№ 469
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430104636 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявен от В. КР.
АВР., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу Р. КР. АНДР., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от от 12.01.2007 г.,
обявено на 26.01.2015 г. от нотариус Р.И. с рег. № *** на НК с РД-РС-Плевен,
с което завещателят М.К. А., с ЕГН ********** безусловно е завещала на Р.
КР. АНДР., с ЕГН **********, притежаваните от нея идеални части от
правото на собственост върху имот Апартамент № 21, представляващ имот с
идентификатор***, находящ се в гр. ***, разположен в жилищна сграда с
идентификатор ***, с площ на жилището от 97.80 кв.м., при граници: изток –
двор, запад – ап.№22, север – ап. №20, юг- двор, отгоре – ап. №27, отдолу- ап.
№15, ведно с прилежащото избено помещение №3 с площ от 7.80кв.м., при
съседи: изток- асансьорно помещение, запад – маза, север – коридор, юг-
двор, отгоре – жил. етаж, заедно с 2,33% от общите части на сградата.
Твърди в ИМ, че баща й - К.П.А., с Нотариален акт № *** г. за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия за Закона за териториално и селищнон
устройство /ЗТСУ - отм./, е придобил право на собственост върху процесния
недвижим имот. Излага, че стойността на имота, който е придобил баща й е
на стойност 15 578 лева. Сочи, че в НА е посочено, че сума е заплатена както
следва: сума в размер на 9578 лева, представляваща суми срещу отчужден
недвижим имот и собствени средства и отделно сумата от 6000 лева,
представляваща разрешен заем от банка ДСК - П.. Твърди, че към момента на
придобиване на недвижимия имот баща й е бил сключил граждански брак с
1
майка й - М.К. А.. Излага, че според т.3 от Постановление № 5 от 31.Х.1972
г., Пленум на ВС, когато през време на брака срещу индивидуален имот на
единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ /това разрешение на
въпроса запазва своята сила и при действието на ЗТСУ /отм./ бъде отстъпен
друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е
по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради
което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си
право на собственост върху придобития по този начин нов имот. Сочи, че е
прието, че когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати
известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази
разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в
съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит
изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява. Твърди,
че в конкретния случай, жилището което е било отчуждено е било лична
собственост на баща й, като същият е получил в наследство от неговият баща
идеални части от правото на собственост върху отчужденият недвижим имот.
Излага, че за разликата между стойностите на двата имота баща й, по време
на брака, е доплатил значителна сума, която е е изплатена като е изтеглен
заем в размер на 6000 лева. Поради изложеното намира, че една част от
предоставения като обезщетение недвижим имот е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, а друга част е останала индивидуални
собственост на баща ми. Сочи,че баща й починал на 10.10.1986 г. и оставил
четирима наследници - майка й - М.К. А. и двете й сестри - Г.К.Д., с ЕГН
********** и Р. КР. АНДР., с ЕГН **********, и нея. Твърди, че по силата на
чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал, 1 от ЗН всички наследници получили по
равна част от правото на собственост върху процесния имот, като тя и
сестрите й притежават по 3/32 ид. ч. от правото на собственост (или
равняващи се на 0,0938 идеални части). Излага, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** г. Г.Д. е продала на ответницата,
притежаваните от нея идеални части в размер на 3/32 от правото на
собственост. Сочи, че майка й — М. А. е починала на 19.01.2014 г., като
оставила трима наследници - нея и двете й сестри - Г.Д. и Р.К.. Твърди, че
съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание оставено за пазене
вън от кантората на нотариуса, на 26.01.2015 г. пред нотариус Р.И., нотариус с
рег. № *** на НК с район на действие ПлРС се е явила ответницата и
поискала обявяване на оставено в дома й саморъчно завещание от майка й, с
което тя е завещала на сестра й Р. КР. АНДР., с ЕГН ********** собствените
й идеални части от процесния недвижим имот. Оспорва автентичността на
процесното завещание. Сочи, че саморъчното завещание е строго формален
акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по
чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него,
като подписът се поставя след завещателните разпореждания, като липсата,
на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на
2
завещателното разпореждане. Твърди, че в конкретния случай съмнението за
истинността на представеното саморъчно завещание възниква при сравняване
на завещанието с други писани от наследодателя й документи и различни
книжа. Излага, че при сравняване на почерка от саморъчното завещание с
други документи, които са писани от майка й било налице значително
разминаване. Поради изложеното намира, че завещанието не е написано от
майка й. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищцата
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита процесуалният представител на ищцата
моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът е неоснователен. Не
отрича факта, че тя и ищцата са сестри и законни наследници на своята майка
М. А., б.ж. на град П., почина на 19.01.2014 г. Не оспорва и, че приживе майка
им е оставила саморъчно завещание, с което й е завещала собствената й
идеална част от процесния имот. Не се спори и, че завещанието е обявено от
нотариус Р.И.- П. на 26.01.2015г., за което е съставен протокол и същото е
вписано в Службата по вписванията при Районен съд Плевен с вх. рег. №783
от 26.01.2015г., Акт №258, том I, дело №259/2015г. Твърди, че завещанието е
автентично, написано и подписано лично от М. А. в присъствието на двама
свидетели. Сочи, че обстоятелството, че завещанието е обявено една година
след кончината на майка им не може да внесе съмнение, относно авторството
на същото.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита процесуалният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложените по делото доказателства, че К.П.А. е
придобил право на собственост върху процесния недвижим имот с
нотариален акт № *** г. за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия за Закона за
териториално и селищнно устройство /ЗТСУ - отм./.
Видно е от представения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *** г. на нот. Р. И. с рег. №*** на НК София с
район на действие ПлРС, че Г.Д. е продала на ответницата, притежаваните от
нея идеални части в размер на 3/32 от правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
3
От приобщеното по делото саморъчно завещание, вписано в СлВП
Плевен под рег. № *** г., се установява, че М.К. А. е завещала на ответницата
по делото притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот.
Приобщено като доказателство по делото е и Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 26.01.2015 г. на на нот. Р. И. с рег. №*** на НК
София с район на действие ПлРС, от който се установява, че ответницата е
предоставила за обявяване оставеното от майка й саморъчно завещание.
Видно е от представеното по делото Удостоверение за наследници на
М.К. А., че същата е оставила за наследници страните по делото и Г.К.Д..
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита
на свидетелите Г.К.Д. и И.Г.Д.
Свидетелката Г.К.Д. сестра на страните по делото свидетелства, че
майка й, и споделила намерението си да дари на ответницата по делото
притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот, тъй като същата се
е грижила за нея. Сочи, че ищцата не била уведомена за намерението на майка
им, тъй като не били в близки отношения. Твърди, че майка й написала
завещанието в нейно присъствие и в присъствието на съпруга й, дала й го да
го провери за правописни грешки, след което го прибрала /майка й/.
Обяснява, че след като майка й, споделила за намерението си тя ходила до
нотариус, за да й обясни как следва да се напише завещанието. Сочи, че е
присъствала и на самото отваряне на завещанието, заедно с ответницата.
Свидетелят И.Г.Д. свидетелства, че тъща му решила да „препише“
апартамента на ответницата. Сочи, че пред него и съпругата му била написала
завещанието и след това го запечатала в плик и го прибрала.
Приобщена като доказателство по делото е и изготвената по делото
СГЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, изготвена
от лице, притежаващо специални знания. От заключението на същата се
установява, че ръкописният текст в процесното завещание и подписът в
същото е положен от М.К. А..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът, съобразно разпределената доказателствена тежест следва при
условията на пълно и главно доказване да докаже своето субективно
потестативно право с оглед обосноваване на исканата правна промяна, а
именно: качеството си на наследник по закон на М.К. А., б.ж. село П., на
19.01.2014г.; наличие на саморъчно завещание, извършено от наследодателя в
полза на ответника.
По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства
безспорно се установява, че ищецът е наследник по закон на завещателя,
поради което съдът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на иска за недействителност на завещанието, доколкото
4
основателността му би породило права в негова полза.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително.
Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при
съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно
завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа означение
на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва
да бъде поставен след завещателните разпореждания.
В настоящия случай ищецът оспорва действителността на
завещанието извършено от М.К. А. в полза на ответника по иска с твърдения,
че същото не е изписано лично от завещателя и не носи неговия подпис. Със
самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 от ЗН
ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което
той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 от ЗН. Проведеното от ищеца доказване, чрез направеното от него
искане за допускане на СГЕ, чрез ангажираните специални знания на вещо
лице по допуснатата Съдебно-графологична експертиза категорично сочи, че
подписът и текстът на процесното завещание са изпълнени от наследодателя
на страните. Горното обуславя извода на съда, че завещателният акт е
автентичен и саморъчно изписан от завещателя М.К. А., което налага извод за
неоснователност на предявения иск по чл. 42 вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за
прогласяване на нищожността му, поради което и същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ответника се дължи присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 1700, 00 лева, съобразно
представения по делото списък на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. КР. АВР., с ЕГН **********, с адрес:
гр. *** срещу Р. КР. АНДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *** иск с
правно основание чл.42, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 12.01.2007 г., обявено на 26.01.2015 г. от нотариус
Р.И. с рег. № *** на НК с район на действие ПлРС, вписано в СлВП П. под
рег. № *** г., с което завещателят М.К. А., с ЕГН ********** безусловно е
завещала на Р. КР. АНДР., с ЕГН **********, притежаваните от нея идеални
части от правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно:
Апартамент № 21, представляващ имот с идентификатор***, находящ се в
гр. ***, разположен в жилищна сграда с идентификатор ***, с площ на
жилището от 97.80 кв.м., при граници: изток – двор, запад – ап.№22, север –
ап. №20, юг- двор, отгоре – ап. №27, отдолу- ап. №15, ведно с прилежащото
избено помещение №3 с площ от 7.80кв.м., при съседи: изток- асансьорно
5
помещение, запад – маза, север – коридор, юг- двор, отгоре – жил. етаж,
заедно с 2,33% от общите части на сградата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В. КР. АВР., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** да заплати на Р. КР. АНДР., с ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ж.к. ***, сумата от 1700,00 лв., представляващи направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6