№ 4134
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503321 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 263691/01.09.2020
г., депозирана от Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, действащ чрез
юрисконсулт Светлана Цанева, против Решение № 3767/07.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 6862/2018г. по описа на РС Варна , ГО, 11 съдебен състав, в частта, в която Е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците С. Х. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цанко Церковски" № 5 и И. Х. И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Варна, ул. „Сирма войвода" № 11, от една страна и ответниците „АЛБАТРОС
BE" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Никола
Петков" № 20 и „АЛ РЕАЛ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Севлиево, ул. „Никола Петков" № 20, от друга страна, че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ
на реална част с площ от 272 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2563.1664, целия с площ
от 1063 кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№ 10135.2563.1663, 10135.2563.1720,
10135.2563.1719, 10135.2563.626, 10135.2563.62, 10135.2563.545, 10135.2563.59 по КК и КР
на гр. Варна, при граници на реалната част: имоти с идентификатори: 10135.2563.626,
останалата част от 10135.2563.1664, 10135.2563.1719, която реална част е заключена между
точки 6, 7, 10, 11, 3, 4 и 9 на комбинирана скица № 3 от заключението на вещото лице Рени
Иванова Попова по допълнителната съдебно-техническа експертиза, приложена на л. 291 от
делото, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното
решение, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като процесната реална част неправилно е включена в имота на ответниците с
идентификатор 10135.2563.1664, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е спазил основните принципи в гражданския процес, а
именно принципа за диспозитивното начало и този за служебното начало, като само
формално е кредитирал приетото по делото заключение на вещото лице. Поддържа
твърдението си от първа инстанция, че с конкретния индивидуален административен акт за
улица от о.т. 21-20-2-3-4, между кв. 20 и 1, 21 п.р. на гр. Варна, е отчуждена част от
процесния имот, като към заповедта е бил съставен и оценителен протокол 28.05.1998г.,
1
съставен от комисия при Община Варна и съответно съгласно които е прието Община Варна
да заплати на собственицата Любов Владимирова Бонева от дворно място с площ от 104
кв.м отредено за улица пред прилежащи парцели XVIII-1063, XVIII-1063 и 1060. Сочи, че
отчуждаването на недвижимия имот не е било отменено, както и че няма данни изплатеното
обезщетение да е върнато от получилата го Любов Владимирова/Стойнова/. Твърди, че по
делото не е станало ясно как Любов Владимирова е продала на двамата ищци собствения си
недвижим имот, придобит на основание дарение, предвид така посочената отчуждителна
процедура.
Жалбоподателят сочи, дори и да не бъде възприето, че УПИ пл. № 1063 от кв. 20, идентичен
на ПИ 10135.2563.64 по КККР, е урегулиран по силата на одобреното през 1995г. ИЗРП,
както и с влизане в сила на коментираната Заповед 1158/14.07.1998г. на Кмета на Община
Варна, по която правоимаща е била праводателката на ищците, то имотът е бил урегулиран
през 2002г. с влизане в сила на Заповед № Г-1б/15.02.2002г. Този акт е издаден по искане на
двамата ищци, обективирано в молба вх. № АБ-00-и- 821/08.01.2001г. Въпросният ПУП-ПРЗ
е одобрен на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Този текст касае одобряване на първоначален
подробен устройствен план. ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти или за
такива с неприложена първа регулация, който включва план за улична регулация и ПРЗ на
имотите попада под приложното поле на чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Твърди, че в конкретния
случай, Планът одобрен със Заповед № Г-16/15.02.2002г. има за предмет план за улична
регулация и за регулация на имота на ищците, като това е индиция за неправилност на
решението на ВРС както и за неправилно приемане доводите на вещото лице в насока
неприложен ПУП, както и за това, че по силата на НА № 34, том II, per. 5278, дело № 271 от
15.05.2001г. И. Х. И. и С. Х. И. са придобили правото на собственост върху неурегулиран
поземлен имот.
Жалбоподателят сочи, че при постановяване на съдебното решение, съдът не е съобразил
прокламираното в чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и тъй като претендираната площ от ищците е в
размер на 272 кв.м., същата се явява невъзможен предмет на правото на собственост, поради
липса на изискванията за минимална площ и лице, съгласно чл. 19 ЗУТ. Предвид това
жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да отхвърли иска като недопустим. Община
Варна намира решението за неправилно и поради неправилната констатация на съда относно
прекратяване отчуждителното действие на плана на основание § 8 ал.1 ПР на ЗУТ, като
счита, че евентуално изводите на съда могат да бъдат приети за правилни само и единствено
относно процесиите 173 кв.м. от претендираната реална част с площ 272 кв.м., тъй като за
тях безспорно е установено, че не са включени в патремониума на ответниците. За тези 173
кв.м. няма уредени сметки по регулация и само и единствено по отношение на тях би могло
да се приеме че е налице хипотезата на Параграф 6. ал. 2 ПР на ЗУТ, но и при това
положение отново не е съобразена императивната разпоредба на чл. 200. ал. 1 ЗУТ.
Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил искането на
Община Варна за спиране на производството по гр. дело № 6862/2018г., на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК - поради наличие на висящ съдебен спор, който е преюдициален по
отношение на настоящия - не е налице влязло в сила Решение № 3668/09.08.2019г. на ВРС,
Гражданско отделение, 35 състав, постановено по гр. дело № 16683/2018г.
Предвид всичко изложено в жалбата, Община Варна моли за отмяна на атакуваното решение
и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите дружества „АЛБАТРОС BE"
ООД и „АЛ РЕАЛ" ООД. Дружествата намират въззивната жалба на Община Варна за
основателна и обоснована, а обжалваното решение за недопустимо и неправилно. Същите
2
обосновават твърдението за недопустимост с това, че съдът не е съобразил императивната
разпоредба на чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като претендираната от ищците реално обособена
част е по-малка от 300 кв.м. Твърдят, че между тях и ищците е нямало материалноправен
спор, като същите са заявили още с отговора на исковата молба, че не владеят 255 кв.м. от
прецесните идеални части. Що се касае до исковата претенция, сочат че не могат да
признаят същата, тъй като са засегнати и права, който не са техни, а на Община Варна,
поради което и са релевирали искане за привличането като трето лице по спора. Сочат, че
неправилно съдът е приел, че е прекратено отчуждителното действие на плана, одобрен със
Заповед № 1158/14.07.1998г. на Кмета на гр. Варна, тъй като същата е постановена на
основание чл. 93 от ЗТСУ чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 262 от ППЗТСУ, поради което §6, ал. 2
от ПР на ЗУР е неприложим относно случаите за отчуждаване на имоти за улици. Твърдят,
че предвид заключението на вещото лице може да се приеме, че действието на плана е
отпаднало само по отношение на 173 кв.м. от претендираните 272 кв.м.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Х. И.
и И. Х. И..
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.Делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 263691/01.09.2020 г., депозирана от
Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, действащ чрез юрисконсулт
Светлана Цанева, против Решение № 3767/07.08.2020 г., постановено по гр. д. №
6862/2018г. по описа на РС Варна, ГО, 11 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 3321/2020 г. на ВОС за 20.01.2021 г. от 10:30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като
на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3