Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11085 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Н.Г.М., ЕГН **********, с
адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 3373 от 25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6389/2019г. за следните суми: сумата от 637.17
лева, незаплатена главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № PLUS-11149083 и отпуснат
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, активирана на 15.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 27.30 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018г. до
05.09.2018г.; сумата от 32.88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018г. до
11.04.2019г. В условията на евентуалност
в случай, че не бъдат уважени установителните претенции, ищецът предявява
осъдителни претенции, както следва: иск
по чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 637.17 лева, незаплатена главница по договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № PLUS-11149083/19.05.2016г. и отпуснат потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard,
активирана на 15.09.2016г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 27.30 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018г. до 05.09.2018г.;
иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 32.88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 05.09.2018г. до 11.04.2019г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че при
сключване на договор за покупка на стоки или услуги PLUS-11149083 между страните по
делото, ответникът е дал съгласие кредитът да му бъде отпуснат под формата на
кредитна карта MasterCard. На 15.09.2016г.
ответникът е активирал предоставената му кредитна карта № CARD-1253002 с максимален кредитен лимит от 1000 лева,
който представлявал револвиращ потребителски кредит. Ответникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018г., като балансът му по
същата бил в размер на минус 728.61 лева, поради което същата била блокирана от
кредитора.
В
законоустановения срок назначеният от съда особен представител на ответника е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Сочи се, че твърденията на ищеца, че ответницата е
преустановила обслужването на кредитната карта от 01.04.2018г са напълно
недоказани. Оспорва се кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем. Прави
възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора, които задължават
потребителя без негово съгласие да
заплаща едностранно определени месечни такси. Сочи, че лихвеният процент е
прекомерен и в противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва се като недоказано
твърдението, че има непогасени задължения на ответницата и в какъв размер на
същите.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-11149083 от 05.02.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е
ищцовото дружество, и Н.Г.М.. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на
ответника сумата от 3000 лева. Предвидено е кредитът да бъде погасен на 36
равни месечни вноски в размер на 139,03 лева. Уговореният лихвен процент е 36,94
%, а ГПР е 46,33 %. В договора е инкорпориран и погасителен план. В чл.12 от
договора е посочено, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева. Съгласно чл.17
кредиторът следва да изпраща извлечение за задълженията на кредитополучателя в
месеца, следващ извършените транзакции. Съгласно чл.18 кредитополучателят
следва да заплаща месечна погасителна вноска до изплащане на задълженията,
която ще бъде посочена в приложението към договора. В случай, че не бъде
направено плащане в срок от два месеца след последното такова, съобразно чл.20
кредиторът ще блокира картата, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл.5
от договора. Съгласно последния при просрочване на две или повече месечни
вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. В
чл.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя. С нея ще бъде доставен и документ – приложение неразделна
част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Задълженията за кредитополучателя ще
възникнат след активирането и използването на картата.
Представено е приложение към договора CARD-12530024
от 05.02.2015г., съгласно което кредиторът
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, който да
бъде усвоен чрез кредитна карта Мастъркард. В приложението е инкорпорирана тарифа,
съобразно която лихвеният процент е 35 %, а ГПР 44,90 %. Кредитният лимит на
картата е уговорен на 1000 лева, а минималната месечна погасителна вноска – 60
лева.
Представена е и последна покана, адресирана до ответника, в която е са
посочени дължимите суми, без данни да е получена от адресата.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че усвояване на кредита с номер CARD-12530024
в размер на 900 лева, е извършено на
19.09.2016г. с платежно нареждане за
кредитен превод до Банка ДСК по открита на 05.02.2015г. банкова сметка *** Н.Г.М..
Към датата на заявлението задълженията на ответницата са както следва: главница
637.17 лева, договорна лихва – 27.30 лева и законна лихва за забава – 40.72
лева. Същите са размерите на задълженията й и към датата на изготвяне на
заключението. Съобразно данните от
констативната част на заключението по процесния кредит са постъпили плащания в различен
размер, последното от които е на 08.06.2018г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е
издадена процесната заповед за изпълнение, а
именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение
на задълженията на кредитора по него, размера на претендираната главница и
договорна лихва, изпадане на длъжника в забава и началната дата на същата.
Съдът намира за недоказано обстоятелството
по сключване на договор за револвиращ потребителски кредит, който да бъде
усвоен чрез кредитна карта.
Представен е договор № PLUS-11149083 от 05.02.2015г., с който
на ответника е предоставен кредит в
размер на 3000 лева. Този договор съдържа уговорки, че е налице възможност в
срок не по-късно от заплащането на първата погасителна вноска по него
кредиторът да издаде кредитна карта на кредитополучателя. Договорът е подписан
от ответника, но не съдържа данни при сключването му да е налице обвързаност
между страните, свързана с кредитно правоотношение по сочената в исковата молба
кредитна карта, нито за размера на кредитния лимит и други съществени условия
на договорните отношения от такъв вид кредит. Представеното Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта не съдържа подпис на ответника, поради и което не може да му
се противопостави, като същото може
да бъде ценено като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищеца
обстоятелства, поради което не се ползва
с доказателствена сила. Ищецът не е
ангажирал годни доказателства за твърдяното от него кредитно правоотношение,
изпълнението на което се търси – договор, съдържащ съгласието на кредитора и
кредитополучателя за предоставения кредит и условията по него. С оглед на чл.10, ал.1 ЗПК условието за
действителност на договора за потребителския кредит е наличието на писмена
форма, за която доказателства да е спазена не са представени. Дори и да се
приеме, че договорът за револвиращ кредит и кредитна карта действително е
инкорпориран в първоначалния договор за кредит, както се посочи той не съдържа
необходимото съществено съдържание. Кредитния лимит, падежната дата,
минималните погасителни вноски, лихвеният процент и ГПР, размер на изискуеми
такси и др. се съдържат само в неподписаното приложение. В допълнение следва да
се изложи, че ищецът не е доказал и фактическото получаване от страна на ответника
на кредитната карта, която съобразно чл.21 от договор № PLUS-11149083 от 05.02.2015г е следвало да бъде предоставена на
кредитополучателя.
Всичко изложено обосновава извод, че
ищецът не е доказал сключен валиден договор за издаване и ползване на кредитна
с ответника, който да установява договорната обвързаност и задълженост на
последния.
По гореизложените съображения съдът
намира, че всички предявени от ищеца искове – както главните установителни
такива, така и заявените в условията на евентуалност осъдителни, се явяват
неоснователнеи и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Н.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес *** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 637.17 лева, незаплатена главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-11149083 и отпуснат потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard, активирана на
15.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 27.30 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018г. до
05.09.2018г.; сумата от 32.88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018г. до
11.04.2019г., за които суми е издадена Заповед № 3373 от 25.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6389/2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Н.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес *** искове за заплащане на следните суми: сумата от 637.17 лева, незаплатена главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-11149083 и отпуснат потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard, активирана на
15.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 27.30 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018г. до
05.09.2018г.; сумата от 32.88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018г. до
11.04.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: