взе предвид следното:
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, и предмет на цесионната сделка
могат да бъдат само съществуващи вземания, т.е. съществуването на
последните е условие за нейната действителност. Този извод следва и от
каузалния характер на договора за цесия, чиято валидност се преценява с
оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от
разнообразието на основанията, на които цесията се извършва /продажба,
дарение, даване вместо изпълнение и др./, определеността, респ,
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях./в т.см. Решение №32/09.09.2010г. по т.д.
№438/2009г. на ВКС, ІІ т.о./
В Решение №196/22.11.2018г. по гр.д.№3871/2017г. на ВКС, ІV г.о. е
6
също е прието, че като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за
възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От
правилото, установено в чл.99, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното
конкретно правно основание. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Нататък в
решението си съставът на ВКС застава на становище, че вземането, предмет
на договора за цесия, не е индивидуализирано, когато в договора за цесия са
посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му –
договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване. Двете основания
са различни както по съдържание, така и по характер. Първото е
облигационно отношение между страните, възникнало от договор, по силата
на който заемодателят е предал на заемателя пари със задължение да ги върне
в договорения срок. Искът за неоснователно обогатяване има субсидиарен
характер и предпоставя разместване на имущество при липса на правно
основание. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
неиндивидуализирани вземания.
Настоящият състав се присъединява към приетото в двете решения на
състави на ВКС.
Както бе посочено по-горе, в процесния договор за цесия не е посочено
правното основание, на което са възникнали вземанията на цедента към
ответницата. По тази причина ищецът, в качеството на цесионер не може да
претендира присъждане на исковите суми на две, избрани по негова преценка
основания – договор за заем или евентуално – неоснователно обогатяване и в
тази връзка приетото по-горе относно липсата на индивидуализация на
цедираните вземания чрез посочване на основанието за възникването им важи
изцяло и за цесионера, който може да упражни правата на първоначалния
кредитор на длъжника такива, каквито са те към момента на сключване на
цесионния договор.
7
Така както са предявени, главният или евентуалният искове не могат да
бъдат уважени, тъй като ищецът като цесионер не може да претендира от
ответницата заплащане на исковите суми на основание, което цедентът като
негов праводател не е посочил в самия договор.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата направените по делото разноски за адвокатска защита в размер
на 2 863лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу Е.
В. М., ЕГН **********, с адрес с.*** осъдителни искове с правно основание
чл.240 ЗЗД за сумите 49 750лв., 8 000лв. и 20 000лв. и евентуални такива за
същите суми с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Р. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на Е. В.
М., ЕГН **********, с адрес с.*** направените по делото разноски в размер
на 2 863лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8