РЕШЕНИЕ
№124
12.11.2019 г., гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело №
1033 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов – с пълномощно по делото (л. 6), срещу Решение № 930 от
19.04.2019 г. по гр. д. № 9069/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което въззивникът е осъден да заплати на И.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сумата от 57, 98 лева – главница,
представляваща платена без основание стойност на електроенергия, начислена за
обект, представляващ жилище в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, бл. 57, вх.
9, ет. 9, ап. 33, с ИТН 2645089 за периода от 17.02.2017 г. до 27.02.2017 г.
съгласно издадена фактура № ********** от 20.07.2018 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 50 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът
неправилно е достигнал до извод, че липсва ред, по който да бъде установено
нерегламентираното вмешателство в схемата за свързване на електромера. Излагат
се доводи, че отмяната на разпоредбите на чл. 41 – 44 и чл. 47 ПИКЕЕ не
обуславя липсата на правна възможност от страна на въззивника да извършва
проверки за техническото състояние на собствените си електрически съоръжения,
което е същевременно и негово задължение съгласно нормативната уредба (чл. 45,
т. 8 и чл. 89, т. 4 ЗЕ) и предоставената му лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г.
за разпределение на електрическата енергия. Поддържа се, че констативен
протокол № 338217 от 27.02.2017 г. е съставен на основание чл. 35, ал. 3 ОУ на
ЕВН ЕР, проверката е извършена по инициатива на ЕВН ЕР въз основа на валидно
правно основание, а протоколът е съставен на основание чл. 63 във връзка с чл.
28 ОУ на ЕВН ЕР. Излагат се доводи, че вследствие на установено непълно
измерване на електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ във
връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ във връзка с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ на
въззиваемия е била начислена допълнително сумата от 57, 98 лева, дължима за
реално потребеното от него количество електрическа енергия.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения от въззиваемия иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени
по делото в двете инстанции, за което представя списък на разноските. При
евентуално потвърждаване на решението прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263 ГПК въззиваемият И.К.А. представя писмен отговор чрез адвокат Н.К. –
с пълномощно от първата инстанция (л. 7). Изложени са подробни съображения в
подкрепа на извода, че за въззивника не е възникнало правото едностранно да
коригира сметката на въззиваемия, тъй като липсва надлежно определен ред за
уведомяване на потребителя при наличие на основание за едностранна корекция на
сметката съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Поддържа се, че не е установено и
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, което да ангажира
неговата договорната отговорност съгласно чл. 82 ЗЗД.
Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноските в настоящото производство. Няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното дружество не се явява и не
се представлява. С писмено становище, депозирано преди съдебното заседание по
делото, поддържа жалбата. Моли съда да съобрази най-новата практика на ВКС,
според която липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече дължимостта на
сумата по направената корекция. Прилага Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.
д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС и Решение №
150/26.02.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о.
на ВКС.
В съдебно заседание въззиваемият И.К.А. се представлява
от адв. К., който поддържа отговора на въззивната жалба. В допълнение излага
съображения, че потребителите следва не само да бъдат уведомявани, но и да
участват в подобни производства още преди да бъде коригирана сметката им за
електроенергия.
Въз основа на закона и доказателствата по делото съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Бургас е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от въззиваемия И.К.А. срещу въззивника „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, за заплащане на сумата от 57, 98 лева като недължимо
платена по фактура № ********** от 20.07.2018 г., начислена на основание чл.
48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, за клиентски номер **********, ИТН 2645089, за
отчетен период от 17.02.2017 г. до 27.02.2017 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”,
бл. 57, вх. 9, ет. 9, ап. 33, като ползваната за този обект електроенергия се заплащала на ответното дружество по
партида с клиентски номер **********, ИТН 2645089, записан на името на ищеца. С
писмо с изх. № 6506332/27.07.2018 г. ищецът бил уведомен, че му е начислена
сумата от 57, 98 лева за отчетен период от 17.02.2017 г. до 27.02.2017 г. На
17.08.2018 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 57, 98 лева. Твърди, че това
плащане е извършено без правно основание. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е оспорил предявения иск като неоснователен. Твърди, че на
27.02.2017 г. двама служители на ЕР ЮГ са
извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставена ел. енергия в
обекта на ищеца с цел демонтаж на електромера за последваща проверка в БИМ.
Същият бил демонтиран, поставен в безшевна торба с пломба за еднократна
употреба с № 475728 и изпратен за метрологична експертиза, като на негово място
бил монтиран нов електромер. За извършените действия бил съставен констативен
протокол № 338078/05.02.2017 г. в присъствието на клиента съгласно чл. 63, ал.
1 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. За извършената метрологична
експертиза бил съставен протокол № 392/27.03.2018 г., от който се установило,
че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – на дъното на кутията на
електромера допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство,
вследствие на което електромерът измерва с отклонение извън границите на
допустимото, като грешката не може да бъде установена. При наличие на
предпоставките по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ операторът на разпределителната
електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия,
като начислил допълнително количество електрическа енергия на ищеца в размер на
401 кВт/ч, като дължимата сума вследствие на установеното непълно измерване,
изчислена по определените за периода цени от страна на КЕВР, била 57, 98 лева с
ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 10 дни – от
17.02.2017 г. (датата на регулярния отчет на показанията на електромера) до
27.02.2017 г. (датата на проверката, с която е констатирана манипулацията). ЕР
ЮГ е представило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало фактура
№ ********** от 20.07.2018 г. за допълнително начислената сума и с писмо с изх.
№ 6506332 от 20.07.2018 г. я изпратило на адреса за кореспонденция на ищеца.
Изложени са подробни съображения, че съществува законово основание за
начисляване на процесната сума; че ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца; че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция. Твърди се, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметка.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя доказателства и
прави доказателствени искания.
От съвкупната преценка на представените по делото
доказателства се установява следното:
Ищецът И.К.А. е потребител на електрическа енергия към
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с клиентски номер ********** за
обект с номер на измервателна точка 2645089, представляващ жилище в гр. Бургас,
ж.к. „ Братя Миладинови”, бл. 57, вх. 9, ет. 9, ап. 33. За отчитане на доставената
ел. енергия в обекта на ищеца било монтирано средство за търговско измерване
(СТИ) с фабричен номер № *********, находящо се в заключено табло във входа.
На 27.02.2017 г. била извършена проверка на процесния
електромер с фабричен № ********* от двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД на длъжност „ел. монтьор“ – Алексей Янков и Петьо
Германов, в присъствието на клиента И.А. и свидетеля Венко Петров. При
проверката било констатирано следното: „Нормална векторна диаграма на схемата
на свързване. Измерената грешка е в допустимата. Няма видима нерегламентирана
намеса по измервателното средство. Дисплея на електромера не маркира отворен
клемен капак“. След извършване на проверката процесния електромер с фабричен № *********
бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 475728, за
предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО. За извършените действия бил съставен
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№ 338217 от 27.02.2017 г., подписан от двамата служители, извършили проверката,
и от едно от лицата, присъствали при извършването й.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Петьо Германов – единият от служителите на
„Електроразпределение Юг ” ЕАД, извършили процесната проверка. От тях се
установява, че на 27.02.2017 г. свидетелят и колегата му са получили списък с
адреси, които трябва да бъдат проверени. Посетили са процесния адрес, потърсили
са клиента и са открили лице, представящо се за И.А., което лице е присъствало
на проверката и е подписало протокола. Свидетелят разказва, че при проверката
електромерът е работил точно без отклонения от нормите. Обяснява, че
единственото нещо, което са забелязали, е че, при демонтиране на клемната
капачка на електромера е трябвало да излезе катинарче на екрана, но такова не е
излязло, което наложило електромерът да бъде демонтиран, сложен в безшевна
торба и изпратен за експертиза.
По делото е представен констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 392 от 27.03.2018 г., от
който се установява, че процесният електромер с фабричен № ********* не
съответства на метрологичните и техническите изисквания. Констатирано е, че на
дясната страна на кутията на електромера има следи от пробиване на два отвора, които впоследствие са
запълнени. Посочено е, че пломбата против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера е унищожена –
срязана и лепена пломбажна тел. При отваряне на електромера е констатирано, че е
налице осъществяван достъп до вътрешността му, на дъното на кутията
допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от
електронна платка и електронни елементи, което е присъединено в измервателната
верига на електромера. Посочено е, че металната пластина на индикацията за
отворен капак е залепена във включено положение, а куплунгът за отваряна на
капака на клемния блок е отприсъединен от електронната платка на електромера.
По делото е представена неподписана справка на ЕР ЮГ от
12.02.2018 г. за коригиране на сметката за електроенергия към констативен
протокол № 392/27.03.2018 г., от която е видно, че на обекта на ищеца за
периода от 17.02.2017 г. до 27.02.2017 г. са доначислени 401 кВт/ч електроенергия
с единична цена 0,144612 лв. на кВт/ч с обща стойност 57, 99 лева с включен
ДДС.
За сумата от 57, 98 лева на ищеца е била издадена фактура
№ **********/ 20.07.2018 г., а като основание за нейното издаване е посочено,
че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ********* за
период от 17.02.2017 г. до 27.02.2017 г.
На 20.07.2018 г. е изпратено писмо от ответника до ищеца,
с което последният е уведомен, че на 27.02.2017 г. служители на
„Електроразпределение Юг.” ЕАД са демонтирали и предали процесния електромер с
фабричен № ********* за експертизна проверка, а служители на Български институт
по метрология са констатирали, че електромерът е манипулиран и не отчита, за
което е издаден констативен протокол № 392/27.03.2018 г. Посочено е, че
вследствие на това ползваната от потребителя електроенергия е неизмерена,
съответно незаплатена, поради което на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1
от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 17.02.2017
г. до 27.02.2017 г. – за 10 дни. Отбелязано е, че допълнително начислената
дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия, е на стойност 57, 98 лева с
ДДС.
На 17.08.2018 г. ищецът е извършил плащане по процесната фактура
№ **********/ 20.07.2018 г. за сумата от 57, 98 лева.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че при задействане на монтираното нерегламентирано
електронно устройство, управлявано дистанционно, една част от електроенергията
преминава през електромера и се отчита, а друга част преминава през контактите
на релето на вградената платка и не се отчита, съответно не се заплаща. Вещото
лице посочва, че правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното
количество електрическа енергия съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1б ПИКЕЕ и че това
неизмерено количество правилно е остойностено съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Не
е възможно да бъде установен началният момент на неизмерване на
електроенергията.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, Районен съд – Бургас е приел, че към момента на проверката на
17.02.2017 г., а и понастоящем липсва приложима нормативна уредба, в т.ч. и
процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като отмяната на
чл. 1 – чл. 47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми,
съществуващи в други източници на правото, а действащите към датата на
проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят обема на възложеното с чл.
83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. В допълнение е
посочено, че действащите към датата на процесната проверка норми на чл. 48 – 51
от ПИКЕЕ, макар да регламентират
материалноправните предпоставки за извършване на едностранната корекция,
не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната
процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Въз основа на това съдът е намерил, че извършените от
ответника действия към 17.02.2017 г. не са изрично регламентирани от закона и
ответникът е нямал право да коригира сметката на ищеца за електроенергия за
минал период, поради което извършеното от ищеца плащане е лишено от основание и
подлежи на връщане.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За уважаването на иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е необходимо да се установи, че ищецът е дал нещо на ответника, който
го е получил без основание. В случая ищецът-въззиваем носи доказателствената тежест
да установи, че е платил на ответника-въззивник процесната сума от 57, 98 лева,
а по това обстоятелство няма спор между страните, поради което същото е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото.
Ответникът-въззивник от своя страна следва да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдяното от него основание за получаване на процесната сума от
57, 98 лева, а именно наличието на законово основание едностранно да коригира
сметката на ищеца при неточно отчитане на потребена електрическа енергия.
С Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1650/2014 г., I т. о., ТК е уеднаквена
съдебната практика по въпроса: следва ли да се приеме, че съществува законово
основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия след изменението
в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. Постановено е, че с изменението в
Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Следователно, за да докаже, че е налице законово основание да коригира сметката
на ищеца-въззиваем, ответникът-въззивник следва
да установи, че са налице тези две кумулативно предвидени предпоставки:
1) действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия; 2) действащи
общи условия, в които е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършена
корекция на сметка.
На
основание чл. 21,
ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката с решение на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.).
Тези правила (ПИКЕЕ), с изключение на чл. 48 – чл. 51, са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г.
Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., потвърдено с
Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г. и обнародвано
в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Съгласно чл. 194 вр. чл. 195, ал. 1 АПК съдебното
решение, с което се отменя подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина,
по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му, а подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Следователно по отношение на процесния период от 17.02.2017 г. до
27.02.2017 г., за който е извършена корекция на сметката на ищеца, са действали
само чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), но не и чл. 47 от ПИКЕЕ,
който урежда важни въпроси във връзка със съставянето на констативния протокол
за извършена проверка и изпращането му на клиента. Ето защо към момента на извършване
на процесната проверка на 17.02.2017 г. е липсвала действаща нормативна уредба,
регламентираща установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Следователно не е налице първата необходима предпоставка,
за да се приеме, че е налице законово основание въззивникът да коригира
сметката на въззиваемия за минал период, а именно наличие на действащи правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия.
Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. преди влизане в сила на измененията в Закона
за енергетика с ДВ бр. 54/2012 г. С Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК е разгледан и решен въпросът за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на новите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г./ при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия. Прието е, че Общите условия на договорите за продажба
на ел. енергия не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен
акт, а по своята правна природа същите представляват договор. Съгласно
изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. в ал. 1, т. 6 като необходимо
задължително съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане в съдържанието
им и на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки,
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции
на закона и в заварените от новата уредба ОУ. Върховният касационен съд е
приел, че в чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД, който е идентичен
с цитирания от ответника-въззивник чл. 28, ал. 2 от ОУ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, е разписано само задължение на снабдителя за
уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответното дружество не е
изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента. От изложеното
следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Чл. 28, ал. 2 от ОУ на ответното
дружество урежда съобщаване на клиента след като вече процедурата по коригиране
на сметка е приключила, т.е. при липса на възможност потребителят да участва в
самата корекционна процедура, поради което в тази част общите условия не
отговарят на изискванията на чл. чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Следователно не е налице и втората предпоставка, за да се приеме, че е
налице законово основание въззивникът да коригира сметката на въззиваемия за
минал период, а именно действащи общи условия, в които е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършена корекция на сметка.
Настоящият съдебен състав последователно продължава да
поддържа становището (изразено в постановените от него до момента съдебни
актове по сходни казуси), че въззивното дружество не е привело своите Общи
условия в съответствие с новоприетата нормативна уредба. На съда са служебно
известни Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС и Решение № 150/26.02.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., III г. о. на ВКС, на които се
позовава въззивникът. Действително тези две решения, постановени от един и същи
състав на ВКС, са в противоречие с константната практика, изложена в
горецитираните Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I
т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II
т. о., ТК. До отстраняване на това противоречие по реда на чл. 124 и сл. от ЗСВ
липсва основание въззивната инстанция да се отклони от своята установена
практика, която е константна и последователна.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че в
полза на въззивника не се е породило право да коригира сметката на въззиваемия,
поради което предявеният кондикционен иск за връщане на сумата от 57, 98 лева
като недължимо платена по фактура № ********** от 20.07.2018 г., начислена на
основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, за клиентски номер **********,
ИТН 2645089, за отчетен период от 17.02.2017 г. до 27.02.2017 г., се явява
основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр.
чл. 273 ГПК въззиваемият има право на разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв. съобразно
представените доказателства (л. 35). Възражението на въззивника за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 930 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 9069/2018 г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, да заплати на И.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 300 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.