Мотиви
по НОХД № 2052/10 год. по описа на ПОС
Срещу
подсъдимия И.С.Д. е внесено обвинение за извършено престъпление по
чл. 257 ал. 1 предложение първо във вр. с чл.255 ал. 1 предложение първо във
вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от НК затова, че в периода 01.01.2006год. –
15.04.2006год., в гр. Пловдив като физическо лице, е избегнал плащането на данъчни задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005
г. – данък върху доходите на физическите лица, като не е подал годишна данъчна декларация за 2005 год., която се изисква
по силата на закон – чл. 41 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ и с деянието е укрил данъчни
задължения в особено големи размери – 17 873 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства по категоричен начин установяват наличието на
елементите от състава на вмененото във вина на подсъдимия Д. престъпление.
Счита, че същият следва да бъде признат за ВИНОВЕН, а при определяне вида и
размера на наказанията му, съдът следва да отчете изключителния превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства и да му наложи наказание Лишаване
от свобода, което да ОТЛОЖИ за изпълнение на основание чл.66 ал. 1 от НК. Не
взема становище относно кумулативно предвиденото в закона по – леко наказание –
Глоба.
Защитата
на подсъдимия също счита, че събраните по делото доказателства подкрепят
обвинителната теза, като единствено прави искане при определяне вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът да се
съобрази с искането на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив, като
отчете най – вече мотивите за извършване на престъплението – ползваните от
доверителя й некоректни съвети от компетентни правоспособни лица за начина и
момента, в който следва да бъде извършено отчитането пред компетентната данъчна
администрация на получените доходи от осъществяваната стопанска дейност.
Подсъдимият
И.Д. дава обяснения по повдигнатото му обвинение и не отрича, че както за 2005
год., а така също и за предходната 2004год., включително и за следващите до
предприемане на наказателното преследване не е подавал декларации по ЗОДФЛ
/отм./, в които да е отразил получените доходи от осъществяваната строителна
дейност по изграждане на жилищната сграда в имота, находящ се в гр.П., ул.„С.И.”
№ *. Изразява искреното си съжаление и моли съда за снизхождение.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди по отделно и в съвкупност приложените по делото доказателства, взе
предвид и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Подсъдимият
И.С.Д. е роден на *** ***. Жител и живущ ***. Той е българин, български
гражданин. Има завършено висше инженерно образование, като към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт продължава да осигурява доходите си,
чрез извършване на строителна дейност от името на ЕООД „В.И.”, на което е
едноличен собственик на капитала. Женен е и от брака си има две пълнолетни деца,
с които продължава да живее в едно домакинство и за издръжката, на които се
грижи, предвид продължаващото им обучение във висши учебни заведения. Не е
осъждан до момента за извършени престъпления.
В
края на 2003 год. свид. В.С. решил да потърси да си закупи жилище в гр.
Пловдив. При едно от многократните му посещения на различни новостроящи се
сгради се запознал с подс. И.Д.. Към
този момент свид. С. работел като шофьор в О.б. – гр. П. където по това време
работела и свид. Л.Л.. От своя страна, свид. Л. като
съсобственик на парцел, находящ се в гр. П. ул. „С.И.” № * се интересувала от
евентуалната възможност за ново застрояване в имота, за реализирането на която
й бил необходим контакт с лице - строителен предприемач. Именно като такъв,
свид. С. представил подсъдимия И.Д. пред свид. Л.Л.. Подсъдимият също имал
интерес от поемането на подобен ангажимент – строителство на нова жилищна
сграда в имота на свид. Л., тъй като това му осигурявало реална възможност за
придобиване на собственост върху обекти от предвидените за изграждане, като
част от евентуалната печалба от осъществяваната по този начин стопанска дейност.
Така
на 26.11.2003год. бил сключен Предварителен договор за учредяване право на
строеж /л. 104, том І от дос. пр./ между свид. Л.И.Л., действаща и като майка
и законна представителка на малолетния си син, подписан със съгласието и на
другия съсобственик на имота - Е. Х.А. – в качеството им на УЧРЕДИТЕЛИ на
правото на строеж и подс. И.Д. и свид.В.С., в качеството им на СУПЕРФИЦИАРИ, с
предмет: отстъпване право на строеж на
4-ри етажна жилищна сграда, с височина 12 м., съгласно одобрени ЗРП и КЗСП,
предвидена за строителство в съсобствения имот, находящ се в гр. П., „М.”, със
запазване правото на строеж на всяка една от собственичките на имота върху един
апартамент от предвидените за изграждане по одобрения архитектурен проект на
І-ви жилищен етаж, срещу задължението на подс. И.Д. и свид. В.С. със свои сили
и средства да проектират и построят жилищната сграда по одобрен архитектурен
проект, включително и целият І-ви етаж, върху който собствениците са си
запазили правото на строеж.
По
настояване на свид. Л.Л., като страна в договорните й отношения с подс. И.Д. трябвало
да участва и свид.В.С., който осъществил посредничеството между тях. В замяна, било
постигнато съгласие свид. С. да получи жилище на преференциална цена от
предвидените за изграждане в бъдещата сграда. Също по настояване на свид. Л.,
подс. Д. следвало да изпълни поетите задължения по сключения Предварителен
договор от 26.11.2003г. лично съвместно със свид. С., без участие на търговското
дружество, на което е собственик на капитала „В.И.” ЕООД. Тези договорености са
регламентирани с подписания допълнително - на 28.11.2003год. ДОГОВОР за
съвместна дейност между подс. И.Д. и свид. В.С. /л. 84, том І
дос. пр. и л. 35, том ІІІ от дос. пр./. Съгласно
това споразумение, подс.Д. поел цялостното ръководство и организация на
дейността по изграждане на бъдещата сграда в съсобствения имот на свид.
Л.Л., включително и оформянето на счетоводната документация, във връзка с
документирането на приходите и разходите от строителната дейност. Изрично
в т. 4 на Договора е посочено, че когато за извършени разходи не е издаден
документ, разходът следва да се документира с оформен от страните общ Протокол.
Уточнено е, че внасянето на суми от свид. С. - като цена, на която ще придобие жилище
в новостроящата се сграда – следва да се документира с издаване на разписки. От
депозираните в хода на съдебното следствие показания на свид. С. /л. 35 – 37 от съд. сл./, както и от приложените в хода на разследването
заверени копия от Разписки /л. 18 – 20, том І от дос.
пр./,
включително представени и пред органите на ТД на НАП при извършване на
ревизионното производство /л. 36 – 38, том ІІІ от
дос. пр./,
е видно, че е предал на подс. Д., в изпълнение на задълженията му по Договора
за съвместна дейност, като цена на правото на собственост върху апартамент № 5
на ІІІ- ти жилищен етаж и Гараж № 3 на първи надземен етаж, за които му е
отстъпено право на строеж с НА № *** том **, рег. № **** н. д.***/****г. /л. 89 том І от дос. пр. и л. 59 – 60, том ІІІ жт дос. пр./, следните суми:
- на
28.11.2003г. /в деня на подписване на
Договора/
- 2 000 евро /л. 37, том ІІІ от дос. пр. и л. 19, том І от дос. пр./;
- на
22.12.2003г. – 3 000
евро /л. 38, том ІІІ от дос. пр.
и л. 18, том І от дос. пр./;
- на
05.02.2004г. – 1 880
евро /л. 36, том ІІІ от дос.
пр.и л. 20, т. І от дос. пр./;
- на
29.02.2004г. – 5 450
евро – общо по две оформени разписки /л. 36 и л.
37, том ІІІ от дос. пр. и л. 19 и л. 20, том І от дос. пр./.
Според
подписания на 17.12.2003 год. между свид. Л.Л. – от една страна и подс. И.Д. и
свид. В.С. – от друга в качеството им на СТРОИТЕЛ - ПРЕДВАРИТЕЛЕН договор за
строителство /л. 106 – 108, том І от
дос. пр./,
предвидената за изграждане в имота на свид. Л. жилищна сграда е следвало да
бъде построена и обектите предадени на собствениците – в 24 месечен срок от
съставяне на ПРОТОКОЛА за откриване на строителната площадка и определяне на
строителната линия и ниво. Изрично е посочено, че денят на съставяне на
Протокола се счита за начало на строителството и от него започват да текат
предвидените по договора срокове. От приложения на л. 34 – 35, том І от дос.
пр. Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа е видно, че е
съставен около 15 дни след издаване на РАЗРЕШЕНИЕТО за строеж от Община –
Пловдив – район „Южен” /л. 33 том І от дос. пр./ - на 13.04.2004год., което предполага приключване на строителните
дейности – до 13.04.2006год.. От приложените в хода на разследването заверени
копия от Протоколите, с които са документирани резултатите от извършените проверки
при достигане на съответните контролни проектни нива на строителството на
сградата /л. 42 – 47, том І от дос. пр./, се установява, че на 08.11.2005г., т. е. почти година и
половина след започване на строителството, е приета конструкцията на сградата,
за което са оформени предвидените по ЗУТ Протоколи образец № 7.
Непосредствено
след фактическото отпочване на строително монтажните работи в имота, подс. И.Д.
и свид. В.С. започнали да се разпореждат с предоставените им от
съсобствениците, права на строеж върху останалите обекти в новостроящата се
сграда. Така в строежа на кооперацията се включили свидетелите М.Д., Д.П., Б. Т.,
В.К. – братовчед на свид. В.С. и А.А. – съпруг на Ж.А.. С всеки един от тях бил
сключен Предварителен договор, който уточнявал степента на завършеност на обектите
в новостроящата се сграда, цената, начина й на плащане, както и срока за
осъществяване на строително – монтажните работи. Впоследствие, на всяко едно от
тези лица е прехвърлено правото на строеж, в предвидената от закона нотариална
форма, върху съответния договорен обект от сградата. За изпълнение на договорните
си задължения за извършване на строителството, в периода -края на 2004 год. –
началото на 2006г., подс. И.Д. получил авансово суми от всички лица, на които
били прехвърлени права на строеж върху обекти от новостроящата се сграда,
включително и от свидетелите С. и Л., както следва:
от свид. Б. Т. /л. 74 - 75 от съд. следствие/ съгласно сключения
Предварителен договор от 23.12.2004год. /л. 50 -53,
том І от дос. пр./,
въз основа на който е подписан и Договорът за продажба на правото на строеж в
нотариална форма /л. 49, том І от дос. пр./ - 3 500 евро в деня на подписване на Предварителния
договор – 23.12.2004год.; 14 000 евро – на 25.02.2005год.; 14 000 евро – на 25.03.2005г.; 4 000 лева – 25.07.2005год. и 2 220 лева – на 05.10.2006год.;
от свид. А.А. /л. 44-гръб - 45 от съд. следствие/ съгласно сключения Договор
за продажба на правото на строеж в нотариална форма, по който страна е
съпругата му – Ж.В.А. /л. 14 - 15, том І от дос.
пр./ - 2 000 лева в деня на подписване
на договора – 27.12.2004год.;
8 000 евро – на 18.02.2005год.; 8 000 евро – на 07.06.2005г. и 9 000 евро –
на малки вноски, за които не са оформени документи. След изтичане на
първоначално договорения срок за приключване на строителството на сградата –
през м. април 2006г. и поради необходимостта от извършване на значителен обем СМР
за въвеждане на сградата и обектите в нея в експлоатация, свид. А.А. и
съпругата му Ж.А. прехвърлили в края на 2007год. правото си на строеж върху
апартамент и гараж от сградата, на лицето С.Д. /НА № ** от
20.08.2007г. и НА № *** от 04.10.2007г. – л. 90 и л. 91 том І от дос. пр./. По делото няма данни това лице да е извършвало
плащания на свид. И.Д., както и да има някакви договорни отношения с него.
от свид. М.Д. /л. 43 от съд. следствие/ съгласно сключения Предварителен договор от
03.05.2005год. /л. 63, том І от дос. пр./, въз основа на който е
подписан и Договорът за продажба на правото на строеж в нотариална форма /л. 64 и л. 97, том І от дос. пр./ - 2 000 евро в деня на подписване на Предварителния договор – 03.05.2004год.; 8 000 евро – на 16.07.2004год.; 8 000 евро – на 01.12.2004г.;
от свид. Д.П. /л. 42 от съд. следствие/ съгласно сключения Предварителен договор от
06.04.2005год. /л. 66 - 69, том І от дос.
пр./, въз
основа на който е подписан и Договорът за продажба на правото на строеж в
нотариална форма /л. 70, том І от дос. пр./ - 12 500 евро в деня на подписване на Предварителния договор –
06.04.2005год.; 12 500 евро – на 10.06.2005год.; 10 000 лева – на 30.06.2005г.;
от свид. В.К. /л. 41 от съд. следствие/ съгласно сключения Предварителен договор от
14.10.2004год. /л. 72 - 75, том І от дос.
пр./, въз
основа на който е подписан и Договорът за продажба на правото на строеж в
нотариална форма /л. 76, том І от дос. пр./ - 10 000 евро в деня на подписване на Предварителния договор –
14.10.2004год.; 8 000 евро – на 31.03.2005год.; 7 000 евро – на 10.07.2005г.. В показанията, си
депозирани в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, свид.К.
е категоричен, че сумите са плащани от него, според уговореното с
Предварителния договор, като са предавани на свид.С., който е имал задължение
да ги даде на подс. И.Д.. От приложения на л. 31, том ІІ от дос. пр. НА № ***/**.**.****год.
е видно, че непосредствено след издължаване и на последната вноска по Договора
за строителство, свид. К. е продал придобитото от него право на собственост
върху апартамент № 4 на ІІ-ри жилищен етаж, изграден към момента на изповядване
на нотариалната сделка в груб строеж със степен на завършване на СМР – 50%. Не
са събрани доказателства, установяващи извършени плащания от новия собственик
на обекта – сестрата на свид.С. и братовчедка на свид. К. – А.С., във връзка с
осъществяването на останалата част от строително – монтажните работи.
от свид. Л.Л. /л. 37 - 39 от съд. следствие/ съгласно сключения
Предварителен договор от 07.02.2005год. /л. 35 - 38,
том ІІ от дос. пр./,
въз основа на който е подписан и Договорът за продажба на правото на строеж в
нотариална форма, на допълнителен обект от новостроящата се сграда, освен
първоначално договорения като обезщетение – ГАРАЖ № 2 /л. 96, том І от дос. пр./ - 9
000 лева в деня на подписване на Предварителния договор – 07.02.2005год..
Разследването е започнало
във връзка с подадената от свид.Л. жалба до Районна прокуратура /л. 5, том І от дос. пр./ за неизпълнение на задълженията на подс. И.Д.
по изграждане на сградата и въвеждане в експлоатация на обектите в нея, според
сключените в нотариална форма договори за учредяване правото на строеж, в
договорените срокове – до края на 2006год.. След извършена предварителна
проверка, от служители на на Сектор „Икономическа полиция” при ОДП – гр.
Пловдив възложена от наблюдаващия делото прокурор, с Постановление от
23.10.2008год. /л. 27, том І от дос. пр./, материалите са изпратени
по компетентност на ОП – Пловдив, с оглед събраните данни за евентуално
извършено престъпление против данъчната система. Това е дало основание на
прокурора от Окръжна прокуратура – Пловдив да възложи извършването на
допълнителна съвместна проверка от служителите на Сектор „Икономическа полиция”
при ОДП – гр. Пловдив и ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 3, том І
от дос. пр./
за установяване на размера на подлежащите на деклариране доходи, получени от
подс. И.Д. и свид. С., в качеството им на СТРОИТЕЛИ – СУПЕРФИЦИАРИ, съобразно подписания
между тях Договор за съвместна дейност, с предмет осъществяване на
строителството на предвидената за изграждане в имота, находящ се в гр. П., ул.
„С.И.” № * сграда. В изпълнение на разпореждането на ОП – Пловдив, от
Териториалния директор на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на проверка
на физическите лица – подс. И.Д., свид. В.С. и съпругата на свид. Д. – З.Д. –
страна по сделките за учредяване правата на строеж върху обекти в новостроящата
се сграда, приключили с Протоколи №№ 916647/10.09.2009год.;
916645/10.09.2009год. и 916643/10.09.2009г., резултатите, от които са послужили
като основание за възлагане на данъчни ревизии на подс. И.Д. и свид. В.С.
поради констатирани нарушения на данъчното законодателство - недеклариране на
доходите от осъществената от тях стопанска дейност по изграждане на жилищната
сграда в имота, находящ се в гр.П., ул. „С.И.” № *, с оглед определяне размера
на дължимите данъчни задължения /л. 103, том ІІ от дос.
пр./.
Събраните в хода на извършената данъчна проверка, както и на възложената
данъчна ревизия на свид. С. документи, въз основа на които са изготвени
Ревизионен доклад и Ревизионен акт, с който е определен размера на дължимите
недекларирани от него доходи от стопанска дейност за периода 2004г. – 2008 год.
са приложени в том ІІІ от дос. пр., както и на л. 81 – 101 в том ІІ от дос.
пр..
Междувременно, на
30.06.2009год. между подс. И.Д., съпругата му З.Д. и свид. С. – от една страна
като ИЗПЪЛНИТЕЛИ по сключените договори за строителство и прехвърляне на права
на строеж на обектите, предвидени за изграждане в новостроящата се сграда на
ул. „С.И.” № * и всички останали лица придобили права на строеж в нея, е
подписано СПОРАЗУМЕНИЕ /л.78 – 80, том ІІ от дос.
пр./ по
силата на което след като са констатирани вида и степента на довършеност на СМР,
са прекратени договорните отношения във връзка с изпълнението на останалата
част от СМР, необходими за въвеждане в експлоатация на обектите в сградата, въз
основа на сключените предварителни договори за прехвърляне правата на строеж и
строителство. От събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни
доказателства е видно, че след този момент, всички собственици на обекти в
новостроящата се сграда със собствени сили и средства са довършили изграждането
им, в резултат на което са получили и съответното по ЗУТ Разрешение за
ползването им.
В приложената в хода на
разследването официална информация от Директора на ТД на НАП – Пловдив /л. 30 и л. 22, том І от дос. пр./ се съдържат данни, че
подс. И.Д. и съпругата му З.Д. не са подавали годишни данъчни декларации по
ЗОДФЛ /отм./ за отчетните 2003 г.; 2004г. и 2005год., а свид. В.С. е подал
данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./, в които е декларирал единствено
доходите си от осъществяваната дейност от търговското дружество „В.” ООД, в
което е съдружник заедно със свид. В.К..
Въпреки, че ревизионното
производство водено спрямо подсъдимия И.Д. е приключило с издаване на
Ревизионен акт № *********/22.01.2010год. връчен му лично на 27.01.2010г.,
който не е обжалван пред Директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” – гр. Пловдив и е влязъл в законна сила преди внасяне на
обвинителния акт в съда, същият бе приложен към материалите по делото едва в
хода на проведеното съдебно следствие - /л. 51 – 54
от съд. следствие/ ведно
с Ревизионния доклад /л. 55 – 69 от съд.
следствие/.
От информацията, съдържаща се в тези документи е видно, че за периода 01.01.2004год. – 31.12.2006год. размерът на дължимото и
недекларирано по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ от подс. И.Д. данъчно задължение е 20 486,40
лева, върху което са начислени и лихви в размер на 10 219,87лева. В
хода на ревизията не са установени недекларирани и неиздължени данъчни задължения
на подс. Д. за следващия ревизиран период – 01.01.2007г. – 31.12.2008г..
В хода
на разследването, както и в ревизионното производство по ДОПК, е назначена ОЦЕНЪЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, от заключението на която /л. 64, том
ІІ от дос. пр./,
неоспорено от страните по делото, се установява, че към момента на издаване на
Акта за приемане на обекта до степен на завършване на строителството „груб
строеж” /Акт № 14/ след използване на методите за оценка – на увеличената
стойност/на възстановителната стойност на активите и на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци/сравнителния метод по стандартите
за бизнес оценяване - себестойността на извършеното строителство,
изчислена въз основа на конкретно изпълнените различни видове СМР, уточнени
в Акта за приемане на конструкция /Образец № 14 и Образец № 7/, към
08.11.2005год. е в размер на 152 681 лева. В заключението са
конкретизирани стойносттите на изпълнените СМР -земни работи; изграждане на
конструкция и покрив, като е изчислена и себестойността на 1 кв.м. – в размер
на 137,09 лева. Уточнено е, че тази част от извършените строителни работи, сред
които не са включени изграждането на инсталации, поставянето на изолация и
дограма, представлява 34,12% от всички видове СМР, чиято себестойност на кв./м.
се равнява на 490,19 лева.
В
заключението е посочена и пазарната цена
на така изпълнената строителна услуга, към момента на издаване на Акта за
приемане на конструкцията, която е изчислена на база на данните на НСИ за
средната годишна пазарна цена на строителната услуга за гр. Пловдив за 2005г. –
862,90 лв./кв. м., която е редуцирана, според обема на извършените СМР и
е определена от експерта на 294,42 лева/кв.
м., респективно – в размер на 327 904 лева за разгърнатата застроена площ
на цялата жилищна сграда. Изрично
е посочено, че при извършените изчисления не е начислен ДДС.
При
изслушване на вещото лице в хода на съдебното следствие, същото уточни, че
заключението като изводи съвпада с изготвеното в хода на воденото спрямо
подсъдимия И.Д. ревизионно производство от служителите на ТД на НАП, във връзка
с установяване размера на данъчните му задължения по ЗОДФЛ /отм./. В
експертизата е отразено, че е изготвена след извършен оглед на сградата, по
време на който е констатирано довършването на други допълнителни СМР след съставяне
на Акт образец № 14, които обаче не са включени при направената оценка.
В
хода на разследването е назначена и СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, на
която е възложено изчисляването на размера на данъчните задължения на
подсъдимия И.Д., с оглед на получените от него доходи от извършената стопанска
дейност в периода 2005 год., които е следвало да декларира на основание чл. 41
от ЗОДФЛ /отм./ до 15.04.2006 год.. От заключението на същата /л. 68 – 74, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните по
делото, се установява, че въз основа на представените писмени доказателства
относно извършените плащания, във връзка с осъществяваното строителство, подс. И.Д.
е получил от лицата придобили права на
строеж върху обекти в новостроящата се сграда в гр.П. на ул. „С.И.” №*7 сума с общ размер 234 406,32 лева, които
са отчетени от експерта като относими
реализирани приходи от продажба на обекти в процесната сграда. В тази сума, получена след
преизчисляване на дадените в евро, по централния курс на БНБ за 1 евро към
инкриминирания момент – 1,95583 лева,
експертът не е включил твърдените като платени от свид. В.К. – 8 000
евро, за които няма данни, че са действително получени, както и сумата от
6 200 лева, платени от свид. Б. Т., представляващи аванс съгласно т. ІV
„Г” от Предварителния договор от 23.12.2004год., които според становището на вещото
лице следва да бъдат възприети като задължение /разчет/ между страните, съгласно
т. 9.2 от НСС 11/отм./.
Изрично в обстоятелствената
част на заключението е посочено, че по делото не са представени документи за
извършени разходи за осъществените в рамките на инкриминирания период –
финансовата 2005год. СМР до етапа на строителството на сградата – „груб
строеж”. При определяне размера на
дължимите данъчни задължения, експертът е
намалил общата сума на получените от подс. И.Д. доходи от продажбата на обекти в новостроящата се сграда със себестойността
на извършеното строителство към 08.11.2005год., изчислена от оценъчната
експертиза, възлизаща на 152 680
лева, която е приета като измерител на извършените разходи до посочения
етап от строителството, и е отчетел
положителен резултат от стопанската дейност, в размер на 81 726 лева, представляващ
данъчната основа за определяне на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./.
В заключението изрично е
посочено, че експертът не се счита за компетентен да определи начина, по който
следва да бъде начислено данъчното задължение на подсъдимия И.Д., с оглед
съществуващия ДОГОВОР за съвместна дейност със свид. В.С., поради което в него
са дадени 2 различни варианта на
изчисление на данъчното задължение на подсъдимия. Според първия изчисленията са направени, ако данъкът се дължи
единствено от подс.И.Д. - положителният резултат – 81 726 лева е
намален с дължимия размер на задължителните осигурителни вноски, съобразно
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./, която в конкретния казус е
изчислена на 5 005 лева, а върху разликата, експертът е определел размера
на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ -
17 873 лева. При втория вариант,
данъчните задължения върху получените
доходи са разпределени между страните по сключения ДОГОВОР за съвместна дейност
– подс.Д. и свид. В.С. - данъчната основа от 81 726 лева е разделена
по равно между двамата, а определената част за подсъдимия И.Д. е намалена със размера
на задължителните осигурителни вноски по чл. 21 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./, като в
този случай дължимият от него данък по
чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ е изчислен в размер на 8 065,90 лева.
В заключението е изчислен и
размерът на дължимия от свид. С. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, според приложения втори вариант за
определяне на данъка на подс. И.Д., като в данъчната основа експертът е
включил и декларираните от свид. С. доходи от дейността на „В.” ООД. Съобразно тези
изчисления, размерът на дължимия данък
по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005год. от свид. В.С., посочен в заключението е 8 539,50
лева.
При
изслушване на заключението в хода на съдебното следствие /л. 40 от съд. следствие/, експертът уточни, че размерът на
осигурителните вноски е изчислен на база максималния осигурителен доход за
страната в инкриминирания период от време, възлизащ на 1 300 лева месечно,
тъй като подс. Д. не е подал изобщо данъчна декларация, поради което в негов
интерес е прието от вещото лице, че не е имал други доходи като физическо лице
през финансовата 2005 год. и не се е осигурявал на друго място.
В
приложения към делото Ревизионен доклад № 901365/21.12.2009год. /л. 55 – 69 от съд. следствие/ съставен след приключване
на ревизията на подс. И.Д., въз основа на който е издаден и данъчно ревизионният
акт, с който е определен размера на недекларираните и дължими данъчни
задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 год., изчисленията са направени като е
приложен вторият начин, използван от експерта, изготвил заключението на съдебно
счетоводната експертиза в настоящото производство – получените доходи са
разпределени по равно между подс. Д. и свид. С., въз основа на постигнатото между
тях споразумение, оформено с Договора за съвместна дейност, като към средствата
от лицата придобили права на строеж върху обекти от новостроящата се сграда, прехвърлени
им от подс. Д. и свид. С., са включени и стойностите на тези права за обектите
предоставени като обезщетение от свид. Л.Л. и другата съсобственичка на имота Е.
А., определени съобразно пазарната им стойност на кв. м. застроена площ,
изчислена от ОЦЕНЪЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА – 294,42лв./кв. м. – съответно
28 667,68 лева за А. и 28 385,04 лева – за Л.. Размерът на данъчното
задължение на подс. И.Д. е определен на основание чл. 18 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./
във вр. с чл. 15 ал. 1 от ЗКПО. За данъчна основа е възприета разликата между
приходите, определени по пазарната цена на извършените СМР, изчислена от
ОЦЕНЪЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА – 327 900 лева и разходите, представляващи
себестойността на СМР – 152 680 лева, която според този начин на
изчисление е в размер на 87 610,00 лева – за подсъдимия И.Д.. Именно върху
нея е изчислено данъчното задължение на подсъдимия по ЗОДФЛ – 20 486, 40 лева.
Съдът
възприе при постановяване на съдебния си акт депозираните заключения на
назначените в хода на досъдебното производство експертизи като изготвени
компетентно, с необходимите професионални знания в съответната област,
съобразени с представените по делото доказателства, кореспондиращи и с
останалата информация, съдържаща се и в събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Досежно констатираните различия в размера на изчисленото данъчно задължение
според Ревизионния акт и заключението на назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза, съдът поради липса на искане за изменение на обвинението
от представителя на Окръжна прокуратура, с цел съобразяване с констатациите във
влезлия в законна сила Ревизионен акт, възприе становището, застъпено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като същото се явява по –
благоприятно за подсъдимия и в конкретния казус така констатираните различия
фактически не водят до промяна на правната квалификация на инкриминираното
престъпление.
Описаната
по – горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията
на подсъдимия И.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от
показанията на разпитаните свидетели – В.С., В.К., Л.Л., Д.П., Б. Т., А.А. и М.Д.,
преценени в контекста на съдържащата се информация в приложените към делото
писмени доказателства – заверени копия от Нотариални актове за прехвърляне
права на строеж върху обекти в предстоящата за изграждане в гр. П., ул. „С.И.”
№ * жилищна сграда /л. 14 – 15; л. 49; л. 58; л. 59; л. 60; л.
64; л.70; л. 76; л. 85; л. 86; л. 109; л. 89; л. 90; л. 91; л. 92 – 94; л. 95;
л. 96; л. 97; л. 98 от том І от дос. пр., л. 31, том ІІ от дос. пр./; заверени копия от
Предварителни договори за покупко – продажба и строителство /л.
50 – 54; л. 63; л. 66 – 69; л. 72 – 75; л. 104 – 105; л. 106 – 108, том І от
дос. пр., л. 35 – 38, том ІІ от дос. пр./; заверени копия от Разписки за внесени от
свид. В.С. суми за придобитите от него права на строеж /л.
18 – 20, том І от дос. пр./; официални информации от ТД на НАП – Пловдив във връзка с
извършваните проверки и данъчни ревизии на подсъдимия Д. и свид. С. /л.
22; л. 30 том І от дос. пр., л. 103, том ІІ от дос. пр./; заверени копия от
строителната документация, оформена във връзка с извършваното строителство /л.
33; л. 34; л. 35; л. 36 -37; л. 38 -41; л. 42 – 47; л. 99 - 102, том І от дос.
пр./;
Споразумение по чл. 365 от ЗЗД /л. 61, том І от дос. пр./; заверено копие от Договор
за съвместна дейност, сключен между подс. Д. и свид. С. /л.
84, том І от дос. пр./; заверено копие от Протокол № 916647/10.09.2009год. за
извършена данъчна проверка на подс. И.Д. и констатациите по него /л.
45 – 58, том ІІ от дос. пр./; Протокол за доброволно предаване /л.
77, том ІІ от дос. пр./; заверено копие от Споразумение от 30.06.2009год. /л.
78 – 80, том ІІ от дос. пр./; заверено копие от Ревизионен акт №
*********/03.02.2010год. издаден въз основа на извършената ревизия на свид. В.С.
/л.
81 – 84, том ІІ от дос. пр./ и Ревизионен доклад № 901364/19.12.2009г.,
съдържащ констатациите от извършената ревизия на свид. В.С. /л.
85 – 101, том ІІ от дос. пр./; характеристична справка за подсъдимия И.Д. /л.
141, том ІІ от дос. пр./; справка съдимост за подсъдимия И.Д. /л.
143, том ІІ от дос. пр./, от приложените в том ІІ от дос. производство заверени копия
документи, представени в хода на данъчната ревизия на свид. В.С., както и от представените
в хода на съдебното следствие – актуално Удостоверение издадено от ПОС за
вписания в търговския регистър „В.И.” ЕООД /л. 32 от съд. сл./; заверен препис от
Ревизионен доклад, съдържащ констатациите от извършената ревизия на подс. И.Д.
/л. 55 – 69 от съд. сл./ и издадения въз основа на същия Ревизионен акт /л.
51 - 54 от съд. следствие/.
Съдът
кредитира изцяло депозираните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, съответни на
съдържащата се в приложените писмени доказателства информация относно
релевантните факти, включени в предмета на доказване, излагащи в хронологична
последователност обстоятелствата от значение за изясняване на предмета на
доказване. Съдът възприе изцяло и дадените от подсъдимия обяснения, в които не
се отричат фактите, имащи пряко отношение към установяване елементите от
състава на вмененото му във вина престъпление. Застъпената в тях теза относно
причините за неизпълнение на задължението по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ - за
деклариране на доподите получени от осъществената търговска дейност, свързана с
изграждането на сградата в имота, находящ се в гр. П., ул. „С.И.” № * и
продажбата на права на собственост върху обекти от нея, имат отношение
единствено към преценката на мотивите за извършване на инкриминираното
престъпление, респективно към определяне вида и размера на наказанието.
Въз
основа на така установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът
счете, че подсъдимият И.Д. е осъществил съставомерните елементи на вмененото му
във вина престъпление по чл.257 ал. 1 предложение първо във вр. с чл. 255 ал. 1
предложение първо от НК, като приложи разпоредбата на чл. 2 ал. 1 във вр. с ал.
2 от НК, която се явява по – благоприятна от действащата към момента на
постановяване на съдебния акт норма на чл. 255 ал. 3 от НК - за това, че в
периода 01.01.2006г. – 15.04.2006год. в гр. Пловдив, като физическо лице е
избегнал плащането на данъчни задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005год. – данък
върху доходите на физически лица, в особено големи размери – 17 873 лева,
като не е подал данъчна декларация за 2005год., която се изисква по силата на
чл. 41 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./.
Действащите данъчни закони
регламентират конкретни задължения на данъчните субекти, които се осъществяват
в определения от тях ред и срокове. С изтичане на всеки отделен данъчен период,
данъчно задълженото лице дължи изготвянето и подаването в данъчната
администрация на декларация с вярно съдържание, чрез която да съобщи правно
значимите за съответния данъчен фактически състав обстоятелства, имащи
отношение към определяне размера на конкретното данъчно задължение. В настоящия
казус, вмененото във вина на подсъдимия И.Д. неправомерно поведение е свързано
с неизпълнение на задължението му, като физическо лице получило доходи през
предходната финансова година – 2005год. от осъществяваната от него търговска
дейност, по смисъла на чл. 1 ал. 1 т. 14 от ТЗ, свързана с проектирането и
изграждането на жилищна сграда в гр. П., ул. „С.И.” № * и продажбата на обекти
от нея на 3-ти лица, да декларира същите с подаване на годишна данъчна
декларация в срока посочен в чл. 41 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./. В събраните по
делото доказателства, включително и в обясненията на подсъдимия не съществува
противоречие относно категорично установеният факт на недеклариране на така
получените доходи през 2005год., което е следвало да се извърши в периода
01.01.2006г. – 15.04.2006год.. С това си поведение, подсъдимият Д. фактически е
избегнал плащането на установените в хода на ревизионното производство данъчни
задължения по ЗОДФЛ /отм./.
По категоричен начин от
анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в периода
2004год. – 2005год. подс.И.Д. е получил доходи като местно физическо лице по
смисъла на чл.6 ал. 1 т. 1 от ЗОДФЛ /отм./, осъществявайки стопанска дейност на
територията на страната, което е получило парични и непарични доходи през
съответната данъчна година – 2005год., произхождащи от осъществена търговска
дейност независимо, че не е регистриран като търговец – ФЛ по смисъла на ТЗ
/чл. 10 т. 2 от ЗОДФЛ /отм.//. Получените от него доходи не попадат в
лимитативно изброените хипотези на чл. 12 от ЗОДФЛ /отм./, поради което същият
е адресат на задължението по чл. 41 ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ и в този аспект е
следвало да подаде годишна данъчна декларация, в която да посочи размера на
получените през съответната финансова година – 2005год. доходи, на базата на
които да бъде изчислен и размера на данъчното задължение по ЗОДФЛ /отм./.
Установеният размер на
данъчното задължение в ревизионното производство и в заключението на
назначената в хода на настоящото наказателно производство съдебно счетоводна
експертиза, възприет от представителя на държавното обвинение, попада сред
визираните в нормата на чл. 93 т. 14 от НК - данъци в особено големи размери.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия И.Д. с пряк умисъл,
с целени и настъпили обществено опасни последици. Подсъдимият е съзнавал
обществено – опасният характер на извършеното деяние, предвиждал е и е целял
реализирането на съставомерните вредни последици.
С
оглед на така установената правна квалификация, както и като се съобрази със
степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление, взе
предвид и данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че в конкретния
казус поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
на подс. И.Д. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК, тъй като и най – леко предвиденото в закона наказание за този вид
престъпления се явява несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете – чистото му съдебно минало; критичното
отношение към извършеното; оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, включително и на органите на данъчната администрация в хода на
извършваните проверки за изясняване на всички обстоятелства, имащи отношение
към релевантните факти, включени в предмета на доказване; тежкото му семейно
положение – грижещ се за издръжката на две пълнолетни продължаващи обучението
си деца, а същевременно и необходимостта да полага грижи за болната си съпруга;
полагането на обществено – полезен труд; сравнително незначителният размер,
надвишаващ квалифициращия признак на избегнатото данъчно задължение, определящ
го като такова в особено големи размери; мотивите за извършване на
престъплението – получените съвети от „специалисти” юристи, относно определяне
на задълженията му към бюджета като физическо лице. Така отчетените множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на отегчаващи,
дадоха основание на състава на съда да приеме, че най – справедливо и съответно
на степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление, както
и на данните за личността на подсъдимия, е наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Според
състава на съда, така определеното наказание в достатъчна степен би изпълнило
целите по чл. 36 от НК – да въздейства възпитателно поправително върху бъдещото
поведение на подсъдимия, поради което съдът не наложи и кумулативно
предвиденото в закона, наред с наказанието Лишаване от свобода по – леко
наказание – Глоба, като приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК.
Определеното
на подсъдимия И.Д. наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
съдът постанови да бъде ОТЛОЖЕНО, като приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан до момента, наложеното му наказание е в размер
допустим от нормата на чл. 66 ал. 1 от НК, а поправянето и превъзпитанието,
включително и възстановяването на щетите от деянието могат да бъдат постигнати,
без да е необходимо изолирането на подсъдимия в пенитенциарно заведение, с цел
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание Лишаване от свобода. Ето защо,
съдът ОТЛОЖИ изпълнението на същото с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в законна сила.
Причините
за извършване на престъплението са ниската правна култура на подсъдимия и незачитането
на установения нормативен ред за отчитане на доходите от осъществявана
стопанска дейност.
Направените
по делото разноски в размер на 360 лева, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.
3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: