Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
17.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 578 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 158 от 25.04.2019година., постановено по гр.д. № 1189/2018г. Червенобрежки
районен съд е отхвърлил, като
неоснователен и недоказан предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД против Й.Х.М., от гр.***, иск
с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК, за установяване
съществуването на следното вземане в полза на ищеца: за 990,01 лв. – главница
по договор за потребителски кредит № PLUS-14405301/13.01.2017г.;
за 217,77 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2017г./падеж на първата
неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2018г. /падеж на последната погасителна
вноска/; за 134,67 лв. - обезщетение за забава върху главницата до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК; законна лихва върху главницата от
03.09.2018г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство деловодни разноски,
за които е издадена оспорената Заповед за изпълнение №545/03.09.2018г. по
ч.гр.д.№857/2018г. по описа на РС-***.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД представлявано от изпълнителния директор М.Д.Д.,
чрез пълномощникът юрисконсулт Б.Р..
В жалбата се правят оплаквания, че обжалваното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Червенобрежки
РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен
предявения от дружеството иск за установяване на вземането, за което е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК като бъдат присъдени на дружеството и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Й.Х.М., чрез особения представител адв.С.Б. е взела становище, че
жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника Й.Х.М., че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД гр. София сумата 990,01 лв. – главница
по договор за потребителски кредит № PLUS-14405301/13.01.2017г.;
сумата от 217,77 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2017г./падеж на
първата неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2018г. /падеж на последната
погасителна вноска/; сумата от 134,67 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК; законна лихва върху главницата
от 03.09.2018г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство деловодни разноски,
за които е издадена оспорената Заповед за изпълнение №545/03.09.2018г. по
ч.гр.д.№857/2018г. по описа на РС-***.
Вземанията произтичат от договор за потребителски кредит PLUS-14405301, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника Й.Х.М.. Кредитополучателят е получил
сумата 1000 лв. и застрахователна премия по сметка „Защита на плащанията“ в
размер на 96 лв. срещу задължението да върне кредита на равен брой вноски /16
бр./ всяка в размер на 86,27 лв. по погасителен план, уговорен между страните,
в срок до 20.05.2018г., което не е сторено. Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД се позовава на неизпълнението от страна на длъжника и се
легитимира като кредиторът с Приложение №1 от 23.10.2017г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляния на вземания, считано от 27.07.2017г между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата
на което и вземането към Й.Х.М. е било прехвърлено на ищеца с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
В
подадения от името на Й.Х.М. писмен отговор, от особения адв.Б., е взето становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Направено е възражение за
неспазена процедура по чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и недоказаност на твърдението,
че длъжника е уведомен за извършената цесия.
Безспорно
е, че ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №4248/03.09.2018г. пред РС-***, който със
заповед за изпълнение №545/03.09.2018г., издадена по ч.гр.д.№857/2018г. е
разпоредил длъжникът Й.Х.М. да заплати на кредитора “Агенция за събиране на
вземания” посочените по-горе суми, предявени със заявлението. Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане
№1218/17.10.2018г.съдът е указал на заявителя възможността по чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК да предяви в едномесечен срок иск за вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е
получено на 06.11.2018г. и в указания му месечен срок заявителят е подал искова
молба с вх. №5927/06.12.2018г. относно вземането си.
Спорно
е дължи ли ответникът сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
За
да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното :
От
събраните пред РС-*** писмени доказателства се установява съществуването на
облигационно отношение, възникнало от договор за потребителски кредит PLUS-14405301, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника Й.М.. Представените от ищеца
писмени доказателства за вземането: заверено копие на договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14405301 от 13.01.2017г., заверено копие на
застрахователен сертификат № PLUS-14405301; заверено копие
на формуляр за предоставяне на информация за потребителки кредити; заверено копие на рамков договор от
27.07.2017г. ; заверено копие на писмено потвърждение от 23.10.2017г. за
извършена продажба на вземания; заверено копие на извлечение от Приложение
№1/23.10.2017г. към рамков договор за продажба
на вземания; заверено копие на пълномощно №3230/2018г.; заверено копие
на уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/ PLUS-14405301;
заверено копие на писма с обратна разписка; заверено копие на уведомително
писмо изх.№ УПЦ-С-БНП/
PLUS-14405301; заверено копие на
товарителници, не се оспорват от ответника.
Съгласно клаузите на сключен договор за кредит
PLUS-14405301 от 13.01.2017г., кредитополучателя е получил
сумата 1000 лв. и застрахователна премия
по сметка „Защита на плащанията“ в размер на 96 лв. срещу задължението
да върне кредита на равен брой вноски /16 бр./ всяка в размер на 86,27 лв. по
погасителен план, уговорен между страните,
в срок до 20.05.2018г. Уговорения срок е изтекъл като ответника не твърди
да е погасил задълженията си по договора, нито представя доказателства за
такова погасяване. Съгласно договора е следвало да заплати и сума в размер на 35
лв. – такса ангажимент еднократно; сума в размер на 134,67 лв. лихва за забава
за периода от 21.04.2017г. /датата, на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението
в съда, като съвкупност от лихви за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала неплатена погасителна вноска; договорна лихва в размер на 284,32 лв.
Ищецът признава, че длъжникът е заплатил само сума в размер на 172,54 лв., с която
е погасил договорна лихва в размер на 66,55 лв. и главница в размер на 105,99лв.
На 23.10.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляния на вземания, считано от 27.07.2017г., по силата на което и вземането
към Й.Х.М. е прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви. Възможността задължението да се цедира,
освен в чл. 99, ал.3 ЗЗД се съдържа изрично и в чл.17 от договора за кредит PLUS-14405301 от 13.01.2017г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД. Цедента, чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратил
две писма до длъжника с уведомление за извършената цесия, но писмата от адреса,
посочена в договора са се върнали в цялост.
Възражението на ответника, направено
чрез назначения му особен представител, е, че предявеният иск е неоснователен
поради това, че длъжникът по договора не е уведомен за
извършената цесия дори и с исковата молба. За да отхвърли иска, районния съд е
приел това възражение за основателно, а именно, че прехвърлянето на вземането не
е породило действие спрямо длъжника по отношение на новия кредитор. Приложените
на л.22 до 25
уведомителни писма до Й.Х.М. не са били получени от него. Съдът е приел и че уведомлението
за цесията, съставляващо приложение към исковата молба също не е връчено
надлежно на длъжника, тъй като връчването
на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител няма
същото действие като личното връчване. Приел е, че представителната власт на
особения представител не обхваща получаването на материално-правни изявления,
адресирани до представлявания от него отсъстващ ответник.
Въззивният съд възприема правните
доводи на районния съд относно установените размери на вземането. Относно
валидното му прехвърляне също няма спор между страните. Единствения спорен
въпрос, който е останал е относно действието на цесията по отношение на
длъжника и по-точно възникнало ли за
него задължение да плати на новия кредитор. На този спорен въпрос, настоящия
състав на съда отговаря положително. Връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Когато
уведомлението за настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да
е трето лице, изрично упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то
постига целта си за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия,
както и на кого следва да изпълни надлежно задължението си. Връчването на
уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие, поради което и
няма правна пречка то да бъде извършено от пълномощник на цедента. В конкретния
случай е представено изрично пълномощно за учредена представителна власт в
полза на цесионера „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД.
В случая, ищецът е представил доказателства за
двукратно връчване на съобщението за извършеното
прехвърляне на вземането-чрез „Български пощи“ЕАД и чрез ЛЕО ЕКСПРЕС, на
адреса, посочен в договора между страните, с препоръчана пощенска пратка, и обратната
разписка, в която пощенският служител е отразил, че получателят не е открит на посочения
адрес, като това изявление на
пощенския служител е подписано от него. Съдът намира, че още при първото връчване на адреса
на ответника, е настъпило уговореното в чл.9 от договора „фингирано връчване“
на уведомлението, което представлява фикция, изрично уговорена между страните,
за приемане за връчено на съобщение, което е доставено до определен адрес.
Наличието на изрична уговорка между страните за такова, и изпращането на
уведомление на посочен от страната адрес, обуславя извода за наличие на редовно
връчване, дори и да не е намерено лице, което да е съгласно да го получи. Ето
защо следва да се приеме, че уведомяването на длъжника е станало чрез връчване
на съобщение по реда уговорен между страните – чл.9 от договора за кредит PLUS-14405301 от 13.01.2017г.
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – с изпращането на
адреса посочен в договора и достигане до този адрес на съобщението, което се приравнява на фактическо връчване.
Освен изложеното следва да се има
предвид и това, че тъй като законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, същото
следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането
поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с нотариална покана, с изходящо
от цедента и
приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него и т.н. Неоснователен
в тази връзка е и доводът на РС, че връчване на съобщението за цесия чрез
особения представител, чрез който ответника извършва процесуални действия по
делото, не може да се счита за редовно връчване. На основание чл.47, ал.6 от ГПК, с оглед охрана на интересите на ответника му е назначен особен представител.Връчването
на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.Ако връчването на съобщението за цесия беше извършено чрез нотариална
покана, в т.ч. и чрез проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК,
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК би се удостоверило от длъжностното лице. В
този случай съобщението се счита връчено и без да е необходимо назначаването на
особен представител в нотариалното производство. Поради това следва да се
приеме, че в исковото производство, връчването на съобщение за извършената
цесията чрез особен представител на длъжника представлява надлежно уведомяване
на длъжника-ответник./Р № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г., I ТО на ВКС./ Интересите му са защитени в по-голяма степен отколкото в
нотариалното производство.
Отделно от това следва да се посочи,
че въпросът кога длъжника е уведомен
за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и
действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се
твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то
следва да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел
действие между Банката/цедент/ и „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД "/цесионер/, че посочените в съответните
приложения към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в потримониума
на Агенцията още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в
сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало
значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща,
поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Ето защо съдът
възприема становището на жалбоподателя, че длъжникът може да възрази за липса
на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.
Изложеното налага отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постановяване на друго по същество за уважаване на иска изцяло. При този изход на
делото, следва да бъдат присъдени и разноски в полза на ищцовото дружество. Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта и на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е направила по ч.гр.д. №857/2018 г. по описа на Червенобрежки районен
съд разноски за ДТ в размер на 26.85лв. и за юриск.възнаграждение в размер на 150лв.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за ДТ в
размер на 26.85лв. и за юриск.възнаграждение в размер на 350 лв., за депозит за
възнаграждение за особен представител в размер на 324лв. Във връзка с
въззивното обжалване дружеството е направило разноски за ДТ в размер на 13.43лв.,
за юриск.възнаграждение в размер на 350лв. и за депозит за възнаграждение на
особения представител в размер на 324лв. и е поискало присъждането на тези
разноски. В заключение : Й.Х.М. следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата 176.85лв.-разноски
направени в заповедното производство, сумата
700.85лв.-разноски направени
в първоинстанционното производство и сумата 687.43лв., явяваща се разноски, направени в настоящата въззивна
инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
на основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 158 на Районен съд-***, постановено
на 25.04.2019г. по гр.д. № 1189/2018г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответника Й.Х.М. с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, бул.”**”, №*, ет.*, офис *, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. следните суми: 990,01лв. – главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-14405301/13.01.2017г.; 217,77лв.
– договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2018г.; сумата 134,67лв.,
лихва за забава върху главницата до 03.09.2018г. - датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2018г. 29.09.2017г. до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.09.2018г. по ч.гр.д.№857/2018г. по описа
на ЧРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 вр. 273 от ГПК Й.Х.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.**, бул.”***”, №**, ет.*, офис *, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. сумата 700.85лв. - разноски по делото пред първата инстанция, сумата 687.43лв.-разноски
по делото за настоящата въззивна инстанция, както и сумата 176.85лв.-разноски направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 857/2018г. по описа на ЧРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: