РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. гр. Хасково, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200603 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. П. Г. срещу Наказателно постановление №
24-1253-003437 от 28.10.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Сочи се, че наказващият орган бил направил опит
да обоснове защо счита, че процесното МПС не било индивидуално
електрическо ПС по смисъла на т. 18б на ДР на ЗДвП, а е моторно превозно
средство по смисъла на т. 11 от същия параграф, но в случая по подробно
изложени съображения в жалбата, ставало ясно, че процесното ПС
1
съответствало изцяло на цитираните нормативни изисквания, в това число и
относно референтната точка на седене и не можело да бъде определено като
МПС и затова не подлежало на регистрация. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призована, се явява лично в първо съдебно заседание и заявява
становище по жалбата и по доказателствата, като участва в тяхното събиране.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява и не изпраща
упълномощен процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 19.08.2024 г. свидетелите Д. Н. А. и А. О. О., двамата на длъжност
„*****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били на работа
и в около 12:06 часа били установени в изпълнение на служебните си
задължения в град Хасково, когато възприели движение по бул. „България в
посока към Съдебна палата движение на електрическо превозно средство от
категория L1 без установена марка, светло син на цвят с номер на рама
******* без поставена табела с регистрационен номер на определеното за
това място и решили да го спрат за проверка. В хода на проверката било
установено, че превозното средство се управлява от жалбоподателя Г. П. Г., а
2
след извършване на измерване със служебна ролетка, че референтната точка
на седене била 720мм – от земята до началната точка на най – високата точка
на седене на седалката, както и че то не било регистрирано на територията на
Република България – след направена справка по номер на рама. С оглед тези
констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово
присъствие, след като било прието, че превозното средство е извън вида на
индивидуалните ПС, бил съставен от свид. Д. Н. А. Акт за установяване на
административно нарушение серия GA бл. № 1408213 за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят Г. П. Г. подписал, а в графата за
обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като
бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване
на акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
19.08.2024 г., според отразеното в приложената разписка.
С Мотивирана резолюция № 24-1253М000254 от 09.09.2024 г.,
административнонаказващият орган прекратил
административнонаказателното производство по съставения АУАН на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, поради това, че деянието съдържа
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и изпратил
преписката на РП – Хасково.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
17.10.2024 г., прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр.
№ 4567/2024 г. по описа на РП – Хасково, като е посочено препис от
постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началник Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на
административнонаказателна отговорност.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, уточнявайки, че санкционният акт се издава на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с цитираното постановление на
РП – Хасково, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил: управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1
3
ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. Н. А. и А.
О. О. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и
конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя,
както и липсата в момента на проверката табела с регистрационен номер,
поставена на определеното за целта място. Дава се вяра на показанията на тези
свидетели и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, въпреки издаване
на НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
Съгласно чл. 149, ал.1 т.1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа,
превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински
букви, като в т.1 е определена категория L – моторни превозни средства,
4
определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Съответно според чл. 4
параграф 1 от Регламент № 168 от 2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 15.01.2013 г., към превозните средства от категория L спадат дву-,
три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са
описани в този член и в приложение I, включително велосипедите с двигател,
дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети,
мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за
движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с
повишена маневреност. Според параграф 2 на чл.4, за целите на Регламента се
прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а)
превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно
средство), която се разделя на следните подкатегории: i) L1e-А превозно
средство (велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен
мотопед), като в чл. 2, параграф 2, б. „к“ от Регламента е посочено, че същият
не се прилага за превозни средства, оборудвани с каквото и да е място за
сядане на водача с височина на точка R ≤ 540 mm за категории L1e, L3e и L4e
или ≤ 400 mm за категории L2e, L5e, L6e и L7e.
Според §6 т.18 б. от ДР на ЗДвП „Индивидуално електрическо превозно
средство“ е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за
сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща
540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с
височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с
три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални
електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с
увреждания.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение, следва да се отбележи за
пълнота на изложението, въпреки, че НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН, че отговаря и на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН
относно необходимите реквизити.
5
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в
процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано,
че наказващият орган с мотивирана резолюция е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Г. П. Г.
относно нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите са
били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Това е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване
на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз
основа на постановление за отказ да се образува ДП и поради липсата на
конкуренция с висящо наказателно производство,
административнонаказателното е реализирано без колизия с принципа non bis
in idem. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от
отпочване първоначално на административнонаказателното производство,
станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок,
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното
постановление и реализиране по този начин на
административнонаказателната отговорност. На следващо място, при
описание на деянието е възприета изложената в съставения акт за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка, като са
възпроизведени единствено възможните индивидуализиращи процесното
МПС белези, доколкото е установен номер на рама. С това по никакъв начин
не се е стигнало до непреодолимо несъответствие на съдържанието на
санкционния акт с изискванията на чл. 57 от ЗАНН, нито с непосочване на
това дали се касае за двуколесно, триколесно и пр. превозното средство, тъй
6
като това е въпрос по същество, а не по редовността на описанието и поради
това не е допуснато процесуално нарушение, което да окачестви като
съществено, съобразно въведения от законодателя и развит от съдебната
практика критерий за това, свързан с обезпечаване правото на защита на
жалбоподателя в пълен обем и възможността за осъществяване на съдебен
контрол.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1, предл. 2 - ро от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче,
за уместно да отбележи следното:
Деянието формално консумира признаците от обективна страна на
състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, доколкото
превозното средство не е било въобще регистрирано по надлежния ред, от
страна на жалбоподателя и именно поради това е осъществено процесното
управление без за ел. превозно средство да е имало табела с регистрационния
номер, поставена на съответното място. Превозното средство не е било
регистрирано, а е следвало тъй като не попада в категорията неподлежащи на
регистрация превозно средство в хипотезата по чл. 1, ал. 5, т. 9 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. на МВР.
Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП моторно превозно средство е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства. Съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП регистрация е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Според чл. 140, ал. 2, изр. първо от ЗДвП условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на отбраната. В чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
7
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства са посочени
неподлежащите на регистрация по реда на тази наредба категории. В т. 9 от
същата норма са посочени индивидуални електрически превозни средства по
смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Според дадената в § 6, т. 18б от ДР на
ЗДвП дефиниция индивидуално електрическо превозно средство е пътно
превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална
конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с
височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm,
когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на
точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или
повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически
превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, кредитирани
с доверие, управоляваното от жалбоподателя електрическо превозно средство
е от типа L1е; с височина на точка на сядане по –голяма от 540 мм, а именно
720 мм, поради което същото не е индивидуално електрическо превозно
средство и е следвало да бъде регистрирано. Нещо, което не е изпълнено.
Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е
подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, доколкото
различен е фактическият състав по втората алтернатива, а при преценка на
материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността, както
още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, така и след това - при
реализирането й с издаване на наказателното постановление, е отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тъй като във всеки конкретен случай е
необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, в т.ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага, необходимо е да се
отбележи, че в случая, изначално ясно е, че моторното превозно средство не е
било регистрирано по надлежния ред, а видимо за жалбоподателя същото не е
било с регистрационна табела, поставена на съответното място, но въпреки
8
това жалбоподателят е управлявал същото. С установяване на факта на
управление и авторството е доказано, че е осъществено от обективна страна
деяние, което може и следва да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал.
3 от ЗДвП, както обосновано е приел наказващият орган, след като процесният
случай не може да се приеме, че се отличава с липсата въобще или с по –
ниска, спрямо други случаи, степен на обществена опасност, а и липсват
подобни твърдения.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
законосъобразно и правилно – потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1253-003437 от
28.10.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9