РЕШЕНИЕ
№ 260375
гр. Пловдив, 09.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното гр. дело № 14427 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано
по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против С.С.С. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5600/20.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10205/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, а именно: сумата от 113, 68 лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017
г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ
се в гр. П., ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017
г. до 18.06.2019 г. в размер на сумата 14, 87 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед, а именно 19.06.2019 г., до окончателното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ***. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е
разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 113,
68 лв. Доставената услуга на посочената стойност, която не е заплатена, поради
което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на
пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане
на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната
страна С.С.С. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – мл.
адв. К.Б.. Твърди, че правоотношението за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, произтича от сключен между страните писмен договор, която форма е
такава за действителност на договора. В този смисъл се позовава на
тълкувателната практика на Върховния касационен съд. В случая писмен договор не
бил представен по делото, поради което и не се установявало наличие на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. От
представените по делото доказателства не се установявало и обстоятелството, че
ответната страна е собственик на
процесния имот. Счита, че доставката на топлинна енергия е непоискана от
потребителя по смисъла на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, поради
което не се дължи заплащане на нейната цена. По така изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства
– препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните.
С оглед така изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника, че възникването на валидна облигационна
връзка между страните е обусловено от сключване на договор в писмена форма.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че ответната
страна С.С.С. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. П., ***, придобит в режим на
съпружеска имуществена общност между ответната страна и И.Х.С..
За да достигне до този извод съдът съобрази, че от представения по
делото ***., се установява, че И.Х.С. е придобил на ***г., по силата на договор
за покупко-продажба, правото на собственост по отношение на следния недвижи
имот – апартамент № 5/20, на втори етаж, находящ се в гр. П., ***.
По делото е представена справка от Община Пловдив, от която се
установява, че ответната страна С.С.С. е съпруга на И.Х.С. по силата на
граждански брак, сключен на 24.01.1993 г., като е представено и удостоверение
за семейно положение.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
съпругът на ответната страна е придобил по време на брака – по силата на
двустранна възмездна сделка, правото на собственост по отношение на процесния
недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), действал по
време на сключване на брака между съпрузите – приет с ДВ, бр. 41 от 28.05.1985
г., в сила от 1.07.1985 г., вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Т.е. процесният
недвижим имот е придобит от ответната страна С.С.С. в режим на съпружеска
имуществена общност, доколкото последният не попада в изключенията, установени
в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК (отм.). По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че след приемане на Семейния кодекс,
обн. с ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., съпрузите са
избрали друг режим на имуществени отношения.
Следователно и тъй като топлоснабдения представлява съпружеска
имуществена общност, следва разходите за заплащане на предоставени услуги по
отопление да се поемат солидарно от двамата съпрузи. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 СК (отм.), в която е предвидено, че разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като за задължения, които единият или двамата
съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е потребител на топлоснабдения имот в качеството му на
собственик на последния, като между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Правното действие на
сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД
– арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов
предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110,
ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение
на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да
получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на
ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г. Тази справка не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от
приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ
на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице
изяснява, че жилищния блок в гр. П., ***е
включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през
процесния период в блока е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Вещото лице е установило, че в имота на абоната няма монтирани
отоплителни тела, като е поставено едно водомерно устройство за отчитане на
топлоенергията за битово-горещо водоснабдяване. Посочено е, че през процесния
период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна
енергия, намалено със загубите, е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на
потребители. Вещото лице е изяснило, че топлоенергията, отдадена от сградна
инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формулата на т. 6.1.1. на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, като се разпределя пропорционално на проектните
отопляеми обеми на имотите. Експертизата е установила, че за имота на ответника
проектният отопляем обем е 104 куб.м, като за целият процесен период е
разпределена 0, 91515 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е
установило, че за процесния период не е разпределяна топлинна енергия за
отопление и битово-горещо водоснабдяване, тъй като в регистрите на „Нелбо“ ЕАД
имотът се води необитаем. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и
начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление
на топлинната енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от
съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество справки за
начислени количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно
определената цена за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че
претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива.
Вещото лице посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия за сградна
инсталация за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е за сумата от 113, 68
лв., в която е включена и такса за услуга дялово разпределение. Вещото лице е
установило, че за процесния период не са издадени изравнителни сметки.
Определен е размерът на обезщетението за забава за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019
г. от 14, 87 лв. Експертизата е дала заключение, че счетоводството на ищцовото
дружество е редовно водено.
При така
установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установеното
от допуснатите и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза съдът достигна до извод, че реално
доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 113, 68 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, ведно с такса за дялово разпределение.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна
енергия е правилно определено от топлинно дружество по реда на „Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета
на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от
трето на процесното материално
правоотношение лице – „Нелбо“ ЕАД, като съдебно-техническата експертиза е
установила, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените)
изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
По така изложените съображения съдът намира, че
исковата претенция за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена
за сградна инсталация е основателна. Съдът при достигане до този правен извод
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и
Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и
общите части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива
2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или
топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла вода
за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел
отопляване на апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се
разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
По така изложените съображения съдът не възприема
възраженията на ответника, релевирано в отговора на исковата молба, за
недължимост на процесното задължение на основание чл. 62 ЗЗП.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника, въведено в хода на устните състезания, че процесното
задължение е недължимо, поради липсата на монтирани в имота на ответната страна
отоплителни тела. Това е така, тъй като в производството по делото не се
претендира стойност на топлинна енергия за отопление, а единствено стойността
на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация. Задължението за
заплащане на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, е за всички
собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, като последната се
разпределя между тях в съответствие с установена за това методика, ползваща
отопляемия обем на жилището. В този смисъл и при осъществена проверка вещото
лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е установило, че за процесния
период е разпределена единствено топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, като последната е определена в съответствие с нормативно
установената за това методика.
Следователно, реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата от 113, 68 лв.,
към която е включена и цената за извършваната услуга за дялово разпределение за
процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от две компоненти - сума
формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за
услугата дялово разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен
за сумата от 113, 68 лв., за което
задължение ответната страна отговаря солидарно.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1
от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху главницата
от 113, 68 лв. в размер на сумата от 14, 87 лв. за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019
г., определен от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство в общ размер от 625 лв., от които 75
лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за назначаване на особен
представител на ответника, 250 лв. –
депозит за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В настоящото
производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъди и сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното по ч.гр.д. № 10205/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VI граждански състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от 113, 68 лв.
– главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П, ***, както и обезщетение за забавено плащане
за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019 г. в размер на сумата 14, 87 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед – 19.06.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в Заповед № 5600/20.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10205/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав.
ОСЪЖДА С.С.С. да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 10205/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, и сумата от 625 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14427/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК