МОТИВИ : НЧХД № 163 /2016г.
Обвинението е предявено с ТЪЖБА по
чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият Е.О.Т.- роден на xxxгxxx, живущ xxx,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че на 24.10.2015 година, около
01.00 часа в град Монтана, на улица „Климент Охридски”, пред денонощен магазин, нанесъл
побой на И.П.Й. xxx / нанесъл му удари с юмруци в
областта на главата и няколко удара с
крака в областта на тялото/, без
разстройство на здравето, болка и страдание, не опасно за живота и
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на челото
над дясна вежда; оток и кръвонасядане в областта под долен клепач на дясно око
към скулата; контузия на носа с кръвоизлив от левия носенпроход; оток и
кръвонасядане в областта към ъгъла на долна челюст в ляво.
Тъжителят И.П.Й., подържа така
предявеното обвинение в хода на съдебните прения.
Подсъдимият Е.О.Т. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и съжалява за извършеното.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият Е.О.Т. не е осъждан за престъпления от общ характер и не са
му налагани административни наказания по реда на чл.78а от НК.
Тъжителят Й.
и подсъдимия Т. xxx. Двамата се познават.
На 23.10.2015 г. вечерта
тъжителя Й. бил в ресторант „Оазис” - гр. Монтана заедно със свидетеля К. П. К.
и лицата С. П. П. и П. Д. Г., като по-късно при тях дошъл и
подсъдимия Е.О.Т.. Около полунощ П. Д. и С. П. си тръгнали, а след това и
тъжителя със свидетеля К. и подсъдимия Т.. Стигнали до денонощен магазин „24”
на ул. „Климент Охридски”, където видяли още 3 лица, които тъжителя не
познавал. Подсъдимият Т. се заговорил с тях, а през това време свидетеля К. предложил
на тъжителя да си тръгват, защото е вече късно, а на другия ден е на работа.
Когато казал на подсъдимия Т., че смятат да се прибират, той извикал „Как така
ще си тръгвате, бе?”, като след това неочаквано се нахвърлил с юмруци върху
тъжителя Й.. Той не очаквал такова безпричинно нападение от човек, с когото малко преди това били в една
компания, затова и не успял да отвърне, а само опитал да се запази. Подсъдимият
Т. му нанесъл множество удари с юмруци с областта на лицето и главата, както и ритници в
тялото. В това време свидетелят К. К. се засилил и го блъснал на земята, като
извикал към тъжителя „Обади се на 112”! Той позвънил на тел. 112 и почти
веднага дошла патрулна кола. Служителите на МВР съставили предупредителен протокол
на подсъдимия Т.. Пред полицаите подсъдимия обяснил, че някой го нарекъл
„предател” и затова се хвърлил да бие тъжителя и свидетеля.
След това тъжителя със свидетеля К. отишли
до МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”, където му бил извършен преглед и съставен
медицински лист. На следващия ден бил прегледан и от съдебния лекар д-р Ивайло Д.
и на 26.10.2015 г. му било издадено медицинско удостоверение.
От съдебномедицинското удостоверение /
лист 5 от делото / се установява, че в резултат на нанесения побой тъжителя на челото над
вътрешната част на дясна вежда има лек оток и мораво виолетово - синкаво
кръвонасядане на площ с размери около 4/3 см. В областта на външната част на
долния клепач на дясно око към скулата има лек оток и мораво виолетово -
синкава кръвонасядане на площ с размери около 5/3 см. Носът е леко оточен,
болезнен при опипване, като левият носен проход е зацапан със засъхнала кръв. В
областта към ъгъла на долната челюст в ляво има лек оток и бледо
мораво-виолетово кръвонасядане на площ с размери около 4/3 см.
Заключението на експерта е, че са
получени кръвонасядане
на челото над дясна вежда; оток и кръвонасядане в областта под долен клепач на
дясно око към скулата; контузия на носа с кръвоизлив от левия носенпроход; оток
и кръвонасядане в областта към ъгъла на долна челюст в ляво. Уврежданията са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
получени по време и начин посочен от тъжителя. Посочените увреждания са от естество
да е причинено болка и страдание.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства - съдебно медицинско удостоверение № 189/2015г. от д-р Ивайло Д.
- началник отделение “Съдебна медицина при МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” АД и Фактура
№ **********/10.11.2015г. с фискален бон. Възприетата от съда фактическа
обстановка се потвърждава и от събраните в хода на производството и гласни
доказателства. Свидетелят К. П. К. е пряк очевидец на инцидента. Той разказва с
абсолютна убедителност за случилото се. Съдът намира, че липсва индиция за
заинтересованост на този свидетел. Всъщност установената от съда фактическа
обстановка не се оспорва от подсъдимия.
Мотивиран от изложеното съдът намира,
че подсъдимия Е.О.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на чл.130, ал.2 от НК – на 24.10.2015 година,
около 01.00 часа в град Монтана, на улица
„Климент Охридски”, пред денонощен магазин, нанесъл
побой на И.П.Й. xxx / нанесъл му удари с юмруци в
областта на главата и няколко удара с
крака в областта на тялото/, без
разстройство на здравето, болка и страдание, не опасно за живота и
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на челото
над дясна вежда; оток и кръвонасядане в областта под долен клепач на дясно око
към скулата; контузия на носа с кръвоизлив от левия носенпроход; оток и
кръвонасядане в областта към ъгъла на долна челюст в ляво.
От субективна страна се касае за
деяние извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК– деецът е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и е целял
настъпване на вредоносния резултат.
Причини за
извършване на деянието са ниско съзнание и култура и явно незачитане на
телесната неприкосновеност на другите граждани.
Налице са условията на
чл. 78а от НК – Подсъдимият Т. е пълнолетно лице, за престъплението по чл. чл.130 ал.2 от НК се
предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел ІІ на гл. XI от НК, в случая липсват имуществени щети за
възстановяване.
Мотивиран от изложеното съдът
намира, че подсъдимия Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК, като му бъде наложено от съда административно
наказание от вида и към минималния размер, предвиден в чл. 78а ал.1 от НК .
При това тълкуване на закона, съдът признава за виновен
подсъдимия Т. за извършеното деяние по чл.130 ал.2 от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.
78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на
1 000.00 / хиляда / лева, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че
подсъдимия Т. е извършил престъпно деяние за първи път, а видно от данните по
делото се касае за млад мъж с неустановени месечни доходи, поради което съдът
наложи размер на глоба към минимума съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е
съобразен с тежестта на извършеното деяние от подсъдимия Т. и другите
обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които
да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
На основание чл.84 НПК в
настоящето наказателно производство е приет за съвместно разглеждане предявен
/устно/ от тъжителя Й. срещу подсъдимия Т. граждански иск за присъждане на
обещетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 1 000.00 / хиляда/
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 24.10.2015г. до окончателното й изплащане.
Съдът намери предявения от
тъжителя /устно/ граждански иск за неимуществените вреди за ОСНОВАТЕЛЕН.
От доказателствата по делото е
установено, че подсъдимия Т. е извършил престъпно деяние. Именно като последица
от това деяние тъжителя Й. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да обещети
вредите, които виновно е причинил другиму. По отношение на следващото се обещетение
за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, съдът по справедливост /чл.52
от ЗЗД/ определи същите в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева съобразно основаната
на данните по делото своя преценка за
степента на обществена опасност на деянието и характера и степентта на
причинените неудобства .
Съдът
уважи горната претенция изцяло, ведно със законните последици.
Съобразно
изхода на делото подсъдимия Т. следва да заплати още на гъжителя Й. и 13.00
/тринадесет/ лева за образуване на делото.
Съдът на
основание чл.189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Е.О.Т. да ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана държавна такса
върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева и 5.00 лева
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: