Присъда по дело №783/2021 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 68 |
| Дата: | 12 октомври 2021 г. |
| Съдия: | Мая Веселинова Нанкинска |
| Дело: | 20213100200783 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.07.2021 год. във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт по ПД №
67/2021 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимите Р. Б. Н., Р. ИВ. М. и Л.. Й.
М., по който е образувано производство пред първа инстанция, за извършени престъпления
от общ характер, наказуеми както следва:
1.По отношение на Р.Н. за това, че на 08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с Р. ИВ.
М. и Л.. Й. М., като съизвършители, отнели чужди движими вещи - мобилен телефон марка
„SONY", модел „Xperia", на стойност 80 лв., таблет марка „HUAWEI", модел „**********",
в едно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", на стойност 180 лв., часовник марка „SEIKO",
модел „7S36-05Z2-10 bar", на стойност 250 лв., всичко на обща стойност 510 лв., от
владението на М.К.М. /М. Х. М./, ЛН *********, роден на 05.11.1984 год., гражданин на Р.
Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е
било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща
се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала
смърт и деянието е извършено от три лица сговорили се предварително да вършат кражби и
грабежи, с което е осъществила състав на престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.
2. По отношение на Р.М. за това, че на 08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с Р. Б.
Н. и Л.. Й. М., като съизвършители, отнели чужди движими вещи - мобилен телефон марка
„SONY", модел „Xperia", на стойност 80 лв., таблет марка „HUAWEI", модел „**********",
в едно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", на стойност 180 лв., часовник марка „SEIKO",
модел „7S36-05Z2-10 bar", на стойност 250 лв., всичко на обща стойност 510 лв., от
владението на М.К.М. /М. Х. М./, ЛН *********, роден на *********., гражданин на Р.
Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е
било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща
се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала
смърт и деянието е извършено от три лица сговорили се предварително да вършат кражби и
грабежи, с което е осъществил състав на престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2,
вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.
И за това, че в периода 03.08.2020 год.- 08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с Л..
Й. М., като съизвършители, без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, както следва: - хероин с общо нетно тегло 7,88 грама,
от което 4,86 грама с процентно съдържание 26,15%; 2,88 грама с процентно съдържание
26,05% и 0,14 грама с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева, - кокаин
с нетно тегло 0,54 грама, с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева, -
метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 грама, от което 0,36 грама с процентно съдържание
47,45% и 0,08 грама с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и -
рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80
лева, всичко на обща стойност 639,40 лева, с което е осъществил състав на престъпление по
чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
3.По отношение на Л.М. за това, че на 08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с Р. Б.
Н. и Р. ИВ. М., като съизвършители, отнели чужди движими вещи - мобилен телефон марка
„SONY", модел „Xperia", на стойност 80 лв., таблет марка „HUAWEI", модел „**********",
в едно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", на стойност 180 лв., часовник марка „SEIKO",
модел „7S36-05Z2-10 bar", на стойност 250 лв., всичко на обща стойност 510 лв., от
владението на М.К.М. /М. Х. М./, ЛН *********, роден на *********., гражданин на Р.
Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е
1
било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща
се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала
смърт и деянието е извършено от три лица сговорили се предварително да вършат кражби и
грабежи, с което е осъществил състав на престъпление по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2,
вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.
И за това, че в периода 03.08.2020 год.-08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с Р.
ИВ. М., като съизвършители, без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, както следва: - хероин с общо нетно тегло 7,88 грама,
от което 4,86 грама с процентно съдържание 26,15%; 2,88 грама с процентно съдържание
26,05% и 0,14 грама с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева, - кокаин
с нетно тегло 0,54 грама, с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева, -
метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 грама, от което 0,36 грама с процентно съдържание
47,45% и 0,08 грама с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и -
рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80
лева, всичко на обща стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр. Варна, разпространил
на Р. Б. Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови наркотични
вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., с
което е осъществил състав на престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Производството по делото е преминало по реда на чл.371, т.2 НПК, тъй като
подсъдимите са направили такова искане и изявлението, че признават всички факти така,
както са отразени в обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимите да
бъдат признати за виновни и да им се наложат наказания при условията на чл.58а, ал.1 НК,
към минималния размер на предвидения минимум за подс.М. и по 17 години за останалите
двама, като счита, че това би било справедливо, съобразно участието на всеки от тях.
На предварителното следствие и пред съда подс.Н. се признава за виновна и изразява
съжаление за извършеното, като оказва активно съдействие за извършеното от нея.
Подсъдимите М. и М. на досъдебното производство не се признават за виновни и
прехвърлят вината помежду си. В с.з. заявяват, че признават вината си, признават фактите,
така както са описани в ОА и желаят производството да протече по Глава ХХVІІ НПК.
В с.з. защитникът на Н. моли съда да й наложи наказание в минимален размер, което
да бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а НК, като оспорва правилността на правната
квалификация, която й е възведена.
Защитниците на М. и М. оспорват фактите по делото, като изразяват становище, че
подзащитните им не са извършили вменените им престъпления, въпреки процедурата, по
която е проведено съдебното следствие. В условие на евентуалност молят за минимални
наказания, при прилагане на по-лека квалификация.
По делото като пострадали са конституирани майката, бащата, братята и сестрите на
М. Х.- М. С. Х. М., Х.М., Б. К. М., Б. К. М., Б. Х., Й. Х. М., П. Х. М., Р. Х. М., Ал. Х. М..
Същите са предявили за всеки от тях граждански искове за причинените им неимуществени
вреди в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като майката и бащата са поискали конституирането им и като частни
обвинители.
Процесуалния представител на пострадалите претендира също за неправилна
2
квалификация на деянието, като излага доводи, че е осъществена умишлено причинена
смърт на Х., а не непредпазлива, както е възведеното на подсъдимите обвинение. Желае на
последните да бъдат наложени наказания „доживотен затвор“, което да бъде заменено с
„лишаване от свобода“ за срок от 30 години по реда на чл.58а НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимите М., М. и Н. са родени и живели в гр.Русе.Те се познавали дълго време
преди инкриминираното деяние и били в приятелски отношения. И тримата употребявали
наркотични вещества.
Н. живеела при майка си в Испания за известен период от време, но след завръщането
си в България не притежавала доходите, с които да се издържа и си осигурявала
необходимите средства като предлагала платени сексуални услуги. М. и М. си набавяли
необходимите им средства като разпространявали наркотични вещества. Случвало се
тримата подсъдими да живеят заедно за някакъв период от време. Случвало се също така Н.
да има уговорка с клиент за секс услуги и да упоява същият с цел с останалите двама да
вземат вещите му и да ги продадат. Това се случило няколко пъти преди инкриминираната
дата, като за подсъдимите до момента не бил настъпил някакъв негативен резултат.
В началото на м.август 2020 г. Н. пристигнала в гр.Варна, където първоначално
отседнала в хотел, намиращ се на ******. Няколко дни по-късно, след като й свършили
парите, тя напуснала хотела и се пренесла в дома на свой познат - св. Ст. Я., който живеел на
*********************. Тъй като обвиняемата нямала телефон, ползвала телефона на св.
Я., който бил с номер ********** на мобилен оператор А1. Този телефонен номер тя
посочила и в обява по интернет, в която предлагала интимни услуги.
Към началото на м. август 2020 г. М. и М. отседнали в стая №*** хотел "В.",
находящ се в гр. В., на ул. Х.М. №**. Те се занимавали с разпространение на наркотични
вещества, като продавали хероин, метаамфетамини и кокаин на различни лица.
На 03.08.2020 г. полицейските служители при Първо РУ Варна - свидетелите Ст.Ст.,
Кр. М. и И. И. по получен оперативен сигнал, отишли на проверка в стаята на двамата
подсъдими. Попитали ги дали притежават забранени от закона вещества, на което те
отговорили положително и с протокол за доброволно предаване М. предал, държаните от
него и от М. наркотични вещества, които били предназначени за разпространение, а именно:
4,86гр. хероин, 2,88 грама също хероин, 0,47 грама метамфетамин, три пликчета, всяко
съответно с по 0,20 грама, 0,23 грама и 0,11 грама кокаин с примеси, 0,36 грама
метамфитамин, 0,08 метамфетамин и 26 броя таблетки Ривотрил 2 мг.
След извършената полицейска проверка двамата подсъдими напуснали хотел "В." и
на 07.08.2020 г. се настанили в стая №** на хотел „К.", находящ се в гр. Варна, ул.„П.К."
№**. Там също се занимавали в продажба на наркотични вещества.
М. Х. е гражданин на Австрия. Той учил „Дентална медицина" в Медицински
университет „Проф. д-р Параскев Ст." – Варна и 2020г. бил трети курс.
На 07.08.2020г. в 19:23ч. Х. пристигнал в РБ през Аерогара Варна, с полет ******
Той се настанил в стая №** на хотел „К." на 08.08.2020 г., около 02.30 ч. след полунощ, като
платил на рецепцията в брой престой за една нощувка на св. Ц.Т.П. - дежурен рецепционист,
тъй като макар и да имал квартира в града поради независещи от него причини на могъл да
ползва квартирата си.
През това време Н. се намирала в дома на св.Я.. В 03.47 ч. на 08.08.2020 г. се
3
свързала по приложението „Месинджър" с М., като го попитала къде е и дали ще й продаде
кафяво(хероин) и кристали(джам) за 20 лв. По това време той се намирал в стаята си в хотел
„К.", заедно с М.. Двамата й предложили „по яка оферта" - да й продадат наркотици за 10
лв., а тя да им донесе дрехите, които по-рано им била взела, докато живеели заедно. Тя се
съгласила и М. й дал адреса на хотела и се уговорили да му звънне като пристигне. Н.
пристигнала пред хотела около 04.30 ч.
По същото време пострадалият М. Х. излязъл от хотела, като казал на
рецепциониста, че излиза за малко. Пред хотела срещнал Н. като се заговорили на
английски и се разбрали да го придружи до стаята. П. поискал да регистрира подсъдимата,
но тя му казала, че няма лична карта и ще остане при Х. само половин час. Въпреки
забраната на рецепциониста, Н. придружила пострадалия до стаята му и останала при него.
От там тя писала на двамата подсъдими, че се намира с клиент в стая №** на хотела и
поискала да се видят набързо, за да вземе наркотика и да им даде дрехите. Казала им, че
клиента й също искал да се надруса. В този момент двамата решили да се възползват от
ситуацията и й написали да накара клиента си да се изкъпе и докато е в банята да му снима
банковата карта. Тя се съгласила и се уговорила да се срещне с тях на стълбите между
етажите, за да вземе наркотика. Веднага след това Н. слязла на стълбищната площадка
между първия и втория етаж, където се срещнала с М., който й дал наркотични вещества-
хероин, стъклена лула с метамфетамин и хапчета „Ривотрил".
В този момент св.П. чул шум и се качил на площадката, където видял Н. и М., но не
реагирал по никакъв начин. След като подсъдимата взела наркотиците, се върнала в стаята
на пострадалия и веднага му дала две хапчетата Ривотрил, като му казала, че същите са за
ерекция и наподобяват лекарството „Виагра". След това му дала да изпуши лулата с
метаамфетамина и накрая двамата приели чрез шмъркане и хероин, после влезли във ваната,
където престояли известно време. Докато се намирали в банята, Н. дала на пострадалия още
2 хапчета Ривотрил. Като излезли от ваната, пострадалият легнал на леглото, тъй като му
прилошало от поетите различни видове наркотици и дългия престой във водата. Н. влязла в
банята да се изкъпе и като излязла видяла, че пострадалия Х. е заспал, като тялото му било
на леглото, а краката на земята. Тогава писала по приложението „Месинджър" на М., че „яко
е надрусала" чужденеца и той е заспал и го попитала какво да прави. М. и М. й отговорили
да взима телефона, дебитната карта и направо цялото портмоне и да донесе всичко в тяхната
стая. Още известно време продължили да обсъждат по „Месинджър" какво точно да вземе
Н., като накрая М. й писал, че е пред стаята и влязъл при нея. Двамата заедно взели
следните вещи, собственост на пострадалия - черен на цвят мобилен телефон марка „Сони",
СУМПС на името на М.К.М., удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ на М.
Х. М. с № *********, издадено на ********** г. от МВР ******, карта за медицински
университет Варна на лицето М. М. Х. с № **********, дебитна карта Мастър кард на банка
E.S. с № ****************** на M.M.K., дебитна карта Маестро, издадена от Easy bank с
айбан № АТ ******************* на M.M.K., един брой Ecard с № *********** на името
на M.M.K., часовник марка „SEIKO", модел „7S36 - 05Z2 - 10 bar и таблет марка „HUAWEI",
модел „**********", в едно с кожен калъф с надпис „HUAWEI". След това напуснали стая
№** и слезли в стая №**, където ги чакал М..
Между 07.30 и 08.00 ч. решили поединично да напуснат хотела, за да не правят
впечатление като първа била Н.. На рецепцията била забелязана от св. Н.Н., която поела
смяната от св.П. и която се опитала да я догони, за да разбере дали освобождава стаята.
Подсъдимата успяла да избяга и уведомила М. и М. по „Месинджър", че е завила по улицата
и се е преоблякла, защото рецепциониската започнала да я гони. Малко по-късно и двамата
обвиняеми напуснали хотела, като взели със себе си часовника марка „SEIKO" и таблета
марка „HUAWEI". Останалите отнети от пострадалия вещи оставили в стаята си в хотел
4
„К.". Малко след 09.00 ч. на 08.08.2020 г. тримата си събрали в заведение „Събуей",
намиращо се в района на „Червения площад" в гр. Варна.
На същия ден около 13.10 ч. М. и М. посетили заложна къща „К.", находяща се в
гр.Варна, ул.„Ш." №**, където заложили отнетия от пострадалия Х. часовник марка
„SEIKO", модел 7S36-05Z2-10 bar. По-късно, около 18.00 ч., М. се върнал отново в същата
заложна къща, където оставил в залог и таблет марка „HUAWEI", модел „**********", в
едно с кожен калъф с надпис „HUAWEI" - също вещ отнета от пострадалия.
Междувременно около 12.00 ч. на 08.08.2020 г. св.Н., отишла да провери стая №**,
тъй като същата следвало да бъде освободена до 12.00 ч. След като никой не отговорил на
многократните й и силни почуквания, тя проверила вратата и установила, че е отключена.
Влязла в коридора и видяла на леглото гол мъжки крак и си помислила, че същият спи.
Слязла долу и се върнала с камериерката. Двете влезли в стаята и се приближили до леглото
и тогава видели, че мъжът е с пяна на устата и блед. Веднага бил подаден сигнал на телефон
„112" на място пристигнала Спешна помощ и органите на полицията. Служителите на
Спешна помощ констатирали смъртта на пострадалия.
Бил извършен оглед на местопроизшествие -на хотелска стая №** на хотел „К.", при
който била намерена и иззета стъклената лула, същата която Н. дала на пострадалия за да
пуши метамфетамин.
От заключението на извършената впоследствие експертиза се установява, че по
вътрешната й повърхност са установени „следи" от наркотичната субстанция -
метамфетамин.
При извършения в хода на разследването на 09.08.2020 г. оглед на
местопроизшествие на стая №** в хотел „К." са били намерени и иззети следните вещи - ВД
№ 1 мобилен телефон марка „Сони", черен на цвят, ВД № 2 СУМПС на М.К.М.
род.**********г., ВД №3 - 1. удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ на М.
М. Х. с № *********, издадено на **********г. МВР ******; 2. карта за медицински
университет Варна на лицето М. М. Х., с № **********; 3. дебитна карта Мастър кард на
банка E.S. с № ****************** на M.M.K.; 4.дебитна карта Маестро, издадена на от
Easy bank, айбан № АТ ******************* на M.M.K.; 5. Ecard c № *********** на името
на M.M.K. и ВД №4 мобилен телефон „Леново К9", син на цвят с имей № 867015048703331
и № 867045048703349.
На 10.08.2020 г. било извършено претърсване и изземване на стая №** в хотел „К.",
където са намерени и иззети 16 броя сгънато фолио с различна дължина с черно кафява
вътрешност и един брой електронна везна. От извършената в хода на разследването
експертна справка по пакетчета и везната са установени следи от наркотичното вещество -
хероин.
В хода на разследването са иззети и видеозаписи от заложна къща „К.". Видно от
заключението на изготвената видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза, в
13:11:17 ч. на 08.08.2020 г. в заложна къща „К.", находяща се в гр.Варна, ул.Ш. №** влизат
М. и М. и дават на служител вътре един брой часовник, след което се насочват към изхода,
като М. излиза, а М. се връща и взема приготвената сума и след това излиза от заложната
къща. В 17:55:57 ч. М. се връща в заложната къща, като вече носи в ръце цветна торбичка,
от която вади предмет наподобяващ таблет, служителя му дава две банкноти и М. си тръгва.
От изготвените справки от мобилните оператори се установява движението на Н.,
според ползвания от нея мобилен телефон, според което в 04.10 ч. на 08.08.2020 г. тя е била
на клетка "Мл." №***, който се намира под кв. „В.", клиника "Н." (дома на св. Я., където е
5
била отседнала). В този час тя е провела телефонно обаждане до таксиметрова компания
(таксито, което е извикала да я закара до х-л „К."). От 04.23 ч. до 08.35 ч. тя е позиционирана
на клетки, обслужващи адреса на хотел „К.". За времето от 08.35 ч. до 09.10 ч. Н. е на клетка
„Червения площад".
От разпечатката на телефонния номер, ползван от М. е видно, че за времето от 2.33 ч.
до 8.11 ч. на 08.08.2020 г. той е позициониран на клетки, обслужващи хотел „К.", а за
времето от 08.12 ч. до 09.16 ч. се намира на клетки, обслужващи района на „Червения
площад".
След задържането на М., той е предал с протокол за доброволно предаване от
08.08.2020 г. свито на топка, част от алуминиево фолио, съдържащо кафява на цвят бучка,
представляваща хероин с нетно тегло 0,14 грама и съдържание на активен, наркотично
действащ компонент диацетилморфин - 24,4%, а М. е предал с протокол за доброволно
предаване от 08.08.2020 г. 34 броя таблетки „Ривотрил", съдържащи веществото
клоназепам.
От заключението на назначената и изготвена СМЕ на М. М. Х. се установява
състояние след остра интоксикация с морфин 0,3 мг. %., метамфетамин, амфетамин,
марихуана, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен
отвор, тежък оток на белите дробове, кръвоизливи в белите дробове, остър алвеоларен
емфизем, хроничен бронхит, кръвоизливи в миокарда, тежък околоклетъчен и околосъдов
оток на мозъка, тежък застой, начеваща дребнокапчеста мастна дистрофия на черен дроб,
лимфоцитарна инфилтрация в перипортални пространства, концентрация на етилов в
пробите кръв - 0,26 промила и урина - 0,1 промила.
Причина за смъртта на М. М. Х. е остра интоксикация с опиати - морфин - 0,3мг. %.
/смъртната доза варира между 0,2 и 0,4мг. %/. Това личи от установената концентрация на
морфин в кръвта, трупната картина на остро настъпила интоксикация, липсата на други
болестни и травматични причини за смърт. Смъртта е настъпила в резултат на потискане на
центровете на дишането и сърдечната дейност. При такава остра интоксикация с морфин
неоказването на своевременна високо специализирана медицинска помощ винаги води до
настъпване на смъртен изход. В този смисъл същата е обусловила постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, като в конкретния случай се е реализирал
смъртен изход.
Установената концентрация на етилов алкохол свидетелства за употреба на такъв, без
лицето да е било алкохолно повлияно.
Според заключението на СХЕ на М. М. Х. във вътрешните органни части, кръв и
урина, взети от трупа на пострадалия, изследвани по метода на тънкослойната
хроматография е установено наличие на МОРФИН, АМФЕТАМИН, МЕТАМФЕТАМИН и
МАРИХУАНА в екстрактите от първи и втори пътища, кръвта и урината. Количеството на
морфина във втори пътища, отчетено по сравнителна хроматограма е 0,3 мг %.
Допълнително проведените скриниг-тестове с алкалните екстракти от кръвта за морфин,
амфетамин, метамфетамин и марихуана са положителни, за кокаин - отрицателни.
От получените експериментално резултати за наличие на морфин във вътрешните
органи, кръвта и урината не може да се отговори категорично дали лицето е употребило
хероин или морфин, тъй като хероинът е производен на морфина, т.е диацетилморфин и
метаболизира чрез деацетилиране до моноацетилморфин за много кратко време /около 5
мин./, поради която причина приетият хероин не може да се установи като такъв.
Моноацетилморфинът хидролизира за около 45 мин. до морфин и като такъв може да се
установи в органите, кръвта и урината.
6
Според заключението на ФХЕ предадените с протокол за доброволно предаване от
03.08.2020 г. наркотични вещества от двамата подсъдими, представляват както следва:
1)кафяво на цвят, твърдо вещество, под формата на бучка, съдържащо се в 1/един/ брой
прозрачно, самозалепващо полиетиленово пликче, представлява ХЕРОИН с технологични
примеси с нетно тегло на вещество -4,86грама, със съдържание на активен, наркотично
действащ компонент-диацетилморфин 26,15%.; 2) кафяво на цвят, твърдо вещество, под
формата на бучка, съдържащо се в 1/един/ брой лилаво на цвят полиетиленово пликче,
запечатано чрез затопяване, представлява ХЕРОИН с технологични примеси, с нетно тегло
на вещество -2,88грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент-
диацетилморфин - 26,05%; 3) черно на цвят, полиетиленово пликче, оформено като „топче"
и запечатано чрез затопяване, съдържащо, бяло на цвят, кристално вещество, съдържащо се
в 1/един/ брой сребристо на цвят алуминиево фолио, същото увито в черен полиетилен,
запечатан чрез затопяване, представлява кристалното вещество - метамфетамин с примеси, с
нетно тегло на кристалното вещество - 0,47грама и съдържание на активен компонент -
метамфетамин в изследваното вещество - 48,23%; 4) бяло на цвят, прахообразно вещество,
съдържащо се в З/три/ броя прозрачни, самозалепващи, полиетиленови пликчета, увити в
заедно черен полиетилен, запечатан чрез затопяване. Бялото на цвят прахообразно вещество
от трите пликчета, представлява кокаин с примеси, с общо нетно тегло на вещество от трите
пликчета - 0,54грама разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,20грама; 1брой х
0,23грама; 1брой х 0,11 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент
- кокаин във изследваното вещество, във всяко от трите пликчета- 52,20%; 5) сива на цвят,
електронна везна, по чиято работната повърхност е установено наличие на „следи" от
наркотични субстанции - диацетилморфин и производни на амфетамина; 6) прозрачно,
самозалепващо, полиетиленово пликче, съдържащо бяло на цвят, прахообразно вещество,
съдържащо се в се в 1/един/ брой прозрачно, самозалепващо, полиетиленово пликче,
представлява метамфетамин с примеси с нетно тегло на прахообразното вещество -
0,36грама и съдържание на активен компонент - метамфетамин - 47,45%; 7) бяло на цвят,
кристално вещество, съдържащо се в 1/един/ брой прозрачно, самозалепващо,
полиетиленово пликче, представляващо метамфетамин с примес с нетно тегло - 0,08грама и
съдържание на активен компонент -метамфетамин в изследваното вещество - 47,30%; 8) 26
бр. таблетки в картонени опаковки с надпис „RIVOTRIL 2 MG" - бели на цвят, с кръгла
форма таблетки, с две пресечени линии от едната страна и цифрата „2" от другата, фабрично
запечатани, съдържащи се в блистери, с надпис „RIVOTRIL 2 MG". В състава на
представените за изследване таблетки има наличие на активно вещество клоназепам.
Съгласно цените, посочени в Постановление №23 на Министерски съвет от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, към 03.08.2020 г. стойността на горепосочените количества
наркотични вещества е 612.25 лв.
Според заключението на назначената по делото ФХЕ Обектите, предадени от подс.М.
с протокол за доброволно предаване от 08.08.2020 г. представляват, тридесет и четири броя
бели на цвят, с кръгла форма таблетки, с две пресечени линии от едната страна и цифрата
„2" от другата, са сходни по доказания състав и съдържат клоназепам, с общо нетно тегло на
34 броя таблетки -5,43 гр.
От заключението на същата експертиза се установява, че обектите, предадени с
протокол за доброволно предаване на 08.08.2020 г. от подс.М. представляват кафяво на цвят,
твърдо вещество, под формата на бучка, съдържащо се в 1 брой пакетче от сребристо на
цвят, алуминиево фолио, съдържащо наркотична субстанция - хероин с технологични
примеси, с нетно тегло - 0,14грама и съдържание на активен, наркотично действащ
компонент-диацетилморфин - 24,4%; а обект иззет с „Протокол за оглед на
7
местопроизшествие" на 08.08.2020г, от стая №** в хотел „К. " в гр.Варна, представлява
стъклена, спираловидна лула, по чиято вътрешната повърхност са установени „следи" от
наркотична субстанция - метамфитамин.
Според заключението на СОЕ пазарната стойност на 34 броя бели на цвят таблетки,
съдържащи клоназепан към дата 08.08.2020 г. е общо 16.88 лв.
Съгласно цените, посочени в Постановление №23 на Министерски съвет от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, към 08.08.2020 г. стойността на в 1 брой пакетче от сребристо на цвят,
алуминиево фолио, съдържащо наркотична субстанция - хероин с технологични примеси, с
нетно тегло - 0,14,грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент-
диацетилморфин - 24,4% е 9.10 лв.
Хероинът, метамфетаминът, кокаинът и производните на амфетамина са под контрол
в списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП).
Клоназепамът е поставен под контрол в Списък III - "Рискови вещества" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал.
2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Според заключението на СОЕ пазарната стойност на таблет марка „HUAWEI", модел
********** с кожен калъф, мобилен телефон марка „Sony", модел Xperia" и часовник марка
SEIKO, модел 7836 - 0522 към дата 08.08.2020 г. е общо 510 лева.
В ДП е назначена СПЕ на подс.Н. от заключението, на която се установява, че същата
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употребата на психоактивни
вещества. Синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба на канабиноиди и
психостиМ.нти от амфетаминовата група. Тъй като не е била в „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие, към
момента на извършване на деянието на 07/08.08.2020 г. тя е била в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и
психичното й състояние и позволява да възприема факти, имащи значение за делото и да
дава достоверни показания .Тя може да носи наказателна отговорност.
От заключението на назначената в ДП СПЕ на подс.М. се установява, че същия не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употребата на психоактивни
вещества. Синдром на зависимост към хероин.Вредна употреба на канабиноиди и
психостиМ.нти от амфетаминовата група. Тъй като не е бил в „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие, към
момента на извършване на деянието на 07/08.08.2020 г. той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и
психичното състояние му позволява да възприема факти, имащи значение за делото и да
дава достоверни показания, може да носи наказателна отговорност.
От заключението на назначената по делото СПЕ на подс.М. се установява, че същия
от страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба
или употреба на други психоактивни вещества, психотично разстройство с преобладаване на
8
налудности. Към момента на извършване на деянието на 07/08.08.2020 г. М. не е бил в "
продължително разстройство на съзнанието" и е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението на изготвената лицево-идентификационна експертиза се
установява, че след извършения преглед на 2 броя DVD-R „Kodak" с ръкописно изписан
зелен надпис „Part 1 и Part 2" и б бр. DVD-R „RiDATA" с ръкописно изписан зелен надпис
„Part 3 до part 8" се установи, че съдържат по 1бр. видеофайл архивирани в „zip" формат.
Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на видео-охранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. Експортирани са избрани снимкови кадри от действията на
заснетите лица, които се обработени с цел повишаване на информационната им стойност и
са подредени в хронологичен ред. /СН. от 1 до 95/. Резултатът от сравнителния анализ на
/лице1/, позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и
също лице,а именно Л.. Й. М. ЕГН **********. Резултатът от сравнителния анализ на
/лице2/, позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и
също лице, което е Р. ИВ. М. ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по
делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимите, показанията на
свидетелите от досъдебното производство, както и всички доказателства по делото, които са
взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за установено от правна
страна следното:
Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК, чл.271, т.2 от
същия тъй като на два пъти в разпоредително заседание и преди започване на съдебното
следствие подсъдимите са направили изявления, че признават всички факти, така, както са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и след като съдебният състав е
преценил, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в ДП доказателства, е
допуснал производството да премини по този ред.
В пледоариите си по същество защитниците на подсъдимите М. и М. оспорват
описаните в обвинителния акт факти, но реално те нямат процесуални правомощия да
сторят това.
Институтът на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК е насочен към
обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес. Прилагането
му води до предоставяне на процесуалноправни и материалноправни ползи, но и до
възлагане на тежести на основните страни в съдебното производство. Прокурорът е улеснен
в осъществяването на дейността по доказване на обвинителната теза като постига бързо
осъждане и своевременно санкциониране на престъпленията, но е обвързан от закона да
приеме по-голяма снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност.
Подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни
процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора
факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на
доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. В тази
насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия, редуцира претенциите
за накърнено право на защита. Когато подсъдимото лице по своя воля е създало
предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от
участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, и
съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно,
9
компромисът между обвинението и защитата е реализиран в интерес на обществото. В тази
процесуална ситуация, постигайки по-благоприятно материалноправно третиране,
подсъдимият е длъжен да понесе и съответните тежести. Той доброволно и съзнателно сам
се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи
фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.
Обратното обосновава липса на действително направено при условията на чл.371, т.2 НПК
самопризнание и съставлява непреодолима преграда за провеждане на диференцираната
процедура. Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите
фактически положения по обвинителния акт. Логическа последица от изложеното е
недопустимостта изявлението на подсъдимото лице по чл.371, т.2 НПК да бъде оттеглено
след обявяване на съдебния акт по чл.372, ал. 4 НПК. Направеното от подсъдимия
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт представлява
едностранно изявление, което може да бъде оттеглено преди да са настъпили
предпоставените от него и предвидени в закона правни последици. С определението, с което
съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира
доказателства за фактите по обвинителния акт и допуска съкратено съдебно следствие,
депозираните по чл. 371, т.2 НПК изявления произвеждат правното действие, към което са
насочени. Въведени са достатъчно правни гаранции, че изявлението по чл.371 т. 2 НПК е
доброволно и отразява действителното отношение на подсъдимия към обвинението -
направено е в открито заседание, в присъствието на защитник, при разясняване на
последиците от него. Затова, когато самопризнанието е обосновало прилагане на правилата
на диференцираната процедура, процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода
на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите
на особеното производство, създава условия за процесуална злоупотреба и правна
несигурност / Тълкувателно решение №1/06.04.2009г по тълкувателно дело №1/2008г на
ОСНК на ВКС/.
В настоящият казус искането за провеждане на съкратеното съдебно следствие е
направено от защитниците на всички подсъдими и от самите подсъдими, след като изрично
са им разяснени от страна на съда тези процедури и правните последици от тях. Двукратно
по време на процеса всички конституирани страни за изявили желание именно по този ред
да протече производството по делото, поради което буди недоумение поведението на
защитниците на подс.М. и М., които в пледоариите си правят оспорване не само на правната
квалификация, но и на вече приетите за установени факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С това свое поведение те не само не изпълняват задълженията си като
защитници, но биха могли да навредят на своите подзащитни. Реално невъзможността за
отказ на изразеното съгласие за провеждането на заседанието по диференцираната
процедура се отнася и за защитниците на подсъдимите, които в още по-голяма степен следва
да се наясно с правните възможности, предвид обстоятелството, че са лица с юридическо
образование.
Поради невъзможността за съдът да отмени определението си за реда, по който да
протече съдебното следствие и невъзможността според практиката и теорията подсъдимите
да се откажат от своите изявления, след като производството вече е приключило, за
настоящият съдебен състав остава единствената възможност да постанови мотивите си като
съобрази, че производството е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК.
С оглед на установеното до момента, съдът приема следното:
Тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състав на
престъпление чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК за това, че на 08.08.2020 г.
в гр. Варна, в съучастие помежду си, отнели чужди движими вещи - мобилен телефон марка
„SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", модел „**********", в едно с кожен
10
калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", модел „7S36-05Z2-10 bar", всичко на
обща стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., ЛН *********, гражданин на Р. Австрия,
с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било
приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт.
Безспорно установено по делото е, че тримата подсъдими се познавали много добре,
били наясно кой от тях с какво се занимава, по какъв начин си набавя необходимите му
средства за живот, а понякога това правили заедно. Тримата употребявали наркотични
вещества, като многократно се случвало Н. да си закупува необходимите й наркотици от
двамата подсъдими, които освен че употребявали такива, се занимавали с тяхното
разпространение. Отделно от това неколкократно се случвало подс.Н., която си набавяла
пари чрез проституция, да си осигурява клиент, който впоследствие тримата да обират, като
преди това тя го упоявала с медикаменти и по този начин взимали вещите му.
В настоящият казус срещата между пострадалият и подс.Н. е била съвсем случайна.
Тя предварително се е била свързала с двамата подсъдими с цел да си закупи наркотици и да
им върне вещите, които преди това им е била взела и при отиването й до посочения от тях
хотел, на входа му случайно се срещнала с М. Х., с когото се заговорили и решили тя да го
придружи до стаята му и там да се забавляват. Едва след като се качили горе, Н. уведомила
двамата подсъдими къде се намира и поискала повече наркотици от първоначално
договореното. В този момент тримата подсъдими видели възможността да се снабдят с
парични средства като ограбят пострадалия. Договорили се Н. да го дрогира и след това да
го приспи, след което да вземат каквото могат от вещите му и да се разпоредят с тях в своя
полза.
В изпълнение на замисленото от тях, Н. се срещнала с М. на една от междуетажните
площадки на хотела и взела от него наркотиците и хапчетата Ривотрил, както и лула, с която
да изпушат метаамфетамина, и се върнала в стаята на пострадалия. Първоначално му дала
две хапчета Ривотрил като му обяснила, че са за ерекция, след това двамата пушили от
предоставената й лула от М. метаамфетамин, после шмъркали хероин и накрая Н. му дала
още 2 хапчета Ривотрил. Това е значително количество наркотични вещества и то от
различен вид, смесени и с лекарствени продукти, които при всички случаи не би могло да
окажат благоприятно въздействие върху организма на пострадалия. Не може да се приеме,
че Н. не е осъзнавала какво върши, тъй като самата тя е използвала от дълго време
наркотични вещества и е била наясно с въздействието им, а и е изпратила съобщение да
двамата подсъдими, в което им е написала „яко го надрусах“. Това говори за съвсем
съзнателни действия от нейна страна, като тези действия са били желани и от двамата
подсъдими, които са целяли като краен резултат такова положение на пострадалия, което да
им позволи да го ограбят. Замисълът какво и как да сторят е от страна на тримата, като Н. го
осъществила. След като Х. заспал на леглото, подсъдимата съобщила на М. това и той се
качил в стаята при тях, от където взел вещите, които му харесали, а през това време Н.
отишла при М. с дрехите и двамата го изчакали да се върне. Те останали в хотелската стая
до 07.30 часа, като решили да излизат един по един за да не правят впечатление и се събрали
в заведение на Червения площад. От там вече двамата мъже отишли в заложна къща и
продали част от вещите на пострадалия. Преди това М. уверил останалите двама, че има
хора, на които може да продаде вещите на пострадалия.
С описаните действия по категоричен начин се установява, че подсъдимите се
осъществили вменено им престъпление по чл.199, ал.2, т.1, вр.чл.198, ал.4 НК. По
отношение на тримата подсъдими е възведено обвинение, че са извършили грабеж на
пострадалия Х., като са му причинили тежка телесна повреда, чрез привеждането му в
безпомощно състояние.
11
Защитника на подс.Н. излага становище, че тя следва да носи отговорност единствено
по чл.198, ал.4 НК, а не по квалифицирания състав по чл.199, ал.2, т.1 НК, а защитниците на
подс.М. и М. изобщо оспорват, че те са осъществили състав на престъплението „грабеж”, а
твърдят, че ако изобщо са сторили някакво престъпление, то представлява вещно
укривателство по смисъла на чл.215 НК.
Съдът не споделя тези становища на защитниците поради следните съображения:
От обективна страна при престъплението по чл.198, ал.4 НК, както и при грабежа по
ал. 1 на чл. 198 НК, изпълнителното деяние се осъществява чрез два акта, единият от които –
отнемането на вещите, не разкрива никакви особености. Съществената разлика засяга
вторият акт- начина на въздействие върху личността – в случая не става въпрос за употреба
на сила или заплашване, а за привеждане в безсъзнание или поставяне в беззащитно
състояние. При този състав принуда няма, привеждането в безсъзнание или в безпомощно
състояние е без употреба на сила или заплаха, а по друг начин – напр. чрез опиат,
приспивателно, какъвто е и настоящият случай. Под привеждане в безсъзнание следва да се
разбира такова въздействие на дееца, при което се стига до разстройване на мозъчната
дейност на пострадалия, при което той не може да възприеме околната действителност и да
реагира съобразно нея, така че да не може да разбере правилно дейността по отнемане на
вещта. Беззащитното състояние е свързано с невъзможност на пострадалия да се защити,
макар за разлика от безсъзнанието, да може да възприема правилно действителността – напр.
заключването му в стая. За да е осъществен този елемент от състава на престъплението, е
необходимо деецът сам, със своите действия да е предизвикал посоченото състояние.
От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл, като деецът трябва
да съзнава, че привежда пострадалия в беззащитно или безсъзнателно състояние, че тези му
действия са средство за отнемане на вещите, както и да е налице намерението за
противозаконно присвояване.
Съобразявайки действията на тримата подсъдими, съдът намира, че от
доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че те съзнателно са привели
Х. в безсъзнателно състояние. Н. е взела от М. и М. не малко количество различни
наркотични вещества и упойващи медикаменти. Тяхното точно количество не може да бъде
установено, без самите подсъдими да го посочат, тъй като в кореспонденцията помежду им
се говори за парична сума, срещу която Н. е получила наркотиците, но техния грамаж остава
ясен единствено за тях самите. Така или иначе от тази кореспонденция и от обясненията на
Н. се установява, че тя е дала на пострадалия първо 2 хапчета Ривотрил, за които му е казала,
че подсилват половата мощ, след това двамата са пушили лула с метаамфетамин, след което
отново двамата са шмъркали хероин, а по-късно подсъдимата му е дала още две хапчета
Ривотрил. Всичко това се е случило в един не много дълъг период от време, а нито
подсъдимата Н., нито М. и М. са хора, които да не са наясно с въздействието на
наркотичните и упойващите вещества, тъй като на първо място и тримата от дълго време
преди инкриминираното деяние са ги приемали лично, и на второ място последните двама
от дълго време са се занимавали и с разпространението им. Съдът намира, че пострадалият е
бил поставен именно в безпомощно, а не в беззащитно състояние, тъй като той
целенасочено е поставен в такова от Н., като тя е въздействала чрез дадените му наркотични
и упойващи вещества именно върху мозъчната му дейност и реално той не е имал никаква
възможност за реакция, чрез която да се защити.
Настоящият състав на съда намира, че е осъществен квалифицирания състав на
чл.199, ал.2, т.1 НК, тъй като реално с действията си подсъдимите са причинила тежка
телесна повреда на Х., от която е последвала смърт.
12
Причинената смърт в случая е само междинен резултат. Подсъдимите целели
отнемането на имущество и умишлено причиняват тежка телесна повреда на пострадалия,
вследствие на която настъпва смъртта. По отношение на този резултат те са действали по
непредпазливост. Съставът на престъплението грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 1 НК обхваща: 1)
умишлена телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на
пострадалия (а не умишлено убийство) и 2) кражба. Дори и резултатът (смърт вследствие
умишлено нанесена телесна повреда) да е настъпил, ако деецът не е успял да отнеме вещта –
не е започнал въобще отнемането или не е успял да установи своя фактическа власт, ще е
налице опит за грабеж. В настоящият случай деянието е довършено, тъй като с даването на
толкова голямо и най-вече разнообразно количество наркотици и упойващи вещества, и
тримата са съзнавали, че могат застрашат здравето му, но в нито един момент не са
предполагали или желаели настъпването на смъртта му. За това говори и комуникацията
между тях, при която Н. ги е уведомила, че „яко” е надрусала пострадалия и той е заспал и е
попитала какво да прави след това. Тези нейни действия са продиктувани от общността на
умисъла им, който са изградили през въпросната вечер след като са разбрали, че Х. е
поканил подсъдимата в стаята си. Те много бързо са се разбрали подсъдимата да го приведе
в безпомощно състояние, което обаче с оглед разнообразното количество наркотични и
упойващи вещества е застрашило здравето му и в последствие е довело до смъртта му. Също
така много бързо са решили, че след като е в безпомощно състояние те ще вземат вещите му
за да ги продадат, като преди това са взели данните на банковите му карти. Всичко това води
съда на извода, че тримата са действали с пряк умисъл по отношение на отнемане на вещите
на пострадалия и евентуален такъв към телесното увреждане, което са му причинили, тъй
като и тримата са били наясно с въздействието на наркотичните и упойващите вещества
върху човешкия организъм, а в случая е установена концентрация на морфин в кръвта на
пострадалия 0.3 мг., при смъртоносна доза между 0.2-04 мг. Телесната повреда, която са му
причинили -общо опасно състояние, е довело до непредпазливата смърт. От назначената по
делото СМЕ категорично се установява, че при пострадалия и отчетено състояние след остра
интоксикация с морфин 0,3 мг. %., метамфетамин, амфетамин, марихуана, оток на мозъка,
вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор, тежък оток на белите
дробове, кръвоизливи в белите дробове, остър алвеоларен емфизем, хроничен бронхит,
кръвоизливи в миокарда, тежък околоклетъчен и околосъдов оток на мозъка, тежък застой,
начеваща дребнокапчеста мастна дистрофия на черен дроб, лимфоцитарна инфилтрация в
перипортални пространства, концентрация на етилов в пробите кръв - 0,26 промила и урина
- 0,1 промила. Причина за смъртта на Х. е остра интоксикация с опиати - морфин - 0,3мг. %.
/смъртната доза варира между 0,2 и 0,4мг. %/, като смъртта е настъпила в резултат на
потискане на центровете на дишането и сърдечната дейност. При такава остра интоксикация
с морфин неоказването на своевременна високо специализирана медицинска помощ винаги
води до настъпване на смъртен изход. В този смисъл същата е обусловила постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, като в конкретния случай се е реализирал
смъртен изход.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на частното
обвинение, че е налице квалификация по чл.199, ал.2, т.2 НК, при която е предвидено
грабежът да е придружен с убийство или с опит за убийство. И в тази хипотеза смъртта на
дееца е само междинен резултат, като по отношение на смъртта може да действа с пряк или
евентуален умисъл, но по отношение на крайния резултат – отнемането на вещите,
умисълът винаги е пряк. Както вече беше изложено до момента тримата подсъдими в нито
един момент не са целяли или допускали настъпването на смъртта на пострадалия. Тяхната
цел е била той да бъде приведен в такова безпомощно състояние, което да им позволи да
вземат вещите му без той да може да им окаже каквато и да било съпротива, поради което и
не може да се сподели становището на частното обвинение, че тримата подсъдими следва да
носят отговорност по тази правна квалификация.
13
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява възведената
квалификация по чл.199, ал.1,т.2 НК. , т.е. грабежът да е извършен от две или повече лица,
сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи. При тази разпоредба не се
касае до обикновено съизвършителство при предварителен сговор, а е характерно наличие
на престъпно сдружение, участници в което са и съизвършители в грабежа. За да е налице
тази квалификация, на първо място е необходимо всеки от участниците да осъществява или
да участва в осъществяването на поне един от двата акта, включени в съставното
престъпление. На следващо място, от значение е съдържанието на предварителния сговор,
защото за тази квалификация се изисква субектите да са съгласували предварително волята
си да вършат множество кражби или грабежи, независимо че са извършили само един.
Необходимо е да действат в изпълнение на предварително взето решение. Съществена
особеност на това квалифициращо обстоятелство е, че не е достатъчно да е взето
предварително решение за извършване само на един грабеж. Необходимо е да съществува
предварително съгласуване на волите между извършителите за поне два грабежа и/или
кражби.
В настоящият казус подобно предварително съгласуване на волите не се установява,
дори напротив- Н. е отивала при М. и М. за да си закупи наркотици и съвсем случайно е
срещнала и заговорила пострадалия. Едва след като се е качила в стаята му тримата са се
разбрали да го ограбят, като подсъдимата преди това го приведе в безпомощно състояние.
Като се разгледат техните действия се достига до извода, че между тях не е имал
предварителен сговор, а те са действали при обикновено съучастие.
От защитниците на подс.М. и М. е направено възражение, че те не са осъществили
състав на престъпление по чл.199, ал.2, т.1 НК, а такъв по чл.215 НК.
Тази тяхна теза не се споделя от настоящият състав на съда. Двамата подсъдими биха
осъществили състава на вещното укривателство в случай, че единствено бяха взели участие
при отчуждаването на вещите. Настоящият казус не е такъв. На първо място процедурата по
делото е такава, че подсъдимите са признали фактите така, както са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и за тях не съществува възможност да оспорят
вече приетите факти. Освен това от събраните по делото доказателства се установява
тяхното участие. От съществено значение е телефонната кореспонденция между тях, от
която се установява, че заедно са изградили начина на извършване на престъплението. От
обясненията на Н. и М. се установява, че при изграждане на умисъла им е участвал и М.,
който е водил част от телефонната кореспонденция и при когото е отишла Н.
непосредствено след като е привела в безсъзнателно състояние пострадалия и М. е взимал
от стаята му вещите му. На последно място всички заедно се участвали и в отчуждаване на
вещите. Именно техните действия и общността на умисъла им изключва приложението на
чл.215 НК за двамата мъже.
Като съобрази всичко изложено до момента, настоящият състав на съда намира, че
подсъдимите Н., Маждаров и М. са осъществили престъпление по чл.199, ал.2, т.1,
вр.чл.198, ал.4, вр.чл.20, ал.2 НК, като ги оправда да се осъществила деянието след
предварителен сговор помежду си.
Съдът намира, че подсъдимите М. и М. са осъществили от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
За подс.М. за това, че в периода 03.08.2020 год.- 08.08.2020 год. в гр. Варна, в
съучастие с Л.. Й. М., като съизвършители, без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: - хероин с общо нетно
14
тегло 7,88 грама, от което 4,86 грама с процентно съдържание 26,15%; 2,88 грама с
процентно съдържание 26,05% и 0,14 грама с процентно съдържание 24,4%, на обща
стойност 512,20 лева, - кокаин с нетно тегло 0,54 грама, с процентно съдържание 52,20%, на
стойност 86,40 лева, - метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 грама, от което 0,36 грама с 2
процентно съдържание 47,45% и 0,08 грама с процентно съдържание 47,30%, на обща
стойност 11,00 лева и - рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на
обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева.
По отношение на подс.М. за това, че в периода 03.08.2020 год.-08.08.2020 год. в гр.
Варна, в съучастие с Р. ИВ. М., като съизвършители, без надлежно разрешително държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: - хероин с общо
нетно тегло 7,88 грама, от което 4,86 грама с процентно съдържание 26,15%; 2,88 грама с
процентно съдържание 26,05% и 0,14 грама с процентно съдържание 24,4%, на обща
стойност 512,20 лева, - кокаин с нетно тегло 0,54 грама, с процентно съдържание 52,20%, на
стойност 86,40 лева, - метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 грама, от което 0,36 грама с
процентно съдържание 47,45% и 0,08 грама с процентно съдържание 47,30%, на обща
стойност 11,00 лева и - рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на
обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр.
Варна, разпространил на Р. Б. Н. неустановено количество, на 3 неустановена стойност
високорискови наркотични вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр.
таблетки „Ривотрил" 2 мг.
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, свързани с охраната и
защитата на живота и здравето на гражданите, с режима за контрол на наркотичните
вещества и риска, който същите създават за човешкото здраве. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, е осъществено от подсъдимите чрез упражняването
на трайна фактическа власт - държане на наркотични вещества хероин и амфетамин,
метаамфетамин, ривотрил, които според критериите на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите се явяват високорискови такива. Хероинът и
амфетаминът са наркотични вещества, тъй като имат наркотично действие, нямат легална
употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно ЗКНВП по Списък I на Единната
конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 год. Те са вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях и забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Същите не са били предназначени
само за лична употреба, а с "цел разпространение", което се определя от тяхното количество
и вида в който, същите са били намерени, начините им на опаковане и съхранение,
наличието на електронна везна със следи от наркотици по нея. Част от тях са
разпространени на подс.Н..
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
изготвените справки за водената кореспонденция между подсъдимите и показанията на
свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си и на
другите данни по делото.
Съдът възприема изцяло заключенията на назначените по досъдебното производство
експертизи, тъй като същите в пълнота са отговорили на поставените задачи, ясни и
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не възниква никакво
съмнение за тяхната достоверност и правдивост.
За да достигне до тези свои изводи, настоящият състав на съда прецени следните
обстоятелства по делото:
От показанията на св.Ст., М. и Ив. се установява, че на 03.08.2020г. са извършили
15
проверка в хотелската стая на подс.М. и М., тъй като били получили оперативна
информация, че двамата разпространяват наркотични вещества. При извършената проверка
наркотици действителна били открити и същите били описани в протокол за доброволно
предаване, оформен на името на подс.М.. На 08.08.2020 г. двамата подсъдими
разпространили наркотици на подс.Н., с която се уговорили за това чрез приложението
Месинджър. Тази тяхна комуникация е приложена по делото и от нея по категоричен начин
може да се направи горния извод. Отделно от това наркотици и упойващи медикаменти са
намерени в наетата от двамата подсъдими стая в х-л К. при извършеното претърсване на
стаята им. Всички тези обстоятелства, ведно с факта, че двамата са признали фактите в
обстоятелствената част на ОА при започване на съдебното производство по категоричен
начин водят съда на извода, че вмененото им престъпление е доказано и М. и М. следва да
носят наказателна отговорност и за него.
В тази насока съдът не споделя становището на защитата на подс.М., че за него
липсват доказателства за извършено престъпление. Този защитник наред с останалите е
направил искане производството да протече по реда на чл.271, т.2 НПК като изрично е
посочил, че неговият подзащитен изцяло признава фактите на ОА. Част от тези факти касаят
и обвинението по чл.354а НК, поради което и в пледоарията си по същество той не може да
ги оспорва. Самият подсъдим също е направил изявление на признаване на фактите в ОА и
част от тези факти касаят именно обвинението по чл.354а НК, те се подкрепят освен от
обясненията на останалите двама подсъдими и от показанията на полицейските служители,
от които се установява, че при извършената от тях проверка, макар и протоколите да са
оформени на името само на единия подсъдим, то реално и двамата са се занимавали с
разпространение на наркотични вещества и заедно са упражнявали фактическата власт
върху тези наркотични вещества.
Деянието от субективна страна е извършено виновно - при пряк умисъл. Това следва
от направеното от подсъдимите самопризнание, както и от доказателствата по делото.
Подсъдимите са съзнавали обществената опасност на извършваното от тях престъпление и
са желаели настъпването на общественоопасните последици.
Причини за осъществяване на престъплението са стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин и незачитане на установения правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимите Н., М. и М., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителите,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите, констатира
следното:
- смекчаващи- чисто съдебно минало към датата на извършване на престъплението,
млада възраст за Н. и отново за нея съдействие за разкриване на обективната истина;
- отегчаващи – последващи осъждания за Н. и лоши характеристични данни М..
При определяне на наказанието съставът на ВОС намира, че следва да приложи
принципите на законоустановеност и индивидуализация.
Наказанието е определено по чл.54 от НК, като съдът съобрази всички оценъчни
елементи с правно значение – степен на обществена опасност на деянието, дееца,
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите Н., М. и М. обстоятелства. В
настоящият казус съдът намира, че е налице висока обществена опасност както на деянията,
така и на самите подсъдими. От съществено значение е обстоятелството, че тримата
подсъдими са нямали задръжки как точно ще осъществят деянието, като единственото,
16
което ги е интересувало е да успеят да вземат вещите на пострадалия и да не бъдат разкрити.
Тези техни мотиви навеждат съда на извода за изключително висока им обществена
опасност, още повече, че от обясненията им се установява, че това не е първия случай, в
който действат по този начин. Това мотивира съда да приеме, че по отношение на
осъщественото деяние по чл.199, ал.2, т.1, вр.чл.20, ал.2 НК следва да наложи и на тримата
подсъдими наказание "лишаване от свобода" към средния размер, а именно 18 години, тъй
като намира че именно тази алтернатива от изброените в разпоредбата на закона би била
най-подходяща за подсъдимите и отговаря на извършеното от тях. По отношение на
извършеното престъпление по чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК от подс.М. и М. съдът намира,
че на степента на обществената опасност на извършителите и на извършеното отговаря
наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години, както и „глоба“ в размер на 5 000 лв.
На следващо място съдът съобрази, че самата процедура, по която е протекло
съдебното производство, е свързана със законово регламентирано снизхождение към
подсъдими, признали фактическите положения по обвинителния акт - по чл. 58А от НК.
Нормата на чл.58А, ал.1 НК предвижда задължително наказанието "лишаване от свобода" да
бъде намалено с 1/3. В настоящият случай съдът съобрази, че наказанието „лишаване от
свобода“ следва да е в размер на 12 години за престъплението по чл.199 НК и 2 години и 8
месеца за престъплението по чл.354а НК.
По отношение на подс.М. и М. са налице условията на чл.23, ал.1 НК, тъй като те са
извършили двете престъпления, за които са обвинени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което следва да изтърпят най-тежкото от
определените им наказания, а именно "лишаване от свобода" за срок от 12 години, към
които следва да бъде присъединено наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лв.
Като прецени размера на наложените наказания на тримата, съдът постанови те да
бъдат изтърпени при първоначален "строг" режим.
Настоящият състав на ВОС намира, че определените в съответните размери
наказанията ще постигнат целите на специалната и генералната превенция.
В с.з. представителя на прокуратурата е направил искане за налагане на наказание
"лишаване от свобода" по отношение на подс.Н. и М. в размер на 17 години, а за М. – в
размер на 15 години за престъплението по чл.199 НК, като счита, че теза наказания следва да
са съобразени с конкретното участие на всеки от тях. Това искане съдът намира за
неоснователно, тъй като макар и всеки от подсъдимите да осъществил някаква различна
част изпълнителното деяние, реално те са имали общност на умисъла и са целели еднакъв
краен резултат, като всеки от тях е сторил това, което е могъл в настоящият случай. По тези
съображения съдът намира, че не следва да има разлика в размера на наказанията им, тъй
като реално обществената опасност на всеки от подсъдимите е съизмерима.
В с.з. повереникът на частните обвинители прави искане на подсъдимите да бъде
наложено наказание "доживотен затвор", което да бъде заменено с наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 30 години. Съдът намира това за неоснователно, тъй като същото не би
отговаряло на степента на обществена опасност на извършителите и вменената им
квалификация.
От страна на защитата на тримата подсъдими е направено искане, в случай, че съдът
приеме квалификацията на прокуратурата, за налагане на наказания към минималните
размери, предвидени за всяко от престъпленията, тъй като те са в млада възраст и са
изразили искрено съжаление на извършеното, както и че наказателния процес сам по себе си
е постигнал целите на наказателната репресия.
17
Тезата на защитника, че целите на наказанието към момента са постигнати, тъй като
подсъдимите са преосмислили начина си на живот е неубедителна при отчитане на факта, че
от момента на извършване на деянието и до настоящия – подсъдимите са в условията на
място за лишаване от свобода. Именно при тези условия, и с оглед поведението им в с.з.,
съдът намира, че та са прецениле възможността да получат по-ниски наказания именно чрез
избиране на процедурата, по която е протекло настоящото дело, като в поведението им не
прозира никакво съжаление за извършеното, а само страх от предстоящото наказание /с
изключение на подс.Н./. Поради изложеното очакваните позитивни промени в нагласите на
подсъдимите, могат да бъдат гарантирани само чрез продължителен период на изолация от
обществото.
Поведението на подсъдимите в хода на наказателното производство е свързано с
предоставен от процесуалния закон комплекс от права и задължения, произтичащи от
особения им статут. Участието им във воденото производство не може да повлияе върху
оценката за проявлението на личността към момента на престъплението и не засяга извода
за съответност на наказанието спрямо извършеното, респ. не смекчава или отегчава
отговорността.
Депозираното от тях частично самопризнание в хода на досъдебното производство не
би могло да доведе до третирането му като самостоятелно смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като те са целели да дадат достоверно обяснение относно установените
вече факти, но без реално да допринесат за разкриване на обективната истина /с изключение
по подс.Н./.
С оглед изложеното, проверката на обстоятелствата от значение за отговорността,
настоящият състав на съда не установи основания за проява на по-голяма снизходителност
към тримата подсъдими. Те се нуждаят от изключително внимание и професионален подход
за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна психична основа
така формираният размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и
превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото
предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Моралната укоримост на
извършеното, реалната тежест на настъпилите общественоопасни последици, съпоставката
на проявата и личността на подс.Н., М. и М. спрямо останалите от този вид подкрепят този
размер на санкцията. С така определеното наказание се постига справедливо отражение
спрямо подсъдимите и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.
Съдът намира, че на осн.чл.59, ал.1 НК следва да бъде зачетено времето, през което
подсъдимите са били с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и полицейското
задържане на лицата.
Като съобрази всичко изложено съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат изпълнени целите на специалната и генералната превенция.
В с.з. като граждански ищци са конституирани родителите и братята и сестрите на М.
Х.- М. С. Х. М., Х.М., Б. К. М., Б. К. М., Б. Х., Й. Х. М., П. Х. М., Р. Х. М., Ал. Х. М., които
са предявили граждански искове солидарно срещу тримата подсъдими, с които претендират
причинени им в резултат на деянието неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. за
всеки, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимите са признати за
виновни в извършването на вмененото им престъпление и събраните доказателства, съдът
намира, че предявените граждански искове са доказани по основание.
18
В същото време съдът намира, че предявените искове са доказани и по размер. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че пострадалото
момче е дете, съответно брат на гражданските ищци. Те са поддържали постоянна връзка
помежду си, интересували са се от живота си, виждали са се при всяка възможност,
съобразена с обстоятелството, че М. Х. е бил студент в България и по обективни причини
през някакъв период от време се е намирал на значително разстояние от семейството си, но
дори и тогава са поддържали връзка помежду си.
Като е отчетен характерът на неимуществените вреди, неизмерими с пари, ВС и
съдебното практика приемат, че следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него, следва да се определят на принципа на справедливостта.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие
на увреждането. На тази основа правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт
и то след като се установи, че действително са претърпели такива вреди.
Двамата родители са загубили детето си при едни много тежки обстоятелства,
каквото е убийството, макар и по непредпазливост, и съдът намира, че болките и
страданията им са неизмерими. Същото се отнася и за братята и сестрите му, които
проявяват заинтересованост и за изхода на делото и това също говори за непреодолимата им
загуба. Предявените граждански искове не са в някакви завишени размери, поради което
съдът намира, че следва да ги уважи изцяло.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимите деловодните
разноски и държавната такса върху уважените граждански искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
19