Решение по дело №4811/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 47
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100104811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София,...............2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

и секретар А.Ламбева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело4811 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е от А.И.М. против „А.“ ООД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 20.09.2012 г. ответното дружество „А.С.М. Б.“ ООД издало в негова полза запис на заповед за сумата от 99 000 евро, чийто падеж настъпил на 02.06.2014г. На посочената дата сумата не била изплатена, поради което ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 36560/2017 г., СРС, ГО, 43 състав. Образувано било изп. дело № 20178510406105 при ЧСИ М.П.с per. № 851 с район на действие – районът на СРС, но ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед, поради което изпълнението било спряно. С оглед на изложените твърдения, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 99 000 евро, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2017г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 36560/2017 г. на СРС, ГО, 43 състав.

Ответникът „А.“ ООД оспорва иска, поради следните съображения: твърди, че записът на заповед е антидатиран и в действителност е издаден към дата, към която лицето, което го е подписало, вече не е било управител на ответното дружество; поддържа становището, че сделката е нищожна, поради нарушаване на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗЗД , тъй като А.И.М. като органен представител на ответното дружество е договарял сам със себе си като физическо лице; твърди, че не съществува каузално правоотношение между страните, което записът на заповед да обезпечава; в счетоводния баланс на „А.“ ООД от 2012г. липсвали счетоводни записи дружеството да има задължения към трети лица или към съдружниците в размер на 99 000 евро, а и за вземане на кредит било необходимо решение на Общото събрание на съдружниците, съгласно чл.15, ал.2, т.7 от Дружествения договор, а в конкретния случай такова решение липсвало; в допълнителна молба от 25.03.2019 г./т.6/ ответникът заявява, че сумата от 99 000 евро била осчетоводена като кредит, получен от съдружника С.Б., а не от А.М.; в отговора поддържа становището, че била образувана прокурорска преписка, по която било установено, че записът на заповед представлява документ с невярно съдържание; твърди, че А.М. подписал декларация на 21.07.2016 г., в която заявил, че към 17.08.2015г. няма претенции към „А.“ ООД; позовава се и на изтекла погасителна давност по чл. 531 от ТЗ. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ:

 За да бъде уважен този иск трябва да е доказан следният фактически състав: 1/да е издаден запис на заповед от ответника в полза на ищеца; 2/да е настъпил падежът по записа на заповед.

Ищецът не се позовава на каузално правоотношение за издаване на записа на заповед и ответникът също твърди, че не съществува каузално правоотношение, поради което не е необходимо да бъде установявано дали такова е съществувало и дали вземането по него е погасено.

По делото е представен запис на заповед от 20.09.2012г., с който  „А.С.М. Б.” ООД, чрез своя управител А.И.М., е поело задължение безусловно и нетменимо да заплати на  02.06.2014 г. на самия А.И.М. в качеството на поемател или на негова заповед сумата от 99 000 евро.

По искане на А.И.М. Софийският районен съд на 23.08.2017 г. е издал заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 36560/2017г., с която е разпоредил „А.С.М. Б.” ООД да заплати на А.И.М. сумата от 99 000 евро, дължима по запис на заповед от 20.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2017г. до изплащане на вземането и разноските по делото.

Заповедта е връчена на ответника на 29.11.2017 г.

На 04.12.2017г. ответното дружество в срок е подало възражение по чл.414 от ГПК.

Спорни въпроси по делото са: дали записът на заповед е антидатиран, респ. дали към датата на издаването му А.И.М. е бил управител на ответното дружество; дали записът на заповед не е нищожен на основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗЗД; дали изобщо е било поето задължение за заплащане на сумата от 99 000 евро, тъй като между страните не съществува каузално правоотношение, което записът на заповед да обезпечава; дали е възникнало задължение за ответното дружество за заплащане на сумата при липса на решение на Общото събрание на съдружниците по чл.15, ал.2, т.7 от Дружествения договор за получаване на кредит; дали взамането е погасено по давност.

Възраженията на ответника за антидатиране на записа на заповед, респ. за издаването му към дата, към която издателят не е бил управител на ответното дружество, както и възраженията за допуснати нарушения на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗЗД са по същество възражения за недействителност на едностранната абстрактна сделка.

На първо място следва да бъде разгледано възражението за антидатиране на записа на заповед, тъй като подписването на записа на заповед от лице без представителна власт, без да са потвърдени неговите действия от представлявания, е основание да се приеме сделката за недействителна спрямо представлявания по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Съдът намира възражението на ответника за основателно, поради следните съображения:

Видно от представения по делото дружествен договор от 13.06.2006г./чл.18/ и при служебно извършена от съда справка на публичния сайт на търговския регистър се установява, че ищецът е бил управител на ответното дружество през периода 13.03.2009 г. - 21.07.2014 г., а през периода 13.03.2009 г. - 09.06.2015 г. е бил съдружник в дружеството. На 09.06.2015 г. е прехвърлил дружествения си дял на своя съдружник С.Б., а на 17.08.2015г. сделката е оповестена в Търговския регистър.

В записа на заповед е отразено, че е издаден на 20.09.2012г., а падежът за плащане на сумата по него е 02.06.2014г., докато ищецът все още е бил управител на ответното дружество.

Липсват обаче каквито и да било доказателства записът на заповед да е съществувал към 20.09.2012 г. – той не фигурира като задължение в изготвения счетоводен баланс за 2012 г., който е подписан лично от ищеца в качеството на управител./л.29-31/. М. не е потърсил вземането и докато все още е бил управител  на дружеството - до 21.07.2014 г., към която дата падежът по записа на заповед /02.06.2014г./вече е бил настъпил.

В писмена декларация от 22.07.2016 г. с нотариална заверка на подписа ищецът заявява, че освобождава от дългове и няма финансови претенции към ответника/абзац първи/, както и че не са останали никакви непогасени задължения, няма вземания към ответното дружество./абзац втори от документа/.    

Декларацията от 22.07.2016г. е писмено изявление, което съдържа неизгодни за ищеца факти, поради което съдът приема, че представлява извънсъдебно признание, че към 22.07.2016 г. ответникът не е имал непогасени задължения към него, респ. ищецът не е разполагал със записа на заповед от 20.09.2012г.

Едва на 02.06.2017г./приблизително година след като писмено е декларирал пред нотариус, че ответникът няма задължения към него/ ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК пред Софийския районен съд, към което е приложил записа на заповед от 20.09.2012г.

Тъй като записът на заповед не фигурира в счетоводния баланс на ответното дружество от 2012 г. и самият ищец в писмена декларация от 2016 г. пред нотариус е признал, че ответникът няма задължения към него, съдът приема, че процесният запис на заповед е антидатиран, издаден е към момент, към който ищецът вече не е бил управител на „А.С.М. Б.” ООД. Съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

В конкретния случай ответникът се е противопоставил на действията на А.И.М. веднага след узнаването, а именно – веднага след като е научил за издадената заповед по чл.417 от ГПК, като е подал възражение по чл.414 от ГПК. Липсват доказателства ответното дружество да е знаело за процесния запис на заповед преди да му бъде връчена заповедта по чл.417 от ГПК.

Тъй като ответникът се е противопоставил на действията на А.И.М. веднага след узнаването, съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД,  записът на заповед е недействителен по отношение на представляваното дружество  и не поражда правни последици за него.

Дори и да не бъдат възприети мотивите на настоящия състав и да се приеме, че записът на заповед е издаден от ищеца на посочената в него дата 20.09.2012г., към която ищецът е бил управител на ответното дружество, то тогава записът на заповед е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като е издаден от ищеца  в нарушение на чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който забранява представителят  да договаря сам със себе си.

Съгласно практиката на ВКС, на която се позовава и ответникът в подадения по делото отговор, в случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си  в качеството на физическо лице, намира приложение забраната по чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. /решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК, и решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., IV г. о., ГК/. Правоотношението между търговското дружество с ограничена отговорност и неговия управител възниква по силата на овластяване - с договор за възлагане на управлението /чл. 141, ал. 7 ТЗ /, който се сключва след решение на общото събрание и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му власт не възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване/чл. 36 ЗЗД /, вътрешните отношения между дружеството и ищеца като физическо лице са отношения между представляван и представител, доколкото управителят действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната по чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице.

С т. 2 на  ТР № 3/15.11.2013 година  по т.д.  № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на  закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, но това това разрешение касае  само  хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, при която едно и също лице е органен представител на две търговски дружества и в това си качество ги представлява при сключването на сделката. В настоящия случай т. 2 на ТР № 3/15.11.13 г. по т.д. № 3/13 г. на ОСГТК е неприложима, тъй като  ищецът не е действал като органен представител на две търговски дружества, а  е издал записа на заповед като управител на търговско дружество в своя полза в качеството на физическо лице.

В този смисъл записът на заповед е издаден в нарушение на императивна правна норма – чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което абстрактната сделка е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, респ. поетото с нея задължение не съществува.

Тъй като съдът прие, че записът на заповед от 20.09.2012г. е нищожен, е безпредметно да бъдат обсъждани останалите възражения на ответника за несъществуване на процесното вземане.

Искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, против „А.С.М. Б.” ООД със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, за приемане за установено, че А.С.М. Б.” ООД дължи на А.И.М. сумата от 99 000 евро по запис на заповед от 20.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 36560/2017 г. на СРС, ГО, 43 състав.

ОСЪЖДА А.И.М. да заплати на „А.С.М. Б.” ООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за юрскинсултско възнаграждение в  размер на 300 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

                               

 

 

                              СЪДИЯ: